Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Сливен,  05.12.2008год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и седма година в състав:

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ: Х.М.

                                                                                                                                             М. Х.

 

при секретаря М. Т. и с участието на прокурора  ..………..като разгледа докладваното от  Г.Д. въззивно гражданско дело № 513 по описа за 2008 година, за да се произнесе съобрази:

Делото се разглежда съгласно разпоредбата на §2, ал.2 от ГПК, ДВ брой 59/2007г.

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 196 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивната жалбата на Общинска служба „З. и г.” представлявана от началник инж. Б., против решение №358/03.06.08 г. постановено по гр.д. № 1970/2007 г. на РС гр. Сливен.

С това решение е признато за установено по отношение на Общинска служба „З. и г.” – С. право на възстановяване на собствеността на един от  наследниците С.К.С. с ЕГН ********** ***, на наследодателя И. Е. М. бивш жител ***, върху НУПИ № ІХ – 213 в кв. 30 с площ 685 кв.м. при граници: север – имот ПИ №VІ – 233, изток ПИ №ХІІІ-229  и ПИ №VІІІ – 229, юг – улица и запад  - ПИ №Х 232 по действащия план на село Г. общ. С. /бивш имот № V – 43,44 в кв. 28 по стария план на селото, в реални граници/.

В жалбата се навеждат доводи, че този имот е заявяван за възстановяване по преписка №16319 от 18.03.02 г. като „имот в местността „П. с.” нива от 4 дка, като са признати за възстановяване с 3.3 дка и са отказани за възстановяване 0,7 дка с мотив – „намира се в регулация – владее се и тази част от имота 0,7 дка е идентична с процесния имот”. Отразено е, че фактически през 1949 г. на името на праводателя на ищеца – И. Е. М. е записана нива в м. „П. с.” от 4 дка. Твърди се, че неправилно РС е приел, че жалбоподателят оспорва иска изцяло, а той оспорвал иска с твърдение, че процесният имот е заявяван за възстановяване по административен  ред пред бившата ПК. Моли да се отхвърли молбата за възстановяване правото на собственост върху имот УПИ №ІХ – 213 в кв. 30 , с площ 685 кв.м., който бил идентичен с частта от 0,700 дка от имота в м. „П. с.”я целият от 4 дка. Същото становище поддържа по същество, като счита, че решението на РС е недопустимо, постановено при процесуални нарушения по изложените вече съображения.

Въззиваемата страна С.К. С. чрез процесуалния си представител адв. Д. П. счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да се остави в сила.

Жалбата е депозирана в законния срок, от надлежна страна, против подлежащ на въззивно обжалване, валидно постановен съдебен акт  и е допустима, по смисъла на чл. 196 от ГПК.

Пред въззивната инстанция не се сочат  и не е искано събирането на нови доказателства. Съдът е изискал само удостоверение за наследници на И. Е. М. – бивш жител *** за установяване, че ищецът е негов наследник.

Като съобрази доводите в жалбата, становището на въззиваемата страна и анализира събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема  за установено следното от фактическа страна:

Въззиваемият С.К. С. като наследник на И. Е. М. е депозирал искова молба с правно основание чл. 11 ал. 2  от ЗСПЗЗ, съобразно която да  бъде признато, че наследниците на И. Е. М. имат право да им бъде възстановена земя, представляваща имот №V 4344 в кв.28 по стария план на село Г., а сега – НУПИ ІХ – 231.

Установено е по делото, че този имот  не е общинска собственост, не е и държавна собственост, а по декларация се води на наследниците на И. Е. М../арг. удостоверение на Община Сливен от 04.04.07 г.  , удостоверение от 10.04.07 г. на Областен управител – Сливен и удостоверение от 20.04.07 г. на ТД на НАП – Сливен - арг. лист 7 стр. 2 от гр.д. №1970/07 г. на РС – Сливен/.

По молба на Г. Т. Е. – съпруга на И. Е. М. по преписка №16319 с Протокол №68/23.02.94 г.ПК – Сливен е възстановила нива в м. „П. с.” с площ 3,300 дка и е отказала да признае 0,7 дка нива в същата местност с мотив, че се намира в регулация и се владее.

Доказателства, установяващи, че процесният имот, който  е индивидуализиран с пл. номер по стария и по новия план на село Г., е идентичен  „с нива в местността „П. с.” по делото няма представени. Не е искано и събирането на такива доказателства”. Видно от представените доказателства през 1971 г. имотът е бил актуван с акт за държавна собственост, но след това е бил деактуван и Областната управа и Община Сливен удостоверяват това с цитираните удостоверения.  

Тези констатации мотивират следните  правни изводи:

 Член 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ визира уредената от закона правна възможност за всяко заинтересувано лице, имащо качеството на правоимащ собственик, респективно негов наследник, ако е пропуснал законовия срок, уреден по ЗСПЗЗ, да иска по съдебен ред да му бъде признато правото да възстанови собствеността по отношение на конкретен земеделски имот, в стари реални граници или с план за земеразделяне, който му е принадлежал към момента на одържавяване на земеделската земя и обобществяването й в ТКЗС или друга организация.

В конкретния случай, правилно искът на въззиваемата страна е бил насочен срещу Общинска служба „З. и г.” – С..

Приема се, че предявеният иск е основателен и доказан по размер. За процесния имот, индивидуализиран със съответни пл. номера, както по стария план на селото, така и по сега действащия план, като този имот е посочен и с конкретни граници и никъде в представените документи за същия не се установява същият да е бил „нива” в м. „П. с.”. Такива доказателства по делото няма и не е искано събирането им.

Процесният имот е бил притежаван от праводателя на ищеца – И. Е. М. и се намира в регулационния план на селото с посочения пл. номер ІХ – 231 в кв. 30 по плана на селото и това е категорично установено по делото. По същия начин е установено, че този имот не е държавен , не е и общински. Този извод се потвърждава и от факта, че с писмо №134 от 11.03.2002 г. наследниците на И. Е. са били уведомени от „И. к.” ЕООД – С., че част от този имот се отчуждава за улица и по съответна сметка „на 05.09.2001 г. в Банка „Д.” е приведена сумата 230 лв.” на името на наследодателя И. Е. М. /арг. цитираното писмо на л. 2 от гр.д. №1970/07 г. на РС - Сливен/.Следователно, правилно и законосъобразно предявеният иск е приет за основателен с обжалваното решение.

Тези констатации мотивират извода, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Твърдението на жалбоподателя, че имота е заявяван пред ПК, като част от нива в м. „П. с.”  е  голословно. То  не се установява от доказателствата по делото и не може да бъде споделено.

Несъстоятелно е и не може да бъде споделено твърдението, че при разглеждането на спора в първата инстанция са били допуснати съществени процесуални нарушения.

Като е достигнал до същите правни изводи РС – Сливен е постановил  правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

И двете страни по спора не са претендирали и доказали разноски за тази инстанция.

По тези съображения се приема, че жалбата е неоснователна, атакуваното с нея решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

            Мотивиран от изложените съображения, съдът

                                       

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 358/03.06.2008 г., постановено  по гр. д. № 1970/2007 г. на Районен съд, гр. Сливен като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                    ЧЛЕНОВЕ: