Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 15

 

Сливен, 12.06.2009г.

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

                   Сливенският окръжен съд, гражданска колегия в публично заседание на тринадесети май през две хиляди и девета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:Р.Д.

 

при участието на секретаря ………М.Л.……………………………….

в присъствието на прокурора………………………………………………като разгледа докладваното от Радка Дражева 576  по описа за 2008 год., за да се произнесе съобрази:

          При условията на евентуалност са предявени субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 223 вр.чл.226 от КЗ  чл. 45 от ЗЗД.

          В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на Г.С. И., поч. на 18.05.2008г.Твърди се още, че вторият ответник е причинил по непредпазливост смъртта на наследодателя. С влязло в сила споразумение  по НОХД № 321/2008г на ОС-Сливен К.- вторият ответник по делото бил признат за виновен за престъпление по чл.343А ал.1 б.”б” вр.чл.343 ал.1 б.”в” от НК. За автомобила  вторият ответник имал сключен договор за застраховка „гражданска отговорност” с първия ответник, за което  била съставена застрахователна полица.Твърди се още, че са причинени на ищците неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания. Претендират обезщетения за неимуществени вреди в размер на 100 000лв за първата и по 80 000лв за втория и третия  ищец, както и 1 200 лв имуществени вреди общо за тримата ищци. Обезщетенията се претендират ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите по главницата, както и разноски по делото. Исковете са предявени  при субективно пасивно и евентуално съединяване спрямо втория ответник.

 Ответникът по иска с правно основание чл.223 вр.чл.226 от КЗ е оспорил субективно съединените искове  както по основание, така и по размер.  На първо място се твърди, че пострадалият- наследодател на ищците  е допринесъл за вредоносния резултат, тъй като  е пресичал неправилно пътното платно. На второ място  се твърди, че по отношение на претенциите за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди  не са представени доказателства за претърпени финансови загуби. Относно размера на претенциите за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди се твърди, че  същите са прекомерно завишени. По отношение на претенцията за заплащане на обезщетенията ведно със законните лихви за забава от датата на увреждането  в отговора се твърди, че застрахователят не покрива отговорността на застрахованите лица за изтекли срещу тях лихви до деня, в който застрахователят не бъде уведомен за събитието от застрахованото лице или от пострадалите. Претендира разноски.

             Вторият ответник, спрямо когото са насочени претенциите с правно основание чл.45 от ЗЗД в срока по чл.131 от ГПК не е депозирал писмен отговор, в който да вземе становище по претенциите. В с.з. обаче се явява и моли съда да отхвърли предявените срещу него искове.

          От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

          На 17.05.2008г в с.Т.  ответникът К. управлявал товарен автомобил марка „Форд Транзит” с ДК№ СН **** СС на заден ход и ударил движещия се  по платното за движение Г. С. И.. В резултат на възникналото пътно-транспортно произшествие  на И. били причинени увреждания. Непосредствено след инцидента К. направил всичко зависещо от него, за да окаже помощ на пострадалия. След удара между  автомобила и пешеходеца, последният бил откаран в МБАЛ, но въпреки оказаната му помощ и проведено лечение, починал на 18.05.2008г. Според назначената съдебно-медицинска експертиза настъпилата смърт е в причинно-следствена връзка с причинените при пътно-транспортното произшествие телесни увреждания. Непосредствената причина за смъртта е настъпилата остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност в резултат на тежния оток на мозъка, вклиняването на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор на черепната основа и парализата на жизнено важни центрове на дишането и сърдечната дейност, намиращи се в мозъчния ствол.

Според назначената съдебно-техническа експертиза  автомобилът се е движил със скорост около 5-6 км/ч преди ПТП, а пешеходецът- със скорост около 4 км/ч. Пешеходецът се е движил косо спрямо надлъжната ос, върху платното за движение, почти попътно спрямо посоката за движение на автомобила. Според експерта водачът на автомобила е имал възможност   да предотврати възникналото ПТП като  наблюдава непрекъснато зоната непосредствено зад автомобила  и движението на пешеходеца по пътното платно при предприетата маневра движение на заден ход. От своя страна пострадалият също  е могъл да предотврати произшествието като се движи  извън платното за движение, т.е. по създадените  за тази цел тротоари.

Видно от удостоверение за наследници № ХVІІ /20.05.2008г на Кметство с.Т., общ.Сливен пострадалият И.  е оставил следните законни наследници: П.С.И. - съпруга, С. Г. И. – син и С.Г.И. - дъщеря.

Първата ищца е с влошено здравословно състояние. Видно от представеното по делото  експертно решение от 25.10.2001г на МБАЛ-Сливен на същата е определена 98% намалена работоспособност. В същото  е посочено, че ищцата се нуждае от чужда помощ за битово обслужване. Чрез разпита на свидетелката Е. Т.  се установява, че за ищцата се е грижил пострадалия-неин съпруг.  Между него и ищците в качеството им на съпруга, респ.деца са били изградени отношения на взаимна обич и разбирателство. Вторият ищец –С.И.  е живял с родителите си в едно домакинство и им е помагал  с грижи и  с парични средства, няма свое семейство. Третият ищец-С.И., въпреки че има свое семейство, е посещавала родителите си и се е грижила за тях. Смъртта на пострадалия е причинила на ищците  душевни страдания  и болка.

 По делото е представено писмено доказателство, от което е видно, че третата ищца-С.И. е заплатила 200лв за погребение на пострадалия. Факт, който не се нуждае от доказване е размера на разходите за погребение и тъжни ритуали, следващи това събитие- същите възлизат на сумата 800.

          По повод настъпилото ПТП е било образувано наказателно производство, приключило със споразумение от 16.07.2008г  по НОХД № 321/08г по описа на СлОС. Вторият евентуален ответник К. е признат за виновен в това, че  на 17.05.2008г в с.Т., общ.С. при управление на МПС-лекотоварен автомобил марка „Форд Транзит”с ДК№ СН **** СС , при движение на заден ход,  нарушил правилата за движение по чл.40 ал.1  и ал.2 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на Г.С. И. като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. На основание чл.343 А ал.1 б.”Б” вр.чл.343 аб.1 б.”В” и чл.54 от НК съдът е наложил на К. наказание лишаване от свобода за срок от една година. Същото наказание е отложено за изтърпявани с определен изпитателен срок от три години. К. е бил лишен от право да управлява МПС за срок от една година и два месеца.

          Автомобилът е бил собственост на втория ответник. За този автомобил е била сключена застраховка гражданска отговорност Застрахователна полица № 231060013588 за периода от 01.01.2008г до 31.12.2008г. с Общинска застрахователна компания – АД гр.София.

          Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните гласни и писмени доказателства неоспорени от страните, както и на базата на заключенията на двете вещи лица, в чиято компетентност и добросъвестност няма основание да се съмнява. Съдът  цени всички представени от ищците и първия ответник доказателства, тъй като същите са представени своевременно. Съобразно  разпоредбата на чл.146 ал.4 от ГПК тези доказателства са относими, допустими и необходими и са допринесли за изясняван на фактическата обстановка по делото.

          На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

          І По главните искове с правно основание чл. 223 вр.чл.226 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:

          Същите са основателни и доказани, но са предявени в завишен размер. Налице са условията на чл.226 ал.1 от КЗ за прякото ангажиране на отговорността на застрахователя по договора за застраховка “гражданска отговорност”.         Вторият от ответниците с противоправното си деяние, което е извършено виновно, е причинил на ищците неимуществени вреди, изразяващи се  в претърпени от тях болки и страдания в резултат на причинената на техния наследодател смърт. Налице е причинна връзка между противоправното деяние и вредата. Настъпилите вреди са пряка и непосредствена последица от  увреждането на наследодателя на ищците, причинено от втория ответник. Гражданската отговорност на управляващия автомобила, с който е причинено ПТП е застрахована при първия от ответниците.

          С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. И при липса на доказано съпричиняване от страна на наследодателя И. претенциите на тримата ищци биха били частично неоснователни. Съдът намира, че с оглед влошеното здравословно състояние на първата ищца и обстоятелството, че пострадалият основно се е грижил за нея  обезщетението на неимуществени вреди  при липса на съпричиняване би следвало да се определи в размер на сумата 60 000лв. От  своя страна вторият и третият от ищците са низходящи на пострадалия, на възраст над 40години, всеки от тях  е полагал грижи за родителите си и помежду им е съществувала взаимна привързаност и обич. Поради това обстоятелство съдът намира, че размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди, претърпени от втория и третия ищец  при липса на съпричиняване би бил тъждествен на сумата 50 000лв за всеки от тях.

  В случая обаче с оглед наличните  доказателства за претърпените от ищците неимуществени вреди – болки и страдания, съдът намира, че справедливият паричен еквивалент  е сумата от  30 000 лв. за първата ищца и по 25 000лв за втория и третия ищец. При определяне на този размер съдът отчита обстоятелството, че наследодателят на ищците  е допринесъл съществено за настъпването на вредоносния резултат.

Видно от заключението на вещото лице ако вторият ответник се бе движил на заден ход, наблюдавайки вепрекъснато пътното платно зад автомобила и пешеходеца  по платното за движение, би  предотвратил пътно-транспортното произшествие. От друга страна обаче пешеходецът също е имал възможност да избегне произшествието като се движи не по пътното платно, а по създадените за целта тротоари.

Исковете  до пълния им размер следва да бъде отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Предявените от ищците иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди е основателен и доказан  до размера на сумата 400, която следва да се заплати на втория и третия ищец общо. Видно от свидетелските показания и представените писмени доказателства първата ищца не е направила разходи , свързани с погребението на съпруга си. Такива са извършени  общо от  низходящите на пострадалия- втория и третия ищец. С оглед наличието на съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат, то съдът следва да редуцира   наполовина  обезщетението на имуществени вреди.

В останалата част до пълния размер на претенцията и по отношение на първата ищца съдът следва да постанови отхвърлителен диспозитив.

      Основателно е искането за присъждане на обезщетението ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането-18.05.2008г. до окончателното й заплащане. Началната дата на обезщетението за забава се дължи от датата на  смъртта на пострадалия, а не от датата на  пътно-транспортното произшествие. Първият ответник е възразил в писмения си отговор, че не следва да се присъжда законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на  увреждането, тъй като застрахователят отговарял за собствената си забава във връзка със заплащане на обезщетението. Твърди се още, че лихви започват да текат от датата на уведомяването на застрахователя  за събитието от застрахованото лице или от пострадалите. Настоящата инстанция не споделя тези доводи. Съгласно разпоредбата на чл.223 ал.2 изр.първо от КЗ застрахователят изплаща обезщетение включително и за пропуснати ползи, когато представляват непосредствен резултат от увреждането, и лихви за забава в случаите, когато застрахованият отговаря пред увреденото лице за плащането им.

       Ответникът дължи държавна такса по сметка на Сливенския окръжен съд в размер на  3216лв. И разноски за възнаграждение на вещото лице в размер на 120лв, както и на ищците направените разноски, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 738.75лв.

Ищците дължат на първия от ответниците направените от него разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 3 449.70лв. При определяне на този размер съдът отчете разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения и направените от ответника разноски за възнаграждение на вещо лице по назначената експертиза.

     ІІ. По предявения евентуален иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД:

Тъй като е налице произнасяне по главния иск, то съдът не следва да се произнася по евентуалния такъв, тъй като не се е сбъднало процесуалното условие, под което същият е предявен, а именно – съдът да намери, че иска по отношение на първия от ответниците е неоснователен.

Вторият ответник не е претендирал разноски и такива не следва да му се присъждат.

                   Ръководен от изложените съображения, съдът

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

          ОСЪЖДА „О. З. К.” АД-гр.С.  със седалище и  адрес на управление гр. С., район „В.” ул.”Св.С.” № * ет.*, представлявано от А.П.Л. ЕГН ********** да заплати на П.С.И. ЕГН ********** *** сумата 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане, ведно със законната лихва за забава, считано от 18.05.2008г до окончателното изплащане на сумата като в останалата част   тази претенция, както и претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди се ОТХВЪРЛЯТ като НЕОСНОВАТЕЛНИ.       

ОСЪЖДА „О. З. К.” АД-гр.С.  със седалище и  адрес на управление гр. С., район „В.” ул.”Св.С.” № * ет.* представлявано от А.П.Л. ЕГН ********** да заплати на С. Г. И. ЕГН********** *** и на С.Г.И. ЕГН ********** ***  по 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева, която сума представлява обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане и общо на двамата сумата 400лв. (четиристотин), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото непозволено увреждане, ведно със законната лихва за забава, считано от 18.05.2008г. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част   ОТХВЪРЛЯ  претенциите като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА „О. З. К.” АД-гр.С.  със седалище и  адрес на управление гр. С., район „В.” ул.”Св.С.” № * ет.*, представлявано от А.П.Л. ЕГН ********** да заплати на П.С.И., С. Г. И. и С.Г.И. направените по делото разноски в размер на 738.75лв/ седемстотин тридесет и осем лева 0.75лв, съразмерно на уважената от исковете част.

ОСЪЖДА П.С.И., С. Г. И. и С.Г.И. да заплатят на „О. З. К.” АД-гр.С.  със седалище и  адрес на управление гр. С., район „В.” ул.”Св.С.” № * ет.*, представлявано от А.П.Л. направените по делото разноски в размер на 3 449.70лв/ три хиляди четиристотин четиридесет и девет лв 0.70лв/, пропорционално на отхвърлената от исковете част.        

          ОСЪЖДА „О. З. К.” АД-гр.С.  да заплати държавна такса в размер на 3216лв  и направени по делото разноски за вещо лице в размер на 120лвпо сметка на Окръжен съд –Сливен.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :