РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 05.10.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети септември 2009 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                                                                                           МИРА МИРЧЕВА

 

при участието на секретаря К.И. разгледа докладваното от младши съдия Мирчева въззивно гр. дело № 562 по описа на съда за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е въззивно, по реда на глава ХVІІІ от отменения ГПК.

            Обжалвано е от ищеца С.П.П. решение № 278 от 10.06.2008 г. по гр.д. № 3804/2007 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отхвърлен искът на П. за признаване за установено, че не дължи разликата над 691,08 лв. до пълния предявен размер от 2029,74 лв. главница, мораторна лихва за разликата над 137,68 лв. до пълния предявен размер от 242,68 лв. и разноски за издаване на изпълнителен лист за разликата над 16,58 лв. до пълния предявен размер от 45,45 лв. В останалата си част искът е бил уважен поради погасяване на задължението по давност.

            В жалбата се твърди, че решението е неправилно, тъй като тежестта на доказ­ване на задължението се носи изцяло от ответника, а ангажираните от него доказателства за отчитане на показания и изходящата от самия него справка не са достатъчни, за да се приеме, че задължението съществува. Излагат се и съображе­ния, свързани с правилния според жалбоподателя начин на изчисляване на месеч­ните сметки за отопление и гореща вода. Прави се искане да бъде назначена експер­тиза, която да се извърши от вещо лице топлотехник и да отговори как е разпреде­лена топлинната енергия по компоненти и реални ли са начислените суми.

            Постъпило е възражение срещу жалбата, в което се излагат доводи относно погасителната давност, без в жалбата на ищеца да има възражения във връзка с изтекла давност за обжалваната част и без решението да е обжалвано от ответника в уважителната част. Прави се и искане за назначаване на експертиза, която да даде заключение за размера на задължението и за това, дали сумите са били начислявани правилно.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от пълномощник, поддържа жалбата си и претендира разноски. Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата, не се явява и не се представлява.

            Жалбата е допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна, която има интерес да обжалва.

            Предявеният иск е с правно основание чл. 254 от отменения ГПК.

            От фактическа страна по делото се установи следното:

Жилището, в което е доставяно спорното количество топлоенергия, се намира в гр. Сливен, жк „Б.”, бл. *, вх. * – ап. *. Към 2001 г. то е било съсобстве­ност при равни дялове на ищеца П. и бившата му съпруга С.Д.и при съдебна делба е постановено изнасянето му на публична продан. Както към 2001 г., така и към настоящия момент в това жилище е живеел ищецът и по делот е бил призоваван на този адрес. Партидата при „Т.-С.” ЕАД се води само на негово име.

На 28.12.2005 г. кредиторът „Т.-С.” ЕАД е подал до Сливенския районен съд молба за издаване на изпълнителен лист срещу С.П. въз основа на извлечение от сметки за дължими суми за топлоенергия за отопление и гореща вода, доставени в това жилище в периода 01.01.2000 г. до 31.10.2005 г., в размер: главница 2029,74 лв., мораторна лихва до 29.11.2005 г. в размер 242,48 лв. и законната лихва след тази дата. С определение на съда от 30.12.2005 г. е допуснато издаване на изпълнителен лист. През 2006 г. с този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 2361/2006 г. на Сливенския районен съд.

Горните обстоятелства се установяват от писмените доказателства по делото. Пред втората инстанция е представен препис от решение за извършване на съдебна делба между ищеца и бившата му съпруга чрез изнасяне на публична продан на жилището, за което се отнася настоящият спор. Решението не е било обжалвано пред Сливенския окръжен съд и е влязло в сила, но по делото няма данни дали публичната продан е извършена и как е приключила тя.

Не се спори, че в жилището за процесния период е доставяно някакво коли­чество топлоенергия. Назначените по делото две съдебнотехнически експертизи установяват, че делът на топлоенергията, отдадена от сградната инсталация, е правилно изчислен от доставчика и топлинния счетоводител. Уредите за измерване на доставената в самото жилище топлинна енергия през по-голямата част от период обаче не са били отчитани. От заключението на експертизата се установява, че цената на доставената топлоенергия за спорния период, ако бъде изчислена според правилата, установени в закона, за определяне на задължението при неосигурен достъп до уредите, възлиза общо на 1548,40 лв., като за повечето месеци от периода сумата, изчислена от вещото лице, е по-голяма от претендираната от „Т.” ЕАД или равна на нея, а единствено за месеците февруари и март 2005 г. изчислената от вещото лице сума е по-малка. Общият размер на дължимата сума, изчислен от вещото лице, също е по-голям от спорния размер, претендиран от „Т.” ЕАД за периода, който е 1338,66 лв.

Въз основа на установените факти съдът намира, че жалбата е неоснователна.

Ищецът е потребител на топлоенергия по смисъла на Закона за енергетиката и отменения ЗЕЕЕ. Потребител съгласно допълнителните разпоредби на ЗЕ е всяко лице, което е собственик или носител на вещно право на ползване на топлофици­рано жилище. По делото има достатъчно данни, позволяващи да се заключи, че ищецът е собственик на жилището в жк „Б.”. Партидата при доставчика на топлоенергия е открита на негово име, а такава партида следва да се открива само на лица, които имат качеството потреби­тели, като това се удостоверява пред доставчика със съответните писмени доказа­телства. Ищецът не установи с категоричност пред съда, че неправилно е считан от доставчика за единствен собственик и съответно – за потребител на топлинна енергия в жилището за периода. Той продължава да живее в жилището, макар извършването на публична продан да е било постановено още през 2001 г., което е също индиция, че вероятно жилището след 2001 г. е било придобито от него изцяло.

Установява се, че в жилището на ищеца за периода е доставяна топлоенергия и за това той дължи на „Т.-С.” ЕАД претендираната сума. От заключението на експертизата се установява още, че измервателните уреди в жили­щето не са били отчитани през по-голямата част от спорния период и начисленията, по думите на вещото лице, „имат служебен характер”. Това не би било така, ако ищецът беше осигурил достъп до жилището си за отчитане на показанията на топломерите. За случаите, когато потребител не е осигурил достъп до уредите си и техните показания са останали неотчетени, нормативната уредба (Наредба за топлоснабдяването от 2002 г. и Наредба № 2 за топлоснабдяването от 2004 г.) предвижда методика за изчисляване на размера на задължението. Изчислено по тази методика от вещото лице, задължението на ищеца възлиза на сума, по-голяма от претендираната, т.е. той дължи на кредитора (ответник по делото) цялата сума и искът му за нея следва да се отхвърли. Съответно се дължи и целият размер на мораторната лихва върху тази сума и на разноските за издаване на изпълнителен лист.

Крайните изводи за това на първата инстанция и на въззивния съд съвпадат и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Разноските във въззивната инстанция, направени от въззиваемата страна, следва да се възложат на въззивника, като останалите невнесени от въззиваемия 60 лв., представляващи депозит за съдебнотехническа експертиза, въззивникът да внесе направо по сметката на Сливенския окръжен съд.

По изложените съображения и на основание чл. 208 от ГПК (отм.) съдът

 

РЕШИ:

Потвърждава в обжалваната му част решение № 278/10.06.2008 г. по гр. дело № 3804/2007 г. на Сливенския районен съд.

Осъжда С.П.П., ЕГН **********,*** да заплати на „Т.-С.” ЕАД – гр. Сливен сумата от 160 лв., представляваща направени от дружеството разноски по делото във въззивната инстанция.

Осъжда С.П.П. да заплати по сметката на Сливенския окръжен съд сумата от 60 лв., представляваща депозит за възнаграждение на вещо лице за извършена по делото експертиза.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.