РЕШЕНИЕ
                                                       
                                  гр. Сливен, 10.02.2009 год.


                                   В ИМЕТО НА НАРОДА



           Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на десети ноември 2008 г. в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.
                                                                 ЧЛЕНОВЕ:    М.Б.

                                                                                       М.Х.

          при участието на секретаря П.С. като разгледа докладваното от младши съдия М. Х. *** по описа на съда за 2008 г., за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството се движи по реда на § 2 ал. 2 във вр. с чл. 196 и сл. от ГПК /обн. Изв.бр. 12/ 8.02.1952 г., отм. с ГПК обн. ДВ бр. 59/20.VІІ.2007г./ Образувано е по въззивна жалба на П.В.Б. срещу решение № 210/ 18.03.2008 г. по гр.дело № 3880/2007г. на СлРС, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от него искове по чл. 344 ал. 1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 35/25.07.2007 г. на изпълнителния директор на „П. п." ЕАД - Сливен, с която на основание чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ, поради липса на необходимото образование за изпълняване на длъжността „механик” на подвижна въжена линия, считано от 26.07.2007 г., му е прекратено трудовото правоотношение, както и за възстановяване на предишната длъжност и присъждане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението, ведно с претенцията за заплащане на разноски по делото.

Въззивникът посочва, че обстоятелствената част на Заповедта не отговаряла на действителното фактическо положение, признава, че нямал средно образование, но имал нужната професионална квалификация за изпълняване на възложената работа. Моли да се отмени атакуваното решение изцяло и да се постанови ново такова по същината на спора.

Постъпило е писмено становище против въззивната жалба от адв. К., като пълномощник на „П. п." ЕАД, в което посочва, че счита жалбата за неоснователна, тъй като не са налице твърдяните от жалбоподателя пороци, моли да се потвърди решението изцяло, както и да му се присъдят направените разноски.

         В съдебно заседание за въззивника се явява адв. Ц., който поддържа жалбата, няма искания за събиране на други доказателства. По същество моли да се отмени атакувания съдебен акт и се уважат исковите претенции, като претендира и разноските по делото. Счита решението на РС за незаконосъобразно, тъй като текста на чл. 328 ал.1 т. 6 от КТ съдържал две алтернативи касаещи случаи като настоящия. Излага съображения, че ако въззивникът имал средно-техническо образование, каквото няма, или ако имал 3 висши образования, това нямало никакво значение и никакво отношение по въпроса дали можел да заема тази длъжност. Счита, че можел да я заема само, ако е завършил курс по смисъла на Наредба № 24, което означавало наличие на необходимата професионална квалификация. Сочи, че този подзаконов нормативен акт е от 1979 г., но все още е действащ и подробно уреждащ тази материя. Счита, че характерът и степента на тази работа е свързана с висока степен на опасност, но ако спрял тока било безразлично, каква степен на образование имал машиниста. Намира, че въззивника имал нужните познания и квалификация, въпреки че няма средно техническо образование, което не оспорва. Моли за решение, с което да се уважи въззивната жалба.

      Въззиваемото дружество „П. п.” ЕАД, редовно призовано, не изпраща представител. Представена е писмена защита от пълномощника на дружеството адв. К., в която моли да се остави без уважение жалбата на П.В.Б., като неоснователна. Сочи за неоснователно възражението на въззивника по отношение правилното приложение на чл. 328 ал.1 т. 6 от КТ от съда, тъй като двете предпоставки за налагане на уволнението са дадени от законодателя алтернативно и независимо една от друга, като самостоятелни основания за прекратяване па трудовото правоотношение. Счита, че в конкретният случай липсва необходимото образование, а професионалната квалификация на ищеца дори не е предмет на изследване. Заявява, че единствено липсата на необходимото образование е мотивирало работодателя да издаде процесната уволнителна заповед. Посочва, че правото на работодателя да установява изисквания за образование и квалификация за определена длъжност не подлежи на съдебен контрол. Отбелязва, че цитираната в исковата молба и въззивната жалба Наредба № 24 за устройство и безопасна експлоатация па въжени линии, не се прилага от 01.01.2007г., седем месеца преди уволнението, и е заменена от Наредба за съществените изисквания към въжените линии за превоз на хора и оценяване на съответствието на техните предпазни устройства и подсистеми. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение на Сливенски Районен съд и претендира направените по делото разноски.

      Съдът намира, че жалбата е допустима. Подадена е в рамките на възстановения срок за обжалване на първоинстанционното решение, от надлежно легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалването.

        На основание чл. 209 от ГПК съдът извърши преценка за валидност и допустимост на решението и намери, че същото не страда от пороци, обуславящи прогласяването на неговата нищожност или обезсилването му като недопустимо.

        На основание чл. 208 ал. 1 от ГПК съдът извърши проверка за законосъобразност и правилност на обжалваното решение, като въз основа на събраните пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция писмени и гласни доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

        Въззивникът П.В.Б. е бил в трудово-правни отношения с въззиваемото дружество „П. п.” ЕАД, като е заемал длъжността “механик на ПВЛ” на пълен работен ден, с посочено изискване при необходимост да изпълнява длъжността ел. монтьор и шлосер, съгласно трудов договор № 5 от 10.03.1999 г.

       Притежава свидетелство за правоспособност за "техник по монтаж и експлоатация на ПВЛ и ССВ" № 64 от 28.07.1995 г. на МНО, като е преминал курс за обучение от 19.06.1995 г. до 30.06.1995г. и положил успешно изпит за работа на въжена линия съгласно чл. 261 от Наредба № 24 за устройство и безопасна експлоатация па въжени линии. Няма свидетелство за завършено средно-техническо образование и такова не се изисквало по щатното разписание за заеманата длъжност.

       Съгласно заповед № 78 от 27.08.1999 г. на управителя на въззиваемото дружество на въззивника е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, тъй като на 10.08.1999 г. допуснал груба технологична грешка при пускане на ПВЛ, а именно пускане в обратна посока с качен пътник, с което създал реална опасност от злополука.

      На 14.06.2003 г. работодателят утвърдил нова длъжностна характеристика за длъжността "механик/машинист”, с която въвел изискването за завършено образование - средно техническо. Новата длъжностна характеристика е връчена на въззивника за запознаване на 26.06.2003.

      Със заповед на Изпълнителния Директор № 35/25.07.2007г., на основание чл. 328 ал.1 т.6 от КТ, считано от 26.07.2007г., е прекратено трудовото правоотношение с въззивника, поради това, че не притежава необходимото образование за изпълняваната работа  - средно техническо. Заповедта му е  връчена лично срещу  подпис  на 30.07.2007г.

      След прекратяване на трудовото му правоотношение е регистриран като безработен в Дирекция "Бюро по труда" гр. Сливен, за периода от 16.10.2007 г. до 10.01.2008 г., видно от служебна бележка № 13/10.01.08 г. на МТСП „Агенция по заетостта”, Дирекция”БТ” гр. Сливен.

       Размерът на брутното му трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението /м.юни/ е в размер на 510,91 лв. - съгласно заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-икономическа експертиза.

      Горната фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по делото писмени  доказателства и заключението на вещото лице, които кредитира напълно, като последователни, логически свързани и неоспорени от страните.

       Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

         Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344 ал.1 т.1, т.2 и т.З вр. чл. 225 ал. 1 от КТ- за признаване на уволнението за незаконно, неговата отмяна, възстановяване на предишната работа и присъждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението в размер на 3065,46 лв.

       Решението е законосъобразно и обосновано, а въведените в жалбата доводи в обратния смисъл са неоснователни. Правилно решаващият съд е приел, че хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ съдържа два алтернативни състава - липса на необходимото образование или липса на професионална квалификация за изпълняваната работа. Заповедта за уволнение е издадена на основание първия фактически състав. Само липсата и на всички посочени основания за уволнение прави заповедта незаконосъобразна. Прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е безвиновно. То има обективен характер. По своята същност е юридически факт, възникващ по време на трудовото правоотношение и даващ възможност на работодателя да прекрати последното. Изискванията за изпълнение на длъжността са установени в отделни законови и подзаконови нормативни актове или в длъжностната характеристика за заемане на съответната длъжност. Обикновено промяната е в завишаване на изискванията и става със съответния нормативен акт или длъжностна характеристика, с които са установени. Тези нови изисквания се налагат от необходимостта за по-ефективна дейност на предприятието. Те се налагат обективно, извън конкретните професионални качества на работника или служителя. Право на работодателя е да прецени от какви специалисти се нуждае за изпълнение на производствените цели и да определи необходимото образование и професионална квалификация за заемане на съответните длъжности. Не подлежи на съдебен контрол правото му да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност. Преценка на работодателя по целесъобразност е какви изисквания ще въведе по отношение на работниците си, по отношение на която преценка съдът няма правомощия да извършва проверка, нито да се произнася какво образование е нужно за работата за дадена длъжност и дали промяната в изискванията за образование е наложена от обективна необходимост. Съдът извършва проверка за законност на уволнението - били ли са налице всички факти, сдържащи се в хипотезиса на правната норма, при условията на която работодателят е упражнил потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение. В конкретния случай предмет на установяване е налице ли е промяна в изискванията за заемане на длъжността и дали работникът отговаря на новите изисквания. По делото е установено, че уволненият по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ работник не отговаря на изискванията за образование за заеманата длъжност, не притежава средно техническо образование, което изискване е въведено от работодателя след постъпването му на работа. Цитираната във въззивната жалба Наредба № 24 за устройство и безопасна експлоатация на въжени линии, не се прилага от 01.01.2007г., преди уволнението, и е заменена от Наредба за съществените изисквания към въжените линии за превоз на хора и оценяване на съответствието на техните предпазни устройства и подсистеми. Когато работодателят е имал определени изисквания за образование за заемане на длъжността, на които служителят не е отговарял при сключването на трудовия договор, последващото им нормативно въвеждане съставлява промяна в изискващото се образование и е основание за прекратяване на трудовия договор.

Тези доказателства сочат, че работодателят е упражнил законно правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение при наличие на предпоставките на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Направеният от Сливенски районен съд извод в този смисъл е законосъобразен.

По тези съображения съдът следва да отхвърли главния иск, ведно с акцесорните претенции за възстановяване на заемната длъжност, присъждане на обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ и разноски по делото, и да остави в сила решението на Районния съд.

    Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 208 от ГПК, съдът

  

 

                                           Р Е Ш И:

 

    ОСТАВЯ В СИЛА решение № 210/ 18.03.2008 г. по гр.дело № 3880/2007г. на СлРС, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от П.В.Б. ***, ЕГН ********** срещу "П. П.” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”С. К.” № *, ф.д. № 486/2002 г. на СлОС, ЕФН 1902004869, искове по чл. 344 ал. 1 от КТ, за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 35/25.07.2007 г. на изпълнителния директор на „П. п." ЕАД - Сливен, с която на основание чл. 328 ал. 1 т. 6 от КТ, поради липса на необходимото образование /средно техническо/ за изпълняване на длъжността „механик” на подвижна въжена линия, считано от 26.07.2007 г., му е прекратено трудовото правоотношение, както и за възстановяване на предишната длъжност и присъждане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението, и е осъден да заплати на "П. П." ЕАД гр.Сливен разноските по делото в размер на 250лв.

 

 

 

        Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

     

      

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                             ЧЛЕНОВЕ: