РЕШЕНИЕ №                                         

гр. Сливен, 06.01.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и осма година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

ЧЛЕНОВЕ: Х.М.

*** Х.,

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от Хр. М. *** по описа на съда за 2008г, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно. Образувано е по жалба срещу решение на първоинстанционен съд по дело образувано по искова молба подадена преди 01.03.2008г., поради което съгласно §2 ал.1 от ПЗР на ГПК се движи по реда на чл. 196 и сл. от ГПК (Изв. Бр. 12\08.02.1952г., отм. ДВ бр. бр. 59\20.07.2007г. в сила от 01.03.2008г.)

С решение № 241\02.06.2008г. постановено по гр.д. № 3110\07г. по описа на РС – Сливен Община Сливен е осъдена да заплати на ЗД „Е.” АД – гр. София сумата 257, 64 лв., представляваща изплатено на пострадал от ПТП застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС” за причинени от настъпило на 21.03.2007г. в гр. Сливен, кв. „Р.” застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху главницата считано от 17.07.2007г., до окончателното изплащане, както и сумата от 56, 50 лв., представляваща деловодни разноски съразмерно на уважената част от предявения иск.

Решението е обжалвано от ответника (жалбата е именувана „касационна”, като с оглед характера на исканията с нея се определя като въззивна) с оплакване за неправилност при отчитане на фактическата обстановка и необоснованост в следствие на което и при нарушение на материалния закон. Поддържа се, че съдът е следвало да кредитира извода на вещото лице за това, че водачът е имал възможност да възприеме препятствията на пътя и да предотврати възникналото ПТП при движение с технически съобразената според условията на пътя скорост от 20 – 25 км\.ч., но е преминал със значително по – висока скорост – около 40 км.\ч. Според заключението на вещото лице, дори при запълване на дупките с вода при движение с технически съобразената скорост водачът пак би могъл да предотврати ПТП, което е настъпило в следствие нарушението от страна на водача на МПС на разпоредбата на чл. 20 (ал.2) от ЗДВП. Систематичното място на разпоредбата на чл. 21 ал.1 от ЗДвП доуточнява, че при изибиране на скоростта водачите не следва да превишават определената максимална скорост, която обаче е различна от технически съобразената, като последната е различна във отделните случаи според пътната обстановка, атмосферните условия, състоянието на пътя и пр.

Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло и евентуално – да бъде уважен частично в по – малък размер поради съпричиняване. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание за въззивника – Община Сливен не се явява процесуален представител.

Въззиваемото дружество, редовно призовано, се представлява в с.з. от пълномощник – адв. Х. от АК – гр. С., която оспорва жалбата и поддържа довод за липса на противоправно поведение от страна на водача на МПС. Изтъква, че заключението на вещото лице съдържа правни изводи, поради което правилно в отделни негови части не е възприето от първоинстанционния съд. В случая водачът на МПС обективно не е имал възможност да възприеме запълнената с вода дупка, която не е била надлежно сигнализирана.

Жалбата е допустима – подадена е в срока за обжалване на решението по въззивен ред от надлежна страна  в процеса, имаща правен интерес, поради което съдът я разгледа на основание чл.208 и чл.209 от ГПК с оглед валидността, допустимостта и законосъобразността на обжалваното решение.

Обжалваното решение е валидно – постановено е от надлежен съдебен състав по подсъдните на РС искове предявени от въззиваемия. При постановяване на решението са били налице изискуемите от закона абсолютни положителни предпоставки и липсват отрицателни.

Предмет на жалбата е решението на районния съд в частта, с която е уважен предявения от въззиваемия иск с правно основание по чл. 213 от КЗ за заплащането на сумата от 257, 64 лв., представляваща застрахователното обезщетение изплатено от въззиваемия като застраховател по договор за застраховка „Каско на МПС”  ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 17.07.2007г. и сумата от 10 лв., представляваща направени от застрахователя обичайни разноски за определяне на застрахователното обезщетение, както и сумата от 56, 50 лв. – деловодни разноски.

Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява от фактическа страна следното:

Въззиваемият е сключил със собственика на лек автомобил марка „Опел”, модел „Вектра”, с рег. № СН1112 АН – Н. Г. договор за застраховка на МПС „Каско”, оформен със застрахователна полица № 0500099457\19.08.2006г., валидна до 18.08.2007г.

С нотариално заверено пълномощно с рег. № 1588\01.09.2005г. на Нотариус Н. К. с рег. № 514 на НК и район на действие РС- Сливен собственикът на лекия автомобил Н. П. Г. е упълномощил сина си П. Н. Г. да управлява МПС в страната и в чужбина, както и да го представлява пред различните държавни и общински органи в отношенията по повод на посочения лек автомобил.

На 21.03.2007г. около 19, 00 ч. Пл. Г. управлявайки лекия автомобил се е движел в кв. „Р.” в гр. Сливен, при което на Те – образно кръстовище между ул. „Ст. Г.” и ул. „М. П. – М.” попада в необезопасена дупка, от което произтича ПТ с материални щети на управлявания от Пл. Г. автомобил. Фактът на ПТП се установява от приетия и неоспорен в с.з. протокол за ПТП № 848140\21.03.2007г, който съгласно чл. 143 от ГПК в достатъчна степен установява причините за настъпилото ПТП. От показанията на св. Г. се установява, че се е движил бавно – на втора скоростна предавка и е попаднал в дупката, която е заемала почти цялата лента за движение, била е голяма и дълбока. Поради запълването й с вода водачът на МПС не е могъл да я възприеме своевременно и да спре. Във връзка с пътната обстановка, състоянието на пътя и атмосферните условия са и показанията на св. Атанасов – съставил протокола за ПТП. От показанията на този свидетел се установява, че е било тъмно, улиците са били неосветени, същият ден е валяло, поради което дупките по улицата са били пълни с вода, включително тази, в която е попаднал управлявания от Пл. Г. лек автомобил. Св. А. включително потвърждава, че поради запълването на дупката с вода по нищо не е личало, че тя съществува на пътя, а е била голяма и дълбока – в средата на платното за движение, в лявата част на дясната пътна лента.

При огледа на място са установени като материални щети повреждане на гума и джанта. При допълнителен оглед в автосервиз са установени и други щети – предпазен панел на двигателя, лагери за тампон на горен макферсон – ляв и десен, биалета на ляв и десен макферсон, тампон за горни ляв и десен макферсон на стойност според извършената от застрахователя експертна оценка в размер на 172 лв. като общата стойност за отстраняване на повредите заедно с труд, боя и други материали възлиза на 257, 62 лв. Според заключението на вещото лице Хр. У. справедливата пазарна стойност за отстраняване на повредите е в размер на 356 лв.

По делото е безспорно и се установява от представеното платежно нареждане и РКО № 62\05.04.2007г., че на застрахования собственик на увредения автомобил е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 257, 64 лв. С писмо с обратна разписа, връчено на 23.04.2007г.въззиваемия е поканил въззивника да заплати изплатеното по договора за имуществена застраховка обезщетение в посочения по – горе размер, като е безспорно, че сумата не е платена от въззивника.

Заключението на в.л. следва да бъде кредитирано в частта относно отговора на задачата да определи действителните щети и стойността за тяхното отстраняване, като в частта, касаеща скоростта на движение на лекия автомобил с оглед механизма на настъпване на ПТП заключението не следва да бъде кредитирано.

В заключението си вещото лице посочва, че е извършило оглед на мястото на ПТП към 01.03.2008г. (в заключението посочено 2007г., т.е. преди ПТП – следователно се касае за техническа грешка в заключението) и е констатирало наличието на различни и многобройни необезопасени дупки на платното за движение, според които технически съобразената скорост за движение е 20 – 25 км.ч. Обсъждайки наличието на големи неравности на платното за движение никъде в заключението си вещото лице не конкретизира местоположението, големината и дълбочината на дупката, чрез попадането в която според неоспорения протокол за ПТПе възникнало възникнало произшествието. Обективно това не би и могло да бъде извършено от в.л. т.к. в показанията си св. А. – разпитан на  07.12.2007г. заявява, че след възникналото ПТП пътят е бил ремонтиран. Вещото лице е разполагало с тези данни от показанията на св. А., но не ги е обсъдило, като вместо това извод за скоростта на движение с оглед на останалите неравности по пътя, констатирани при извършения за целите на съдебната експертиза оглед. В този смисъл се съдържа и противоречие в заключението на вещото лице, което в т.3 от заключението посочва, че увреждането на автомобила е настъпило в резултата на преминаването през дупка на пътното платно с остатъчни остри ръбове на асфалт. Същевременно в т.4 вече говори за преминаване през множество дупки и то, ако се приеме, че състоянието на пътя е било такова, каквото е установено при огледа, като в т.7 поддържа, че улиците са осеяни с неравности и не са асфалтирани. Без да обсъжда обективни данни за конкретната неравност на пътя, в която е попаднал управлявания от Пл. Г. лек автомобил и без да коментира при каква големина и дълбочина при еднократно попадане в дупка биха могли да бъдат получени уврежданията по автомобила при конкретна скорост на движение, както в заключението си, така и в разпита пред съда, вещото лице поддържа, че констатираните щети – лагери за тампон на горни ляв и десен макферсон, не биха могли да бъдат получени от еднократното попадане в установените по пътя неравности. Също без да се позовава на конкретни данни, и само въз основа на огледа и установеното към 01.03.2008г. година състояние на пътя, вещото лице дава заключение, че при всички случаи с оглед вида и характера на щетите, се касае за движение със скорост по – висока от технически съобразената от 20 – 25 км.\ч. около 40 км.\ч.  Този извод изгражда на предположението, че при скорост от 20 – 25 км\ч. водачът на МПС е имал възможност да избегне всички неравности. Така изградените от вещото лице изводи – на базата на предположения за преминаването през други, неясно какви неравности и на данни за състоянието на пътя почти година след възникването на ПТП, без да се обсъждат в констативно съобразителната част, съдържащите се по делото от показанията на двамата свидетели и от протокола за ПТП конкретни данни за състоянието на пътя, неговата осветеност и атмосферни условия, движението на автомобила на втора скоростна предавка, не могат да се кредитират от съда.

Извън заключението на вещото лице въззивникът като ответник по предявения иск не е представил други доказателства във връзка с твърдението за движение на лекия автомобил с несъобразена скорост. Поради това и с оглед данните от показанията на свидетелите, както и констатациите от протокола за ПТП, с които съдът е обвързан съгласно чл. 143 от ГПК следва да се приеме, че водачът на увредения лек автомобил се е движил с технически съобразена скорост.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правния извод, че жалбата е неоснователна.

Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 213 от КЗ, според която разпоредба при плащане на застрахователното обезщетение застрахователя встъпва правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Предпоставките за уважаване на така предявения иск са доказване изплащането на застрахователното обезщетение на пострадалия за причинена имуществена вреда предвидена в договора за застраховка, която да е настъпила в следствие на виновното поведение на ответника. Макар в текста на разпоредбата на чл. 213 от КЗ да е посочено, че това е причинителя на вредата, съгласно същата разпоредба застрахователят встъпва във всички права на пострадалия. След като за самия пострадал е налице възможност да ангажира както пряко отговорността на виновното лице съгласно чл. 45 от ЗЗД, така и гаранционната отговорност на лицата по чл. 49 от ЗЗД, то тази възможност е налице и в полза на застрахователя.

По делото се установява безспорно наличието на валидно застрахователно правоотношение, по което въззиваемият като застраховател е изплатил обезщетение в размер на 257, 64 лв. за причинените на л.а. „Опел”, модел „Вектра” с рег. № СН 1112 АН щета, като не се оспорва и причиняването й именно в следствие на възникналото на 21.03.2007г. в гр. Сливен, кв. „Р.”, на кръстовище между улици „Ст. Г.” и „М. П. – М.” ПТП след преминаването на автомобила през намираща се там необезопасена дупка. Безспорно е също така и следва от разпоредбата на чл. 8 ал.3 от ЗРПМ и чл. 31 от ЗП, че отговорността за поддържането и ремонтът на пътищата е на общината, на територията на която се намират, която е следвало в съответствие с изискванията на ЗП да осигурява необходимите условия за безопасно и удобно движение през цялата година, която е следвало да извърши необходимите дейности по тяхното обезопасяване и защита.

Основният и спорен въпрос по делото е във връзка с твърдението на въззивника за причиняване изцяло от виновното поведение на водача и евентуално съпричиняването на вредоносния резултат в следствие на неправомерното поведение на водача на МПС, който съгласно разпоредбата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП е следвало да се движи със скорост съобразена с конкретната пътна обстановка. Въззивникът поддържа, че скоростта на движение е била в стойност около 40 км\ч, която е несъобразена със състоянието на пътя.

Разпоредбата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП изисква от водачите на МПС при движението си да избират скорост, която да е съобразена със състоянието на пътя и на превозното средство, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Практически твърдението на въззивника се свежда до това, че водачът на МПС могъл да предвиди наличието на необезопасената дупка в която е попаднал и е следвало да съобрази скоростта на движение на автомобила с наличието на останалите дупки на платната за движение по двете улици, образуващи кръстовището, при което би имал техническата възможност да ги избегне.

Действително неизпълнението на задълженията на въззивника по ЗРПМ и ЗП да осигурява необходимите условия за безопасно и удобно движение не освобождава водачите на МПС от посоченото задължение по чл. 20 ал.2 от ЗДвП. В тази разпоредба, обаче задължението за съобразяване на скоростта със състоянието на пътя е ограничено законодателно само с оглед на тези препятствия, които са предвидими.

От данните по делото – протокола за ПТП и свидетелските показания, вкл. на съставителя на протокола за ПТП, се установява, че дупката, от попадането в която е възникнало ПТП, е била запълнена с вода по начин, че не е могло да се забележи от движещите се по улицата автомобили, за което е способствало и обстоятелството, че ПТП е възникнало в притъмняващата част на деня (около 19, 00 ч. на 21 март), а улиците не са били осветени. При тези данни не може да се приеме, че конкретното препятствие е предвидимо, като изводът в противна насока не може да се обосновава само с наличието на други дупки и неравности по пътното платно. След като конкретното препятствие на платното за движение довело до възникването на ПТП е непредвидимо, конкретната скорост на движение и независимо от нейната стойност, щом е в рамките на максимално допустимата за конкретния участък от пътя, не може да бъде преценявана като несъобразена с оглед на други предвидими препятствия, наличието на които не е довело до ПТП. В случая с оглед на такива други предвидими препятствия вещото лице определя технически съобразената скорост на стойност от около 20 – 25 км\ч и при липсата на всякакви други конкретни данни, които да са обсъдени в заключението дава извод за движение на лекия автомобил със скорост от около 40 км\ч. По делото от една страна липсват данни за такава скорост, като от друга са налице данни за това, че конкретното препятствия довело до възникването на ПТП е било непредвидимо. Респективно не може да се обоснове извод, че водачът на МПС е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП. Това от своя страна налага извода, че възражението на въззивника за наличие на причиняване или съпричиняване на вредоносния резултата е недоказано и неоснователно, поради което отговорността на въззиваемия по чл. 49 от ЗЗД следва да бъде ангажирана за пълния размер на застрахователното обезщетение изплатено от въззиваемия във връзка с щетата.

При това положение предявеният иск е изцяло основателен и съгласно чл. 213 от КЗ следвало да се уважи в пълния размер на заплатеното от въззиваемия на пострадалия застрахователно обезщетение, ведно с обезщетение за забава. Същото се дължи от момента на писмената покана за плащане – 23.04.2007г., но в исковата молба е поискано от датата на завеждането й – 17.07.2007г.

Предвид гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл. 208 ал.2 от ГПК решението на  първонистанционния съд следва да се потвърди.

В настоящото производство деловодни разноски е претендирал само въззивника, каквито с оглед изхода от делото и нормата на чл. 64 от ГПК не следва да бъдат присъждани.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 241\02.06.2008г. постановено по гр.д. № 3110\07г. по описа на РС – Сливен.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: