Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 16.03.2009 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари  през две хиляди и девета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНКА Д.

ЧЛЕНОВЕ: Х.М.

 М.Б.

 

 

При секретаря М. Ж., като разгледа докладваното от М.Б. *** по описа за 2008 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.196 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на адв.П. в качеството й на пълномощник на С.С.Н. ЕГН ********** *** Загора против Решение № 138 / 15.07.2008 г. по гр.д. № 99 / 2008 г. на Новозагорския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от въззивника против кооперация „К.” – с.К. Община Нова Загора иск за заплащане на сумата от 4 388 лв. представляваща неизплатено трудово възнаграждение, както и сумата 381 лв. обезщетение по чл. 224 ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2005 г. и 2006 г. както и сумата от 1143 лв. представляваща мораторна лихва върху горните вземания и законовата лихва от датата на завеждане на исковата молба. В жалбата се твърди, че решението на НЗРС е неправилно, тъй като противоречиви са събраните по делото доказателства, постановено е при нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон.

         По делото е постъпила писмена защита от адв.С., в която същият е посочил, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при анализ на всички доказателства по делото и при правилно прилагане на материалния закон. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено решението на НЗРС.

         В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв.П., която поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Сочи, че наличието на трудово правоотношение между страните по делото за процесния период е доказано категорично с разпита на двама свидетели. Моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно и да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

         Пред настоящата инстанция се събраха допълнително писмени доказателства.

         От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи следната фактическа обстановка:

         Въззивникът С. работил по трудов договор във въззиваемата кооперация в с.К.. За наличието на трудово правоотношение сочи представен по делото трудов договор от № 24 от 27.01.1997 г. Въззивникът работил на длъжност „заварчик”. Договорът е бил сключен за неопределено време. Със Заповед № 19/31.07.2002 г. трудовото правоотношение било прекратено, поради пенсионирането на въззивника. Заповедта била връчена лично на въззивника на 01.08.2002 г. След прекратяване на трудовото правоотношение въззивникът на няколко пъти предал материали находящи се в склад на кооперация „К.” като за подаването на тези материали били съставени протоколи и искания за отпускане на материални ценности от склад. По делото са представени протокол от 21.09.2007 г. за предоставяне на резервни части за фандрома, както и 13 бр. искания от 18.12.2002 г. Последните са подпечатани с печат на кооперация „К.” и не са оспорени от въззиваемата страна. От представените по делото справки от НАП ТД – Сливен е видно, че за въззивника са били предоставени данни за наличие на трудово правоотношение и са били заплащани осигурителни вноски за периода от 01.2000 г. до 07.2002 г. включително. По данни на НАП ТД – Сливен от 08.2002 г. въззивникът е пенсионер, а в представената справка за актуално състояние на трудовите договори към 01.01.2003 г. на кооперация „К.” въззивникът не е бил посочен като лице работещо по трудово правоотношение в кооперацията.

 През 2003 г. в РПУ – Нова Загора било образувано досъдебно производство № 809, което е спряно срещу неизвестен извършител на 02.12.2003 г. По делото е бил представен списък на уредите и частите откраднати от склада на кооперация „К.”, който списък е бил подписан от въззивника С.С. като същия се е обозначил „началник склад”.

От представените по делото писмо изх. № 2/14.07.2008 г. и пощенски плик с печат пощенско клеймо от 15.07.2008 г. е видно, че въззивникът е бил приканен от председателя на въззиваемата кооперация да посочи дата за предаване на зачисленото му имущество. С писмо от 15.07.2008 г. получено от кооперация „К.” на 16.07.2008 г. въззивникът уведомил председателя на кооперацията, че желае да се назначи комисия на която той да предаде ключовете от склада на кооперацията, които той все още държи. В писмото е изказано недоволство от обстоятелството, че въззиваемата кооперация постоянно ангажирала въззивника да отваря склада и да дава материали без счетоводни документи и трудово правоотношение. В писмото въззивникът заявява, че повече няма да отваря склада, защото не е в никакви трудови правоотношения с кооперацията и не желае да заема длъжността „домакин” незаконно. Разпитаните по делото свидетели Д. и Й. сочат, че от създаването на кооперацията през 2000 г. до 2007 г. въззивникът е бил на работа там. Свидетелят Д. сочи, че през 2006 г. въззивникът е ходил нормално на работа, а през 2007 г. на повикване. Свидетелят Й. е посочил, че когато напуснал през 2006 г. м.март кооперацията въззивникът останал да работи там. Свидетелите посочват, че не знаят дали въззивникът е работил на повикване или не, но сутрин като го виждал същият му отговарял, че отива на работа. Според свидетеля Й. въззивникът е ходил до 2006 г. редовно на работа, а след това на повикване.

По делото са извършени съдебно-счетоводни експертизи. Според депозираното заключение на 12.05.2008 г. вещото лице е посочил, че след датата на освобождаване от 31.07.2002 г. не е намерило сключен трудов или граждански договор между страните или някакви други документи, които да удостоверяват, че е съществувало трудово правоотношение между тях. Също така е посочило, че при проверка на касовите книги за претендирания период 2005 , 2006 г. не е намерило на името на въззивника, от което да е видно, че е получавал някакви парични суми. В заключение вещото лице е посочило, че поради липса на изплащателни ведомости и счетоводни документи не може да отговори какви са евентуално дължимите суми от кооперацията на въззивника. От допълнителното заключение представено на 23.05.2008 г. вещото лице е посочило, че мораторната лихва върху претенцията за процесния период за неизплатено трудово възнаграждение е 1184,25 лв., мораторната лихва върху претенцията за обезщетение по чл. 224 ал.1 за 2005 г. е 28,76 лв., за 2006 г. е 30,77 лв.,, а общата мораторна лихва върху претенцията е 1243,78 лв.

Решението е било съобщено на въззивника на 17.07.2008 г. и в рамките на законоопределения двуседмичен срок – на 22.07.2008 г. е била депозирана процесната жалба.

Въззивната жалба се явява процесуално допустима, като подадена в законния срок и от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, но разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Предявеният иск е за заплащане на трудово възнаграждение и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода от м.февруари 2005 г. до м. декември 2006 г. За да се установи дължимостта на претендираните суми е необходимо да се установи на първо място, че между страните е било налице едно валидно трудово правоотношение, по което въззивникът е престирал труд и е имал право да получи трудово възнаграждение - съответно да получи обезщетение за неползван годишен отпуск. Настоящият съдебен състав намира, че по делото не се събраха достатъчно доказателства, от които да се приеме за установено наличие на трудово правоотношение през периода м.февруари 2005 г. – м. декември 2006г. До 29.12.2002 г. е било налице възможност установяването на трудово правоотношение да се констатира с всякакви доказателствени средства включително и свидетелски показания, тъй като разпоредбата на чл. 62 ал.2 от КТ е предвиждала, че трудово правоотношение възниква и тогава, когато без да е сключен писмен трудов договор работодателят е приел на работа работника или служителя и той е започнал да я изпълнява. Тази разпоредба е била отменена на 29.12.2002 г. След тази дата е останало изискването посочено в ал.1 на чл. 62 от КТ трудовият договор да се сключва в писмена форма. Това е форма за действителност на трудовото правоотношение. По делото са налице писмени данни, от които може да се направи извод, че инцидентно след прекратяване на трудовото правоотношение през м.07.2002г. въззивникът е предавал материали на трети лица по искане на въззиваемата кооперация. Че не е било налице трудово правоотношение е видно, както от липсата на писмени данни за периода от 2005 г. до 2006 г. за престиране на труд , така и от приложеното пред въззивната инстанция писмо от въззивника до Председателя на въззиваемата кооперация от 2008 г., в което същият изрично е посочил, че между тях не са налице трудови правоотношения и че исканите от кооперация действия по предоставяне на материали са неоснователни, тъй като въззивникът не изпълнява никаква трудова функция във въззиваемата кооперация. Съдът намира, че не следва да се вземат предвид за установяване на трудовото правоотношение свидетелските показания, тъй като за периода от 2005 – 2006 г. разпоредбата на чл. 62 от КТ е категорична и изисква наличието на писмен трудов договор между страните. Такъв не е бил сключван и затова свидетелстват както липсата на такава информация в счетоводството на въззиваемата кооперация, така и данните които са предоставени от НАП. От друга страна самите свидетелски показания са много общи. Те не конкретизират лични впечатления за място, за време, за дейност, която се е извършвала от страна на въззивника и това е допълнително основание да не бъдат взети предвид. Тъй като по делото не се установи наличието на валидно трудово правоотношение между страните, то претенциите за заплащане на трудово възнаграждение, обезщетение за неползван годишен отпуск и мораторна лихва върху тях са неоснователни.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат изцяло с тези направени от първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

 

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 138 / 15.07.2008 г. по гр.д. № 99 / 2008 г. като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                  2.