Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 03.02.2009 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди и девета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

ЧЛЕНОВЕ: Х.М.

 М.Б.

 

 

При секретаря Р.Б., като разгледа докладваното от М.Б. *** по описа за 2008 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.196 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на Х.К.Х. ЕГН ********** ***-Б-5 против Решение № 443/19.05.2008г., постановено по гр.д. № 5481/2007г. по описа на СлРС, с което е бил отхвърлен като неоснователен предявеният от въззивника против „Т. – С.” ЕАД иск за признаване за неоснователно заплатена за топлоенергия сумата от 225,28 лева за периода от 01.01.2004г. до 31.10.2007г.

         В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че при начисляване на дължимата сума за топлоенергия не са били спазени правилата за дялово разпределение на потребената топлинна енергия в сгради - етажна собственост, чл.59 от Наредбата за топлоснабдяването за 2002г., чл.58 ал.4 от Наредбата 2004г., както и Наредбата 2007г. Твърди се, също така, че не са спазени разпоредбите на чл.46 ал.2 от Наредбата 2002г., чл.55 ал.2 от наредбата 2004г., както и чл.58 ал.2 от Наредбата 2007г. твърди се също така, че неправилно съдът е възприел изцяло заключението на вещото лице по извършената съдебно-техническа експертиза която не била обсъдена с останалия доказателствен материал. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и въззиваемото дружество да бъде осъдено да възстанови неоснователно надвзетата сума в размер на 225,28 лева за битова гореща вода за периода от 01.01.2004г. до 31.10.2007г. Претендирани са деловодни разноски за двете инстанции.

         По въззивната жалба е депозиран отговор от адв.ю.Я. в качеството му на пълномощник на „Т. – С.” ЕАД, с който същият оспорва жалбата и излага твърдения за правилно законосъобразно изчисляване на дължимата от жалбоподателя сума за битова гореща вода както и за правилност на обжалваното съдебно решение. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено.

         В с.з. жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата си. Моли същата да бъде уважена. Моли съда по своя преценка да прецени размера на основателността на иска.

         Възиваемата страна в с.з. се представлява от адв.Я., който оспорва жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение. Не е направено искане за присъждане на деловодни разноски за въззивната инстанция.

         Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни писмени и гласни доказателства.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи следната фактическа обстановка:

         Въззивникът Х. е потребител на топлинна енергия за жилищен имот, находящ се в гр.С., кв.”Д. Г.” № **-*-*. Топлинната енергия – БГВ му е доставена от въззиваемото дружество „Т. – С.” ЕАД. От извършената пред първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза се установи, че начислената от въззиваемото дружество топлинна енергия е била в съответствие с действащата нормативна уредба. Заключението на вещото лице не е оспорено от въззивника и е прието по делото.

         От извършената пред настоящата инстанция съдебно-техническа експертиза и обясненията на вещото лице, дадени в с.з. се установи, че настройката на абонатната станция, от която въззивникът получава БГВ е съобразена с оптималния режим през целия процесен период като показанията на отчетената топлоенергия от отчитащото дружество за периода от 01.01.2004г. до 31.10.2007г. съответстват на графика на настройка на абонатната станция. Вещото лице е посочило, че при извършената от него проверка не е установило данни за промяна на графика на настройка на абонатната станция. В обстоятелствената част на експертизата и в обясненията, дадени в с.з., вещото лице е посочило, че горещата вода е била с температура от 55 градуса през деня и 45 градуса през нощта и тези градуси са били отчитани от съответните технически съображения „контролери”, съответно дължимата от въззивника сума за ползвана БГВ е била съобразена изцяло с данните получени от контролерите. Вещото лице поясни, че графика на настройки на абонатната станция в бл.** в кв.”Д.Г.” е имал само ориентировъчен характер за температурата на водата в различните часови пояси. Действителната температура на водата е била отчитана от контролерите и дължимите суми за ползването й са били съобразени с тези технически данни.

         От представените по делото фотокопия на график на настройки на абонатна станция в бл.** в кв.”Д. Г.” се установи, че на него е отразено  за часовете от 06,00 до 22,00 часа температура на БГВ от 55 градуса, а за другите часове температура от 40 градуса.

         Съдът кредитира изцяло представените по делото доказателства , както и заключенията на ВЛ , тъй като няма причина да се съмнява в неговата компетентност и безпристрастност .

         Решението на РС – Сливен е било съобщено на въззивника на 26.05.2008г. и в рамките на 14-дневния законоустановен срок на 02.06.08г. е била депозирана процесната жалба.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от лице с правен интерес от обжалването й, разгледана по същество обаче същата се явява неоснователна.

Предявеният иск е с правно основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД и за уважаването му въззивникът е следвало да докаже , че въззиваемото дружество е получело сумата от 225.28 лв за периода 01.01.2004 г. – 31.10.2007 г. без основание .

От представените по делото доказателства обаче предявеният иск не се доказа . Не се спори между страните и това се доказа от данните по делото , че въззивникът е бил потребител на топлоенергия доставена от въззиваемото дружество в т.ч. и на БГВ. Цената обаче , която е била определена за заплащане на получената топлоенергия е била изцяло съобразена с данните получени от контролните уреди – контролери и топломери , както и със законовата уредба . Възражението на въззивника , че температурата на получената БГВ не отговаря на посочените параметри в АС и по този начин води до неоснователно начисляване на по – големи сметки е неоснователно . В заключението си ВЛ изрично посочи , че температурата на БГВ посочена в карнета находящ се в АС има ориентировъчен характер и цената на доставената топлоенергия не се формира на основание на посочените часове и температура на водата в АС , а на реално потребеното от абонатите.

Тъй като изводите на настоящия съд съвпадат изцяло с тези направени от първоинстанционния съд , обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото разноски се дължат на въззиваемата страна, но тъй като такива не се доказват пред въззивната инстанция не следва да бъдат присъждани.

 

Водим от гореизложеното съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 443 / 19.05.2008 г., по гр.д. № 5481 / 2007 г. по описа на Сливенския районен съд .

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                   2.