Р Е Ш Е Н И Е № 6

 

Гр. Сливен, 27.01.2009г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

            СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение в публичното

 заседание на…двадесет и втори януари…....………………………………………

през две хиляди и девета година в състав:

                                                                  Председател: С.Б.

                                                                                                                                     

при секретаря………П. С... ………………………………….…………и с участието на прокурора……………………..…………………………..като разгледа докладваното от ………С. Б.………….….дело № 545..по описа за 2008 година, за да се произнесе съобрази:

            Предявеният иск е за оспорване на произход от бащата и намира правното си основание в чл. 33 ал.1 от СК.

            Ищецът твърди в исковата си молба, че с ответницата са бивши съпрузи, като брака им е прекратен с развод. По повод образуваното през 2002г. бракоразводно дело разбрал, че по време на фактическа раздяла с ответницата, датираща от средата на 1997г. ответницата е родила децата М. род. на 07.12.19997г. , Р. род. на 10.05.1999г.  и Н. род. на 10.08.2000г. В актовете за раждане на тези деца той бил вписан като баща, тъй като брака му с ответницата към този момент не е бил прекратен. В хода на брачното дело на 20.11.2002г. ответницата родила още едно дете – Т., в чийто акт за раждане той отново бил вписан като баща. С Решение по гр. д.№ 639/2003г. на СлОС било признато за установено, че той не е баща но посочените по-горе деца, родени от ответницата.  Във връзка с навършването на 16 години на детето му с ответницата – В. Й. С. подал до Община С. молба за издаване на удостоверение за раждане и поискал справка дали е заличен като баща в актовете за раждане на другите деца, чийто бащинство е оспорил. След извършената справка установил че е заличен като баща на тези деца, но същевременно е вписан и като баща на други две деца родени от ответницата – А. родена на 14.06.2004г. и Т., родена на 01.12.2001г. Твърди че не е биологичния баща на тези деца, тъй като не имал интимни отношения с ответницата и те не са заченати от него и моли съда да постанови решение , с което признае за установено, че не баща на децата А. и Т., ведно с произтичащите от това последици.

            В с.з., чрез процесуалния си представител, поддържа иска си. С отделна молба заявява че не поддържа иска си по отношение на детето Т. род. на 01.12.2001г., тъй като е установил че детето е починало на 17.02.2002г. и поддържа иска си по отношение на детето А..  

Ответницата, признава предявения иск, както и твърденията от фактическо естество в исковата молба.

            На основание чл. 16 ал.6 от ГПК на малолетното дете е назначен особен представител, който с оглед събраните доказателства, моли съда да уважи предявения иск, тъй като счита че в интерес на детето е установяването на действителния му биологичен приход от лицето, с което живее и се грижи за него.

            От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

            Бракът между страните е сключен на 24.09.1989г. в гр. Сливен.  Фактическата им раздяла датира от средата на 1998г., като след тази дата не са поддържали никакви отношения по между си, включително и не са имали интимни контакти. Ответницата напуснала семейното жилище и заживяла на съпружески начала с друг мъж. Ответницата родила децата М. род. на 07.12.1997г.; Р. род. на 10.05.1999г.; Н. род. на 20.08.2000г. и Т. род. на 20.11.2002г. , в чийто актове за раждане като баща бил записан ответника. Той завел иск за оспорване на произход и с Решение от 19.01.2004г. по гр.д.№ 639/2003г. била оборена презумпцията за бащинство на тези деца и ответника бил заличен като техен баща от актовете за раждане.

С Решение № 605/30.07.2004г. по гр.д.№ 1554/2002г. на СлРС е прекратен брака между страните с развод. Междувременно на 14.06.2004г., преди прекратяването на брака ищцата родила детето А., в чийто акт за раждане ответника отново бил записан като баща, тъй като по това време бракът между ответницата и ищеца не е бил прекратен. Ищецът не поддържал връзки с ответницата и не знаел за това обстоятелство. За раждането на детето А. узнал през лятото на 2008г. по повод справка в Община Сливен относно удостоверение за раждане на детето му В. Й. С.

            Според заключението на съдебномедицинска експертиза вероятния период на зачеване на детето А. е средата на м. октомври 2003 г.  Видно от събраните гласни доказателства през вероятния период на зачеване ищеца и ответницата не са имали интимни отношения и са живели разделени. От показанията на разпитания свид. Г. се установява, че ответницата не живее с ищеца от преди десет години.

            По делото е изслушано становище на Отдел “Закрила на детето” при Община Сливен, от който се установява, че между ищеца и детето не са изградени никакви връзка като между родител и дете и те не са живели заедно.     Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, които са убедителни и непротиворечиви, като възприе и признанията на ответницата в тази насока, които са подкрепени и от събраните доказателства.

            На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Той е предявен в преклузивния срок по чл. 33 ал.1 пр. последно от СК – като за начален момента на броенето на срока следва да се приеме момента, в който ищеца е узнал за раждането на детето А. Презумпцията за бащинство на съпруга на майката е оборена от събраните доказателства. Безспорно се доказа че ищецът не е могъл да бъде баща на детето, родено от ищцата, тъй като те са живели разделени и не са поддържали интимни контакти по между си по време на вероятния период на зачеване на детето.

            С оглед изложеното съдът намира, че следва да постанови решение, с което признае за установено, че ищецът не е баща на детето А. род. 14.06.2004г. от ответницата и изпрати препис от решението след влизането му в сила за  отбелязване в акта за раждане - баща “неизвестен” и бъде променено името на детето на А. И. Д. на основание чл. 16 ал.2 във  вр. чл. 15 от ЗГР.

            При този изход на производството претенцията на ищеца за присъждане на направените разноски е основателна в пълния им размер – 424,50 лв., тъй като макар и ответницата да не оспорва иска с поведението си тя е дала повод за завеждането му.

            Ръководен от изложените съображения, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Д.П. ЕГН  от гр. С., м. “К.” вила № 106 и А. Й. С. ЕГН с.а., че Й. Т. С. ЕГН  от гр. С., кв. “Д.” № 37, вх. Б, ап. 24, чрез пълномощника си адвокат Л. А., гр. С., ул. “ д-р М.” №1 НЕ Е БАЩА на детето А. Й. С. ЕГН, родено на….. в гр. С. от майка И. Д. П..

            ПОСТАНОВЯВА името на детето да бъде променено на А. И. Д..

            ОСЪЖДА И. Д. П. ЕГН  от гр. С., м. “К.” вила № 106  да заплати на Й. Т. С. ЕГН от гр. С., кв. “Д.” № 37, вх. Б, ап. 24, направените разноски в размер на 424,50 лв.

            Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на  Община Сливен, чрез ТЗ „ГРАО” за извършване на съответните отбелязвания в акта за раждане.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския апелативен съд.

 

                                                             

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: