РЕШЕНИЕ №                                         

гр. Сливен, 07.01.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и осма  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Д.,

ЧЛЕНОВЕ: Х.М.,*** Х.,

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от Хр. М. *** по описа на съда за 2008г, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно. Образувано е по жалба срещу решение на първоинстанционен съд по дело образувано по искова молба подадена преди 01.03.2008г., поради което съгласно §2 ал.1 от ПЗР на ГПК се движи по реда на чл. 196 и сл. от ГПК (Изв. Бр. 12\08.02.1952г., отм. ДВ бр. бр. 59\20.07.2007г. в сила от 01.03.2008г.)

З.Г.Д. е обжалвал решение № 610\17.06.2008г. по гр.д. № 973\08г. по описа на РС – гр. Сливен, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от него в условията на обективно, кумулативно съединяване искове с правно основание по чл. 344 ал.1 т.1 вр. чл. 328 ал.1 т.2 пр.2 от КТ, чл. 344 ал.1 т.2 и т.3 вр. чл. 225 от КТ последния иск съединен и с иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху обезщетението за оставане без работа, считано от датата на уволнението – 27.09.2007г.

В жалбата се поддържа оплаквания за незаконосъобразност на решението на първоинстанционния съд и  необоснованост. Посочва, че в закона не съществува посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение – „трансформация  на щатна бройка”, като в посочената норма на чл. 328 ал.1 т.2 от пр.2 КТ се съществува основанието „съкращаване на щата”, която не може да бъде тълкувана разширително. Съгласно чл. 4 ал.1 от ГПК съдът трябва да решава делата според точния смисъл на закона. Трансформирането на щатната бройка не е съкращаване на щата, а едностранна промяна на трудовия договор в нарушение на императивната разпоредба на чл. 118 ал.1 от КТ. Необосновано първоинстанционния съд е приел в нарушение на чл. 391 от ЗСВ и Наредба № 4\10.01.2008г. ДВ бр.8\25.01.2008г., че е отпаднала нуждата от заеманата длъжност „Пазач невъоръжена охрана”. В нарушение на закона съдът приел също, че разпоредбата на чл. 80 ал.1 т.8 от ЗСВ предоставя правомощие на Председателя на районния съд да изменя щатното разписание, което съгласно чл. 30 ал.1 т.5 от ЗСВ е изцяло в правомощията на ВСС.

Иска се отмяната на решението и постановяване на друго по същество, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендира деловодни разноски.

В с.з. въззивникът редовно призован се явява лично и поддържа жалбата на изложените в нея основания.

За въззиваемата страна не се явява представител по закон или пълномощие.

Жалбата е допустима, подадена е в рамките на 14-дневния срок за обжалване на решението по въззивен ред от лице, имащо правен интерес.

Съгласно задълженията си на въззивна инстанция съдът извърши служебна проверка на решението, като съгл. чл. 209 от ГПК констатира, че същото е валидно и постановено допустимо, при наличието на всички положителни и отсъствието на отрицателни абсолютни процесуални предпоставки. Следователно съдът следва да пристъпи към проверка на решението съгласно чл. 208 от ГПК с оглед законосъобразността при решаване на спора по същество, при което установи следното:

След анализ на събраните изцяло пред първоинстанционния съд доказателства и доказателствени средства, съдът намира за установени следните фактически обстоятелства:

Въззивникът е работил по трудово правоотношение с въззиваемия – Районен съд гр. Карнобат”, на длъжността „пазач – невъоръжена охрана” по трудов договор от 30.04.2003г. установен първоначално като срочен за срок от 6 месеца уговорен в полза на работодателя. С допълнителни споразумения от 01.10.2003г. и 14.07.2003г. е изменян размера на възнаграждението, като срокът на трудовия договор е бил продължен с допълнителни споразумения от 01.11.2003 и 01.01.2004г. „до назначаване на съдебна полиция в РС гр. Карнобат”. Няма данни по делото относно момента, в който е започнало осъществяването на охраната от съответните звена към МП, но съгласно допълнително споразумение от 30.11.2004г. трудовото правоотношение е изменено по взаимно съгласие за неопределен срок

Със заповед № 186\27.09.2007г. на Председателя на РС – Карнобат с посочено правно основание чл. 328 ал.1 т.2 пр.2 от КТ и фактическо основание – „трансформация на щатни бройки”, е прекратено трудовото правоотношение с въззивника. Заповедта е мотивирана с това, че със заповед № 183\26.09.2007г. е извършена трансформация на щатни бройки, което е в правомощията на Административния ръководител на РС – гр. Карнобат съгласно решение по протокол № 40\28.11.2001г. на ВСС. В заповедта са изложени още и мотиви, че сградата на РС – гр. Карнобат се охранява от служители на „Съдебна охрана”, поради което отпада нуждата от длъжността „пазач – невъоръжена охрана” и същата щатна бройка се трансформира в длъжността „съдебен секретар – протоколист”. Наредено е на основание чл. 224 от КТ на въззивника да се изплати обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 381, 52 лв. и да се удържат пропорционално на неотработеното време съгласно решение № 7\10.03.2004г. на ВСС изплатени суми за облекло. Наредено е да се изплати и обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение в размер на 462 лв. за неспазен срок на предизвестие. На същата дата, на която е издадена, заповедта е представена за връчване на въззивника, като с подписите на двама свидетели е удостоверен негов отказ да я получи.

Видно от приложените по делото поименни разписания на длъжностите и работните заплати на районен съд гр. Карнобат към 01.09.2007г. и към 27.09.2007г. броя на длъжностите е един и същ – 17 бр. В щатното разписание към 01.09.2007г. бройките на длъжността „съдебен секретар – протоколист” са 3 – от п.3 до п.5 вкл., а в п. 15 съществува длъжността „пазач –невъоръжена охрана” заемана от въззивника. В щатното разписание в сила от 27.09.2007г. длъжността заемана от въззивника не съществува, като за сметка на това е увеличена бройката за длъжността съдебен секретар – протоколист – 4 бр., от п.3 до п.6 вкл., една от които – незаета. Със заповед № 222\21.11.2007г. на Председателя на РС- гр. Карнобат е обявен конкурс за заемане на длъжността „съдебен секретар – протоколист”, като въз основа на проведения конкурс със заповед № 18\28.01.2008г. е назначена Г. В. М..

От заключението на назначената пред първоинстанционния съд СИЕ се установява, че брутното трудово възнаграждение на въззивника за м. август 2007г. е в размер на 462 лв.

Във връзка с възражението на ищеца относно липсата на компетентност на Председателя на РС – гр. Карнобат да извърши трансформация на щатни бройки в рамките на утвърденото щатно разписание се установява следното:

Със заповед № 183\26.09.2007г., позовавайки се на разпоредбата на чл. 80 ал.1 т.8 и решение на ВСС № 40 от 28.11.2001г. Председателят на РС – гр. Карнобат е трансформирал считано от 27.09.2007г. една щатна бройка на длъжността „пазач – невъоръжена охрана” в една щатна бройка на длъжност „съдебен секретар – протоколист” с основно месечно възнаграждение и минимален ранг по позиция 35 съгласно единния класификатор за длъжностите на съдебните служители по протокол № 29\21.09.2007г. на ВСС и код на НКПД 41152006г.

От приложеното по делото извлечение от протокол № 29\21.09.2007г. на ВСС се установява, че е утвърден Класификатор на длъжностите за съдебните служители в администрацията на органите на съдебната власт в сила от 11.08.2007г. като в раздел „Б2 Технически длъжности” на позиция 33 съществува длъжността „Пазач – невъоръжена охрана”, а в раздел „В” „Специализирана съдебна администрация” на позиция 35 – „Съдебен секретар – протоколист”.

С решение по протокол № 40 т.6 – „Финансови въпроси” от заседание на ВСС от 28.11.2001г. относно „Трансформиране на щатни бройки за служители в съдебната система” ВСС е приел решение за упълномощаване Председателите на съдилища и Директорите на следствените служби да извършват трансформация на одобрените им щатни бройки за служители в рамките на утвърдения бюджет за съответната календарна година. Посочения протокол от решението на ВСС не е приложено по делото. Съгласно чл. 127 ал.1 пр.2 от ГПК не се нуждаят от доказване общоизвестни и служебно известни на съда обстоятелства. Решението по т.6 от протокол № 40\28.11.2001г. на ВСС засяга правомощията на административните ръководители за цялата съдебна система в страната, поради което е служебно известно на съда и не се нуждае от специално доказване от страните така извършената делегация на правомощия.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна, че жалбата е неоснователна.

Предявените обективно и кумулативно искове се квалифицират като такива по чл. 344 ал.1 т.1 вр. с чл. 328 ал.1 т.2 от КТ – поради съкращаване в щата – чл. 328 ал.1 т.2 пр. от КТ; по т.2 от чл. 344 ал.1 от КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и по т.3 от същата разпоредба във вр. с чл. 225 ал.1 от КТ съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху размера на обезщетението поради оставане без работа заради незаконното уволнение за срок от шест месеца - в размер на 2 772 лв., считано от датата на уволнението – 27.09.2007г.

Основателността на исковете по чл. 344 ал.1 т.2 и т.3 е обусловена от основателността на предявения иск по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ, във връзка с който са и основните възражения на въззивника досежно незаконосъобразността на обжалваното решение.

Предявеният обуславящ иск е неоснователен предвид следното:

Безспорно е по делото, че страните са били в трудово правоотношение, възникнало първоначално като такова за определен срок по смисъла на чл. 68 ал.1 т.1 от КТ, който с допълнителни споразумения е изменен отново в срочен, но по смисъла на чл. 68 ал.1 т.2 от КТ чрез израза – „до назначаването на съдебна полиция…”, т.е. до определяем момент, в който дейността по охраната е следвало да се изпълнява изцяло само от въззивника на длъжността „пазач – невъоръжена охрана”. По делото не са налице данни, от кой момент дейността по „охрана” в РС – гр. Карнобат се осъществява от съответните звена – понастоящем Главна дирекция „Охрана” при МП, което е предвидено още в чл. 36д от ЗСВ в сила от 01.01.2003г., отм. бр. 64\07.08.2007г. Поради това, а и с оглед на допълнително споразумение от 30.11.2004г. следва извода, че на основание чл. 69 ал.1 от КТ трудовият договор с въззивника се е трансформирал като такъв за неопределено време.

Между страните е спорно наличието на фактическото основание за прекратяване на трудовия договор – „съкращаване в щата”, в две насоки. От една страна въззивникът поддържа, че „трансформирането” на щатната бройка за длъжността „пазач – невъоръжена охрана” по съществото си не представлява реално съкращаване в щата по смисъла на разпоредбата на чл. 328 ал.1 т.2 пр.2 от КТ, а от друга страна, че „трансформирането” на щатната бройка е извършено не по надлежния ред от некомпетентен орган.

Възражението, че изменението в поименното разписание на длъжностите и работните заплати при РС – гр. Карнобат със заповед № 183\26.09.2007г. на Председателя на РС – гр. Карнобат е извършено от некомпетентен орган и не по надлежния ред е неоснователно. Съгласно чл. 341 ал.2 от ЗСВ и чл. 188 ал.1 от отм. ЗСВ броят на съдебните служители се определя от ръководителите на съответните органи на съдебната власт съгласувано с Висшия съдебен съвет в рамките на бюджета на съдебната власт въз основа и в съответствие с утвърдения съгласно чл. 188 ал.2 от ЗСВ (отм.) и чл. 341 ал.1 от сега действащия ЗСВ единен класификатор на длъжностите в администрацията на органите на съдебната власт за наименованията на длъжностите, минималната образователна степен и други изисквания към съответната длъжност, заплатата за длъжността и възнаграждението за ранг. В случая с решението по протокол № 29\21.09.2007г. е утвърден единен класификатор според който на п. 33 съществува длъжността „пазач – невъоръжена охрана”, а в п. 35 – „съдебен секретар – протоколист”. В рамките на утвърдения по този ред брой на служители и съобразно длъжностите по утвърдения с решението по протокол № 29\21.09.2007г. единен класификатор Председателят на РС – гр. Карнобат е извършил „трансформация” на една бройка за длъжността „пазач – невъоръжена охрана” – заемана от въззивника, в една бройка за длъжността „съдебен секретар – протоколист”, което му правомощие е делегирано специално от ВСС с решение по протокол № 40\28.11.2001г. Следователно извършеното изменение в щатното разписание при РС – гр. Карнобат е извършено законосъобразно от компетентен орган.

Друго възражение на въззивника за незаконосъобразност на извършената трансформация на бройка в щатното разписание със заповед № 183\26.09.2007г.  е за наличието на необходимост от изпълнението на трудовите функции на служителя за длъжността „пазач – невъоръжена охрана” и съвместимостта на същите трудови функции при осъществяване на дейността по охрана чрез Главна дирекция „Охрана” при МП. Преценката в тази насока е такава по целесъобразност, а не за законосъобразност на издадената заповед № 183\26.09.2007г. и като такава тя не подлежи на съдебен контрол. Независимо, че тази преценка е инкорпорирана в мотивите към заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, по съществото си тя представлява мотив по целесъобразност не във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение, а за извършеното със заповед № 183\26.09.2007г. съкращаване в щата. Необходимостта от съществуването на трудовите функции на премахнатата длъжност според закона не е предпоставка да законосъобразността на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал.1 т.2 пр.2 от КТ. За законосъобразността на уволнението е достатъчна констатацията, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е налице съвпадащо или предхождащо този момент реално съкращаване в щата, извършено по установения ред.

При извода по - горе, че трансформирането на щатната бройка „пазач – невъоръжена охрана” в бройка „съдебен секретар – протоколист” е извършено по надлежния ред и от компетентен орган по делото на следващо място се поставя въпроса, дали подобно  трансформиране на щатни бройки представлява реално съкращаване в щата.

В общия случай съкращаването в щата представлява намаляването и премахването занапред на отделни бройки за конкретно посочени длъжности от  утвърдения брой служители, като, както се посочи и по – горе, причините за това са без значение за законосъобразността на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Освен изискването от формална страна да е премахната една или повече бройки за конкретно посочена длъжност, съкращаване в щата е налице тогава, когато реално се премахнати трудовите функции за съответната длъжност за самостоятелна щатна бройка. Поради това съкращаване на щата ще е налице и тогава, когато макар и да се запазва общия брой на работниците и служителите по утвърденото длъжностно разписание, трудовите функции за конкретна щатна бройка са премахнати изцяло, като на мястото на премахнатата бройка е създадена друга, с други трудови задължения и функции и изисквания за заемането й.

Именно съкращаването на трудовите функции на заеманата от въззивника длъжност изцяло за отделна щатна бройка при запазване на общия брой работници и служители чрез създаването на нова бройка, с която се увеличава броя на друга съществуваща длъжност с коренно различни трудови функции и задължения и изисквания за заемането й по утвърдения с решение по протокол № 29\21.09.2007г. на ВСС класификатор, е посочено като фактическо основание чрез израза „трансформация” в заповед № 186\27.09.2007г., с която е прекратено трудовото правоотношение между страните. Това фактическо основание съответства на посочения текст от закона – чл. 328 ал.1 т.2 пр.2 от КТ, извършено е по надлежния ред и е налице – съвпада, с момента на прекратяване на трудовото правоотношение, поради което предявеният иск по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ е неоснователен.

Неоснователно е и възражението в жалбата, че чрез извършената трансформация на щатна бройка е нарушена императивната разпоредба на чл. 118 ал.1 от КТ относно забраната за едностранно изменение на трудовото правоотношение. То се определя от сключения трудов договор, чието съдържание е определено в разпоредбата на чл. 66 ал.1 от КТ, а не от щатното разписание. Извършеното премахване от щатното разписание на установената длъжност в трудовия договор към момента на прекратяването не представлява изменение на трудовия договор. Такова изменение ще е налице, ако между страните преди това е бил сключен трудов договор за длъжност с друго наименование и характер на работа. Длъжността заемана от въззивника – „пазач – невъоръжена охрана” е установена в договора, от който е възникнало трудовото правоотношение между тях и съответства на утвърдения единен класификатор. Няма данни до прекратяването на трудовото правоотношение страните да са сключвали договор за длъжност с друго наименование и характер на задължения, която да е променена едностранно от работодателя. В рамките на правомощията на ръководителя на съдебния орган с оглед по – пълното и по ефективно използване на работното време е възлагането на допълнителни, близки и сродни функции, както в случая „пазач невъоръжена охрана – чистач”, чието премахване не представлява изменение на трудовото правоотношение. Заеманата от въззивника според трудовия договор длъжност по надлежния ред е премахната от длъжностното разписание, което е довело не до изменението, а до прекратяването на трудовия договор, което с оглед гореизложеното се доказва, че е извършено законосъобразно.

Съкращаването в щата засяга единствената бройка за длъжността „пазач – невъоръжена охрана” заемана от въззивника, поради което за въззиваемия като работодател не е възникнало задължението за извършване на подбор при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал.1 т.2 пр.2 от КТ. Прекратяването на трудовото правоотношение на това основание е безвиновно  и поради това е обусловено от отправянето на писмено предизвестие. Неспазването на това изискване на закона не обуславя отмяната на уволнението като незаконосъобразно, щом, както е и в случая, работодателят със заповедта е предоставил заместваща престация – обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ за неспазения срок на предизвестие. Обезщетението определено за изплащане със заповед № 186\27.09.2007г. е в размер на 462 лв., колкото съгласно заключението на вещото лице е месечното възнаграждение на въззивника за месеца предхождащ уволнението.

С оглед неоснователността на обуславящия иск по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ автоматично се явяват неоснователни и кумулативно съединените и обусловени от основателността на този иск искове по чл. 344 ал.1 т.2 и т.3 във вр. с чл. 225 ал.1 от КТ, както и по чл. 86 от ЗЗД. Искът по чл. 344 ал.1 т.3 вр. чл. 225 ал.1 от КТ освен това е и недоказан, т.к. по делото въззивникът съобразно доказателствената си тежест не е представил доказателства, че след уволнението е останал без работа.

Предвид изводите на въззивната инстанция за неоснователност на предявените искове решението на районния съд, с което като такива те са отхвърлени, следва да се потвърди, а с оглед изхода от процеса, следва да се отхвърли претенцията на въззивника за заплащане на деловодни разноски.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 610\17.06.2008г. по гр.д. № 973\08г. по описа на РС – гр. Сливен.

ОТХВЪРЛЯ искането на З.Г.Д. ЕГН ********** *** против РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ за заплащане на деловодни разноски пред настоящата инстанция

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: