РЕШЕНИЕ
                                                       
                                      гр. Сливен, 10.02.2009 год.


                                      В ИМЕТО НА НАРОДА


           Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на десети ноември 2008 г. в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Г.Д.

                                                                ЧЛЕНОВЕ:   М.Б.

                                                                                       М.Х.

 

         при участието на секретаря П.С. като разгледа докладваното от младши съдия М. Х. *** по описа на съда за 2008 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството се движи по реда на § 2 ал. 2 във вр. с чл. 196 и сл. вр. чл. 278 и сл. от ГПК /обн. Изв.бр. 12/ 8.02.1952 г., отм. с ГПК обн. ДВ бр. 59/20.VІІ.2007г./. Образувано е по въззивна жалба на Р.В.М. против решение № 567/23.05.2008 г. по гр.д. № 1774 от 2007 г. на Сливенския районен съд, с което е уважен иск за делба предявен от Б.Б.Б., Н.Б.Б., М.И.И. и същата е допусната и извършена, като е изнесен на публична продан урегулиран поземлен имот № IV - 222 в кв. 27 по плана на с. Ичера, Сливенска община, с площ на имота 604 кв.м., при граници: североизток - улица, северозапад - улица, юг - поземлен имот № III - за църква, юг - поземлен имот № V - 223, изток - улица; ведно с построените в имота жилищна страда, състояща се от 5 стаи и 2 коридора, със застроена площ 119 кв.м. и мазе от 14.50 кв.м., жилищна сграда /лятна кухня/ със застроена площ 32 кв.м. и второстепенна постройка от 104 кв.м., както и всички останали подобрения в имота,  с пазарна цена 33 890 лева, като действително получената при публичната продажба цена се разпредели между съделителите, при квоти от правото на собственост: по 1/6 ид. част от правото на собственост върху имота за Б.Б.Б. и Н.Б.Б. и по 2/6 ид. части от правото на собственост за М.И.И. и Р.В.М.. Осъдени са да заплатят по сметка на Районен съд държавна такса съобразно дела си.

         Въззивницата счита, че решението на Районен съд е неправилно, необосновано, постановено при нарушения на материалния и на процесуалния закон. Сочи, че съобразно заключението на вещото лице, като терен с квадратура 604 кв.м. и лице на две улици имотът е реално поделяем, съгласно разпоредбата на чл. 19 ал. 1 т.5 от ЗУТ. Твърди, че направените от съделителите искания за възлагане не били разгледани в тяхната конкретика с оглед постигане на съгласие между тях за реално разделяне на имота на два дяла. Сочи, че по делото били представени доказателства от предходна доброволна делба, където, с оглед съществуващия към този момент регулационен план на селото, имотът е бил разделен. Счита, че с постановеното решение не била постигната целта на съдебната делба, като особен вид исково производство, да ликвидира съсобствеността между съделителите, като те получат в реални дялове съобразно квотите си от сьсобствения имот. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което се раздели процесния имот на два дяла, като се състави разделителен протокол и делбата се извърши по реда на чл.287 от ГПК.

          По делото е постъпило възражение от Б.Б., Н.Б. и М.И. против въззивната жалба, като сочат същата за неоснователна, а съдебния акт за правилен и обоснован. Посочват, че съгласно съдебно-техническата експертиза по делото е безспорно установено, че предметът на делбата - дворното място, с подобренията в него, може да бъде реално поделен, съобразно нормите на ЗУТ на два поземлени имота - единият застроен, а другият незастроен. Излагат твърдение, че с оглед броя на съделителите, които са четирима, и размера на участието им в съсобствеността, съобразно решението за допускане на делбата, тази поделяемост не позволява да бъде удовлетворен всеки от наследници в натура. Сочат, че нито един от съделителите не е от кръга на лицата посочени в чл.288, ал.2 и 3 от ГПК/отм./, за да му бъде възложен целия имот, нито има групиране на съделители, за да се открие възможност за евентуално разпределяне на възможните два новообразувани имота от делбения имот. Поради това, считат че правилно първоинстанционния съд, с оглед    решението си по допускане на делбата, размера на квотите и липсата на привилегии за когото и да било от съделителите да получи в дял целия имот или да бъдат разпределени между съделителите новообразуваните два имота, е приел, че имотът е неподеляем и го е изнесъл на публична продан. Молят съда да остави жалбата без уважение и потвърди атакуваното решение като правилно. Претендират разноски по делото.

В съдебно заседание въззивницата Р.В.М. не се явява, за нея се явява адв. Д., надлежно упълномощена от преди, която поддържа жалбата по изложените в нея доводи и искания за отмяна на решението и извършване на делбата по чл. 287 и сл. от ГПК. Няма искания за доказателства. По  същество моли да бъде прието, че са налице основания за отмяна на решението и възможност за ликвидиране съсобствеността между съделителите за получаване в реален дял, съобразно квотите им, на част от имотите, като се има предвид предходния делбен протокол, където имотите са били разделени именно на празно място и жилищна сграда. Моли да се допусне делба в два дяла при участие на съделителите.

За въззиваемите Н.Б., М.И. и Б.Б. се явява адв. А., редовно упълномощена от по-рано, която поддържа възражението и няма искания по доказателствата. По същество моли да се остави без уважение жалбата, като неоснователна и претендира разноски за тази инстанция. Заявява, че правилно и законосъобразно и съответно със събраните доказателства по делото районният съд е изнесъл имота на публична продан, тъй като същият е неподеляем по смисъла на ГПК за създаване на отделни дялове на всеки един от съделителите, съобразно квотите на собственост в предмета на делбата.

       Съдът намира, че жалбата е допустима. Подадена е в рамките на преклузивния 14-дневен срок за обжалване на първоинстанционното решение, от надлежно легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалването.

        На основание чл. 209 от ГПК съдът извърши преценка за валидност и допустимост на решението и намери, че същото не страда от пороци, обуславящи прогласяването на неговата нищожност или обезсилването му като недопустимо.

        На основание чл. 208 ал. 1 от ГПК съдът извърши проверка за законосъобразност и правилност на обжалваното решение, като въз основа на събраните пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция писмени и гласни доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

         Съгласно нотариален акт № 180 том VІІІ рег. № 12273 дело № 1406 от 16.10.2006 г. на нотариус Е. Ш. с рег. № 128 и РД РС Сливен, страните по делото Б.Б.Б., Н.Б.Б., М.И.И. и Р.В.М. са придобили по давностно владение урегулиран поземлен имот № IV - 222 в кв. 27 по плана на с. И., Сливенска община с площ на имота 604 кв.м. при граници: североизток - улица, северозапад - улица, юг -поземлен имот № III - за църква, юг - поземлен имот № V - 223, изток - улица; ведно с построените в имота жилищна страда, състояща се от 5 стаи и 2 коридора със застроена площ 119 кв.м. и мазе от 14.50 кв.м., жилищна сграда /лятна кухня/ със застроена площ 32 кв.м. и второстепенна постройка от 104 кв.м., както и всички останали подобрения в имота, при квоти върху правото на собственост: по 1/6 ид. ч. за първите двама и по 1/3 ид.ч. за третата и четвъртата съсобственици.

       Данъчната оценка на имота е 1975,90 лева, съгласно представеното по делото удостоверение № 0220002452/01.03.2007 г. издадено от Дирекция „Местни данъци и такси” към Община Сливен.

       От приетата като доказателство по делото преписка № 1406 по обстоятелствена проверка на нот. Е. Ш., се установява, че за съставянето на посочения нотариален акт са послужили следните писмени доказателства:

        С договор за доброволна делба № 165, т.І/28.05.1985 г. Б.Б. е получил в дял и е станал собственик на празно дворно място: имот пл.№ 383,382, образуващо парцел І-383 в кв.19 по плана на с. И., състоящ се от 354 кв.м. незастроено дворно място, при граници: от двете страни улици, църква и Г. С.. Със същия договор М.И.М. и Ц. Р. И. са получили в общ дял и са станали собственици на дворно място с намиращите се в него постройки, имот пл. № 381, образуващо урегулиран парцел ІІ-381 в кв. 19 по плана на с. И., общ. С., състоящ се от 250 кв.м. застроено и незастроено място, от които 120 кв.м. застроено с двуетажна неделима и еднофамилна жилищна сграда от пет стаи и два коридора и едно сервизно помещение, както и лятна кухня със застроена площ 32 кв.м. при граници: пар.І-383, ІІІ-384 и от двете страни- улици.

       С договор за замяна на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 88, т.VІ, дело № 2308/1991 г. на СлРС Р.В.М. и М.И.  И., чрез пълномощник са прехвърлили на Б.Б.Б. чрез пълномощник 1/3 ид. част само от жилищната сграда, цялата състояща се от пет стаи и два коридора, застроена върху 120 кв.м. и 1/3 ид. част от лятната кухня, застроена върху 32 кв.м. и двете сгради, построени в парцел IV-222 в кв.27 по плана на с. И.. общ. Сливен без мястото, застроено и незастроено от 604 кв.м., при граници: от двете страни-улици, църква и парцел V-223. В замяна Б.Б. чрез пълномощник е прехвърлил на Р.В.М. и М.И.И. 153/604 ид. части от застроеното и незастроеното дворно място на същия парцел, целият състоящ се от 604 кв.м.

         С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 186, т.V/1992 г. на СлРС Б.Б. чрез пълномощник е дарил на брат си Н.Б.Б. чрез пълномощник 1/2 ид. част от собствените си 1/3 ид. части или 1/6 ид. част от недвижим имот: дворно място, представляващо парцел ІV-222, цялото състоящо се от 604 кв.м., при граници: от двете страни-улици, църква и парцел V-233, ведно с построената в него жилищна сграда на два етажа, цялата състояща се от пет стаи и два коридора със застроена площ 120 кв.м. и лятна кухня, застроена върху 32 кв.м.

         Видно от приложената към делото скица № 645/26.02.2007 г., издадена от Община Сливен като собственици на имот № ІV-222 в кв. 27 по плана на с. И. е собственост на въззивницата и въззиваемите с квоти такива каквито са посочени в исковата молба.

         С влязло в сила решение № 938 /15.11.2007 г. съдът е допуснал делба по отношение на процесния недвижим имот при квоти от правото на собственост: по 1/6 ид. част от правото на собственост върху имота за Б.Б.Б. и Н.Б.Б. и по 2/6 ид. части от правото на собственост за М.И.И. и Р.В.М..

         От приетата по делото съдебно-строителна експертиза се установява, че процесния недвижим имот като терен е поделяем, а като сграден фонд неподеляем. Вещото лице в с. заседание посочва, че не е възможно недвижимия имот да бъде обособен на четири самостоятелни обекта, колкото са съделителите. Справедливата пазарна стойност на имота е 33 890 лв.

        Горната фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице, които кредитира напълно, като последователни, логически свързани и неоспорени от страните.

        Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

       Предявен е иск с правна квалификация чл. 278 и сл. от ГПК за извършване на делба между съделителите по отношение на описания по-горе недвижим имот, допусната с влязло в сила решение на Сливенския районен съд, при квоти от правото на собственост: по 1/6 ид. част от правото на собственост върху имота за Б.Б.Б. и Н.Б.Б. и по 2/6 ид. части от правото на собственост за М.И.И. и Р.В.М..

         Решението е законосъобразно и обосновано, а въведените в жалбата доводи в обратния смисъл са неоснователни.

Безспорно е, че делбеният недвижим имот е неподеляем. Констатациите, съдържащи се в изслушаната и неоспорена от страните по делото техническа експертиза налагат несъмнения и категоричен извод, че дворното място и построените в него жилищна сграда и лятна кухня, като част от делбената маса не могат да бъдат поделени така, че да може всеки от съделителите да получи дял в натура. В противен случай, ще се допусне нарушение на разпоредбите, съответно на чл. 203, ал. 1 от ЗУТ (за жилищната сграда).

           В разпоредбите на чл. 288, чл. 291 и чл. 292 ГПК са предвидени няколко различни по естеството си способа за извършване на делбата. За да достигне до извода посредством кой от предвидените в ГПК способи следва да се извърши делбата, съдът трябва да прецени всички факти и обстоятелства, касаещи допуснатите до делба имоти, вкл. техния брой, стойност, вид, начин на ползуване, извършени преустройства и подобряване, както и размера на дяловете, броя на съделителите, значението на правопораждащия съсобствеността факт и други установени в производството по делото относими факти. Такава преценка е извършена от районния съд в съответствие с основните критерии за избор на способ, установени в разпоредбите на ГПК. Правилен и законосъобразен е изводът на решаващият съд, че при установените по делото обстоятелства делбата следва да се извърши при условията на чл. 288 ал.1 от ГПК, като процесния недвижим имот бъде изнесен на публична продан при установената пазарна цена 33 890 лв.

Неоснователни са претенциите на страните за поставяне на имота на всеки един от тях в дял. Имотът не може да бъде обособен и на четири дяла, колкото са съделителите, за да бъде съставен разделителен протокол. Невъзможно е всеки от съделителите да получи имуществен дял, поради което и възниква неудобството с неравенството на квотите от правото на собственост, съставянето на разделителен протокол или разпределението на имотите по чл. 292 от ГПК /отм./

При определянето на процесния имот въз основа на гореизложеното като неиоделяем с оглед нуждите, целите и правилата на съдебната делба, сьдът следва да се занимае и с възможността за поставянето на процесния имот в самостоятелен дял на някоя от страните при условията на чл. 288 ал.2 и/или ал.З от ГПК /отм./.

Процесният имот е неподеляем и съсобствеността върху него е възникнала въз основа на сложен фактически състав - чрез договор за доброволна делба, дарение и замяна. При различните основания, от които е възникнала съсобствеността извършването на делбата чрез възлагане на процесния имот по реда на чл. 288 ал.2 или ал.3 от ГПК е недопустимо. В тези разпоредби са предвидени две хипотези, при които е допустимо извършването на делба, чрез възлагане имота в дял на някой от съделителите и осъждането му да заплати парично уравнение на дяловете на останалите съделители. Това са случаите, при които съсобствеността по отношение на всички съделители е възникнала чрез наследяване или чрез прекратяване на съпружеска имуществена общност, като в случаите на съсобственост, възникнала по друг начин възлагането на имота в дял на някой от съделителите не е предвидено, съответно не е допустимо. Направеният от Сливенски районен съд извод в този смисъл е законосъобразен. Предмет на делбата в случая е УПИ, ведно с построените върху него жилищни сгради. Съделителите са четири. Претенцията по чл. 288, ал. 3 от ГПК е направена от съделители, за които няма данни по делото да са живели в имота при отриване на наследството и да не притежават друго жилище. При тази хипотеза, след като няма възможност всеки от съделителите да получи в натура своя дял, единствената възможност за ликвидиране на съсобствеността е изнасянето на неподеляемия имот на публична продан, на основание чл. 288, ал. 1 от ГПК. Правилото на чл. 288, ал. 3 ГПК е едно изключение, една специална разпоредба от общите принципи за извършване на делбата и ликвидиране на собствеността. Като изключение то има определено социално предназначение, за да задоволи определени житейски потребности - нуждата от жилище на единия от съделителите. Приложното поле на текста влиза в действие тогава, когато е налице отрицателната предпоставка, посочена в него - съделителят да няма друго жилище. Текстът се отнася само и единствено до жилища, но не и до други имоти. В случая, предмет на делбата е и урегулиран поземлен имот, а освен това, не се установи по делото характерната за посочената законова норма жилищна нужда.

          Съобразно изводите на настоящата въззивна инстанция решението на първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила, а жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна.

          Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 208 от ГПК, съдът

  

 

                                                 Р Е Ш И:

 

    ОСТАВЯ В СИЛА решение № 567/23.05.2008 г. по гр.д. № 1774 от 2007 г. на Сливенския районен съд, с което ИЗВЪРШВА ДЕЛБА КАТО ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот : Урегулиран поземлен имот № IV-222 в кв. 27 по плана на с. Ичера, Сливенска община с площ на имота 604 кв.м. при граници: североизток-улица, северозапад-улица, юг-поземлен имот № III-за църква, юг-поземлен имот № V-223, изток-улица; ведно с построените в имота жилищна сграда, състояща се от 5 стаи и 2 коридора със застроена площ 119 кв.м. и мазе – 14,50 кв.м., жилищна сграда /лятна кухня/ със застроена площ 32 кв.м. и второстепенна постройка от 104 кв.м., както и всички останали подобрения в имота, с пазарна цена 33 890 (тридесет и три хиляди осемстотин и деветдесет) лева, като действително получената при публичната продажба цена се разпредели между съделителите, както следва: по 1/6 ид. част от правото на собственост върху имота за Б.Б.Б. ЕГН ********** ***„Хр. Смирненски" № 18, ет.5 и Н.Б.Б. ЕГН ********** ***„Ц. Г." № 16, ет.2, ап.3 и по 2/6 ид. части от правото на собственост за М.И.И. ЕГН ********** ***„К. Б.І" № 82, ет.2 и Р.В.М. ЕГН ********** ***, ведно с присъдените разноски, съобразно дела им.

 

          Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

                                                                                              

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: