Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

 

 

гр.Сливен, 08.01.2009 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на  десети ноември  две хиляди и осма година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

ЧЛЕНОВЕ: М.Б.

 М.Х.

 

 

 

При секретаря П.С., като разгледа докладваното от М.Б. *** по описа за 2008 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.196 и сл. от ГПК.

                Образувано е по въззивна жалба на Д.Т. Т. ЕГН ********** ***„Ц. О.” № ** против Решение № 367/09.06.2008г. по гр.д. № 946/2007г. по описа на СлРС.

         В жалбата се сочи, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и немотивирано. В подкрепа на това се сочи, че в решението са посочени противоречиви мотиви. На първо място съдът приема за установено, че въззиваемият е псувал и плюл на земята, а след това е приел, че същите факти са недоказани. На второ място се сочи, че необосновано съдът е приел за установено обстоятелството, че на 20.09.2006г. въззиваемият и свидетелят А. са били цял ден в с.Калояново. Освен това жалбоподателят сочи, че неправилно съдът не е кредитирал показанията на свид.Т., тъй като срещу лицето, срещу което се е водило делото тя е нямала никакво отношение, макар да поддържа добри такива с жалбоподателя.

По отношение на извършеното деяние на 11.02.2007г. прието от съда като недоказано въззивникът счита, че решението е неправилно, тъй като деянието е безспорно доказано от представеното и прието по делото писмо № 439/2007г. на РП – Сливен, от което е видно, че въззиваемият Д. е бил предупреден за деянието. Въззивникът е изказал становище, че отправената от него закана за убийство през 2002г. е също безспорно установена от свидетелските показания по делото и приложените доказателства. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и бъде постановено друго, с което бъде уважен изцяло предявеният иск против въззиваемия за заплащане на сумата от 1500.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на извършените от него противоправни действия.

         По делото е постъпило възражение от въззиваемия Д., с което оспорва жалбата и сочи, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение и да бъдат присъдени разноски пред въззивната инстанция.

         В съдебно заседание въззивникът Т. се явява лично и с адв.Д., който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира деловодни разноски.

         Въззиваемият М.Д. ***. не се явява. Представлява се от адв.А., която оспорва жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение. Сочи, че свид. Т. с показанията си не посочва нищо конкретно и правилно съдът е приел и тълкувал показанията й. Претендира деловодни разноски.

         Пред въззивната инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         От събраните по делото доказателства преценени поотделно с тяхната съвкупност съдът установи следната фактическа обстановка.

         Страните по делото са съседи, между които последните няколко години съществуват обтегнати отношения. Въззивникът няколкократно отправял жалби до РП-Сливен с оплаквания от поведението на въззиваемия Д.. В жалбата си от 30.03.2006г., вх.№ 754 въззивникът посочил, че на 29.03.2006г. около 12.35 ч. въззиваемият е бил седнал на заведение „Ларго”, намиращо се в центъра на гр.Сливен и при преминаването на въззивника покрай него със свид.Т./ бивша негова съпруга/ Д. го наплюл и напсувал на майка. В същата жалба се съдържа оплакване за отправена заплаха за убийство през м. април 2002г. в присъствието на строителни работници на въззивника.

         Видно от жалба вх.№ 3139/25.11.2005г. до РП-Сливен въззивникът отправил оплакване спрямо въззиваемия за това, че на 25.11.2005г. в 13.20 ч. на 2 м. източно от него се е ударила и пръснала бутилка от бира. От удара на бутилката  въззивникът бил засипан със стъкла, но не бил ранен. В жалбата се сочи, че въззивникът не е разбрал кой е замерил с бутилката, но предполага, че единственото място, от което може да се получи такава траектория е от терасата, намираща се между 4 и 5 етаж на стълбищната клетка на вх.А, където живее въззиваемият Д.. Въпреки отправените жалби до РП – Сливен не се установило извършването на инкриминирано деяние от въззиваемия Д.. Видно от представеното по делото постановление от 13.01.2006г. на РП – Сливен е било отказано образуването на наказателно производство, поради липсата на обективни данни за извършителя и мотиви на извършването по повод жалбата на въззивника за хвърлена към него бирена бутилка на 25.11.2005г. Въпреки, че не са се установили противоправни действия извършени от въззиваемия Д. на него няколкократно било отправено предупреждение да не безпокои въззивника Т. и да урежда отношенията си с него по законен ред. В подкрепа на това са писмата адресирани до въззивника Т.в от РП – Сливен  от 19.04.2006г., 15.09.2006г. и 01.06.2007г.

         По делото са разпитани свидетелите Т., А. и Р.,. От разпита на свид.Т. се установява, че при срещите между въззивника и въззиваемия, въззиваемият псувал въззивника и плюел на земята. Това поведение разстройвало въззивника. Свидетелката обаче не посочва дали такова поведение е било демонстрирано от въззиваемия Д. спрямо въззивника Т. на 29.03.2006г. пред заведение „Л.”, както и на 11.02.2007г. в гр.Сливен пред сградата на Общината.

         От разпита на свид.А. се установило, че въззиваемият Д. не е употребявал псувни обичайно, а на 29.03.2006г. свидетелят и въззиваемият били заедно целия ден в с.К., където поправяли автомобил в гаража на Д.. Свидетелят е посочил, че от с.К. се е прибрал с въззиваемия Д. в късната вечер на 29.03.2006г.

Свидетелят Р. е свидетелствал за това, че въззиваемият не е конфликтен и е споделял с него, че въззивникът постоянно подава жалби срещу него в Полицията и по този повод често му се налага да ходи там.

Решението на РС – Сливен е било съобщено на въззивника на 17.06.2008г. и в рамките на законоопределения 14 дневен срок на 23.06.2008г. е била депозирана  процесната жалба.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства.

С оглед изложеното въззивната жалба се явява процесуално допустима като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването на съдебния акт и в законоопределения срок. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Предявеният иск е с правно основание чл. 45 от ЗЗД, тъй като се претендира заплащане на неимуществени вреди от три деликта. На първо място въззивникът претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от това, че  през м. април 2002 г. въззиваемият Д. го заплашил с убийство. На второ място се претендират неимуществени вреди причинени в резултат на псувни и обидни действия от страна на въззиваемия на 29.03.2006г. до заведение „Ларго” в гр.Сливен и на трето място се претендират неимуществени вреди, причинени от въззивника в резултат на отправените псувни и извършените обидните действия от Д. на 11.02.2007г. пред сградата на Община – Сливен.

Непозволеното увреждане е със сложен фактически състав и за наличието му е необходимо да се установят следните елементи : да е налице деяние, вреда, противоправност на деянието , причинна връзка между деянието и настъпилата вреда , както и вина, която се предполага до доказване на противното. Преди обаче да се преценя вината на лицето е необходимо да се установи неправомерно негово деяние. В конкретния случай твърденията на въззивника за противоправно поведение от страна на въззиваемия, което му е причинило вреда на точно определени дати  м.април 2002г., 11.02.2007г. и 29.03.2006г. не се доказа.  При кредитирането на всичките доказателства по делото се установи, че въззивникът многократно се е оплаквал от различни действия на въззиваемия и той е бил предупреждаван от органите на МВР да урежда отношенията си със въззивника по законен ред, както и да не го безпокои. Но по делото не са налице доказателства, че именно на сочените от въззивника дати въззиваемият е демонстрирал спрямо него противоправно поведение изразяващо се в заплаха за убийство, псуване на майка и плюене на земята на публично място, което поведение би довело до неимуществени вреди за въззивника, изразяващи се в душевно страдание психическо разстройство , безсъние, виене на свята и т.н. Включително сивд. Т. не сочи, конкретни случаи в които да е била свидетел на такова непристойно поведение от страна на въззиваемия целящо де обиди въззивника. Разпитаните свидетели дават общи сведения за характера на въззиваемия и въззивника и единствено свид. А. е категоричен по отношение на това, че на 29.03.2006г. е бил целия ден до късно вечерта, заедно с въззиваемия Д. *** и се завърнал едва късно вечерта в гр.С. Тези свидетелски показания доказват, че на 29.03.2006г. не е било възможно въззиваемият да е псувал на майка и плюл на земята в центъра на гр.Сливен пред заведение „Л.”, с цел да обиди въззивника, тъй като въобще не е бил в гр.Сливен.

Тъй като не се установи противоправно деяние извършено от въззиваемия през м.април 2002г., 11.02.2007г. и 29.03.2006г. не може да се говори за предполагаема негова вина и да се търси доказване на невиновност от въззиваемия.

С оглед на изложеното мотивите на съда съвпадат изцяло с тези на първоинстанциия съд, предвид на което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Пред въззивната инстанция са доказани деловодни разноски за въззиваемия Д. в размер на 150 лв. адвокатско възнаграждение, които следва да му се присъдят,  с оглед изхода на делото.

Водим от гореизложеното съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТЯВА В СИЛА решение № 367/09.06.2008 г. на СлРС по гр. дело № 946/2007 г. по описа на съда, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Д.Т. Т. ЕГН ********** *** да заплати на М.Г.Д. ***„Т.И..” бл.6 вх.А ет.3 сумата от 150.00 лв. деловодни разноски за въззивната инстанция.

 

Решението  подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаване на страните пред ВКС на РБългария.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.