Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен,  29.06.2010 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на четвърти май през две хиляди и десета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА

 МИРА МИРЧЕВА

 

При секретаря П.С., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 600 по описа за 2008 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 196 и сл. от ГПК.

                Образувано е по въззивна жалба на „Мелничен комплекс – Сливен” АД - Сливен ул.”С.К.” *, представлявано от Съвет на директорите В.С.В., Д.Ж.Т., С.М.Б. и представител на „КОНИМО” АД – София – Ж.Т.К.против решение № 496/5.06.2008 г. по гр.д. № 2043/2007 г. на Сливенски районен съд, с което са били отхвърлени предявените от жалбоподателя искове против „Интърг” АД – Сливен, бул.”Цар Симеон” 47 и ЕТ „Естел 66 – С.К.” от гр.Сливен ЖК С.З.*-*-*с правно основание чл. 97 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че „Мелничен комплекс – Сливен” АД е собственик на 9 800 от 28 600 ид.части от поземлен имот с идентификатор 67388.605.31 по кадастралната карта на гр.Сливен целия с площ от 29 330 кв.м. с трайно предназначение урбанизирана територия и начин на ползване – за друг вид производствена дейност, както и на складов обект с идентификатор 2322 при съседи: 67338.608.87 , 67338.607.311, 676338.67254, 67338.608.131, 67338.607.253, 67338.607.252, 67338.607.92, 67338.607.251, 67338.607.91, 67338.608.90, 67338.605.33, 67338.605.32,  67338.608.89, 67338.605.30, 67338.608.66, 67338.607.214, и 67338.605.46. С обжалваното решение е бил отхвърлен предявения от въззивник против въззиваемите иск с правно основание чл. 33 ал.2 от ЗС за признаване право на изкупуване на 9 800 от 28 600 ид.части от поземлен имот с идентификатор 67338.605.31, както и иск с правно основание чл. 66 от ЗС за признаване право на изкупуване на недвижим имот с идентификатор 67338.605.31.1 представляващ промишлена сграда, паянтова на един етаж, със застроена площ от 14 кв.м. и недвижим имот с идентификатор 67338.605.31.2 представляваща промишлена сграда, масивна, на един етаж със застроена площ от 1520 кв.м. Отхвърлен е бил и предявения от въззивника иск за  признаване спрямо въззиваемите, че законна ипотека учредена в полза на Търговска банка „АЛИАНЦ” АД е недействителна. Бил отхвърлен и предявен иск с правно основание чл. 431 ал.2 от ГПК за отмяна на нот.акт № 93 том VІ, рег. № 7492 по дело № 627/2006 г. на нотариус Н.С..

         Във въззивната жалба се твърди, че решението на СлРС е неправилно и незаконосъобразно.  На първо място е посочено, че съдът неправилно е определил спорния имот като е посочил, че същия е имот от 9 800 кв.м.  в кв.9 парцел VІІ докато процесния имот представлявал имот находящ се в кв.6 парцел VІ по плана на гр.Сливен целият от 9 800 кв.м. Посочено е, че съдът е постановил решението си без да се произнесе по твърдяната от въззивника изтекла придобивна давност. Освен това в жалбата се съдържат оплаквания за това, че съдът неправилно е приел, че на въззивника е била известна сключената между „ИНТЪРГ” и ЕТ „ЕСТЕЛ 66” сделка за продажба на собственост върху 9 800 кв. м. ид.части от парцел позовавайки се на показанията на свид.Ч., който не бил в ръководството на дружеството, а също така необосновано бил приел, че е налице етажна собственост и теренът е обслужваща част по отношение на сградите. Във въззивната жалба е  посочено, че възраженията на ответниците срещу придобивното основание на въззивника от Кооперация „Ст.Чамурова” са неоснователни. На първо място е посочено, че не следва в настоящото производство да се правят възражения за липса на правоприемство между  ТПК”Ст.Чамурова” и възстановената Кооперация „Ст.Чамурова”. Това би могло да стане в отделно исково производство. Посочено е, че тъй като страните не са взели участие по адм.дело № 988/1994 г. на ВКС то между тях не може да се прилага постановеното по делото решение от 5.10.1995 г. в мотивите на което се съдържа твърдение, че ТПК” Ст.Чамурова” не е правоприемник на кооперация „Ст.Чамурова”. На следващо място е посочено, че праводателят на въззивника ТПК”Ст.Чамурова” е получила като обезщетение от държавата 9 800 кв.м. ид. части от процесния имот, което е станало със Заповед № РД – 25-115/29.12.1993 г. на Министъра на промишлеността, който акт е влязъл в сила. Във въззивната жалба се съдържат твърдения за явно и неоспорено владение на имота от нея, което се изразявало в това, че въззивника е изградил ограда около целия парцел и че е записал в счетоводството си правото на собственост на 9 800 кв.м. Твърди се, че дори и ТПК ”Ст.Чамурова” да не е бил собственик на 9 800 кв.м. въззивникът бил добросъвестен владелец, поради което на основание чл. 79 ал.2 от ЗС е придобил имота по кратката 5-годишна давност. Отново във въззивната жалба е изложено становище, че при извършената продажба на 9 800 и 28 600 ид.части от поземлен имот с идентификатор 67388.605.31 от „ИНТЪРГ” на ЕТ „ЕСТЕЛ 66” е следвало по реда на чл. 33 ал.1 от ЗС да му бъде предложено да изкупи идеалните части на договорената между страните цена от 18 000 лв., каквото предложение никога не е било направено, поради което възникнало правото му да изкупи имота. По същите съображения въззивникът твърди, че е следвало да му бъде предоставена възможност да изкупи и сградите находящи се в процесния имот, което не е било сторено. Моли се обжалваното решение изцяло да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени. Претендира се присъждането на деловодни разноски.

         По делото е депозирано възражение от адв.Б., в качеството на пълномощник на „ИНТЪРГ” АД гр.Сливен, в което същата оспорва въззивната жалба като неоснователна. Във възражението е посочено, че съдът правилно е приложил закона като е изследвал правото на собственост на праводателя на въззивника  Кооперация „Ст.Чамурова” и правилно е приел, че същата не е имала право на собственост върху имот от 9 800 кв.м. тъй като поначало през 1967 г. й е било отстъпено ограничено вещно право на строеж върху държавна земя, което не се било реализирало в предвидения от закона срок, поради което е било погасено. Посочено е, че това право е било погасено и поради застрояването на имота от други лица, а именно праводателите на „ИНТЪРГ” АД. Освен това е посочено, че Кооперация „Ст.Чамурова” е била регистрирана през 1992 г., а съгласно изискванията на § 1 ал.1 от допълнителните разпоредби на ЗК и чл. 1 от ПМС № 192/1991 г. следвало да се възстанови одържавено имущество на съществуващи и възстановени към датата на влизане на закона в сила кооперации, в която хипотеза не попадала кооперация „Ст.Чамурова”. По отношение позоваването на въззивника на влязлата в сила заповед № РД -25-115 от 29.12.1993 г.на Министъра на промишлеността и в отговор на въззивната жалба е посочено, че  с тази заповед е отказано възстановяване и е постановено „ИНТЪРГ” да обезщети кооперацията с процесния имот, а самото обезщетяване предполага прехвърляне на собственост по съответен ред, което не е станало. Сочи се, в отговора, че от събраните по делото доказателства, можело да се установи, че имота не е бил изцяло владян от въззивника, поради което са неоснователни неговите оплаквания за изтекла 5-годишна придобивна давност. Изказано е становище, че съдът правилно е приложил разпоредбите на чл. 33 ал.2 и чл. 66 ал.1 от ЗС и е отхвърлил предявените по тях искове, както и че правилно е отхвърлил иска за признаване на недействителност на законната ипотека учредена в полза на ТБ „Алианц България” – АД . Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от адв.Б., който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Претендира присъждане на деловодни разноски. В допълнителна писмена защита подробно излага аргументи в защита на тезата си аналогични на изложените във въззивната жалба.

Въззиваемите  в съдебно заседание се представляват от адв.Х., а „ИНТЪРГ” АД се представлява и от изп.директора И. С., които оспорват въззивната жалба и поддържат възражението по нея депозирано от адв.Б.. По делото е депозирана писмена защита от адв.Х., в която отново са изложени съображения аналогични на посочените в отговора на въззивната жалба. Претендират се деловодни разноски.

Третото лице помагач Кооперация „Ст.Чамурова” не се явява в съдебно заседание и не изразява становище по въззивната жалба.

Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни гласни и писмени доказателства.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства установи следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото акт за държавна /общинска/ собственост на недвижим имот № 7928 от 11.06.1993 г. на въззиваемата страна „ИНТЪРГ” АД е бил предоставен за оперативно управление със заповед № 207/1.04.1987 г. на ИК на ОНС – Сливен недвижим имот находящ се в гр.Сливен, кв.30 парцел І в кв.”Н.”***. В акта за държавна собственост е направено отбелязване, че действителната площ на парцела е 28 600 дка.

С решение № 2365/29.12.1998 г. в ТР на СлОС по ф.д. № 1374/1998 г. било вписано преобразуването на ТД „Мел зърно” ООД във фирма „Зърнени храни – Сливен” АД.

Със съдебно решение № 479/7.3.2001 г. по ф.д. № 1264/1997 г. в „Мелничен комплекс – Сливен” АД се влели по реда на чл. 261 ал.1 от ТЗ „Зърнени храни – Сливен”, Фуражен завод – Ковачите и т.н.

На 24.07.2009 г. в Агенцията по вписванията била вписана промяна в наименованието на „Мелничен комплекс Сливен” АД като същия бил вписан като „АГРО ПОА ИНВЕСТ” АД.

ТПК”Ст.Чамурова” било образувано през 1948 г. С решение на Окръжен народен съвет – изпълнителен комитет – Сливен от 21.06.1967 г. на ТПК” Ст.Чамурова” – Сливен било отстъпено възмездно право на строеж върху държавна земя съставляваща част от парцел VІІ в кв. 9 в рег.план на гр.Сливен, състоящ се от 9 800 кв. м. През 1971 г. било проведено извънредно общо събрание на член-кооператорите на което присъствали около 300 член-кооператори, на което било взето решение за преминаване на отделни отдели от кооперацията по други кооперации и предприятия. По делото е представено удостоверение от Сливенския народен съд, от което е видно, че от 1971 г. кооперация „Ст.Чамурова” е била заличена в специалния регистър при съда. Изпълнителният комитет на ГНС – Сливен със заповед № 392/23.04.1971 г. одобрил сливането на парцели VІІ за ТПК „Ст.Чамурова” и „Ковач” и VІІІ за складова база на „Нармаг”, „Здрава храна” и „Хранителни стоки” от кв. ІХ по плана на промишлената зона на гр.Сливен в един парцел VІІ и преотреждането му за ДПП”Първи май” и „Ковач”.

На 02.07.1992 г. било постановено решение № 2317 по ф.д. № 1887/1992г., с което било вписано в ТР на СлОС възстановената трудово производствена кооперация „Стефка Чамурова”. По делото е представено копие от ф.д. , от което е видно, че като възстановители на кооперацията са били посочени лицата С.Б., А.Б., М. И., К.К., Т. Р., П.Т., Т. А., С.П., С.П., М.Н., И. Ж., Е.Б., В.К.М.Г..

На 29.12.1993 г. била издадена Заповед № РД-25-115 на Министъра на промишлеността, с която било наредено възстановяването право на собственост на ТПК „Ст.Чамурова” върху терен от 9 800 кв.м. Било посочено, че поради невъзможност за реалното му връщане, тъй като имотът на ТПК”Ст.Чамурова” бил слят с друг имот и е бил преотреден за ДПП”Първи май” и ТПК”Ковач”, а по късно и застроен включително от МЗ „Победа”, кооперацията следва да бъде обезщетена от „ИНТЪРГ” ООД гр.Сливен с друг терен в кв. VІ парцел 6.

През 1996 г. била издадена Заповед № РД-25-115 на Министъра на промишлеността, с която частично е била отменена Заповед № РД -25-115 от 29.12.1993 г. за обезщетяване на ТПК”Ст.Чамурова” с друг равностоен имот  вместо одържавения, поради невъзможност за реалното му връщане. Заповедта била обжалвана пред ВАС и била отменена с решение № 3474/2.07.1998 г. В мотивите си съдът посочил, че е недопустимо административният орган сам да се сезира по влязъл в сила административен акт, какъвто е бил конкретния случай. Решението на ВАС по адм.д. № 1826/1998 г. било потвърдено с решение на 5-членен състав на ВАС *115/9.11.1998 г. по адм.д. № 3164/1998 г., в което били изложени същите съображения.

Тъй като със Заповед № РД- 25-115/29.12.1993 г. Министърът на промишлеността отказал частично връщане на иззето и одържавено кооперативно имущество на ТПК” Ст.Чамурова”, същата обжалвала заповедта пред ВАС, по която жалба било образувано адм.дело № 988/1994 г. По него било постановено Решение № 2001/5.10.1995 г. , с която жалбата на кооперацията била отхвърлена като неоснователна. В мотивите си съдът посочил, че кооперацията не е била представила пред съда доказателства дали е възстановена или е съществувала като такава без да бъде прекратена нейната дейност или е възстановена по смисъла на §1 ал.1 от допълнителните разпоредби на ЗК, за да има основание да претендира връщане на одържавено имущество след 10.09.19944 г. съгласно разпоредбата на чл. 1 ал.1 от ПМС № 192/1991 г.

С нотариален акт № 36/22.02.1996 г. ТД „Мелничен комплекс ХД – Сливен” ООД – Сливен бил признат за собственик на недвижим имот, а именно 18 800 / 28 600 ид.части от терен намиращ се в промишлена зона – Сливен състоящ се целия от 28 600 кв.м., представляващ парцел І-9804 в кв.30 по плана на града, ведно с построените върху него предачен цех, склад за материали, битова сграда, трафопост, други подобрения и обслужващи съоръжения, както и трайни насаждения. Основанието за съставяне на нотариалния акт бил сключения между въззивника и „ИНТЪРГ” ЕАД договор за продажба чрез търг от 7.11.1995 г.

На 12.09.2001 г. бил съставен нотариален акт за собственост върху недвижим имот възстановен на основание § 1 по допълнителни разпоредби по ЗК чл. 1 от ПМС № 192/1991 г. № 200/2002 г., с който нотариус Елена Шидерова признала кооперация „Ст.Чамурова” за собственик на недвижим имот от 9 800/28 600 ид.части находящ се в промишлена зона гр.Сливен, представляващ парцел І в кв. 30.

През 2001 г. кооперация „Ст.Чамурова” продала на ТД”Мелничен комплекс Сливен” АД 9 800 / 28 600 ид.части от имот находящ се в промишлена зона – Сливен представляващ парцел І в кв. 30 състоящ се целия от 28 600 кв., за което бил съставен нотариален акт за продажба на недвижим имот *9 от 27.09.2002 г.

На 20.09.2006 г. „ИНТЪРГ” АД продал на ЕТ „С.Г.К.” с фирма „Естел – 66 – С.К.” недвижим имот представляващ 9 800 / 28 600 ид.части от поземлен имот с идентификатор 67338.605.31 ведно с построените в него сгради с идентификатор 67338.605.31.1 представляващ паянтова сграда на един етаж, застроена площ 14 кв.м. и сграда с идентификатор 67338.605.31.2 представляващ промишлена сграда на един етаж с площ 1520 кв.м. и сграда склад за материали със застроена площ от 1440 кв.м. състояща се от две складови помещения , санитарен възел и канцелария. Купувачът заплатил сумата от 62 000 лв., от които 18 000 лв., за земята и 44 000 лв., цена за сградите. В нотариалния акт № 93 дело № 627/2006 г. на нотариус Н.С. било отразено, че сумата от 60 000 лв., ще бъде изплатена на продавача от ТБ „Алианц България” АД, която е отпуснала кредит на купувача и която учредява законна ипотека върху имота. За учредената законна ипотека бил съставен нотариален акт *4/10.06.2004 г.

От представеното по делото удостоверение № 478/27.07.2001 г. на Община – Сливен е видно, че парцел VІ в кв. 6 от стария план на гр.Сливен за промишлена зона е идентичен с парцел І  в кв. 30 по сега действащия план на промишлена зона.

На 01.09.1996г. се сключил договор между „Интърг” ЕАД – Сливен и „Мелничен комплекс Х.Д. – Сливен” гр.Сливен, по който страните се споразумели „Интърг” да предостави 100 кв.м. складова площ от обект, находящ се в кв.”Н.”, производствена площадка „П.Дачев” за временно ползване от „Мелничен комплекс” като „Мелничен комплекс” се задължавала да извърши необходимите подобрения и да охранява целия обект съсобствен на двете страни до 31.12.1996г. В договора било посочено, че поради липса на противопоставяне същия ще продължи действието си за шестмесечен срок.

По делото са извършени множество съдебно-счетоводни и съдебно-технически експертизи от анализа на които се установи следното:

От извършената съдебно-икономическа експертиза, депозирана на 01.11.2007г. се установи, че в баланса на „Мелничен комплекс” АД от м.февруари 1996г. се е водил актив „земя” 18800/28600 ид.ч., а от м.септември 2002г. се е водил актив „земя” 9800/28600 ид.ч. Установено е също, че в баланса на „Интърг” АД – Сливен се е водил актив „земя” кв.”Н.”***. и по същото време в баланса на са отписани и сградите – склад „П.Дачев”.

Във връзка с горното следва да се отбележи, че от писмо изх.№ 0220000166/17.02.2009г. на Зам.кмета на Община Сливен се установи, че фирма „Мелничен комплекс” АД е подала декларация по чл.17 от ЗМДТ с вх.№ 0997/2001г. за имот в парцел І кв.30 по плана на гр.Сливен състоящ се от земя, битова сграда, трафопост и 2 броя складове и данъците за имота са платени от 2002г. до 2008г. включително. По делото е приложено копие от въпросната декларация, както и копие от квитанциите за платени данъци.

По делото са представени извлечения от трудови книжки, от образци за пенсиониране УП 30, Заповед за прекратяване на трудови правоотношения и т.н., разпитани са свидетелите М.И., Т.Р., К. К., П.Т. и М.Н.. От техните показания, от писмените документи, както и от заключението на в.л. Т., представено на 17.01.2010г. се установи, че в архива на „Интърг” са се намирали само разплащателни ведомости на работещите във фабрика „Първи май” за периода 1970г. – 1971г., и че от посочените като възстановители лица разпитани в качеството на свидетели Р., Кичюкова Т., Н., И. единствено Т.Р. е работела в ТПК „Стефка Чамурова” през 1971г. когато е било взето решение за прекратяване дейността на кооперацията. Установи се също, че свидетелката Н. също е работила в ТПК „Стефка Чамурова” към момента на прекратяване на дейността й 31.03.1971г. Останалите свидетели са работили в кооперацията, но не и към момента когато тя е прекратила своята дейност. В заключението дадено на 08.03.2010г. вещото лице Т. посочила, че лицето С.М.Б., посочено като възстановител на ТПК „Стефка Чамурова” е работило във фабрика „Първи май” – Сливен в  периода 30.04.1958г. – 09.06.1962г. и не са били налице данни да е работил в ТПК „Стефка Чамурова”. Вещото лице е констатирало, че единствено по отношение на лицата Т. Р. и Е.Б. да са работили в ТПК „Стефка Чамурова” първата в периода 01.01.1953г. до 11.08.1969г., а втората от периода 07.02.1955г. – 31.05.1962г.

От извършената строително-техническа експертиза, депозирана на 02.11.2007г. се установи, че процесния недвижим имот, предмет на съдебен спор се намира в гр.Сливен, южна промишлена зона, ІV строителна зона, източно от кв.”Н.”*** по ПУП на Промишлена зона – Сливен и е с идентификатор № 67338.605.31 като в него се намират 7 броя сгради с различна конструкция, паянтова или масивна, но с промишлено предназначение. Вещото лице в мотивите си е посочило, че имотът е ограден като от изток е построена ограда от решетъчни пана, от стоманени профили, монтирани върху масивна бетонова стена, от запад и от север е ограден с масивни стоманобетонни панели, а от юг където е входа за имота оградата е от решетъчни пана, от стоманени профили, монтирани върху масивна бетонова стена.

По делото е депозирано заключение от 09.01.2009г. от извършената строително-техническа експертиза, съгласно което вещото лице е посочило, че общата застроена площ на сгради №№ 3, 4, 5 и 6, собственост на въззивника, са с площ 6124 кв.м. и прилежаща площ 17986 кв.м., а площта на сградите, собственост на въззиваемата страна №№ 1 и 2 е 1534 кв.м. и с прилежаща площ 3686 кв.м. Вещото лице е посочило, че с оглед определената минимална прилежаща площ на сградите на ответниците, оставащата свободна от застрояване площ съобразно нот. акт № 93/2006г. е 63092 кв.м. на стойност 11761 лева. Допълнителната съдено-техническа експертиза от 14.03.2009г. е установила, че стойността на оставащите ид.ч., собственост на въззиваемата страна, извън прилежащите части, определени в двата варианта в представеното на 09.01.2009г. заключение е по І-ви вариант 8427 лева, а по ІІ-ри вариант - 11761 лева.

Извършена е съдебно-техническа експертиза, заключението по която е депозирано на 22.05.2009г. Вещото лице е посочило, че всичките 7 сгради, находящи се в процесния имот са построени в периода от 1967 – 1987 година като сгради с идентификатор 67338.605.31.2 и № 67338.605.31.6 са построени в периода 1967 до 1978 година, а останалите сгради с идентификатори № 67338.605.31.1, 67338.605.31.3, 67338.605.31.4, 67338.605.31.5 и 67338.605.31.7 са били построени в периода 1978 – 1987 година. Заключението на вещото лице И.Х. е потвърдено от извършената по делото тройна съдебно-техническа експертиза, заключението по която е било депозирано на 19.10.2009г. В съдебно заседание на 01.06.2009г. в.л. И. е посочило, че сградите, построени в имота представляват търпим строеж и са отговаряли на  нормативите към момента на построяването им.

По делото са разпитани и свидетелите Ч., П., Д., Т., И., Я. и К.. От разпита им се установява, че първоначално когато имотът е бил изцяло собственост на праводателя на „Интърг” АД ДПП „Първи май” около 1984-1985 година имота е била изградена ограда от панели. В този си вид оградата е запазена и към настоящия момент. Това обстоятелство се установява от показанията на свидетелите Т. и Ч.. При първоначалното придобиване на собственост от парцела от въззивната страна се стигнало до споразумение между двамата съсобственици за общо охраняване на имота като за целта „Интърг” предоставил помещение, в което да се настани орана, а въззивникът поел фактическото извършване на същата. След като ЕТ „Естел 66” закупил имота от „Интърг” АД същият започнал ремонтни дейности. При извършването на ремонтните дейности се наложило да се поиска съдействието на управителя на „Мелница Сливен” през м.октомври 2006г., за което свидетелства свид.Ч., както и свидетелите П. и Д.. Представител на ЕТ „Естел 66” К. се срещнал с Ч. и помолил да бъдат преместени находящите се около неговия склад автомобили. Същите по-късно били преместени. В разговор с управителя Ч. К. му обяснил, че е новият собственик на склада. Фактически след извършване на ремонтната дейност въззиваемият ЕТ „Естел 66” започнал да упражнява дейност в закупеното от него помещение, като пристигащите при него клиенти и служители не са били възпрепятствани от охраната на „Мелинвест”, а напротив било им осигурявано безпрепятствено преминаване. В този смисъл свидетелстват свид.П., Д., К. и И.. От разпита на свидетелката И. става ясно, че същата е работила на площадката на „Мелница Сливен” от 1999г. Станало и известно във връзка с обстоятелството, че за кратко от 2005г. до 2006г. е била управител на мелницата, че „Мелничен комплекс” е закупил земя от „Стефка Чамурова”.Впоследствие когато на площадката се настанила фирма „Естел” не съществували никакви проблеми в ползването на сградите от съсобствениците, като площта около сградата на „Естел” се ползвала от фирмата.

Обжалваното решение е било съобщено на жалбоподателя на 17.06.2008г. и в рамките на законоустановения 14-дневен срок – на 27.06.2008г. била депозирана процесната жалба.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, но разгледана по същество същата се явява неоснователна.

По делото е бил предявен иск по чл.97 ал.1 от ГПК /отм./ за установяване правото на собственост на въззивника на процесния имот. Придобивното си основание същият основава на сключените между него и третото лице помагач кооперация „Стефка Чамурова” договор за продажба на 9800/28600 ид.ч. през 2002г. Въззивникът твърди, че ТПК „Стефка Чамупрова” като възстановена кооперация е получила като обезщетение със Заповед № РД -25-115/29.12.1993г. на Министъра на промишлеността процесният имот и тъй като тази заповед била влязла в законна сила било безспорно правото на собственост, което е притежавала ТПК „Стефка Чамурова” и с което се е разпоредила при сключената сделка при покупко-продажба на имота.

Настоящият съдебен състав не споделя становището на въззивника за наличие на правна собственост у неговия праводател. Действително в настоящото съдебно производство не следва да се разглежда въпроса за наличието на предпоставки за възстановяване на кооперация „Стефка Чамурова”. Събраха се данни от които е видно, че по-голямата част от възстановителите не са били лица, които са членували в кооперацията към момента на нейното ликвидиране през 1971г., но този спор би следвало да бъде предмет на отделно исково производство. Основен е въпроса, че кооперация „Стефка Чамурова” никога не е притежавала право на собственост д върху 9800 кв.м. земя. На нея е било преотстъпено право на строеж през 1967г., което право на строеж би се трансформирало в право на собственост в случай, че се реализира в законоустановения срок. Няма никакъв спор от доказателствата по делото, че ликвидирането на кооперацията през 1971г. строежът не е бил реализиран. Той не е бил реализиран и по-късно. Едва 80-те години отреденото за строеж място е било застроено о т други предприятия за техни нужди след извършено преотреждане на имота. В този смисъл няма значение дали заповедта на Министъра на промишлеността от 1993г., с която кооперацията е обезщетена с ид.ч. от недвижим имот е влязла в сила или не стабилността на един административен кат  н е може да създаде право на собственост. С оглед изложеното иска по чл.97 ал.1 от ГПК /отм./ се явява неоснователен и недоказана и следва да бъде отхвърлен.

Не следва да бъде уважено възражението на въззивника за изтекла петгодишна придобивна давност, с която да се признае право на собственост. Разпитаните по делото свидетели единодушно сочат, че първоначално в съсобственост с „Интърг”, а по-късно и след закупуването на имота от ЕТ „Естел 66” цялата площ на имота от 26800 кв.м. е била използвана от съсобствениците „Мелница Сливен” АД и „Интърг”, а по-късно „Мелница Сливен” и ЕТ „Естел 66” без да са съществували конфликти. През 2006г. м.октомври когато управител на площадката е бил свид.Ч. новият собственик Калинков поискал същият да му съдейства като отстрани намиращите се в близост до имота му товарни автомобили и по този начин да даде възможност да бъде извършена ремонтна дейност на складовото помещение. По-късно без никакво препятствие служителите и клиентите на едноличния търговец са били допускане до неговите складови помещения от охраната на въззивното дружество. Обстоятелството, че в неговите активи се е водило като актив „земя” от 9800/26800 ид.ч. свидетелства за негов анимус да владее имота, но за да е налице придобивна давност е необходимо въззивникът да е извършил действия, с които да се е противопоставил на правото на собственост на въззиваемия ЕТ „Естел 66”. Такива действия не са били извършвани. С оглед изложеното претенцията за изтекла петгодишна давност се явява неоснователна.

По делото е направено твърдение, че „Интърг” АД не е спазило изискванията на чл.33 ал.2 от ЗС и не е предложило на въззивното дружество да изкупи процесните идеални части на договорената с ЕТ „Естел 66” цена при сключването на договора между тях. Настоящият съдебен състав намира, че няма спор по делото относно обстоятелството, че на въззивника не е било предложено изкупуването на процесните идеални части, но предявеният от него иск се явява недопустим, тъй като е подаден след двумесечния срок от узнаване за продажбата. От разпитаните свидетели, особено от свидетелските показания на свид.Ч., който е бил управител на Мелницата през м.октомври 2006г. на въззивното дружество е станало известно най-късно в този момент за сключената между „Интърг” АД и ЕТ „Естел 66” сделка за покупко-продажба на ид.ч. от недвижим имот, а исковата молба е депозирана на 14.05.2007г. Настоящият съдебен състав намира, че бивайки управител, според неговите показания, свид.Ч. е бил служител на въззивника, на достатъчно отговорна позиция, за да се приеме, че въззивникът е бил уведомен за сключената сделка. Предвид изложеното искът по чл.33 ал.2 от ЗС следва да бъде отхвърлен.

По делото е предявен иск с правно основание чл.66 вр. чл.33 ал.2 от ЗС. Съгласно разпоредбата на чл.66 ал.1 собственикът на постройка може да я продаде на трето лице при съответно приложение на разпоредбата на чл.33 от ЗС. Според трайната практика на Върховния съд на РБългария /Решение № 45/01.04.1960г. на ОСГК на ВС на НРБ/ разпоредбата на чл.33 от ЗС не се прилага в случаите когато в съсобствен парцел съществуват отделни сгради принадлежащи на различни собственици и всеки от тях желае да продаде собствената си сграда заедно със съответните идеални части от мястото. Разпоредбата на чл.66 ал.1 от ЗС би намерила приложение тогава когато собственикът на земята е едно лице, а върху него са построени сгради собственост на собственика на земята и на други лица. При продажбата на сградата, собственост на другото лице, то е задължено да спази разпоредбата на чл.33 ал.2 от ЗС и да я предложи за изкупуване на собственика на земята при условията договорени с купувача. В настоящия случай говорим за така наречената „хоризонтална”съсобственост. Собственици на земята са били както въззивникът така и „Интърг” АД и при продажбата на сградите, построени върху имота, собственост на „Интърг” АД същият не е имал задължението да спази разпоредбата на чл.33 ал.2 от ЗС и чл.66 ал.1 от ЗС и да я продаде при условията, договорени с ЕТ „Естел 66”. С оглед изложеното искът се явява неоснователен.

Няма основания да бъде уважен и искът на въззивника за признаване недействителността на законната ипотека, сключена между ЕТ „Естел 66 – С.К.” и ТБ „Алианц България” АД, както и искането за отмяна на нот. акт № 93 том.VІ д.№ 627/2006г. на Нотариус Н.С.. По делото е представен нотариален акт за договорна ипотека. Били са налице условията за сключване на същата и няма основание искът да бъде уважен.

С оглед гореизложеното изводите на настоящият съдебен състав изцяло съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

Пред въззивната инстанция са направени искания за присъждане на деловодни разноски от страните. С оглед изхода на делото следва да бъдат уважени разноските, извършени в настоящата инстанция от въззиваемите. Пред въззивната инстанция са доказани деловодни разноски, извършени от въззиваемите „Интърг” АД за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, от ТБ „Алианц – България” АД за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева и от ЕТ „Естел – 66 – С.К.” за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. За посочените суми въззивникът „Агро Поа Инвест” АД следва да бъде задължен.

 

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 496/05.06.2008 г. по гр.д. № 2043/2007  г. по описа на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО .

        

         ОСЪЖДА „Агро Поа Инвест” гр.Сливен, ул.”С.К.” * да заплати на „Интърг” АД гр.С., бул.”Ц. С.” № * деловодни разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция в размер на 300,00 /триста/ лева.

 

         ОСЪЖДА „Агро Поа Инвест” гр.Сливен, ул.”С.К.” * да заплати на ЕТ „Естел 66 – С.К.” от гр.С., ж.к. „С.З” *-*-* деловодни разноски за адвокатско възнаграждение във въззивна инстанция в размер на 400,00 /четиристотин/ лева.

 

         ОСЪЖДА „Агро Поа Инвест” гр.Сливен, ул.”С.К.” * да заплати на ТБ „Алианц България” АД гр.София, район Възраждане, бул.”М. Л.” № *деловодни разноски за адвокатско възнаграждение във въззивна инстанция в размер на 200,00 /двеста/ лева

 

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                  2.