РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 23.01.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на два­надесети ноември 2008 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.Я.

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: М.Д.

                                                                                                          М.М.

 

при участието на секретаря Е.Х. разгледа докладваното от младши съдия М. *** 597 по описа на съда за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е въззивно, по реда на глава ХVІІІ от отменения ГПК.

            Обжалвано е от ответниците С.С.М. и И.Й.М. решение № 587 от 12.06.2008 г. по гр.д. № 5483/2007 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е уважен искът на Р.П.П. срещу тях с правно основание чл. 87 от ЗЗД за разваляне до размера на 1/6 ид. част от дворното място и 1/8 ид. част от сградата на договор, с който Р.П.П. и нейният починал съпруг са прехвърлили на С.С.М. свой недвижим имот – 1/3 идеална част от дворното място заедно с 1/4 ид.ч. от жилищната сграда, застроена върху 80 кв.м., състояща се от три стаи, кухня, обособени като самостоя­телен жилищен обект, представляващ парцел VІІІ-8441 в кв. 166 по плана на гр. С, състоящ се от 255 кв.м., по актуалната кадастрална карта – поземлен имот с идент. номер 67338.527.125 с построените в него жилищна сграда 67338.527.125.1 със ЗП 63 кв.м., жилищна сграда 67338.527.125.2 със ЗП 45 кв.м., друг вид сграда за обитаване 67338.527.125.3 със ЗП 15 кв.м., срещу задължение за издръжка и гледане.

            В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, а от доказателствата се установява по безспорен начин липсата на основание за предявяване на иска. От писмените доказателства се вижда, че ищцата получава добра пенсия, а през декември 2006 г. е получила и крупна сума от продажбата на недвижим имот на другата си дъщеря. Освен това ищцата е заявила в съдебно заседание, че неполагането на грижи е започнало от 21.03.2007 г., а се установява, че на тази дата ищцата е била прогонена от другата си дъщеря и зет си и е била канена от ответниците да живее при тях, но е решила да се върне в дома си, а ответниците въпреки положените усилия не са могли повече да се виждат с нея, което е наложило да и изпратят нотариална покана да уточни претенциите си.

В първото съдебно заседание въззивниците се представляват от пълномощник и поддържат жалбата си, като освен това твърдят, че неизпълнението е незначи­телно с оглед на изпълняваното преди това; претендират разноски.

Въззиваемата се представлява от пълномощник и моли решението да бъде оставено в сила.

            Жалбата е допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна, която има интерес да обжалва.

            От фактическа страна по делото се установи следното:

            Ответниците са съпрузи, а ищцата е майка на първата от тях.

На 14.05.1992 г. с нотариален акт № 69, том ІV, дело 1283/92 г. на нотариус при Сливенския районен съд ищцата Р.П.П. и нейният съпруг С А Пейчев са прехвърлили на дъщерите си Д С. К и ответницата С.С.М. общо 2/3 ид. части от дворно място ведно с 1/2 ид. част от построената в него жилищна сграда срещу задължение за издръжка и гледане. По време на сключването на договора приобретателките се намирали в брак.

Прехвърлителите продължили да живеят в имота, предмет на договора, а няколко години след сключването на договора през 1992 г. семейството на Д К се преместило да живее при тях.

Впоследствие, през 2006 г., С П починал.

След неговата смърт ищцата продължила да живее в имота с дъщеря си Д. К.. Тъй като отношенията между М. и нейната сестра К. се влошили, ответницата започнала рядко да посещава майка си, поради което нямала възможност да полага грижи за нея, а грижи се полагали от семейството на К., като и средствата, необхо­дими за издръжката на ищцата, се давали предимно от това семейство.

На 22.12.2006 г. ищцата Р.П. е продала на дъщеря си Д. К. останалите свои идеални части от същия имот.

На 28.01.2008 г., след завеждането на настоящия иск, М. изпратила на майка си нотариална покана (връчена на 01.02.2008 г.), с която поискала да конкретизира претенциите за гледане и издръжка, които има към нея, за периода след 20.03.2007 г.

Ищцата получава пенсия в размер 184,08 лв.

Горната фактическа обстановка се установява, освен от писмените доказател­ства, от показанията на петимата разпитани по делото свидетели. Трима от тях, от една страна Р. и П. К., а от друга – Т.Д., могат да бъдат предубедени, тъй като са деца на С.М. и Д. К., които в известен смисъл имат противоположни интереси, макар едната от тях да не е страна по делото. Отговорите на самата ищца, разпитана по реда на чл. 114 от ГПК (отм.), както и показанията на свидетелката Т. Л. („пред мен баба Р. е изразявала притеснение...”) обаче потвърждават извода, че в последните няколко години ответницата действително не е посещавала майка си, не е полагала грижи за нея лично или чрез трето лице и не е поела никаква част от издръжката и. Показанията на свидетелката Т. К. установяват, че ответницата и нейната сестра са в лоши отношения, в които косвено бива замесена и тяхната майка – ищцата, но от тях не се установява реално изпълнение на задължението за издръжка и гледане от страна на ответницата.

Въз основа на установените факти съдът намира, че жалбата е неоснователна.

За да бъде развален сключеният договор, е необходимо и достатъчно да се установи, че ответниците по делото не са изпълнявали задължението си (или по-точно, с оглед тежестта на доказване – да не се установи, че са го изпълнявали). При отказ на кредитора да получи грижите и издръжката длъжникът следва, според трайната практика на съдилищата, да поиска от съда трансформиране на задълже­нието си в натура в паричен еквивалент.

Установи се, че С.М. не е изпълнявала задължението си нито лично, нито чрез трето лице. Дори да се приеме, че Р.П. като кредитор не е оказвала съдействие за приемане на изпълне­нието, няма данни и не се твърди, че М. се е обръщала към съда за трансформиране на задължението. Отправената нотариална покана, освен че не представлява молба до съда, е в смисъл П. да уточни съдържанието на задължението за гледане (което си остава задължение в натура) и издръжка.

Без значение е каква пенсия получава ищцата и дали пенсия от 184,08 лв. е добра, както и дали е получила парична сума от другата си дъщеря при продажба на имот. Издръжка и грижи по договора се дължат независимо от това, дали ищецът има друго имущество и доходи, дали е трудоспособен и т.н. В противен случай този вид договор слабо би се различавал от дарение.

Неизпълнение на всички задължения по договора в продължение на месеци не е незначително, още повече, че според практиката на съдилищата всяко прекратя­ване на изпълнението по такъв договор е значително с оглед интереса на кредитора, независимо колко време преди това е изпълнявано. Това е така, тъй като кредиторът има нужда от издръжката и грижите всеки ден, независимо от получаваните в предходен период издръжка и грижи.

Договорът следва да се развали само за половината от полученото от ответницата по договора, тъй като прехвърлянето е станало от двама съпрузи, от които единият впоследствие е починал, и по отношение на него договорът е бил изпълняван до смъртта му. Той следва да се развали включително и по отношение на съпруга на С.М. – И.М., тъй като по силата на съпружеската имуществена общност М. също е придобил право на собственост по този договор.

С оглед изложеното и на основание чл. 208 от ГПК (отм.) съдът

 

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 587 от 12.06.2008 г. по гр.д. № 5483/2007 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което по иск на Р.П.П. срещу С.С.М. и И.Й.М. с правно основание чл. 87 от ЗЗД е развален до размера на 1/6 ид. част от дворното място и 1/8 ид. част от сградата на договорът от 14.05.1992 г., с който Р.П.П. е прехвърлила срещу задължение за издръжка и гледане на С.С.М. свой недвижим имот – 1/3 идеална част от дворното място заедно с 1/4 ид.ч. от жилищната сграда, застроена върху 80 кв.м., състояща се от три стаи, кухня, обособени като самостоя­телен жилищен обект, представляващ парцел VІІІ-8441 в кв. 166 по плана на гр. Сливен, състоящ се от 255 кв.м., а по актуалната кадастрална карта – поземлен имот с идент. номер 67338.527.125 с построените в него жилищна сграда 67338.527.125.1 със ЗП 63 кв.м., жилищна сграда 67338.527.125.2 със ЗП 45 кв.м., друг вид сграда за обитаване 67338.527.125.3 със ЗП 15 кв.м.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.