Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен,  22.04.2009 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и девета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.М.

ЧЛЕНОВЕ: М.Б.

 М.Х.

 

 

При секретаря М.Л., като разгледа докладваното от М.Б. *** по описа за 2008 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.196 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Б.К.К. ЕГН ********** ***„ Б. „ , № * – * – * против Решение № 604/24.06.2008 г. по описа на Районен съд – Сливен,  по гр.д. № 5593/2007 г., с което е бил уважен предявеният от „Г.” ЕООД гр.Х., ул. „Ш. с.” №*, ап. *, с Управител Х. Х. иск с правно основание чл. 108 от ЗС , като е било признато за установено по отношение на въззивницата , че въззиваемата страна е собственик на поземлен недвижим имот № 2862855 с площ 950 кв.м., находящ се в землището на гр. Сливен, селищно образувание „И.”, м.„О. с.” и е била осъдена да предаде владението на описания имот. Със същото решение въззивницата е била осъдена да заплати деловодни разноски в размер на 527.13 лв.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано . Твърди се , че не може да се претендира собствеността над процесния имот от въззиваемото дружество , тъй като поземлен имот № 2860202 в м. „ Орта синур „ не съществува , понеже Заповедта на Кмета на Община Сливен № РД- 15 – 162 / 01.02.2006 г. , с която е било одобрено допълването на кадастралния план на м. „ Орта синур „ е нищожна поради издаването и от некомпетентен орган. На второ място е посочено , че правото си на собственост въззивницата черпи от НА № 143 / 18.07.2000 г. издаден на основание давностно владение . Моли се обжалваното решение да бъде отменено , както и да бъдат присъдени извършените по делото разноски .

В с.з. въззивницата се представлява от адв. П. , който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции. В допълнително писмено становище сочи , че от събраните по делото доказателства – заключения на съдебно – счетоводни и съдебно – технически експертизи се е установило , че не е доказано процесният имот да е бил предоставян за стопанисване и управление от въззиваемото дружество .

Въззиваемото дружество в с.з. се представлява от адв.Д., която оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. В допълнително писмено становище сочи , че за уважаването на иска е без значение дали са налице документи съгласно които да се установи , че процесният имот е бил предаден като актив на „ Г. „ от „Редки метали „ – Сливен , тъй като спорният имот не е съществувал като самостоятелен до 01.02.2006 г. когато е бил обособен с издадената от Кмета на община Сливен Заповед № РД- 15 – 162. Освен това се сочи , че от събраните по делото доказателства не се установило придобиването на имота по давност от въззивницата и наследодателя и С. К. , като в този смисъл е изложено становище за заинтересуваност на разпитаните по делото свидетели. Моли се обжалваното решение да бъде оставено в сила и да бъдат присъдени деловодни разноски .

Пред настоящата инстанция се събраха допълнително писмени и гласни доказателства.

По така събраните писмени доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:

Видно от Удостоверение за наследници № 012644 / 21.01.2008 г. на Община Сливен законни наследници на С. С. К.  б.ж. на гр.С. са съпругата му – въззивницата Б.К.К. и дъщерите му М. С. П. и К. С. З. .

С нот. акт № 143 от 18.07.2000 г. С. С. К. бил признат за собственик по давностно владение на полски имот с пл.№ 2855 от 1040 кв.м.  находящ се в землището на гр. Сливен м. „А.ч. ” при граници: изток – имот № 2856 , запад – път , север – път , - юг – път.

В изявление в с.з. от 21.02.2008 г. процесуалният представител на въззивницата посочил , че след смъртта на съпруга и тя владее процесния имот , във връзка с което съдът приел за ненуждаещо се от доказване обстоятелството , че към датата на депозиране на исковата молба и към датата на изявлението на адв. С. , въззивницата владее имота.

От разпитаните по делото свидетели И. и С. се установи , че около 1980 г. въззивницата и съпругът и започнали да обработват процесното място , като го облагородили заравнявайки го и засаждайки плодни дръвчета . През целия период от време на владение от страна на въззивницата и съпруга и на свидетелите не било известно някой да оспорва правото им на собственост над имота .

С Разпореждане № 22 от 23.09.1991 г. на Министерски съвет на основание Закона за образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество ДФ „Редки метали” е било преобразувани от 01.10.1991г. в 17 търговски дружества, сред които и „Г.” ЕООД гр. Сливен. Видно от приложеното по делото копие от Решение №3921 от 31.10.1991г., СлОС вписал по ф.д. 2852 от 1991г. ЕООД „Г.” със седалище гр. Сливен. В решението било отразено, че дружеството поема всички активи и пасиви от ДФ „Редки метали” – Бухово по баланса към 31.03.1991 г. заедно с другите права и задължения по разделителен протокол. Видно от удостоверение №307/204 от 30.03.2006 г. на Хасковския окръжен съд с Решение № 4571 от 14.07.2004 г. било променено седалището и адреса на управление и към момента същото е гр. Х., кв.„Б.”, ул. „И. в.а „ бл. *. Съгласно Приложение №5 към Разпореждане № 22 от 1991г. новообразуваното дружество „Г.” ЕООД е поело всички активи и пасиви на ДФ „Редки метали” – Бухово, които са включвали активите на подразделенията на дъщерната фирма на ДФ „Редки метали - Георесурс” Бухово, а именно МСП „Миньор” – Сливен, ГПП „Марица” – Хасково, ГПП „Западна Тракия” с.Калековец, обл. Пловдив, ГПП „Тунджа”, с. Орловец, Бургаска област по баланса към 31.03.1991 г.

С ПМС №163/20.08.1992 г. е била прекратена урано-добивната дейност на редица търговски дружества в България, сред които и „Г.” ЕООД гр. Сливен.

На 24.01.1995 г. бил съставен акт за държавна собственост №8036. Актът бил съставен на основание чл. 81 от Наредбата за държавните имоти и ПМС №56/94 г. Актът бил съставен за имот с обща площ от 39 650 кв.м. и било посочено, че е предоставен за оперативно управление на МСП „Миньор” с. Сборище, рудник – Сливен. Имотът от 39 650 кв.м. бил разположен в м. „Сефер бунар” в землището на гр. Сливен. Към допълнителните данни в акта за държавна собственост било посочено, че описаните терени са предоставени на МСП „Миньор” с. Сборище, което е било правоприемник на управление „Редки метали” – Сливен, съгласно РМС №18/25.01.1968 г., МС №96/10.04.1967 г. , РМС №289/21.07.69 г., РМС №18/25.01.1988 г. и удостоверение от 05.12.1966 г. на ГНС – Сливен.

Със заповед № РД-11-11 -116 от 16.06.2003 г. Областният управител на област Сливен наредил от актовите книги за държавна собственост да бъде отписан АДС №8036/24.01.1995 г. В заповедта било посочено, че имотът е включен в капитала на „Геостройкомплект” ЕООД.

Със заповед №РД-15-162 от 01.02.2006 г. Кметът на община Сливен одобрил допълване на кадастрален план на м. „Орта синур”, селищно образувание „Изгрев” в землището на гр. Сливен със границите на имоти, попадащи в новообразуван имот №2860202.

В Д.в. бр. 14 / 17.02.2002 г. стр. 151 било публикувано съобщение на Областна администрация – Сливен , с което заинтересованите били уведомени , че със заповеди на Областния управител на област Сливен са били одобрени плановете на новообразуваните имоти по § 4 от ЗСПЗЗ за м.„Изгрев „ , „ Орта синур „ , „ Хисарлъка „ и т.н.

Видно от представената по делото съдебно-техническа експертиза от 20.03.2008 г. и допълнителна съдебно – техническа експертиза от 10.05.2008г. имотът посочен в нот. акт № 143 от 2000 г. е идентичен с този посочен в исковата молба и попада в границите на новообразувания имот №2860202. Вещото лице посочило също така, че квадратурата на имота № 2855 описан в нот. акт от 1040 кв.м. изчислен с координати е 950 кв.м., а по скица ( както е в НА ) е  1040 кв.м.

