Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 08.01.2009 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на осми декември през две хиляди и осма година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

ЧЛЕНОВЕ: М.Б.

 М.Х.

 

 

При секретаря М.Л., като разгледа докладваното от М.Б. *** по описа за 2008 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.196 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на адв.П. в качеството й на пълномощник на Д. П. Д. ЕГН ********** *** против Решение № 723 / 22.07.2008 г. на СлРС. Решението е обжалвано в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от въззивникът против „Т.” – Сливен ЕАД, гр.Сливен, бул.”Ст.К.” № 23 иск за признаване за установено, че не дължи разликата от уважените 121,27 лева до претендираните 649,62 лева главница, представляваща цена за ползвана топлоенергия за периода от 01.02.2003г. до 31.10.2005г. ведно с мораторната лихва, изтекла към 30.11.2005г. за сумата над 8,41 лева, заедно със законната лихва, считано от 28.12.2005г. до окончателното изплащане на задължението и разноски в размер на 14,03 лева.

         В жалбата се сочи, че решението е неправилно , необосновано както и незаконосъобразно.

         На първо място е посочено от жалбоподателя, че въззиваемата страна „Т. – Сливен” не е доказала наличието на валидно сключен договор с потребителя, както е не е доказала точното отчитане и разпределение на топлинната енергия. Сочи се, че до влизане в сила на Закона за енергетиката / 03.05.2004г./ договор за топлинно счетоводство не се е сключвал от Общото събрание на етажните собственици, а от всеки потребител поотделно и това се е регламентирало от разпоредбата на чл.54 ал.1 от Наредбата за топлоснабдяване / отм. на 19.04.2005г./.

         На второ място е посочено, че с приемането на ЗЕ договорите за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия са можели да бъдат сключени от потребители, чиято собственост възлиза на 90 % от отопляемия обем на сградата етажна собственост, което също не било доказано по делото, предвид на което въззивникът твърди, че за целия процесен период не е било налице договорно правоотношение между него и въззиваемото дружество поради липсата на валиден договор.

         На трето място е посочено, че от съдебно-техническата експертиза по делото е установено ползването на 31 куб.м. битова гореща вода, но е доказано и завишената цена за подгрев на това количество вода. Във връзка с това жалбоподателят намира, че първоинстанционният съд е направил неправилен извод относно обстоятелството, че дружеството, доставящо БГВ няма задължение да предлага на цената, на която му е струвал подгрева, както и че абонатът е запознат с цената за БГВ и може да прецени дали да я ползва или не.

         На четвърто място е посочено, че поради липсата на валиден договор между страните няма основание да се начислява сума мощност и разпределената мощност между потребителите във вх.В на чл.6 на бул.”Бр.М.” е незаконосъобразна и неправилна. Моли се в тази част решението да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски за двете инстанции.

         В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява лично и с адв.П., която поддържа жалбата. Моли същата да бъде уважена.

          В съдебно заседание въззиваемата страна се представлява  от адв.Георгиева, която оспорва жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         От представените по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът констатира следната фактическа обстановка:

         По искане на въззиваемата страна „Т.” – С. ЕАД, гр.Сливен било образувано ч.гр.д. № 2899 по описа за 2005г. на СлРС, по което било постановено определение № 1350/30.12.2005г., с което въззивникът Д. бил осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 649,62 лева, представляваща стойността на консумирана топлинна енергия за периода от 01.12.2003г. до 31.10.2005г., мораторна лихва начислена към 30.11.2005г. в размер на 52,04 лева, ведно със законната лихва, считано от 28.12.2005г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по издаване на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 2899/05г. на СлРС в размер на 14,03 лева. На основание определението бил издаден изп.лист за посочената по-горе сума. Основание за постановяване на Определение № 1350 била представената по ч.гр.д. справка от сметка 4104 на въззиваемото дружество, от което се установявало задължение на въззивника в посочения размер. Посочената справка представлявала изпълнително основание по смисъла на чл.237 б.к от ГПК. За събиране на вземането било образувано изп.д. № 191/96г. по описа на ДСИ – Сливен. По изпълнителното дело била връчена призовка за доброволно изпълнение на въззивника Д..

         От представената по делото справка на абонат № 11645 се установи , че на въззивника Д. *** за процесния период, за които същият бил задължен със сумата от 173.21 лева. От същата справка е видно, че за сградна инсталация и отоплителни тела са били начислени за периода 28.02.2003г. до 31.10.2005г. 132.70 лева и 343.70 лева такса мощност.

         По делото не е представен сключен между страните договор за топлоснабдяване както и решение на Общо събрание за разпределение на топлинната енергия.

         От заключението на вещото лице Г., представено на 12.05.2008г. е видно, че от м.февруари 2005г. до 31.102005г. кубиците топла вода, визирани в карнетите на В и К – Сливен са в размер на 50 куб.м. и не отговарят на отчетените по водомера за топла вода на „Т.” в размер на 31 куб.м. В допълнителното заключение, представено на 20.05.2008г. вещото лице е посочило, че инкасираните количества топла вода от 31 куб.м. съвпадат по количество със справката с дължимите от ищеца количества вода, приложени по делото „Т. – С.” ЕАД.

         Вещото лице Далаков е посочило в своето експертно заключение, че въззивникът е бил редовен потребител на топлинна енергия. Дължимите суми се изчислявали при 20 % за сградна инсталация за процесния период. Вещото лице е посочило също така, че определената сума да подгрев на БГВ не съответства на необходимата за подгрев студена вода с 60 градуса.

         От представената по делото справка сведение за разпределението на топлоенергията се установява , че през м. февруари 2002 г. за един апартамент на посочения адрес е била определяна 20 % енергия за сградна инсталация , 20 % е била разпределената енергия за сградна инсталация и през 2003 , 2004 и 2005 г. , а от м. 02.2006 г. е била определена 30 % енергия са сградна инсталация .

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 24.07.2008 г. и в рамките на законоустановения срок на 01.08.2008г. е била депозирана частната жалба.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от лице с правен интерес от обжалването й, разгледана по същество обаче същата се явява неоснователна.

         По предявения иск по чл.254 от ГПК /отм./ въззиваемата страна е следвало да докаже основанието от което произтича вземането против въззивника, а той от своя страна да изчерпи всичките си възражения спрямо вземането.

         Отношенията между доставчиците и ползвателите на топлинна енергия за процесния период 01.02.2003 г. – 31.10.2005 г. са били регламентирани основно от Закона за енергетиката и енергийната ефективност / обн. ДВ бр.64 / 16.07.1999 г. и отм. ДВ бр. 18 / 05.03.2004 г. / и Закона за енергетиката / обн. ДВ бр. 107 / 09.12.2003 г./ .

На първо място следва да се отбележи , че и при действието и на двата закона е било предвидено продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие да бъде извършвано при публично известни общи условия , които са станали публично достояние чрез публикуването им във всекидневници и които условия са влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.

         В разпоредбата на чл. 112 от ЗЕЕЕ ( отм.) било предвидено общото консумирано количество топлинна енергия в сграда - етажна собственост, присъединена към една абонатна станция да се разпределя за горещо водоснабдяване и за отопление.

В разпоредбата на чл. 112в ал. 3 от ЗЕЕЕ (отм. ) било регламентирано количеството топлоенергия отдадено от сградната инсталация , което се разпределя между отделните съсобственици в сградата – етажна собственост да бъде определяно в процент по решение на общото събрание на етажната собственост, който не може да бъде по-малък от 10 на сто и по-голям от 30 на сто от количеството топлинна енергия за отопление .

Аналогична разпоредба е тази по чл. 143 ал. 1 от ЗЕ в редакцията и до 2006 г., в която е било предвидено топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, да се определя в процент не по-малък от 15 на сто и не по-голям от 30 на сто от топлинната енергия за отопление на сградата - етажна собственост, по предложение на търговеца по чл. 140, ал. 3 или на топлопреносното предприятие и с решение на общото събрание на етажната собственост , а при липса на решение да се приема минималният процент.

         С оглед изложеното за установяване основателността на начислените суми за енергия отдадена от сградна инсталация е било необходимо въззиваемото дружество да представи доказателства от които да е видно , че е било проведено общо събрание на съсобствениците на сградата етажна собственост , в която се намира имотът на въззивника и на това общо събрание се е взело решение за разпределяне на енергията отдадена от сградната инсталация при определен процент . По делото липсват доказателства в тази насока поради което следва да се приеме , че сумата от 132.71 лв е била неоснователно претендирана от въззиваемия . В тази част исковата претенция на въззивника се явява основателна . В тази част първоинстанционното решение е необжалвано и е влязло в сила .

         По отношение претенциите на въззивника за недължимост на сумата от 173.21 лв цена за БГВ и 343.70 лв сума мощност , съдът намира същите за неоснователни .

В §1 от ДР на Наредбата за образуване и прилагане на цените и тарифите на топлинна енергия в сила от 06.03.2002г. е посочено , че „Цена за мощност" е тази компонента от цената на топлинната енергия или от цената за пренос на топлинната енергия, чрез която се покриват постоянните (независещите от количеството произведена и/или пренесена топлинна енергия) разходи на енергийното предприятие и възвръщаемост на капитала, определени за един кубически метър отопляем обем по проект или за 1 киловат топлинна мощност. Тя е задължителна за всички потребители на топлоенергия и е част от двукомпонентната цена на топлоенергията за процесния период, тъй като в чл.31 ал.1 от същата Наредба е посочено, че цените за топлинна енергия за съответния топлоносител са цена за мощност в лева за 1 киловат или 1 куб.м. отопляем обем по проект и 2 – цена за енергия в лева за 1 мегават час.

Наредбата за образуване и прилагане на цените за топлинна енергия е била отменена през 2004г. с приемането на Наредба за регулиране на цените на топлинна енергия. В чл.6 от същата е посочено /първоначална редакция/, че комисията /ДКЕР/ утвърждава цени на топлинна енергия по компоненти – цена за енергия в левове за мегават час и неговите производни и т.2 цена за мощност в левове за мегават и неговите производни.

В разпоредбата на чл.14 ал.2 от Наредбата било посочено, че цена на топлинната енергия се формира от компонентите цена за мощност и цена за енергия. Запазено било двукомпонентното формиране на цената на топлинната енергия.

Едва с изменението на Закона за енергетиката в сила от 08.09.2006г. и въвеждането на нова ал.3 към  чл.32 било прието еднокомпонентното формиране на цената на топлинната енергия за крайните потребители, т.е. едва от 08.09.2006г. е отпаднало изчисляването на сума мощност. Процесният период е от 01.02.2002г. до 31.10.2005г. и за целия период формирането на крайната цена е било двукомпонентно, включително сума мощност.

         От друга страна законодателят е бил предвидил през процесния период при разпределяне на дължимата сума за топлоенергия отдадена от сградна инсталация и отоплителни тела , процента при който те да се разпределят между отделните съсобственици да бъде определян от общото събрание на собствениците на имоти , но такова изискване не е налице за разпределяне на дължимите суми за ползвана БГВ. По делото са налице категорични доказателства от които е видно , че въззивникът е бил ползвател през целия период на БГВ и е употребил 31 куб.м. БГВ на стойност 173.21лв.

Тъй като изводите на настоящия съд съвпадат изцяло с тези направени от първоинстанционния съд , обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото разноски се дължат на въззиваемата страна, но тъй като такива не се доказват пред въззивната инстанция не следва да бъдат присъждани.

 

Водим от гореизложеното съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 723 / 22.07.2008 г. по гр.д. № 2899/2008г. по описа на Сливенския районен съд .

 

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                   2.