Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 16

Сливен, 03.04.2009 год.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

                   Сливенският окръжен съд, гражданска колегия в публично заседание на пети март през две хиляди и девета година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:С.  Б.

 

при участието на секретаря ………Е.Х........................……………….

в присъствието на прокурора…………………………………като разгледа докладваното от ………..С.Б.…***  по описа за 2008 год., за да се произнесе съобрази:

          При условията на евентуалност са предявени субективно и обективно съединени искове с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД.

          Ищецът твърди в исковата си молба че е единствен наследник на Д. И. М. ***, починал на 26.02.2008г. Твърди че смъртта на наследодателя му била причинена от втория по делото ответник И.А.И.. Този ответник работил при третия ответник ТД “Д.” ЕООД гр. Сливен и при причиняване на увреждането управлявал собствения на дружеството товарен автомобил марка “Мерцедес 409Д” с ДК№ 64 96 СН.  На 11.12.2008г., в изпълнение на възложената му работа от третия ответник, И. е следвало да зареди с продукти целодневна детска градина “Божур” в гр. Сливен, находяща се на ул. “Ниш” . При предприетата маневра на заден ход към детската градина, без да има непрекъсната видимост, ответника блъснал наследодателя Д.М., който по това време се движил по улицата като пешеходец.  В резултат на причинените множество травматични увреждания  на 26.02.2008г. той починал в МБАЛ Сливен, като причината за смъртта му била “автомобилна травма” . С влязло в сила споразумение втория от ответниците И. се признал за виновен за това че на 11.02.2008г. в гр. Сливен при управление на МПС - товарен автомобил марка “Мерцедес 409Д” с ДК№ 64 96 СН, нарушил правилата за движение чл. 40 ал.1 и 2 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на Д.М. ***, престъпление по чл. 343 ал.1 б. “в” във вр. чл. 342 ал.1 от НК. Споразумението е одобрено с определение от 14.05.2008г. по НОХД № 222/2008г. на СлОС. 

          Твърди, че собственика на лекия автомобил с който е станало ПТП е сключил застраховка гражданска отговорност при ответника Застрахователна компания “Д. з. АД” гр. София № 000081080000608/20.12.2007г. със срок на действие от 01.01.2008г. до 31.12.2008г. Твърди че в резултат на неправомерните действия на втория по делото ответник е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, свързани със загубата на най-близкия му човек – неговия баща. Тези вреди оценява на сумата 60 000 лв. Твърди че претърпял и имуществени вреди, свързани с разходите за погребение на починалия му баща в размер на 467 лв. Моли съда да постанови решение, като осъди първия от ответниците на основание чл. 226 ал.1 от КЗ да му заплати сумата 60 000 лв., представляваща претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на причиненото увреждане, както и сумата 467 лв., представляваща имуществени вреди, считано от датата на увреждането – 26.02.2008г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски. В случай че съдът приеме за неоснователен предявения иск моли да  осъди солидарно втория и третия от ответниците И.А.И. *** да му заплатят посочените суми и разноски.

          В депозирания писмен отговор ответникът “Д. з.” АД гр. С. оспорва иска по размер, като твърди че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като  наследодателя на ищеца също е нарушил правилата за движение по пътищата, като е пресичал като пешеходец не на определеното за това място, а освен това претенцията за неимуществени вреди е завишена и не отговоря по размер на претърпените вреди. Счита, че лихва за забава следва да се присъди не от датата на увреждането, а от датата на поискването на обезщетението.

          Ответникът И., чрез депозирания писмен отговор, признава иска по основание, но счита че същия е предявен в завишен размер. Твърди че пострадалия с поведението си е допринесъл за настъпването на ПТП, а освен това причина за смъртта му е и проведеното лечение. Твърди че е налице съпричиняване на вредоносния резултат.

          Ответникът “Д.” ЕООД гр. Сливен оспорва иска по основание и  размер, като твърди че обезщетението което ищеца претендира не е съобразено с правилото на чл. 52 от ЗЗД.

          В с.з. представителят по пълномощие на ищеца поддържа предявените искове.  Претендира разноски.

          Първият от ответниците, редовно призован не изпраща представител за становище в с.з.

          Вторият ответник, чрез представителя си по пълномощие, моли решението да бъде съобразено със съдебната практика по този род дело и да бъдат разпределени разноските.

          Третият от ответниците, чрез представителя си по пълномощие моли да не бъде разглеждани предявените по отношение на него, в условията на евентуалност искове и да му бъдат присъдени разноски.

          От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

          Ищецът е наследник  на Д. И. М.,***, починал на 26.02.2008г.

          На 11.02.2008г. около 11 часа в гр. Сливен, на улица “Ниш”, при управление на товарен автомобил марка “Мерцедес 409Д” с ДК№ 64 96 СН, ответникът И.А.И. при движение на заден ход удря със задната част на автомобила движещия се по платното пешеходец Д.М.. Скоростта на движение на автомобила на заден ход е била около 7-9 км. в час. Опасната зона на спиране на товарния автомобил е била около три метра. Водачът на товарния автомобил при извършването на маневрата не е осигурил лице, което да наблюдава участъка зад автомобила, тъй като не е имал пълна видимост на двете странични огледала, макар и с него в кабината да се намирал в момента на удара друг човек.

          В момента на извършване на маневрата, пострадалият е пресичал като пешеходец пътното платно зад автомобила, като не може да се установи от техническите данни в какво посока се и движил. Скоростта на му на движение е била около 3 км. в час. Същият е пресичал не на определеното за това място, тъй като на мястото на удара, нито в непосредствена близост е имало обозначена пешеходна пътека. В резултат на посочените действия, буксирното устройство на товарния автомобил удря пострадалия в седалищната област. В резултат на удара той е съборен на земята, с лице към платното и са му причинени и допълнителни  увреждания от картера на диференциала и лявата планка на амортисьора на  товарния автомобил.

          Пострадалият е откаран в МБАЛ “Д-р Иван Селимински” гр. Сливен, където е починал на 26.03.2008г. в резултат от получените травми и усложнения от тях.

          С влязло в сила споразумение между ОП-Сливен и И.И., последният  се е признал за виновен за това че на 11.02.2008г. в гр. Сливен при управление на МПС - товарен автомобил марка “Мерцедес 409Д” с ДК № 64 96 СН, нарушил правилата за движение чл. 40 ал. 1 и 2 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на Д. И. М. ***, престъпление по чл. 343 ал.1 б. “в” във вр. чл. 342 ал.1 от НК, като го осъжда на една година лишаване от свобода и на основание чл. 66 от НК отлага изпълнението за изпитателен срок от три години. Споразумението е одобрено с определение от 14.05.2008г. по НОХД № 222/2008г. на СлОС. 

          Лекият автомобил управляван от ответника е бил собственост на ответника ТД “Д.” ЕООД гр. Сливен и при управлението му, ответникът  И. и извършвал работа възложена от посоченото търговско дружество. За процесния автомобил е била сключена застраховка “Гражданска отговорност” със Застрахователна компания “Д. з. АД” гр. София № 000081080000608/20.12.2007г. със срок на действие от 01.01.2008г. до 31.12.2008г.  

          Видно от показанията на разпитаните свидетели Генчев и Роева, ищецът е живеел с баща си в едно домакинство и в едно жилище. Той бил изключително привързан към баща си, като разчитал на него за съвети и непрекъсната подкрепа. Ищецът преживял изключително трагично случилото се и загубата на своя баща, като те му се отразили негативно на здравословното състояние – отслабнал с около 10 кг. и започнал да се оплаква от повишено кръвно налягане и сърдечни проблеми. Наложило се да приема лекарства. Започнал да страни от приятелите си и се затворил в себе си.

          От представените писмени доказателства се установява че ищецът е направил разходи по погребението на баща си в общ размер на 467 лв.

          Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните гласни и писмени доказателства неоспорени от страните. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като те са непротиворечиви и еднозначни. Кредитира също така и заключението на назначената тройна съдебно-техническа експертиза относно механизма на настъпването на ПТП и поведението на участниците в него.

          На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

          І По главния иск с правно основание чл. 226 ал.1от КЗ:

          Същият е основателен и доказан, но е предявен в завишен размер. Налице са условията на цитираната  разпоредба за прякото ангажиране на отговорността на застрахователя по договора за застраховка “гражданска отговорност”.

          Вторият от ответниците с противоправното си деяние, което е извършено виновно е причинил на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се  в претърпени от него болки и страдания в резултат на смъртта на неговия баща. Налице е причинна връзка между противоправното деяние и вредата. Настъпилите увреждания са пряка и непосредствена последица от причиненото увреждане от ответника И., тъй като се събраха безспорни доказателства, че макар и смъртта на наследодателя да е настъпила по-късно тя е причинена от травмите от ПТП. Гражданската отговорност на управляващия лекия автомобил с който е причинено ПТП е застрахована при първия от ответниците.

          Доказано е и направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като пострадалия с поведението си също е нарушил правилата на чл. 113 ал.1 от ЗДП, като пресякъл платното за движение не на пешеходна пътека.

          С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.  В случая, с оглед събраните доказателства за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, съдът намира, че сумата от  50 000 лв. би била справедливо обезщетение за причинените му  вреди от непозволеното увреждане. При определяне на този размер съдът отчита обстоятелството, че ищецът е неговия баща са били в изключително близки отношения по между си и той е преживял изключително тежко загубата му.

                Размерът на дължимото обезщетение, обаче на основание чл. 51 ал.2 от ЗЗД, следва да бъде редуциран. С оглед разпоредбата на чл. 226 ал.2 от ТЗ, ответникът като застраховател може да прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. От събраните доказателства, в настоящото производството се установи по безспорен начин, че е налице такова съпричиняване, тъй като с поведението си пострадалия е допринесъл за настъпването на ПТП, което съдът с оглед утвърдената практика следва да опредлеи процентно. В настоящия случай намира че съпричиняването на пострадалия може да се опредли като 1/5 (една пета), тъй като неправилното пресичане на пешеходеца също е станало причина за настъпването на ПТП. Следва размерът на определеното обезщетение да бъде редуциран на сумата 40 000 лв. Искът до пълния му размер следва да бъде отхвърлен  като неоснователен и недоказан. Основателно е и искането за присъждане на обезщетението, ведно със законната лихва за забава от датата на увреждането  -26.02.2008г. до окончателното й изплащане. Прякото право на увредения, установено със закона - чл. 226, ал. 1 КЗ, възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата, а това означава, че отговорността му е ангажирана и за законната лихва върху присъденото обезщетение от датата на настъпилото непозволено увреждане.

          Основателен в предявения размер е и ска за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за сумата 467 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на настъпване на имуществените вреди  - 27.02.2008г. до окончателното й изплащане.

Ответникът дължи държавна такса по сметка на Сливенския окръжен съд в размер на 1 618,68 лв. и сумата 420 лв. за направените разноски на основание чл. 78 ал.6 от ГПК, както и на ищеца направените разноски, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 3 011 лв.

 

ІІ. По предявения евентуален иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД във вр. чл. 49 от ЗЗД:

Тъй като е налице произнасяне по главния иск, то съдът не следва да се произнася по евентуалния такъв, тъй като не се е сбъднало процесуалното условие под което същият е предявен, а именно – съдът да намери, че иска по отношение на първия от ответниците е неоснователен.

                   Ръководен от изложените съображения, съдът

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

            ОСЪЖДА “Д. З.” АД гр. София със седалище и  адрес на управление гр. С., Район Оборище бул. “К. А. Д.” № *, ЕИК 030269049, представлявана от П.Т.Х., Д. Н. М. и К. С. В., винаги заедно по двама,  да заплати на В.Д.М. ЕГН ********** *** ж.к “Д. Г. “ бл. № * вх. *ап. *  сумата от 40 000 (четиридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане, ведно със законната лихва за забава, считано от 26.02.2008г. до окончателното изплащане на сумата; сумата 467 лв. (четиристотин шестдесет и седем лева ), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава, считано от 27.02.2008г. до окончателното изплащане на сумата и сумата 3 011 лв., представляваща направените в производството разноски.

          ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния му размер като  НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

          ОСЪЖДА “Д. З.” АД гр. С. със седалище и  адрес на управление гр. София, Район Оборище бул. “К. А. Д.” № *, ЕИК 030269049, представлявана от П.Т.Х., Д. Н. М. и К. С. В., винаги заедно по двама, да заплати по сметка на Окръжен съд –Сливен сумата 2 038,68 лв.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок  от връчването му на страните пред Апелативен съд - Бургас.

 

 

 

ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ :