РЕШЕНИЕ

                                                            

                                          гр. Сливен, 30.06.2009 год.

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми април 2009 г. в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Х.М.

                                                       ЧЛЕНОВЕ:  М.Б.

                                                                           М.Х.

при участието на секретаря М.Ж. разгледа докладваното от млладши съдия Мария  Христова  579 по описа на съда за 2008 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на по § 2 ал. 2 във вр. с чл. 196 и сл. от ГПК /обн. Бр. 12 от 8.02.1952 г., отм. с ГПК – обн. ДВ бр. 59/20.VІІ.2007 г./

Образувано е по въззивна жалба от М.Т., в която обжалва решението на районния съд само в частите извън извършеното възлагане на процесиите недвижими имоти, а именно, на първо място при определяне и присъждане на дължимите лихви върху определените суми счита, че съдът е определил само началния, но не и крайния момент на дължимост на лихвите. На второ място: по приетата тройна съдебно-техническа експертиза счита, че има явна несправедливост на извършените оценки за пазарната стойност на делбените имоти, която можела да се отстрани с назначаване на нова тройна експертиза с други вещи лица. На трето място счита, че определените пазарни стойности на твърдените подобрения извършени от страна на ответника са завишени, при което са накърнени имуществените права на въззивницата. Посочва, че неправилно са оценени подобренията, извършени в стопанските сгради, покривната конструкция, водосточни улуци, терасата, септичната яма, алуминиевата дограма, изградената баня, подпори под коридора, подробно описани във въззивната жалба. В тези части въззивницата счита решението за неправилно и незаконосъобразно, като моли да се отмени, респ. да се измени обжалваното решение на Новозагорски районен съд, съобразно определените пазарни стойности от новата тройна експертиза, която да бъде назначена. Претендира разноски за двете инстанции.

По делото е постъпил отговор от Д.Д.Д., който посочва, че жалбата е допустима, но неоснователна. Твърденията за пороци на решението счита за неправилни и неоснователни, а оценката на тройната експертиза за правилна и съобразена със закона и пазарните начала. Счита, че е недопустимо искане за назначаване на нова тройна съдебна експертиза, тъй като такава вече е изследвала поставените въпроси и съдът я приел.

Постъпила е възззивна жалба и от Д.Д.Д., който обжалва решението на НзРС в частта, с която М.Д.Т. е осъдена да му заплати направените подобрения само в размер на 3752,50 лв., т.е. за разликата до пълния размер на претенцията му за направените подобрения до 7400 лв., както и в частта, с която е осъден да заплати на М.Д.Т. сумата 600 лв. обезщетение за неползване на имота, ведно с лихвата от 30.05.2006 г. изцяло. В тези части намира съдебното решение за необосновано и неправилно, а нейната претенция за лишаване от ползване на имота, намира че следва да бъде отхвърлена. Моли да се отмени решението на НзРС в посочените части, като се осъди въззивницата да му заплати пълния претендиран размер на направените подобрения.

Съдът с определение от 23.09.2008 г, е допуснал извършването на поисканата тройна експертиза по поставените въпроси.

В съдебно заседание за въззивницата се явява адв. Н., който поддържа нейната възззивна жалба, като оспорва изцяло въззивната жалба, предявена от противната страна. Няма искания за събиране на други доказателства след изслушване на експертизата. Моли да се постанови съдебно решение, с което да се уважи изцяло предявената въззивна жалба на въззивницата Т. и да се остави без уважение жалбата на противната страна. Претендира разноските по делото за тази инстанция. Представя писмена защита с подробни съображения относно твърдяните подобрения, които счита за недоказани.

         В съдебно заседание за въззиваемия се явява адв. С., който поддържа подадената от него въззивна жалба. По повод насрещната жалба счита, че същата е неоснователна. Няма искания за събиране на други доказателства след изслушване на експертизата. Моли да се остави жалбата на противната страна без уважение и да се уважи предявената от него жалба. Претендира разноските по делото пред тази инстанция и представя писмена защита, в която сочи извършените подобрения за доказани в пълния им размер. Моли да се има предвид само експертизата от Районния съд. Счита, че не е доказана претенцията на въззивницата за лишаване от ползване на имота в размер от 600 лв., която моли да се отхвърли.

         Вещите лица Ф.Е.К., М.Д.Г. и И.Г.И., редовно призовани, се явяват лично.

         На допълнително поставените в съдебно заседание въпроси в.л. Ф. К. заявява: Представили сме заключение, относно пазарната стойност на имотите, относно извършените подобрения в тях. Поддържаме заключението си. Успяхме да огледаме всички имоти, включително тези, за които следваше да бъде дадена оценка за подобрение. Единствено  площадката, поради запечатването на септичната яма не можахме да видим с какви размери е,  тъй като имаше 60-70 см. и повече пръст над нея и беше необходима по специализирана техника. На мястото имаше само едно момче с кирка и лопата, което успя да отвори ревизионния отвор, от който можахме да установим дълбочината на ямата. Другите неща сме огледали и сме ги описали в заключението. В жилищната сграда в имот   ІХ - 136 имаше т.н. плоча, подпряна с поцинковани тръби и лично аз съм измерила, че  размера е 2 цола в диаметър. Имотът е ограден от към улицата – юг, от север от едната страна и каменната стена от изток, западната граница на ІХ-136 е обща с УПИ ІV- 136 с другия имот, т. е между ІХ-136 и ІV-136 няма ограда. Покривът на банята не е отделен от покрива на цялата жилищна сграда. В източната страна има пристройка към съществуващата сграда. Отзад тя е на 1 - 1,5 м. с бетонова плоча е покрива. Тя е оценявана общо с банята. Изградена е без строителни книжа и документи. В пристройката има по скоро баджа, а не камина и тя не може да се вземе за оценяване като особено подобрение, тъй като представлява отвор към комина. Според ползването към момента пристройката, представлява складово помещение така смятаме, тъй като има много натурии. За сградата в имот ІХ-136 сме приели, че 10 % от керемидите следва да са нови, тъй като изрично не е упоменато точно какво следва да бъде оценено от покрива на жилищната сграда. Като се каже покрива на жилищната сграда се разбира, както основната носеща конструкция, така покрива и всички други неща, т.е сме го оценили като ремонт на покривната конструкция, а не като изграждане на нов и обикновено при такива ремонти се припокриват до 10 %  с нови керемиди. Измерили сме площта на терасата в имот ІХ-136 с обща площ 2, 90 м. Измерили сме на място прозорците и вратите, на които е поставена алуминиевата дограма.  Проверили сме, че този тип дограма тогава е струвала толкова, колкото сме посочили в заключението  - 230 лв. за  кв.м. за прозорците  и 250 лв. за кв.м. за вратите. Стойността на подобренията са  съгласно разходите, които са  направени за направата им към момента на извършването. Всички цени сме определили съгласно нашите проучвания и справочници за цените в строителството „С. С.” София. Стойността на имотите като цяло е определена по два метода. За определяне стойността на дворните места сме направили остойностяването на базата на сравнителния метод, а за определяне стойността на сградния фонд сме ползвали метода на вещната стойност. Тези справочници за цените в строителството, които коментирахме, сме ползвали при определяне стойността на подобренията.

         В.л. М.Г., допълнително заявява: Лично аз замерих водосточните улуци при първото посещение на имота и сме вземали нейните данни, които са отразени в делото. Взели сме за размер на ямата 1,60 м. дълбочина измерена на място с канап и  хоризонтални размери 2 м. на 4 м.

        

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна в процеса имаща правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и е спазен преклузивния двуседмичен срок.

На основание чл. 209 от ГПК съдът извърши проверка за валидност и допустимост на решението и намира, че същото не страда от пороци обуславящи прогласяването му като нищожно.

Разглеждайки жалбата съгласно чл. 208 от ГПК въз основа на събраните по делото доказателства и техния анализ се установява следното от фактическа страна:

Страните са брат и сестра, наследници на Д. Д. ***, починал на 04.01.2001г. и Д.Ж.Д. ***, починала на 20.10.2001г., съгласно удостоверение за наследници №№ 192 и 193/22.10.2004г. на кметство с.Д., общова Загора.

Видно от нотариален акт № 169/02.06.1993г. и скица № 1184 от 10.03.2005 г. Д. Д. е бил собственик на следния недвижим имот: дворно място, образуващо парцел ІV-136 в кв.10 по плана на с.Д., общ. Нова Загора, състоящ се от 3430 кв.м. ведно с намиращите се в него жилищна сграда със застроена площ от 114 кв.м., стопански сгради, гараж и подобрения, който е идентичен с процесните.

С решение № 325/23.12.2005г. по гр.д. № 379/2005г. на НзРС е допусната делба между страните при квоти по 1/2 ид. за всеки от тях за следните недвижими имоти:

1. УПИ № VІІІ-136, находящо се в кв.10 по сега действащия регулационен план на с.Д., общова Загора, целият състоящ се от 840 кв.м. площ, ведно с всички подобрения и трайни насаждения в имота, при граници: улица, УПИ №№ VІ-137, ІV-136 и ІІІ-общ;

2.УПИ ІХ-136, находящо се в кв.10 по сега действащия рагулационен план на с.Д., общова Загора, целият състоящ се от 1200 кв.м. площ, ведно с построените в имота стопанска сграда и останалите подобрения и трайни насаждения в имота, при граници: улица и УПИ №№ ІV-136, ІІІ-общ и ІІ-135;

3. УПИ ІV-136, находящо се в кв.10 по сега действащия регулационен план на с.Д., общова Загора, целият състоящ се от 1390 кв.м. площ, ведно с намиращите се в него жилищни сгради със застроена площ от 114 кв.м., стопански сгради, гараж и останалите подобрения и трайни насаждения в имота, при граници: улица и УПИ №№ VІІІ-136, ІІІ-общ и ІХ-136.

С решение № 125/12.06.2008г. по гр.д. № 379/2005г. е поставен в дял на М.Д.Т. УПИ № ІХ-136, находящо се в кв.10 по сега действащия рагулационен план на с.Д., общ.Нова Загора, целият състоящ се от 1200 кв.м. ведно с построената в имота стопанска сграда и останалите подобрения и трайни насаждения в имота при граници:  улица и УПИ №№ ІV-136, ІІІ-общ и ІІ-135.

Със същото решение са поставени в дял на Д.Д.Д.: 1/УПИ ІV-136, находящо се в кв.10 по сега действащия регулационен план на с.Д., общ.Нова Загора, целият състоящ се от 1390 кв.м. площ, ведно с намиращите се в него жилищни сгради със застроена площ от 114 кв.м., стопански сгради, гараж и останалите подобрения и трайни насаждения в имота, при граници: улица и УПИ №№ VІІІ-136, ІІІ-общ и ІХ-136 и 2/УПИ № VІІІ-136, находящо се в кв.10 по сега действащия регулационен план на с.Д., общова Загора, целият състоящ се от 840 кв.м. площ, ведно с всички подобрения и трайни насаждения в имота, при граници: улица, УПИ №№ VІ-137, ІV-136 и ІІІ-общ.

В тази част, с която са възложени процесните имоти решението като необжалвано е влязло в законна сила.

Във връзка с обжалването на пазарната оценка  на делбените имоти, както и пазарната стойност на извършените подобрения в тях, по делото пред настоящата съдебна инстанция е назначена и изслушана нова тройна съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира като безпристрастна, компетентна и изчерпателно изясняваща поставените въпроси. От заключението на вещите лица се установява, че пазарната стойност на УПИ ІХ-136 в кв.10 по плана на с.Д., общ.Нова Загора с дворно място с площ от 1200 кв.м. и жилищна сграда, възложен в дял на М.Д.Т. е общо 15 379,75 лева. Стойността на възложените в дял на Д.Д.Д. два имота: УПИ № ІV-136 в кв.10 по плана на с.Д., общ.Нова Загора с дворно място с площ 1390 кв.м. с лятна кухня с баня, плевник, хамбар и гараж е общо 14 520,22 лева и стойността на УПИ № VІІІ-136 в кв.10 по плана на с.Д., общ.Нова Загора с дворно място с площ 840 кв.м. е общо 3 360,00 лева.

Съгласно заключението на вещите лица в процесните имоти са извършени следните подобрения: стопански сгради /хамбар и плевник/ в УПИ ІV-136 с обща стойност на сградите от 960,05 лева; покрив и покривна конструкция на жилищната сграда, находяща с в УПИ № ІV-136 възлизащи на 515,00 лева; водосточни тръби и улуци на жилищната сграда, находяща се в УПИ ІV-136 на стойност общо 216,00 лева; оформяне на покрита тераса на сградата, попадаща в УПИ ІХ-136, съобразно с реалната й квадратура на стойност общо 1550,00 лева; септична яма, попадаща в УПИ ІХ-136, с включени изкопни работи, зидария от камък и покриване със стоманобетонова плоча на стойност 370,00 лева; алуминиева дограма /врати и прозорци/, монтирани на сградата, попадаща в УПИ ІХ-136 на стойност общо 3064,00 лева; баня, изградена в УПИ ІХ-136, както и подпорите под нея, с оглед годината им на построяване и включени бетонови работи, настилка от гранитогрес, направена водопроводна инсталация, свързани със септичната яма, санитарен фаянс и смесителна батерия на стойност общо 475,00 лева. Видно от строително разрешение № 270-С, лятната кухня в парцел ІV-136 е строена след 1990г.

От разпитаните в производството пред първата инстанция свидетели се установява, че Д.Д.Д. със свой труд и средства е извършил посочените подобрения в процесните имоти. Стойността на извършените подобрения съгласно тройната съдебно-икономическа експертиза, приета пред настоящата съдебна инстанция, възлиза на 7150,05 лева. М.Д.Т. не е взела участие в извършените ремонти и не е ползвала имотите през периода на извършването им като отношенията между страните са били влошени по това време и ищцата живее в друго населено място.

Във връзка с предявените претенции за заплащане обезщетение от ответника на ищцата заради неползването на имотите видно от заключението на вещите лица пред първоинстанционния съд се установява, че размера на наема на процесните имоти е 90 лв. за трите имота по 30 лв. и 120,00 лева заедно със сградите. Или месечното обезщетение е в размер на 60,00 лева за 1/2 ид.ч., като за периода от 01.08.2005г. до 30.05.2006г. е изтекъл период от 10 месеца, което е равно на 600,00 лева дължимо обезщетение за неползване на имота, считано от 30.05.2006г.

От така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск за делба е с правно основание чл. 34 от ЗС вр. чл. 278 от ГПК. Производството за съдебна делба има за цел да ликвидира състоянието на съществуващата имуществена общност, като всеки един от участниците в общността  може да иска  делба на общата вещ. Производството е във фазата по извършване на делбата. С оглед параметрите на въззивните жалби, подадени от двете страни, съобразно разпоредбата на чл. 208 ал. 2 от ГПК, въззивният съдът следва да се произнесе в рамките на обжалваната част на постановеното решение, която в случая касае: определеното парично уравнение на дяловете по отношение претенциите по сметки и извършените подобрения, действителната стойност на имотите и размера на обезщетението за лишаване от право на ползване на имотите, както и дължимата лихва. В останалата част, с която съдът е разпределил наследствените имоти по чл. 292 от ГПК, решението като необжалвано е влязло в законна сила.

Съгласно решение № 325/23.12.2005г. по гр.д. № 379/2005г. на НзРС е допусната делба между страните при квоти по 1/2 ид. за всеки от тях за процесните имоти. Решението като необжалвано е влязло в сила и се ползва със сила на присъдено нещо между страните. Неоснователно е възражението на въззивницата, направено едва пред настоящата съдебна инстанция, че гаражът попадащ в УПИ ІV – 136 изобщо не следвало да бъде предмет на делба между страните, тъй като същият бил прехвърлен още преди образуване на делото за делба между страните. Тези въпроси, дали съсобствеността съществува, между кои лица и какви са техните права, се решават в първата фаза на делбеното производство с решението по чл. 282 ал. 1 от ГПК. След като влезе в сила и наличието на съсобственост е установено, съдът пристъпва към същинското извършване на делбата във втората фаза на делбеното производство, за да бъде постигната крайната цел, а именно ликвидиране състоянието на съсобственост. Представеният нотариален акт за покупко-продажба на гаража е от 1996 г., а производството за делба е започнало през 2005 г., при което това изменение на съсобствеността не е настъпило в хода на производството, а се касае за процесуално бездействие на страната, което не може да се санира в следващата фаза на делбеното производство, тъй като решението по допускане на делбата не е обжалвано и е влязло в сила.

Съгласно чл. 288 ал. 5 от ГПК имотът се оценява по действителната му стойност. По делото пред настоящата съдебна инстанция е назначена и изслушана тройна съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира като безпристрастна, компетентна и изчерпателно изясняваща поставените въпроси. От заключението на вещите лица се установява, че пазарната стойност на УПИ ІХ-136 в кв.10 по плана на с.Д., общ.Нова Загора с дворно място с площ от 1200 кв.м. и жилищна сграда, възложен в дял на М.Д.Т. е общо 15 379,75 лева. Стойността на възложените в дял на Д.Д.Д. два имота: УПИ № ІV-136 в кв.10 по плана на с.Д., общ.Нова Загора с дворно място с площ 1390 кв.м. с лятна кухня с баня, плевник, хамбар и гараж е общо 14 520,22 лева и стойността на УПИ № VІІІ-136 в кв.10 по плана на с.Д., общ.Нова Загора с дворно място с площ 840 кв.м. е общо 3 360,00 лева.

При тези стойности на имотите съгласно експертизата, която въззивният съд възприема, следва да се измени делът за уравняване между страните както следва: Д.Д.Д. следва да заплати на сумата 1250,23 лв. на М.Д.Т., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане на сумата.

От разпитаните в производството пред първата инстанция свидетели се установява, че Д.Д.Д. със свой труд и средства е извършил подобрения в процесните имоти. Съгласно заключението на вещите лица, което съдът възприема, извършените подобрения в процесните имоти са следните: стопански сгради /хамбар и плевник/ в УПИ ІV-136 с обща стойност на сградите от 960,05 лева; покрив и покривна конструкция на жилищната сграда, находяща с в УПИ № ІV-136 възлизащи на 515,00 лева; водосточни тръби и улуци на жилищната сграда,  находяща се в УПИ ІV-136 на стойност общо 216,00 лева; оформяне на покрита тераса на сградата, попадаща в УПИ ІХ-136, съобразно с реалната й квадратура на стойност общо 1550,00 лева; септична яма, попадаща в УПИ ІХ-136, с включени изкопни работи, зидария от камък и покриване със стоманобетонова плоча на стойност 370,00 лева; алуминиева дограма /врати и прозорци/, монтирани на сградата, попадаща в УПИ ІХ-136 на стойност общо 3064,00 лева; баня, изградена в УПИ ІХ-136, както и подпорите под нея и включени бетонови работи, настилка от гранитогрес, направена водопроводна инсталация, свързани със септичната яма, санитарен фаянс и смесителна батерия на стойност общо 475,00 лева. Стойността на извършените подобрения, съгласно тройната съдебно-икономическа експертиза, приета пред настоящата съдебна инстанция, възлиза на 7150,05 лева, от които М.Д.Т. следва да заплати ½ съобразно дела си, на Д.Д.Д., което се равнява на сумата 3575,02 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.05.2006 г. до окончателното и изплащане.

Относно предявените претенции за заплащане обезщетение от ответника на ищцата, заради неползването на имотите, от събраните по делото свидетелски показания, в първоинстанционното производство, безспорно се установявява, че М.Д.Т. е била лишена от ползването на процесните имоти и живяла на друг адрес. Видно от заключението на вещите лица пред първоинстанционния съд се установява, че размера на наема на процесните имоти е 90 лв. за трите имота по 30 лв. и 120,00 лева заедно със сградите. Или месечното обезщетение е в размер на 60,00 лева за 1/2 ид.ч., като за периода от 01.08.2005г. до 30.05.2006г. е изтекъл период от 10 месеца, което е равно на 600,00 лева дължимо обезщетение за неползване на имота, което Д. Драгнов Д. следва да заплати на М.Д.Т., ведно със законната лихва считано от 30.05.2006г. до окончателното изплащане на сумата.

Предвид решаващите изводи на настоящата съдебна инстанция решението на първоинстанционционния съд следва да се отмени в частта за уравняване дяловете, като се осъди Д.Д.Д. да заплати на М.Д.Т. сумата 1250,23 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане на решението в сила до окончателното й изплащане, както и да се отмени в частта за сумата над 3575,02 лв., представляваща направени подобрения в процесните имоти, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.05.2006 г. до окончателното и изплащане, като в останалата част до 7400 лева, се отхвърли иска като неоснователен.

          Двете страни са претендирали присъждане на направените по делото разноски и с оглед изхода на спора, следва да бъдат присъдени такива на въззивницата Т., като Д.Д. следва да й заплати направените пред настоящата съдебна инстанция разноски в размер на 240 лв. за вещи лица, 100 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение.

         По изложените съображения, на основание чл. 208 от ГПК,  настоящият състав на Окръжен съд гр. Сливен


                                                Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 125/12.06.2008 г. по гр.д. № 379/2005 г. на Районен съд Нова Загора САМО В ЧАСТТА, с която е определена стойността на поставения в дял на М.Д.Т. имот УПИ ІX-136 в размер на 14600 лв., както и стойността на поставените в дял на Д.Д.Д. имоти в размер на 11000 лв. за  УПИ ІV -136, и в размер на 2400 лв. за УПИ VІІІ – 136 на обща стойност 13 400 лв. и е осъдена М.Д.Т. да заплати на Д.Д.Д. сумата 600 лв. за уравняване на дела И В ЧАСТТА, с която е осъдена М.Д.Т. да заплати на Д.Д.Д. сумата 3752,50 лв., представляваща направени подобрения в процесните имоти, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ОПРЕДЕЛЯ стойността на поставения в дял на М.Д.Т. с ЕГН ********** *** имот УПИ ІX-136 в кв.10 по плана на с.Д., общ.Нова Загора с дворно място с площ от 1200 кв.м. и жилищна сграда, на 15 379,75 лева. /петнадесет хиляди триста седемдесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки/.

ОПРЕДЕЛЯ стойността на поставените в дял на Д.Д.Д. с ЕГН **********,*** Загора, два имота: УПИ № ІV-136 в кв.10 по плана на с.Д., общ.Нова Загора с дворно място с площ 1390 кв.м. с лятна кухня с баня, плевник, хамбар и гараж на  14 520,22 лева /четиринадесет хиляди петстотин и двадесет лева и двадесет и две стотинки/ и стойността на УПИ № VІІІ-136 в кв.10 по плана на с.Д., общ.Нова Загора с дворно място с площ 840 кв.м. на 3 360,00 лева /три хиляди триста и шестдесет лева/, като този дял е на обща стойност 17 880,22 лв. /седемнадесет хиляди осемстотин и осемдесет лева/

ОСЪЖДА Д.Д.Д. с ЕГН **********,*** Загора да заплати за уравняване дяловете на М.Д.Т. с ЕГН ********** *** сумата 1250,23 лв./хиляда двеста и петдесет лева/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане на решението в сила до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА М.Д.Т. с ЕГН ********** *** да заплати на Д.Д.Д. с ЕГН **********,*** Загора сумата 3575,02 лв./три хиляди петстотин седемдесет и пет лева и две стотинки/, представляваща направени подобрения в процесните имоти, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.05.2006 г. до окончателното и изплащане, като в останалата част до 7400 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА Д.Д.Д. с ЕГН **********,*** Загора да заплати на М.Д.Т. с ЕГН ********** *** сумата 640 лв. /шестстотин и четиридесет лева/, представляваща направените пред настоящата съдебна инстанция разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК в сила от 01.03.2008 г.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: