РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 09.01.2008 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на два­десет и шести ноември 2008 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.С.

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: Н.Я.

                                                                                                          М.М.

 

при участието на секретаря М.Л. разгледа докладваното от младши съдия М. *** 543 по описа на съда за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е въззивно, по реда на глава ХVІІІ от отменения ГПК.

            Обжалвано е от ответника ПГТО „Д. Ж.” – гр. С.решение № 528 от 29.05.2008 г. по гр.д. № 4677/2007 г. по описа на Районен съд – С., с което са уважени исковете на Р. П. В. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда, като е признато за незаконно уволнението на ищцата от длъжността учител по математика в училището жалбоподател и тя е възстановена на работа на тази длъжност в училището, тъй като според мотивите на съда работодателят не е доказал, че е извършил обективен и безпристрастен подбор, още повече, че ищцата притежава нужната квалификация, има 15-годишен стаж и е секретар на синдикална организация и майка на две непълнолетни деца.

            В жалбата се излагат доводи, че няма допуснати нарушения при извършения подбор, тъй като законът не изисква оценяване с точки на служителите, между които се извършва подбор, и че само работодателят може да прецени реално кой служител притежава необходимите знания, умения и сръчности, които също са елемент от квалификацията, а съдът не би могъл да има впечатления от работата на служителя. Според жалбоподателя, ако служителите са с еднаква степен и квалифи­кация, работодателят сам решава кого да уволни. Излагат се съображения и за неправилност на извода на съда, че не е редно поименното щатно разписание да предхожда списъка образец 1. Претендират се разноски за двете инстанции.

В първото съдебно заседание за въззивното училище се явяват директорът и предста­вител по пълномощие, като поддържат жалбата. В заседанието по същество пълномощникът на въззивника представя писмено становище, в което излага допълнителни доводи, а именно, че самото включване на защитата по чл. 333 от КТ като критерий при подбора е незаконосъобразно; претендира разноски.

Въззиваемата се представлява от пълномощник и моли решението да бъде оставено в сила.

            Жалбата е допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна, която има интерес да обжалва.

            От фактическа страна по делото се установи следното:

            До 01.10.2007 г. ищцата Д. е работила като учител по математика в Професионална гимназия по текстил и облекло „Д. Ж.” – гр. С., където е назначена на 16.10.1992 г. Тя има висше образование, степен магистър, специалност математика и информатика.

Предметът математика в гимназията през учебната 2006/2007 г. се е преподавал от още трима учители, като един от тях преподава само математика и притежава висше образование по специалността математика, един преподава математика и физика и има висше образование по специалността математика и физика и един преподава математика и информатика и има висше образование по математика с втора специалност информатика. Освен това още двама учители в училището преподават информатика и информационни технологии и имат съответното образование в областта, като единият от тях има и образование по счетоводство и преподава и счетоводство.

През учебната 2007/2008 г. съобразно учебните програми и броя на записа­ните ученици и на класовете часовете по математика за годината в училището се увеличават спрямо 2006/2007 г. от 1440 на 1529; часовете по информационни техно­логии и информатика намаляват от 2064 на 1245, а часовете по физика намаляват от 540 на 324. Тези часове позволяват общо да се покрие норматив за 4,75 щатни бройки за учители по тези предмети вместо норматив за 6,19 щатни бройки, както е било през учебната 2006/2007 г.

На 05.09.2009 г. комисия, съставена от директора и двамата помощник-директори на гимназията, взема решение поради намаляването на броя на часовете да уволни ищцата Л.Д.. В протокола от съвещанието на комисията са изброени степените на квалификация на шестимата преподаватели по математика, физика и информатика и информационни технологии. Извършено е класиране между тях, в което на последно място е ищцата, но без да се излагат мотиви защо класирането е извършено така, кои критерии са имали значение и каква тежест е имал всеки от тях.

На 18.09.2007 г. на ищцата е връчено предизвестие, с което тя е уведомена, че трудовият и договор ще бъде прекратен на основание чл. 328, ал.1, т. 2 и 3 от КТ поради намаляване на обема на работа и съкращаване на щата. В предизвестието е отбелязано, че в 30-дневен срок от връчването му работодателят ще издаде заповед за прекратяване на трудовото и правоотношение. Ищцата е отказала да удостовери връчването и то е удостоверено с подписите на двама свидетели.

На 01.10.2007 г. на Д. е връчена заповед № 14/01.10.2007 г. на директора на гимназията, с която той разпорежда, че прекратява трудовото и правоотношение, считано от 01.10.2007 г. на основание чл. 328, ал.1, т. 2 и 3 от КТ поради намаляване на обема на работа и съкращаване на щата.

Между 15.03.2000 г. и 08.10.2007 г. Л.Д. е изпълнявала функциите на секретар на синдикалния комитет на синдикалната организация при Съюза на българските учители към КНСБ в ПГТО „Д. Ж.”.

С писмо от 10.09.2007 г. синдикалната организация на СБУ към КНСБ в гимназията се е противопоставила на уволнението на Л.Д..

На 05.10.2008 г. директорът на училището е утвърдил Сведение за организиране на дейността в училището за учебната година (Списък образец № 1) съгласно Наредба № 4 от 16 април 2003 г. за документите за системата на народната просвета. В частта за персонала Л.Д. не фигурира.

Горната фактическа обстановка се установява въз основа на писмените доказателства – трудов договор от 1992 г. и допълнителни споразумения към него, предизвестие от 18.09.2007 г. заповед № 14/01.10.2007 г. за прекратяване на трудово правоотношение, протокол от заседанието на комисията от 05.09.2007 г., извлечение от протокол № 106/15.03.2000 г. относно синдикалната дейност на Л.Д., писмо от синдикалната организация от 10.09.2007 г., Списък образец № 1 за 2007/2008 г. и др. Назначена е експертиза, една от поставените задачи на която е била да се отговори на въпроса кога е утвърдено щатното разписание в училището, на който въпрос вещото лице е отговорило, че щатното разписание се утвърждава от директора на гимназията (констативно-съобразителна част) и че длъжностното и поименното щатни разписания са утвърдени от директора (заключителна част). Не е посочена датата на утвърждава­нето. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че поименното щатно разписание е предшествано от Списък образец 1, тъй като това е последовател­ността на издаване окончателно на поименното щатно разписание. Тъй като вещото лице не е отговорило на въпроса кога именно директорът е утвърдил разписанието по длъжности, а от друга страна по делото няма представен препис от него или други доказателства за утвърждаването му преди 05.09.2007 г., съдът приема за недоказано съществуването му към тази дата или към датата на връчване на предизвестието или на заповедта от 01.10.2007 г.

Въз основа на установените факти съдът намира, че жалбата е неоснователна.

Преди всичко, не се доказа, че както към момента на извършване на подбора, така и към момента на връчване на ищцата на двете заповеди. Само на това основание уволнението следва да се обяви за незаконно, доколкото работодателят не може да пристъпи към уволнение, преди да е утвърдил промените в щатното разписание (в този смисъл например е решение № 153 от 12.04.2000 г., III г. о. на ВКС). Списък образец 1, който представлява сведение за организацията и дейността в училището, очевидно е последващ утвърждаването на длъжностното разписание, тъй като, бидейки сведение, само отразява промените в щата и персоналния състав. Въпросът за поредността им обаче е без всякакво значение – от значение е единствено дали към момента на пристъпване към уволнение е било утвърдено от работодателя новото щатно разписание по длъжности.

Отделно от това, установи се, че ищцата е член на ръководството на синдикална организация в училището (секретар на синдикалния комитет), а предварителното съгласие на съответния синдикален орган за уволнението не е дадено, нещо повече – синдикалната организация изрично се е противопоставила. Това също е самостоятелно основание за обявяване на уволнението за незаконно. Вярно е, че закрилата по чл. 333 от КТ, както и социалният статус не са сред критериите за подбор по чл. 329 и е неправилно поставянето им между тях, но липсата на съгласие на съответните органи, посочени в чл. 333, води до незаконност на уволнението.

На трето място, в протокола, отразяващ извършения подбор, само са изброени квалификациите на всяка от учителките, без да е мотивирано извършеното класиране и без дори да е споменато нещо относно нивото на изпълнение на задълженията им, което е другият критерий по чл. 329 от КТ. Нищо относно тези обстоятелства не се установи и по делото. Възраженията, че съдът не би могъл да преценява кой работник има по-добра квалификация и работи по-добре и че законът не изисква непременно оценяване с точки на работниците, между които се извършва подбор, са неоснователни. Законът не предписва начина за оценяване, но е необхо­димо да се установи кой от работниците в каква степен отговаря на критериите за квалификация и добра работа, установени от работодателя, и каква тежест при оценяването има всяко негово качество. Това е въпрос, който подлежи на съдебен контрол, в противен случай самото изискване за извършен подбор като условие за законосъобразност на уволнението губи смисъла си.

Поначало в случаите на уволнение с предизвестие актът на работодателя, който има правопораждащо действие за уволнението, е онзи, с който се отправя предизвестието. Трудовият договор се прекратява по право с изтичане на срока на предизвестието и нова заповед не е необходима, а ако бъде издадена, тя ще има само констативно действие. В случая обаче, макар че очевидно с предизвестието от 18.09.2008 г. работодателят се е стремял да спази чл. 328 от КТ, той в действи­телност не е отправил предизвестие за прекратяване, не е направил волеизявление за прекратяване, а само е уведомил ищцата, че смята в бъдеще с отделно волеизяв­ление да прекрати трудовото и правоотношение, което е сторил на 01.10.2007 г. Тъй като в заповедта от 01.10.2007 г. работодателят е посочил, че прекратява трудовото правоотношение, считано от същата дата, следва да се приеме, че едва с тази заповед е отправено първото пораждащо правно действие предизвестие съгласно чл. 328 от КТ, като едновременно с това работодателят е изразил воля да не спази срока на това предизвестие, а да прекрати трудовото правоотношение веднага, както позволява чл. 220, ал. 1 от КТ. Затова заповед № 14 от 01.10.2007 г. е актът, който поражда правно действие и който се атакува по настоящото дело.

Уважаването на иска за отмяна на уволнението обуславя и уважаване на иска за възстановяване на работа на ищцата.

Изложеното означава, че решението на районния съд, с което са уважени двата иска на Л.Д., следва да бъде оставено в сила.

Ищцата, ответница по въззивната жалба, не е доказала направени разноски във въззивната инстанция.

С оглед изложеното и на основание чл. 208 от ГПК (отм.) съдът

 

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 528/29.05.2008 г. по гр. дело 4677/2007 г. на Сливенския районен съд, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ е признато за незаконно уволнението на Л.С.Д. *** със заповед № 14/01.10.2007 г. и тя е възстановена на длъжност учител по математика в ПГТО „Д. Ж.” – гр. Сливен.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.