От извършената пред въззивната инстанция съдебно-техническа експертиза се установи, че на основание Разпореждане № 96 / 1967 г. на  МС за отчуждаване и предаване на недвижими имоти с държавни и обществени нужди, с което за нуждите на управление на ДФ „Редки метали” – Бухово се е предвиждало отчуждаването на 12.300 дка на земи, собственост на частни стопани в землището на гр. Сливен. С Разпореждане №18 от 25.01.1968 г. на МС се е предвиждало отчуждаването и предаването на Министерството на химията и металургията на 3360 кв.м. държавна земя и на 6 дка и 316 кв.м. земя на частни лица от гр. Сливен, стопанисвана от ГНС – Сливен.  С Разпореждане №289/24.07.1969 г. се е предвиждало отчуждаване и предаване на земи за държавни и обществени нужди на Министерството на химията и металургията в размер на 4.060 кв. м. частни земи от землището на гр.Сливен. Във връзка с изброените разпореждания на МС са били започнати процедури по отчуждаване на част от земите от ГНС – Сливен. Вещото лице е установило, че не са запазени писмени данни, от които да е видно дали са били реално завзети отчуждените частни имоти, а така също не са налице данни от които да видно, че процедурата по отчуждаване била доведена до своя край. Вещото лице е категорично по отношение на въпроса, че протоколите за оценка на отчуждаващите се частни имоти за нуждите на Управление „Редки метали” с. Бухово – рудник Сливен няма записан имот на името на праводателя на въззивницата Слав Кукев. По извършената съдебно-техническа експертиза вещото лице е констатирало, че процесният имот е включен в терена по АДС №8036/1995 г., а така също , че имотът е бил заснет по кадастралния план от 1989 г., който е обявен на заинтересуваните собственици, но не е одобрен.

От представения по делото информационен меморандум на Агенцията за приватизация „Г.” ЕООД гр. Хасково от 2004 г. е видно, че на стр. 9 и 10 териториите посочени в АДС №8036/1995 г. са посочени като собственост на „Г.” ЕООД .

От представените по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че не са налице данни от които да се установи точният размер на активите преди и по време на прекратяване на дейността на „Редки метали – Сливен”, тъй като въззивната страна не е представила приемо-предавателни протоколи съставени при ликвидирането на ДФ „Редки метали” – Бухово през 1991 г. Вещото лице е посочило, че по делото не са представени документи от които да се установи, че на въззивното дружество са предавани за стопанисване и управление недвижими имоти от Рудник – Сливен, включително и на процесния имот, както и че не са налице писмени доказателства от които да се установи дали някога  процесният имот е бил  записван в баланса на „Г.” ЕООД . Вещото лице е констатирало, че задълженията към местни данъци и такси за недвижимия имот посочен в АДС №8036/1995 г. са заплащани от въззивното дружество от 01.06.2003 г. до края на 2008 г.

По делото беше извършена тройна съдебно-счетоводна експертиза вещите лица по която дадоха заключение, че не може да се отговори колко недвижими имота в декара от процесната м. „Орта синур” има вписани в активите преди и по време на прекратяване на дейността на  „Редки метали” – Сливен, тъй като в счетоводството на дружеството земите фигурират само като сума без да е налице описание на терените. Вещите лица са категорични по отношение на въпроса, че не са налице приемо-предавателни или други документи от които да е видно, че процесният имот е предаден за стопанисване и управление на „Г.” ЕООД, както и че не са налице доказателства за прехвърляне на имота описан в АДС №8036/1995 г.  от „Редки метали” – Бухово на МСП „Миньор” и за предаването му на „Г.” ЕООД. Вещите лица са посочили, че не са представени документи от които да е възможно да се установи дали процесният имот е включен в сумата за земи, отразена в баланса на „Г.” ЕООД гр. Х..  В съдебно заседание вещите лица са посочили, че в разпореждането на Министъра на промишлеността за предаване на активите на  „Г.” ЕООД гр. Сливен не е било налице конкретно описание на активите и пасивите, които са притежавали предприятията и които е следвало да бъдат предадени. Освен това са посочили, че не са налице данни имотът по АДС №8036/1995 г. да е бил включен в баланса на някои от предприятията в рамките на „Редки метали” Бухово. Вещите лица са категорични и по отношение на обстоятелството, че справката приложена в преписката на Областния управител по искането за деактуването на имотите с обща стойност 3917 лв. не е счетоводно обоснована, тъй като не са налице доказателства от къде са били взети стойностите на земята в отделните местности, като в счетоводството на въззивника не са били налице такива данни.

Видно от представеното по делото копие от решение №41 на заседание на Общинския съвет на Община Сливен проведено на 29.02.2000 г. е било взето решение за създаване на селищни образувания по параграф 4 от ПРЗ на ЗСПЗЗ в землището на гр. Сливен, а именно селищно образувание „Изгрев”, селищно образувание „Селищото” и селищно образувание „Кироолу”.

Обжалваното съдебно решение е било съобщено на въззивника на 27.06.2008 г. и в рамките на законоустановения 14 дневен срок – на 10.07.2008 г. е била депозирана настоящата жалба.

         Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства . Следва да се отбележи, че съдът изцяло кредитира представените по делото експертни заключения , тъй като намира, че са изготвени от компетентни лица , в чиято безпристрастност не се съмнява и кореспондират с останалия доказателствен материал по делото . Както за изготвянето на едноличната експертиза, така и за изготвянето на тройната експертиза вещите лица са положи всички усилия за издирването на счетоводни документи, необходими за изследване на поставените въпроси. Въпреки това и поради пасивното поведение на представителите на въззивното дружество за осигуряване на информацията и набавянето на документите необходими за изследването по поставените въпроси, по делото не се събраха доказателства, от които да е видно записването на процесния имот в баланса на „Редки метали – Бухово или на МСП „Миньор” към 31.03.1991г., нито извършването на други действия по управлението на този имот.

         От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна , имаща правен интерес от обжалване на валиден съдебен акт.

         Разгледана по същество тя е основателна.

         Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС , собственикът може да иска своята вещ от всяко лице , което я владее или държи без да има правно основание за това . В тежест на ищеца е да докаже , че е собственик на веща , че веща се владее от друго лице и това друго лице няма правно основание да владее веща . За да се уважи искът е необходимо и трите предпоставки да са кумулативно осъществени . Липсата на коя да е от тях води до неоснователност на иска .

         В настоящия случай въззиваемата страна към момента на подаване на исковата молба и приключване на съдебното дирене владее имота.

         Предмет на доказване е първата предпоставка необходима за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС , а именно, че въззивникът е собственик на имота ревандикацията на който се иска . Без доказването на тази предпоставка е безпредметно изследването на въпроса дали ответникът по иска – въззиваем в настоящето производство владее имота на годно основание . Правото на собственост на въззивника по отношение на процесния имот обаче от събраните по делото доказателства не се доказа.

         Въззивникът основава своето право на собственост на разпоредбата на чл. 17 а от ЗППДОП , както и на наличието на универсално правоприемство между него и МСП „ Миньор „ гр. Сливен .

В разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОП е посочено , че при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго.

Безспорно е доказано по делото , че новообразуваното дружество „Г.” ЕООД е поело всички активи и пасиви на ДФ „Редки метали” – Бухово с дъщерна фирма „ Георесурс „ Бухово с подразделения : МСП „Миньор – Сливен, „Геолого- проучвателно предприятия „Марица” – Хасково, „Геолого-проучвателно предприятие „Западна Тракия” – с.Калековец, Пловдивска област, „Геолого- проучвателно предприятие „Тундаж” – с. Орловец, Бургаска област, по баланс към 31.03.1991г., заедно другите права и задължения по разделителен протокол . Това обстоятелство се доказва от Приложение № 5 към Разпореждане № 22 от 1991г.

За да се установи обаче дали въззиваемото дружество е придобило правото на собственост над процесния имот по силата на разпоредбата на чл.17а от ЗППДОП е необходимо да се докаже , че порцесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на някое от посочените предприятия и е бил включен като актив в баланса им към 31.03.1991г.

Твърдението на въззиваемия е, че процесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на МПС „Миньор” с. Сборище, р-к Сливен, за което се позовава на записванията в АДС № 8036/24.01.1995г. съставен относно правото на собственост на държавата за имот от 39650 кв.м., предоставен на МПС „Миньор” – с. Сборище, р-к Сливен, което е правоприемник на  У-ние „Редки метали” – Сливен.

От назначената СТЕ безспорно се установи, че имотът по АДС № 8036/24.01.1995г. представлява имот № 2860202 по одобрената кадастрална карта и в неговите граници се включва и процесния имот, от което обаче не следва безусловно обстоятелството, че е придобит чрез преобразуването на основание чл.1 ал.1 от ЗОЕТДДИ и съгласно чл. 17а от ЗППДОП (отм.) от „Г.” ЕООД.

Придобиването на имота от държавата съгласно съставения АДС е обусловено от надлежното извършване на процедурата по отчуждаване на имотите на посочените в него отчуждителни основания, а именно РМС № 18/25.01.1968г., РМС № 96/10.04.1967г.  и РМС № 289/24.07.1969г. и доказването на обстоятелството, че фактическият състав на отчуждаването е осъществен по отношение на процесния имот.

Възражението на въззиваемия, че обвързващата доказателствена сила АДС като официален документ се отнася и за придобиването на имота от „Г.” ЕООД като предоставен за стопанисване и управление на МСП „Миньор” – с. Сборище, р-к Сливен е неоснователно. По отношение на правоприемството, произтичащо от образуването и приватизацията на едноличното търговско дружество с държавно имущество въззивникът следваше да проведе пълно доказване на всички предпоставки по чл. 17а от ЗППДОбП, включително предоставянето на имота за стопанисване и управление на МСП „Миньор” – с. Сборище, р-к Сливен и заприходяването му в баланса на това предприятие към 31.03.1991г., което не е направено .

Данните за това въззиваемия черпи единствено от акта за държавна собственост, който обаче е съставен през 1995г. – приблизително четири години след образуването на едноличното търговско дружество с държавно имущество и спрямо момента – 31.03.1991г., към който е следвало да бъдат определени активите на предприятието, от които се формира капитала на новообразуваното дружество. Основанието за съставяне на АДС посочено в него е чл. 81 от НДИ и ПМС № 56/1994г. По делото липсват данни съгласно която от хипотезите посочени в чл. 81 от НДИ - по ал.1 или ал.3, е съставен АДС към което се наслагва и посочването на ПМС № 56/1994г., с което се прекратява уранодобивната дейност на посочените в чл. 1 ал.1 еднолични търговски дружества. Съгласно чл. 4 от същото постановление капиталът на търговските дружества по чл.1 е следвало да се намали със средствата посочени в ликвидационните баланси за уранодобивната дейност в съответствие с чл. 29 от ЗСч (отм.)

Така посочените основания за съставянето на АДС изисква доказване на основанието за съставянето му в хипотезата на чл. 81 ал.3 от НДИ (отм.), а именно във връзка с изготвяне на правен анализ по реда на чл. 4 от Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация (ДВ, бр. 50 от 1992 г.) относно недвижими имоти, които се водят на отчет по баланса на държавното предприятие МСП „Миньор”, а с оглед акта по чл. 1 ал.1 от ЗОЕТДДИ (отм.), че се е водил на отчет по баланса на това предприятие към 31.03.1991г.

Поради това в тежест на въззиваемия е доказването, че и към 31.03.1991г. имотът е бил стопанисван от МПС „Миньор” – с. Сборище, р-к Сливен и/или, че по отношение на имота това предприятие е извършвало управление и е бил записан в неговия баланс.

Тези обстоятелства съдът намира, че не се доказват по делото. Вещите лица извършили единичната и тройната съдебно – счетоводна експертиза са категорични , че по делото не са представени документи от които да се установи, че на въззивното дружество са предавани за стопанисване и управление недвижими имоти от Рудник – Сливен, включително и на процесния имот, както и че не са налице писмени доказателства от които да се установи дали някога  процесният имот е бил  записван в баланса на „Г.” ЕООД .

Липсата на доказателства за придобиването на правото на собственост от въззиваемото дружество определя като безпредметно обсъждането на възражението на въззивницата, че е собственик на имота въз основа на осъществявано давностно владение. Прецизността изисква обаче да се посочи, че установената чрез АДС № 8036/95г. държавна собственост и включването на имота съгласно представеното от въззивника решение № 41 от заседания на Общински съвет – Сливен от 29.02.2000г. в селищни образувания на земите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ определя специален ред за придобиване правото на собственост  върху този имот и изключва придобиването му чрез давностно владение спрямо държавата.

         Изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези направени от първоинстанционния съд , предвид на което обжалваното решение следва да бъде отменено.

С оглед изхода от процеса претенцията на въззивницата за заплащане на направените пред двете инстанции деловодни разноски е основателна. По делото са доказани разноски в размер на 501 лева ( 31.00 лв ДТ , 110.00 лв възнаграждение за ВЛ и 360.00 лв. адвокатско възнаграждение за двете инстанции ) , която сума въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да заплати на въззивницата

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОТМЕНЯ Решение № 604/24.06.2008 г. по описа на Районен съд – Сливен , по гр. д . № 5593 / 2007 г. като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО .

 

         Вместо това постанови :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Г.” ЕООД – гр. Х., ул.„Ш. с.” № *, ап. * против Б.К.К. ЕГН ********** ***„ Б. „ , № * – * – * иск с правно основание чл. 108 от ЗС за ревандикация на поземлен недвижим имот №2862855 с площ 950 кв.м., находящ се в землището на гр. С., селищно образувание „И.”, м.„О. с.” при граници : изток – поземлен имот № 2860040 и поземлен имот № 2869475 , юг , запад и север – поземлен имот № 2860040 като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

 

         ОСЪЖДА Г.” ЕООД гр.Х., ул. „Ш. с.” №*, ап. *, с Управител Х. Х. да заплати на Б.К.К. ЕГН ********** ***„ Б. „ , № * –* –* деловодни разноски в размер на 501.00 ( петстотин и един ) лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в 30-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                  2.