Р Е Ш Е Н И Е    № 10                

 

              гр. Сливен, 16.03.2009г.

 

 

       В      ИМЕТО    НА     НАРОДА                  

 

          Сливенският окръжен съд, гражданска колегия в открито заседание на седемнадесети февруари, две хиляди и девета година в състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Весела Николова

                            

при секретаря      П. С.      и  в  присъствието на прокурора  ...... ................    като  разгледа  докладваното от съдия  Н. ***  по описа  за  2008год., за да се произнесе съобрази следното:

 

При условията на евентуалност са предявени субективно съединени искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане с обща цена 170 000лв. и правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ и чл.45 и следващите от ЗЗД.

Чрез пълномощника си ищците твърдят в исковата молба, че на 27.07.2007г. вечерта в резултат на предизвикано от втория  ответник ПТП била причинена смъртта на тяхната майка М.И.Й., б.ж. на гр. Сливен, която им нанесла тежки болки и страдания. Молят съда да осъди първия ответник, сключил с втория ответник и пряк причинител на  ПТП договор за застраховка “Гражданска отговорност”, да им заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 170 000лв. общо или по 85 000лв. за всеки ищец. Евентуално претендират заплащането на обезщетение за увреждането от втория ответник Д. ***Х., причинил при ПТП смъртта на пострадалата Й.. Молят за присъждане на законната лихва за забава, считано от  датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите, а също и направените по делото разноски.

Първият ответник  ЗК „Л.И.” АД - гр. С. е депозирал писмен отговор, от който е видно, че не оспорва исковете по основание, а само по  размер като ги намира  завишени с оглед принципа за справедливо обезщетяване съгласно чл.52 от ЗЗД и установените от съдебната практика граници. Прави възражение за съпричиняване на вредните последици като твърди, че пострадалата  също е нарушила правилата за движение по пътищата. С тези доводи пълномощникът на ответника моли за присъждане на значително по-ниско по размер обезщетение за неимуществени вреди от претендираното. Съразмерно на отхвърлената част от исковете претендира разноските.

Вторият ответник Д.Х. също е изпратил отговор с възражения досежно размера на претендираното обезщетение.  Претендира за разноски.

След като прецени непротиворечивите и неоспорени от страните писмени и гласни доказателства, и заключенията на съдебната автотехническа и съдебно-медицинската експертизи, Сливенският окръжен съд направи следните фактически констатации:

На 27.07.2007г. около 21.30ч. вечерта в землището на гр. С., пътувайки в посока гр. П. с автомобил „Фиат Уно” с рег.№ ВТ *** АТ, на източния вход на кв. „Р.” ответникът нарушил правилата за движение по пътищата и причинил ПТП, при което по непредпазливост причинил смъртта на М.Ил. Й. от гр. Сливен, майка на ищците, пресичаща пътното платно.

С одобрено от съда споразумение по нохд № 617/07г. на СлОС ответникът Д. Х. се признал за виновен за причинената по непредпазливост смърт на пострадалата Й., вследствие нарушаване правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.1 и 2 от ЗДП и чл.119 ал.1 от ЗДП.

От назначената по делото автотехническа експертиза с вещо лице В.Ш. се установи, че техническите причини за ПТП са несъобразените правила за движение отстрана на водача на автомобила: преминаването през конкретния участък от пътя при несъобразяване на пътните знаци и движение на автомобила с по-голяма от разрешената скорост. В съдебно заседание експертът допълва, че пострадалата е пресякла платното за движение на позволено място и не е нарушила правилата за движение по пътищата.

Съдебно-медицинската експертиза, извършена от д-р Т. Ч. в досъдебното производство и приложена по нохд  № 617/2007г. на СлОС, приобщено към доказателствата по настоящото дело, дава заключение, че причина  за смъртта  е тежката автомобилна травма с множеството съчетани травми обхващащи главата, гръбначния стълб, гръдния кош, корема и крайниците.

По искане на представителя на първия ответник във връзка с възражение за съпричиняване, по делото бе назначена съдебно-медицинска експертиза с вещо лице Й. С., от констатациите на която е видно, че не са налице у пострадалата заболявания, препятстващи пълноценното възприемане на заобикалящия я свят и съответна адекватна реакция на опасности на пътя.

От разпитаните по делото свидетели се установи, че починалата Й. е била в изключително топли родителски  отношения със своите деца – ищците по делото, поддържала е постоянна връзка с тях. Свидетелите са категорични в показанията си, че пострадалата е била здрава, работоспособна и жизнена, грижела се е за своята непълнолетна внучка, дъщеря на първата ищца.

За календарната 2007г. автомобилът на ответника Х. е бил застрахован по сключена комбинирана застраховка с първия ответник, покриваща застрахователните рискове по ЗЗ „Гражданска отговорност”.

Изложените факти и обстоятелства съдът прие за  безспорно установени от съвпадащите и неоспорени писмени и гласни доказателства, и компетентните и обективни експертни заключения на съдебните експертизи. Въз основа на тях съдът изведе следните правни изводи:

І. По исковете за обезщетение за неимуществени вреди срещу застрахователя.

Предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди срещу ответника -  застраховател по риска “Гражданска отговорност” са  доказани по основание, но завишени по размер, и следва да бъдат частично уважени.

Осъществени са фактическите състави на чл.226 ал.1 от КЗ и чл.45 и следващите от ЗЗД, ангажиращи отговорността на застрахователя и застрахования причинител на вредата за репариране на настъпилите за ищците  от непозволеното увреждане неимуществени вреди.

Налице са всички елементи от фактическия състав на “непозволеното увреждане”. Несъмнено се установи противоправното деяние на  ответника – физическо лице, представляващо нарушаване на правилата за движение по пътищата, видно от споразумението по нохд № 617/2007г. на СлОС и констатациите на съдебната автотехническа експертиза с вещо лице В. Ш., и като резултат настъпилото ПТП. Доказа се и причиненото на ищците увреждане – настъпилата в резултат на това ПТП смърт на пострадалата М. Й. и търпените от нейните деца – ищците по делото болки и страдания от тежката загуба.  Доказа се и причинната връзка между настъпилите вреди и деянието на втория ответник, признатата в наказателното производство и неопровергана в настоящото негова вина.

Безспорно се установи и наличието на договор за застраховка, покриваща всички застрахователни рискове по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за 2007г. между прекия причинител на увреждането и ответника – застраховател.

За да определи размера на дължимото обезщетение, съдът съобрази тежестта на търпените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болката, мъката и страданията от загубата на тяхната майка, с която последните са били в изключително топли   отношения на взаимна обич, уважение и взаимопомощ.

Направено е възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата, изразяващо се в несъобразяване на правилата за движение по пътищата, респективно в затруднена способност за адекватна реакция при опасности на пътя. Съдът не споделя тези доводи на ответника като се позовава на възприетите по делото съдебни автотехническа и медицинска експертизи, установяващи категорично неналичие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата - съобразяване на правилата за движение при пресичане на пътното платно от пострадалата, липса на заболявания, препятстващи или ограничаващи пълноценното и адекватно реагиране на опасности по пътя.

Ръководен от принципа за справедливост и адекватност на обезщетението на действително настъпилите за ищците увреждания, съдът счита, че сумата 40 000лв. за всеки ищец е адекватна и разумна парична равностойност за тяхната обезвреда. Претендираният над тази сума размер на обезщетението е прекомерно завишен и несъответстващ на търпените вреди и на утвърдената съдебна практика.

Приемайки сумата 40 000лв. за справедливо обезщетение за причинените на всеки от ищците неимуществени вреди, съдът следва да осъди първия ответник да заплати по 40 000лв. на всеки ищец, ведно със законната лихва за забава, считано от настъпване на деликта – 27.07.2007г. до пълното изплащане на главниците, а в останалата част до пълния размер исковете като неоснователни и недоказани подлежат на отхвърляне.

ІІ. Предвид уважаването на претенциите по преките  искове за неимуществени вреди срещу застрахователя с правно основание чл.226 от КЗ, съдът не следва да се произнася по евентуално предявените претенции с правно основание чл.45 и следващите от ЗЗД срещу втория ответник – пряк причинител на увреждането.

Съразмерно на уважената част от исковете първият ответник  следва да заплати на ищците разноските по делото в размер на 2600лв. /по 1300лв. на всеки/, представляващи заплатено адвокатско  възнаграждение. Съразмерно на отхвърлената част от исковете ищците следва да заплатят на първия ответник сумата 110лв. разноски по делото и 2140лв. юрисконсултско възнаграждение, а на втория ответник – сумата 800лв. съдебни разноски. Върху уважената част от исковете застрахователят, осъден да заплати обезщетение за вреди следва да заплати държавна такса в размер на 3200лв. по сметка на Сливенския окръжен съд.

Ръководен от гореизложеното, Сливенският окръжен съд

 

 

                             Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “Л.И.”  АД със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Ц. Б. ІІІ” № *, представлявано от изпълнителния директор С. Х. С., да заплати на Ф.А.Р. с ЕГН ********** и Р.А.Р. с ЕГН **********,***, сумата 80 000лв. /осемдесет хиляди лева/ общо или по 40 000лв. /четиридесет хиляди лева/ на всеки от ищците, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка М.И.Й., починала при ПТП на 27.07.2007г., ведно със законната лихва за забава върху главниците, считано от 27.07.2007г. до пълното им  изплащане, както и 2600лв. разноски по делото, а по сметка на Сливенския окръжен съд – държавна такса в размер на 3200лв., като в частта до пълния размер ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни.

ОСЪЖДА Ф.А.Р. и Р.А.Р. да заплатят на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “Л.И.” АД – гр. София сумата 2 250лв., представляваща разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение, а на Д.М.Х. ЕГН ********** ***. Т.– сумата 800лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Бургаския апелативен съд.

 

 

                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: