РЕШЕНИЕ
                                                       
                                      гр. Сливен, 05.02.2009 год.


                                       В ИМЕТО НА НАРОДА



           Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на трети ноември 2008 г. в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Х.М.
                                                                 ЧЛЕНОВЕ:    М.Б.

                                                                                         М.Х.

          при участието на секретаря Е.Х. като разгледа докладваното от младши съдия М. Х. *** по описа на съда за 2008 г., за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството се движи по реда на § 2 ал. 2 във вр. с чл. 196 и сл. от ГПК /обн. Изв.бр. 12/ 8.02.1952 г., отм. с ГПК обн. ДВ бр. 59/20.VІІ.2007г./

          Образувано е по въззивна жалба на М.М.М. с ЕГН ********** ***, против решение № 533/05.06.2008 г., по гр.д. № 4573/2007 г. на Районен съд Сливен, с което е уважил предявения иск по чл. 21 от СК и признал за установено по отношение на въззивника, че апартамент № *, вх. „*”, ет. *, кв. „К. Ф.” № 18, в гр. Сливен, с площ 63,70 кв.м., подробно описан в решението е еднолична собственост на П.И.М. с ЕГН ********** ***, поради придобиване на процесния недвижим имот с лични средства.

         В жалбата се излагат съображения сочещи на пороци за материална и процесуална незаконосъобразност и непълнота на доказателствата на постановеното решение и се иска неговата отмяна. Претендират се разноски за двете инстанции. Жалбата е бланкетна, сочи, че ще представи допълнителни доказателства – писмени и гласни, но такива не са представени.

         В с.з. за въззивника се явява адв. М. от АК-Сливен, която поддържа въззивната жалба. Заявява, че няма да сочи други доказателства. Моли съда да съобрази императивните изисквания на закона. По същество моли да се отмени решението на Районен съд Сливен, като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че от събраните по делото доказателства не се установило по безспорен начин извън семейният произход на средствата, с които е закупен апартамента. Намира за безспорно установено, че парите за закупуване на имота са дадени от бабата на въззиваемата, но не и основанието, на което са дадени. Моли да се има предвид, че въззивникът е подписал декларация, преди да бъде извършена сделката за продажба на апартамента. Моли да се измени обжалваното решение и да се присъдят направените разноски.

        За въззиваемата в с.з. се явява адв. Н. от АК-Сливен, който оспорва жалбата. Заявява, че няма искания по доказателствата. По същество моли да се остави в сила решението на Районен съд Сливен и да му бъдат присъдени направените разноски. Счита, че не случайно във въззивната жалба нямало конкретни аргументи досежно незаконосъобразността на решението. Сочи, че предявеният положителен установителен иск е доказан по несъмнен начин, видно от събраните писмени и гласни доказателства пред първоинстанционния съд и представената декларация, в която се съдържат изявления на въззивника, че процесният апартамент е закупен с лични средства на въззиваемата, предоставени от нейната баба. Моли съда да се произнесе в този смисъл.

      Съдът намира, че жалбата е допустима. Подадена е в рамките на преклузивния 14-дневен срок за обжалване на първоинстанционното решение, от надлежно легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалването.

        На основание чл. 209 от ГПК съдът извърши преценка за валидност и допустимост на решението и намери, че същото не страда от пороци, обуславящи прогласяването на неговата нищожност или обезсилването му като недопустимо.

        На основание чл. 208 ал. 1 от ГПК съдът извърши проверка за законосъобразност и правилност на обжалваното решение, като въз основа на събраните пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция писмени и гласни доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

         Безспорно е установено по делото, че между страните е сключен граждански брак на 29.06.2001 г., който е прекратен с развод, поради дълбокото и непоправимо разстройство, настъпило по вина на двамата съпрузи и е предоставено упражняването на родителските права спрямо малолетното дете М. М. М. с ЕГН ********** на майката, като е определен съответно режим на лични контакти с бащата и месечна издръжка в размер на 50 лв., съгласно съдебно решение № 64/19.02.2007 г. по гр.д. № 1854/05 г. по описа на СлРС.

        На 01.02.2002 г. с нотариален акт за покупко-продажба № 27 том І рег. № 481 дело № 21 от 2002 г., на нотариус Н. С. с Рег. № 123 на НК и с РД СлРС,  въззиваемата, по време на брака си, придобила правото на собственост на следния недвижим имот: апартамент № * на третия етаж, вход „*”, в кв. „К. Ф.”, гр. Сливен, застроен върху 63.70 кв.м., състоящ се от спалня, дневна и кухня и сервизни помещения, при граници: изток - външен зид, запад - стълбище, север – С. и М. Б., юг – П. и Ж. Т., ведно с прилежащото избено помещение № 11 при граници: изток – коридор, запад – Д. Т., север – З. К., юг – външен зид, заедно с отстъпеното право на строеж и 1,6 % идеални части от общите части на сградата, за сумата 9300 лв., която продавачите заявили, че са получили напълно и в брой от въззиваемата.

      Видно от представеното по делото удостоверение за данъчна оценка от 24.10.2007 г. на ДМДТ към Община Сливен, имота е с данъчна оценка 22551,40 лв.

      Съгласно схема № 1356 от 19.02.2007 г. апартамента е самостоятелен обект с № 67338.517.68.3.8  по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на Агенция по кадастъра с попада в сграда с № 67338.517.68.3 в поземлен имот  67338.517.68.

      Представените по делото писмени доказателства удостоверяват правото на собственост и придобивното основание на недвижимия имот. Същите не са оспорени от страните досежно истинността им, поради което съдът ги кредитира изцяло.

       По делото е представена и приета като доказателство подписана от въззивника декларация с нотариална заверка на подписа № 479 от 01.02.2002 г. на нотариус Н. С. с рег. № 123 и РД СлРС, в която същия декларира, че при закупуване на описания по-горе  недвижим имот от съпругата му, продажната цена в размер на 9275 лв. е изплатена с нейни лични средства, предоставени от баба й М. И. Й. и жилището не е съпружеска имуществена общност.                

       Направено е изявление за оспорване истинността на представената декларация пред първоинстанционния съд, но не са посочени доказателства във връзка с така направеното оспорване. Съдът е приел декларацията по делото, като частен документ, подписан от лицето, което го е издало, което съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в нея, са направени от това лице.

       В производството по делото са ангажирани гласни доказателства от страна на въззиваемата с оглед установяване произхода на средствата, с които е платена цената на процесния имот. От така събраните по делото гласни доказателства се установява безспорно, че бабата на въззиваемата, М. И. Й. е получила пари от продажба на земеделска земя, които предоставила на внучката си П., за закупуване на процесния апартамент, за което узнали свидетелката М. и свидетелят Г..

      Съдът намира, че следва да бъдат кредитирани и гласните доказателства, ангажирани от въззиваемата, тъй като същите са непротиворечиви помежду си и съответстват на събраните по делото писмени доказателства. Освен това, свидетелите не са заинтересовани от изхода на настоящия спор.

         Горната фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

         Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

        Предявеният иск е допустим и разгледан по същество се явява основателен и доказан, а решението на първоинстанционния съд правилно и законосъобразно.

       Правната квалификация на иска е по чл. 21 ал. 1 от Семейния кодекс. Съгласно тази разпоредба лични са вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично имущество по наследство и по дарение по чл. 20 ал. 1 от СК или с друго лично имущество, придобито преди брака.

      С прекратяването на гражданския брак между страните се прекратява и възникналата между тях съпружеска имуществена общност и от неделима и бездялова се превръща в обикновена дялова съсобственост. Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от СК презюмира съвместния принос на съпрузите по време на брака в придобиването на вещи или права върху вещи, поради което и създава съпружеската имуществена общност по отношение на тях, независимо на чие име е станало придобиването. Законът обаче в чл. 21, ал. 1 и 2 СК дава възможност за установяване на едно фактическо положение, което се отклонява от презюмираната от закона СИО в чл. 19, ал. 3 СК и равенството на дяловете в чл. 27 СК и е основание за признаване на изключителното право на собственост по отношение на цялата вещ или на част от нея в полза на един от съпрузите. Условие, за да се признае т. нар. "пълна или частична трансформация на лични средства" е конкретното влагане на лични, извънсемейни средства в придобиването на вещта по време на брака.

       Следователно, за да е налице фактическият състав на чл. 21, ал. 1 от СК и да се признае на претендиращия бивш съпруг по-голям дял в съсобствеността на това основание, той съгласно посочената разпоредба следва да докаже, както извънбрачния характер на сумата, така и влагането й в придобиването на вещта. Доказателствената тежест, съгласно чл. 127, ал. 1 от ГПК, е за страната, която твърди, че се е осъществил този факт. Именно приносът на съпруга е предмет на доказване в производството по чл. 21, ал. 1 и 2 СК. Разпоредбата на чл. 133 ГПК не е относима в този случай (Реш. № 535 от 17.VI.1994 г. по гр. д. № 403/94 г., I г. о., Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 7/1994 г., стр. 12). Допустимо е с всички доказателствени средства да се установява принос, включително и извънбрачният принос на съпруга в придобиването. Свидетелски показания са допустими както за получаване на сумата като дарение, така и за предоставянето и за заплащане на продажната цена.

      На първо място, от събраните гласни доказателства може да се направи извод, че действителната продажна цена на имота не е посочената в нотариалния акт. В съдържанието на договора, се сочи, че данъчната оценка на продавания недвижим имот е 9275 лв., а продажната цена 9300 лв., което разпитаните по делото свидетели посочват, че не съответства на действително заплатената стойност за апартамента и имотът е закупен за сумата от 18 000 лв., което е реалната му цена. При тези доказателства, съдът намира, че уговорката за продажната цена в нотариалния акт за покупко-продажба на процесния имот е недействителна, поради което следва да се приеме, че действителната продажна цена на имота е именно - 18 000 лв.

      На второ място, доказа се чрез показанията на изслушаните по делото двама свидетели, че въззиваемата е получила от баба си сумата от общо 20 000 лв. от които 2000 лв. са изразходвани за ремонт на апартамента. Със свидетелските показания, които съдът кредитира, по изложени по-горе съображения, се доказва, че при подписване на договор за покупко-продажба на имота въззиваемата е платила продажната цена напълно и в брой, които пари са дарени от баба й М.И. Й. и са част получените от продажбата на личния и имот средства от общо 24 000 лв.

      До доказване на противното се счита, че даденото от родителите на единия съпруг е дарение за него, а не за двамата съпрузи (Реш. № 756 по гр. д. № 809/1995 г., I г. о.). По делото липсват доказателства, опровергаващи тази презумпция. Липсват и доказателства, разколебаващи извода, наложен от показанията на свидетелите, че даденото от бабата на внучката й е дадено като дарение, а не като заем. Налице е изрично признание от страна на въззивника, че апартамента е закупен изцяло с лични средства притежание на бабата на жена му.

       Несъстоятелно се явява възражението на въззивника, че в декларацията, макар и нотариално заверена, липсвало изрично волеизявление относно факта, че предоставената сума от бабата има характер на лични средства на въззиваемата. Съдът намира, че същото е оборено от допуснатите гласни доказателства, изслушаните двама свидетели, които изрично заявяват непоколебимото намерение на бабата да дари сумата на внучката й, с тенденция един ден тя да я гледа и да се грижи за нея.

    С оглед изложеното, съдът намира за доказано, че сумата от 20 000 лв., получена от въззиваемата като дарение от баба й от продажба на личен имот, е била вложена и е покрила изцяло цената 18 000 лв. при покупката на процесния недвижим имот, което е основание да се приеме, че за този имот е установена трансформация на лични средства на въззиваемата и да се признае за установено, по отношение на въззивника, че тя е едноличен собственик на процесния недвижим имот.

     Съобразно изводите на настоящата въззивна инстанция решението на първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, а жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна.

    Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 208 от ГПК, съдът

  

 

                                           Р Е Ш И:

 

    ОСТАВЯ В СИЛА решение № 533/05.06.2008 г., по гр.д. № 4573/2007 г. на Районен съд Сливен, с което е уважен предявения иск по чл. 21 от СК и епризнато за установено по отношение на М.М.М. с ЕГН ********** ***№ *, вх. „*”, ет. *, кв. „К. Ф.” № 18, в гр. С., с площ 63,70 кв.м., подробно описан в решението е еднолична собственост на П.И.М. с ЕГН ********** ***, поради придобиване на недвижимия имот с лични средства.

 

 

        Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

     

      

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: