РЕШЕНИЕ №                                         

гр. Сливен, 12.06.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети май през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.,

ЧЛЕНОВЕ: Х.М.

М.Б.

при секретаря  Е.Х., като разгледа докладваното от Христина  Марева  604 по описа на съда за 2008г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно и делото се разглежда по реда на гл. ХХ от ГПК

С решение № 698\24.07.2008г. постановено по гр.д. № 1630\08г. по описа на РС – гр. Сливен родителските права по отношение на детето Р. Н. В., род. на 15.06.2001г. са предоставени не неговия баща Н.Р.В., като в личните отношения между детето и неговата майка М.В.М. е определен режим на контакти 45 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, както и всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 08:00ч. на съботния ден до 19:00ч. на неделния ден; осъдена е и да заплаща на Н.Р.В. в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Р. месечна издръжка в размер на 60 лв., считано от 27.05.2008г. ведно със законната лихва върху закъснелите вноски, до навършване пълнолетие на детето или настъпването на други обстоятелства, изключващи плащането на месечна издръжка, като всяка от вноските подлежи на заплащане до 5-то число на съответния месец. М.В.М. е осъдена също така да заплати държавна такса върху присъдения размер на издръжката в полза на държавата по сметка на ВСС 54 лв.

Решението е обжалвано от М.В.М. чрез нейния пълномощник – адв. ПV Н. ***, който неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.

Поддържа, че решението за предоставяне упражняването на родителските права на детето на неговия баща е постановено, без да е предявен и приет за съвместно разглеждане насрещен иск за това. Оспорва решението в частта, с която е присъдена лихва върху месечните вноски за издръжката, без да е посочено условието и основанието за това и също, без да е предявен иск за това, т.е. е налице свръх петитум, което обосновава недопустимост на решението в тази му част. На следва място счита, че съдът неправилно е подвел предявения иск под правната норма на чл. 71 от СК само поради обстоятелството, че родителите на детето не са сключвали граждански брак. Поддържа, че при разрешаването на спор относно упражняването на родителски права, законът не разграничава случаите на сключен брак между родителите, от случаите, когато такъв не е сключван.

Относно фактите по делото разборът на доказателствата е неправилен, като са подценени дадени факти – надлежно установени по делото и е придадено по-голямо и необосновано правно значение на други факти, които не са подкрепени с необходимите доказателства. В тази връзка съдът не е взел предвид и не е коментирал фактите, довели до необходимостта майката да потърси работа далеч от семейството си, при все, че същите факти са безспорно установени по делото – обстоятелството, че бащата на детето не е работил и семейството не е разполагало с достатъчно средства за задоволяване дори на неотложните си нужди. Заминавайки да работи в чужбина, за да осигури средства за това, както и за закупуване на жилище за семейството си, майката е направила всичко необходимо за установяването и запазването на силна емоционална връзка между нея и детето. Съдът игнорирал тези факти, като е коментирал поведението на майката за осигуряване материалното състояние на семейството и на детето като „излишество” в следствие на осъзнато чувство за вина спрямо детето. Поддържа се, че относно доказването на фактите по делото съдът е разсъждавал противоречиво, приемайки дадени факти за недоказани и същевременно, формирайки въз основа на същите факти извод в подкрепа на обжалваното решение относно спора за родителските права. При разрешаването на редица въпроси относно отношенията между детето и майката съдът е заместил фактите по делото със свои умозрения. Липсата на активност от страна на съда за установяване на действителните факти по спора е довела и до непопълване на делото с необходимите доказателства.

Предвид изложеното се иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да бъдат уважени предявените от жалбоподателката искове.

В с.з.  въззивницата, редовно призована, се явява лично и с адв. П. Н. ***, който поддържа жалбата. По същество пледира за уважаването й, предвид установената по делото изключителна емоционална и духовна връзка между майката и детето, както и доказаната от нейна страна възможност да осигури ежедневните нужди на детето, както от материална, така и от психологическа гледна точка. Акцентира върху влязлата по време на настоящия процес присъда спрямо въззиваемия за нанасяне на телесна повреда на въззивницата, както пребиваването й в И. да се отчете изключително с оглед необходимостта за осигуряване материалните и духовни нужди на детето. Изтъква, че не поддържа искането си за даване на разрешение да го изведе в И., като единственото й желание е да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето, с развитието на което свързва и своето бъдеще.

Въззиваемият, редовно призован, се явява лично и с  пълномощник – адв. М. ***, който оспорва жалбата. Поддържа, че обжалваното решение следва да се потвърди, като изтъква, че въззивницата е изоставила детето си на възраст от две години и половина и едва миналата година, (повече от четири години по-късно) е дошла с намерението да го отведе със себе си в И.. Акцентира върху липсата на завършено средно образование от нейна страна, което не й позволява установяването на постоянна и подходяща работа, като средствата за осигуряване на детето са предоставени от неин приятел – испански гражданин, но само за периода на течение на процеса. Изтъква на установените в двата социални доклада обстоятелства, а именно неподходящата по естество и работно време работа, както и приемането положителни констатации относно възможностите на въззивницата и нейните родителски качества само въз основа на проведеното с нея събеседване. Същевременно обръща внимание, че в гр. Сливен от страна на въззиваемия е доказано безсъмнено осигуряването на добри и благоприятни условия за отглеждането на детето и осигуряване на неговото образование, включително чрез подпомагането от страна на бабата и дядото по бащина линия, като връзката между детето и майката отдава на естествената им привързаност.

С определение от 26.09.2008г. на основание чл. 267 от ГПК съдът се е произнесъл относно допустимостта на жалбата, основателността на възражението в нея за липсата на заплащане на държавна такса по искането на въззиваемия да му бъде предоставено упражняването на родителските права, както относно поисканите за събиране с нея доказателства. По въпроса и в частта за доказателствата същото определение на основание чл. 253 от ГПК е отменено с оглед служебните задължения на съда да установи всички обстоятелства, които са от значение за защита правата на детето и неговите интереси, като на страните е предоставена възможност и сами да сочат доказателства за това.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства се установява следното от фактическа:

Безспорно е и се установява от представеното удостоверение за раждане, че  страна страните са родители на малолетното дете Р. Н. В.,***, но нямат и не са имали по между си сключен граждански брак. Не се спори, а се установява и от показанията на свидетелите В. – разпитан пред настоящата инстанция, и В. – разпитана пред първоинстанционния съд, че са страните са живели заедно в гр. С., в жилище собственост на родителите на въззиваемия – двамата посочени свидетели. До 2003г. въззиваемият е работил като механизатор в земеделска кооперация, а въззивницата не е работила постоянно, а само епизодично сезонна работа. През време на съвместното им съжителство доходите им били допълвани със средства и помощи от родителите на въззиваемия. Недостигът на средства и липсата на постоянни и сигурни доходи мотивирали въззивницата да потърси работа в чужбина. Така от м. декември 2003г., когато малолетното дете е било на 2г и 6м., по нейни твърдения, се е установила да работи в И., гр. М.. Установяването на въззивницата в И., гр. М. не се оспорва от въззиваемия, но същевременно по делото в подкрепа на това си твърдение и че работи постоянно с доход около 1000 – 1200 евро въззивницата е представила само косвени гласни доказателства – показанията на св. Д., които се основават на споделеното му от самата въззивница и нейния брат, който не е разпитван по делото като свидетел.

До пролетта на 2008г. – за период от повече от 4 години, въззивницата се е завръщала в България през периоди от 3м. до 6 м. за по 10 – 15 дни, като по време на пребиваването си в гр. С. е живяла заедно с въззиваемия. При тези пребивавания в България по данни от показанията на свидетелите В. и В. заедно с бащата на детето и свидетелите, като баба и дядо на детето са полагали заедно грижите за него било в гр. С., било в с. Г. А., където живеят постоянно родителите на въззиваемата.

В началото на 2008г. въззивницата се завърнала в България, но вече с намерението да отведе със себе си в И. малолетното дете Р., където по нейни твърдения и предвид постоянната й работа би могла да осигури много по-добри условия за отглеждането и възпитанието му, както с оглед на настоящите ежедневни грижи и нужди за него, така и в перспектива. Поддържа, че е направила проучване в гр. М., И. и е намерила добро местно училище, в което детето да получи образование.

Както се посочи и по-горе относно пребиваването си в И. въззивницата не е представила доказателства. Докато самото й пребиваване там не се оспорва от въззиваемия, условията при които живее и работи, съответно грижите, които поддържа че би могла да осигури за неговото отглеждане и възпитание са спорни и не се подкрепят от доказателствата по делото. Липсват доказателства, както за установяването й в посоченото от нея населено място за постоянно, така и в подкрепа на твърдението й, че работи и то „постоянно” като камериерка в два малки хотела. По делото  не е представила нито трудов или граждански договор за посочената от нея като постоянна работа, нито са представени доказателства относно нейния емигрантски и социално- и\или здравно- осигурителен статут в И..

Междувременно – до м. май 2008г. постоянните грижи за отглеждането и възпитанието за детето Р. са полагани от неговия баща – въззиваемия Н. В. ***, подпомаган от своите родители. Както от представените писмени доказателства – служебна бележка издадена от Директора на ОДЗ „Е.” – гр. Сливен, удостоверение издадено от изп. Директор на ЗММ „П.” – Сливен, така и от гласните доказателства – показанията на свидетелите В., така и от данните от извършеното проучване предоставени със социалния доклад изготвен от Дирекция „Социално подпомагане”, отдел „Закрила на детето” при АСП - Сливен се установява, че в жилището в гр. С. е обзаведено с всичко необходимо за едно домакинство, за детето е осигурена самостоятелна стая с добра жилищна хигиена. Детето е посещавало редовно детската градина от м. декември 2004г. и въззиваемият е заплащал редовно месечната такса. Детето към момента на проучването и по данни на педагога в детската градина е здраво, жизнено и лъчезарно. Било е включено в група за изучаване на английски език и контактите с връстниците му се отразяват благотворно на неговото развитие. Въззиваемият е осигурявал редовно присъствието му в детската градина и е било винаги придружавано до там. Било е винаги в добър външен вид. По данни от педагога в детската градина е с добро възпитание, общително, контактно, не е агресивно или буйно дете, с добър психо-емоционален статус, който не подсказва, че се отглежда само от единия от родителите. Рядко е говорило за отношенията си със своята майка, но никога негативно. В провежданите разговори на тази тема е долавяна тъга и по-осезаемо по време на тържества след поредното отпътуване на майката. След разделите с нея детето е тъгувало по свой начин, но за кратки периоди от време. Здравеопазването на детето е осигурявано чрез личен лекар – д-р Ш., при която е водено редовно за профилактични и наложителни случаи, като са осигурявани необходимите средства за лечение. Социалните работници не са установили данни за изоставяне на детето без надзор.

В хода на разговорите проведени от социалните работници детето е споделило, че се чувства еднакво добре при всеки от родителите си, но е изразило предпочитания към своята майка при пребиваването й в България, като е посочило, че тя му носи винаги нови дрехи и електронни игри. Освен данните от социалния доклада относими към полаганите от въззивницата грижи и средства за детето, по делото се установява, че периодично е изпращала и суми на въззиваемия, но не се установява категорично техния размер и периодичност на изпращането им.

Относно трудовата заетост на въззиваемия се установява от посоченото по-горе удостоверение, че същият работи в ЗММ „П.” АД – Сливен като машинен оператор на постоянен трудов договор и получава трудово възнаграждение в размер на 633, 20 лв.

От м. май 2008г. – до м. август 2008г. – след завръщането си в България грижите за детето са полагани от въззивницата и е живяла с него в гр. в гр. С. в жилище под наем, което представлява приземен етаж от къща, състоящо се от три стаи и вътрешен санитарен възел, електрифицирано и водоснабдено, с добри жилищни условия, като за детето е осигурена самостоятелна стая с две легла, секция, телевизор и играчки съобразени с възрастта на детето, като проверката не е установила обстоятелства които да застрашават живота и здравето му. За същия период и към момента на проучването въззивницата е била безработна, като в социалния доклад представен пред първоинстанционния съд не са посочени източниците на доходи на въззивницата. Посочено е по нейни думи, че е получавала около 900 евро месечно в И..

Нито от социалния доклад нито от останалите данни по делото не се установява до м. август 2008г., някой от родителите да е препятствал контактите на детето с другия родител, като по данни от показанията на св. В. и св. В., между въззивницата от една страна и въззиваемия и разширеното му семейство от друга се установява, че между тях съществува принципно разбирателство за това и необходимостта детето да има контакти и да общува със всеки от своите родители.

През м. август 2008г. (след постановяване на решението от първонистанционния съд и в хода на обжалването му по въззивен ред) въззивницата се установила да живее в гр. Бургас, където е отвела със себе си и детето, вземайки го от дома на родителите на въззиваемия в с. Г.А.на 24.08.2008г. По повод на отвеждането на детето в друго населено място – гр. Б, далеч от въззиваемия и неговите родители, както и поради това, че въззиваемият е записал детето в І – ви клас на училище в гр. С. между страните на 24.08.2008г. е избухнал скандал, при който, видно и от приложения препис от присъдя и мотивите към нея, в отговор на поведението на въззивницата и настояванията, че детето ще живее с нея в гр. Б., въззиваемият й е нанесъл лека телесна повреда, удряйки я по лицето с длан, за което с присъда по НЧХД № 1731\08г. на РС – Сливен е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 130 от НК. Със същата присъда, за същото престъпление, както и за престъпление по чл. 146, ал.1 от НК родителите на въззиваемия, а за престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК и самият въззиваем, са били признати за невиновни и са оправдани.

Заради този инцидент до м. декември 2008г. – за около три месеца, са били преустановени от една страна контактите между страните и от друга контактите между бащата и детето. От м. декември 2008г. обаче контактите са възстановени, като при поискване детето е пребивавало с баща си в гр. С., в гр. Б., както и при своите дядо и баба – родителите на въззиваемия, в с. Г. А.. От показанията на св. В., а това не се оспорва и от въззивницата между нея и въззиваемия, както и родителите на въззиваемия не е имало пререкания и противоречия и е установено разбирателство относно осъществяването на контактите и предаването на детето.

Относно осигурените от страна на въззивницата грижи в гр. Бургас за отглеждането и възпитанието на детето Р. пред настоящата инстанция са събрани доказателства чрез изискания от съда и изготвен от Дирекция „Социално подпомагане”, Отдел „Закрила на детето” при АСП – гр. Бургас и гласни доказателства – показанията на св.В. и св. Х..

По данни от социалния доклад към м. януари 2009г. детето се отглежда от въззивницата в гр. Бургас в жилище под наем – месечно по 160 лв., представляващо партерно помещение пригодено за жилищни нужди, състоящо се от стая с трапезария – разделени помежду си с перде и тоалетна с баня. За наемното отношение въззивницата не е представила писмен договор - по нейни думи, поради нежеланието от страна на наемодателката за сключването му в писмена форма. Жилището макар и малко е обзаведено с необходимите мебели и уреди за едно домакинство. Стаята – със спалня, маса, секционна мебел, разтегателен фотьойл, шкаф к огледало, телевизор, DVD  - плейър, плейр – стейшън, газова печка, лаптоп, малко бюро и столове. Трапезарията е обзаведено с необходимото кухненско оборудване и посуда, като проверката е констатирала и добро осигуряване на хранителни продукти. Тоалетната и банята са също с необходимото обзавеждане, осигурявана топла вода с бойлер.

Социалните работници са установили от представено удостоверение, че детето е записано в първи клас в СОУ „Княз Борис І” – гр. Б. и посещава редовно учебни занятия. Детето посещава и частно училище и занималня, записано е на училищен стол, а таксите в размер на общо 450 лв. са заплащани редовно, което е било установено от представените ордери.

При проведения разговор между със социалните работници детето е направило впечатление като общително и будно дете. Споделило е че е запознато със случващото се между родителите му, заявило е, че ги обича и двамата и желае да живеят заедно. Споделило е, че майката общува по-често с него, по често изпълнява обещанията си за закупуване на играчки, като по негови впечатления разполага и с повече пари. Играят често двамата и посещават заведение, на което играе със своя братовчедка. Детето е споделило, че мака му работи в заведение като сервитьорка в дискотека, но не е посещавало работата й. Когато е била на работа – предимно вечер, детето е поверявано на грижите и да спи при хазяйката - „баба К.”.

За баща си детето е споделило също, че има самостоятелна стая, която харесва, в свободното си време също са играели и са посещавали баба му и дядо му в с. Г.А., където също има самостоятелна стая, там са ходели често да берат плодове според сезона, което се харесва на детето. Към момента на проучването детето е споделило, че не е чувало и не се е виждало с баща си и не е получавало подаръци.

Причините за последното обстоятелство се изясняват по делото със скандала свързан с отвеждането на детето в гр. Бургас, но по данни от разпита на свидетелите пред настоящата инстанция се установи, че контактите на детето с бащата са възстановени и осигурени със съдействието на майката.

Въпреки добре осигуреното обзавеждане и осигуряване на възпитателни грижи от страна на майката към момента на проучването е посочено, че е безработна, т.к. се отказала от работата си като сервитьорка в нощен бар. Като източник на доходите си в гр. Б. към същия момент е посочила своя приятел – испански гражданин К. Х. Б. Л., който работи като шофьор на камион с международни превози. Пред социалните работници въззивницата е заявила намерението си да отведе детето със себе си в И. и евентуално, ако не получи разрешение да го изведе в чужбина – да направи необходимото, за да си осигури постоянна работа в България.

Към настоящия момент по данни от показанията на свидетелите въззивницата работи като барман – дневна смяна в кафене, което й позволява да полага необходимите грижи и осигурява свободно време, което да прекарва с детето. Според наблюденията на свидетелите детето и майката са привързани един към друг, често играят и са близки. В училищната подготовка детето е подпомагано от своята майка, като успехът му в училище е „добър”.

Освен показанията на свидетелите, относно своята трудова заетост въззивницата не представя трудов или граждански договор, от който да е виден размера на възнаграждението, което получава и гарантираната продължителност на трудовото отношение. Не са представени и доказателства за социално и здравно осигурителния й статус.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна.

Предмет на въззивното производство е спорът между страните относно упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Р. Н. В., род. на 15.06.2001г. с правна квалификация по чл. 72 от СК, както и въпросите свързани с личните контакти между детето и родителят, който няма да упражнява пряко родителските права и дължимата от този родител издръжка за детето.

Във въззивната жалба е въведено възражение за недопустимост на обжалваното решение в частта относно произнасянето по тези въпроси, поради липсата на искане за това, включително относно задължението за заплащане на лихва върху дължимата издръжка.

Възражението е неоснователно.

В разпоредбата на чл. 322, ал.2 от ГПК е установен принципът на изчерпателност на брачния процес, в който при допускане на разводи съдът е задължен служебно да се произнесе относно личните отношения и издръжката на децата родени от брака, каквото задължение за съда произтича и от разпоредбата на чл. 106, ал.1 от СК. Правомощията на съда и служебното начало по посочените въпроси при постановяване на съдебно решение, с което се допуска развод, установени от посочените процесуални норми, произтичат от необходимостта за яснота, гаранция и сигурност в перспектива на правата и интересите на децата, за осигуряване по възможност в най-пълна степен при настъпилото фактическо изменение в семейната среда на необходимите грижи за тяхното отглеждане и възпитание. Няма основание в закона и не намира опора в морала евентуален отказ от страна на съда да предостави подобна закрила и гаранция на правата и интересите на децата, чиито родители не са в граждански брак, само поради липсата на изрично въведено искане от техните родители като участници в съдебния процес по спор за упражняване на родителските права. Съгласно чл. 10, ал. 1 и ал.2 от ЗЗкД всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси, като не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, имуществено състояние, религия, образование и убеждения или наличие на увреждане.

В този смисъл, при липсата на яснота в закона относно правомощията на съда при първоначално разрешаване на спор относно упражняването на родителски права по отношение на дете, чиито родители помежду си не са в граждански брака, съдът намира, че ръководен от смисъла и принципите установени в разпоредбите на чл. 322, ал.2 от ГПК и чл. 106, ал.1 от СК служебно следва да се произнесе по въпросите за личните отношения и издръжката на децата. Приложението на посочените норми в случая, произтича от същите съображения, в основата на които е настъпилата фактическа промяна в семейната среда на детето, която съответства на тази при допускането на развод между неговите родители.

Относно упражняването на родителските права.

Релевантните по този спор обстоятелства въведени като твърдения от страните и оспорени от всяка от тях, е че към момента на предявяването на иска всеки от тях е по-пригодния родител с оглед притежаването на необходимите лични качества за правилното възпитание на детето; с оглед на осигурените условия за отглеждането му – от въззивницата в гр. М., И., а от въззиваемия в гр. Сливен; с оглед на доходите които всеки от тях има за осигуряване от материална гледна точка на потребностите на детето и неговото пълноценно израстване и възпитание, както и възможности за осигуряване на неговото образование, а от психологическа гледна точа – наличието на емоционална привързаност между детето и всеки от тях.

По отношение на посочените възможности на въззивницата, осигурени в И. от края на 2003г. до 2008г. по делото не се събраха доказателства, които в достатъчна степен да обосноват извод, че в И. си е осигурила необходимите условия и възможности за отглеждане на детето. Липсват надлежни доказателства относно населеното място, в което тя поддържа, че се е установила да живее постоянно през периода от края на 2003г. до началото на 2008г. Данните относно нейната трудова заетост и финансови възможности се съдържат само в показанията на св. Данчев,, които са косвени и се базират на споделеното му от самата въззивница. Същият косвен характер имат и данните от представения пред първоинстанционния съд социален докла от Д”СП”, отдел „закрила на детето” при АСП – Сливен, изградени само въз основа на твърденията от въззивницата. Макар по делото да се установи, че спорадично е изпращала парични средства, само по себе си това обстоятелство не може да обоснове извод, че в И. въззивницата е осигурила необходимите жилищни условия – за тях липсват, каквито и да са доказателства; че си е осигурила гарантиран и постоянен доход й са гарантирани социално и здравно осигурителни права както за нея самата, така и за детето.

За периода след образуване на делото до м. август 2008г. от същия социален доклад се установи, че въззивницата е положила усилия и  съумяла да осигури добри жилищни условия за себе си и детето, както и пособия необходими за неговото отглеждане и възпитание в гр. Сливен. Произходът на средствата за това, при все, че към момента на извършеното проучване от социалните работници въззивницата е безработна, не е установен по делото.

По отношение на същите обстоятелства настъпили в течение на съдебния процес, имащи съществено значение относно извода, че е в състояние да осигури необходимите условия за отглеждане на детето в гр. Б., където живее с него понастоящем, данните по делото се осигуряват от предоставения социален доклад, изготвен от Д”СП”, отдел „Закрила на детето” при АСП - гр. Бургас за периода до м. януари 2009г., а към настоящия момент – от показанията на св. В. и св. Х.. Обстоятелствата установени чрез посочените доказателства, говорят че въззивницата е положила усилия и е успяла да осигури средства за задоволяване ежедневните потребности на детето. Налице е и необходимата емоционална връзка между нея и детето и същевременно е установено съзнаването от нейна страна на необходимостта на детето да общува и с другия родител и съдействие при осъществяването на контактите както с него, така и с неговите родители.

По отношение на въззиваемия се установи, че при трайното и продължително отсъствието на майката и то в невръстна възраст на детето, е положил необходимите усилия и е осигурил необходимите условия за неговото отглеждане и възпитание. По делото е доказано несъмнено наличието на безсрочно трудово правоотношение и доход в размер на 633лв., който да му позволи задоволяването на материалните потребности на детето. Жилищните условия осигурени за него също са много добри, за което както и в ежедневните грижи за детето по делото безсъмнено е доказано, че може да разчита на своите родители. Установените по делото негови възпитателни качества също са много добри. Именно под неговите грижи в ранната възраст на детето се установи, че е съумял при отсъствието на другия родител да осигури добро възпитание и в психологически плана – да отгледа с помощта на своите родители детето като общително, контактно, с добър психо-емоционален статус, който не подсказва, че се отглежда само от единия от родителите. В поведението и емоционалния статус на детето отрицателни последствия от отсъствието на неговата майка са отчитани само непосредствено след разделите с нея и по повод на тържества, като в случаите, когато е споделяло за нея, детето никога не е говорило негативно. Последното говори и за проявената от бащата и подпомагащите го негови родители съзнателност, настъпилата раздяла и отчуждение в отношенията на родителите, да не пренасят върху детето по негативен начин, като същевременно е изграден и поддържан в съзнанието на детето положителния образ на майката, въпреки нейно трайно отсъствие.

Като негативно от възпитателна гледна точка следва да бъде отчетено обстоятелството, че по повод на спора относно упражняването на родителските права в течение на процеса е проявил противозаконно поведение спрямо въззивницата, нанасяйки й лека телесна повреда и прекъсване непосредствено след това на контактите си с детето за около три месеца. Въпреки това на базата на поведението му през изминалия до тогава значителен период и от данните по делото относно поведението на въззиваемия в последващия период следва да бъде отчетено поправяне от негова страна, възстановяване на добрия тон в общуването си с въззивницата, възобновяването на контактите с детето и проявено разбиране към фактически установеното от нея пряко упражняване на родителските права.

Гореизложените изводи относно възможностите за задоволяване нуждите на детето и личните качества на всеки от родителите позволяват изграждането и обосновават положителна оценка относно родителски капацитет на всеки от тях. Всеки от тях според възможностите си е доказал, че е в състояние и реално осигурява на детето необходимите условия за отглеждането и възпитанието му. Несъмнено настъпилата фактическа раздяла и отчуждението между тях обаче, налагат съдът да разреши спора относно упражняването на родителските права, изхождайки от наличието на обективни гаранции за защита правата и интересите на детето в перспектива.

При все, че в течение на процеса въззивницата е направила всичко необходимо при престоя и установяването на детето да живее с нея в гр. Бургас да не бъде злепоставяно неговото здраве, живот, възпитание и образование, като съществено съдът следва да съобрази обстоятелството, че осигурените условия и доходи на въззивницата, необходими за задоволяване нуждите на детето в неговото израстване и възпитание не са гарантирани в бъдеще в достатъчна степен от нея самата. В тази насока разчита на свой приятел от И., естеството и стабилността на връзката с когото не са установени категорично и безспорно по делото. Осигуреното от нея жилище е под наем, като липсват доказателства и са налице обстоятелства, разколебаващи извода, че обитаването му поне в близко бъдеще е сигурно. Данните, че работи и получава възнаграждение за работата си, не са подкрепени с доказателства, от които обосновано да се приеме, че е налице сигурност и стабилност както в нейната трудова заетост, така и от гледище на нейния социално- и здравно- осигурителен статус. При евентуални и непредвидени обстоятелства препятстващи полагането на грижи от нейна страна за детето, няма данни, че в гр. Б. е гарантирано осигуряването на ежедневни грижи от близки за детето трети лица включени в кръга на разширеното семейство. Не на последно място пред социалните работници, а и в самата искова молба, претенцията на въззивницата за упражняване на родителските права спрямо детето е обоснована с възможностите, които има в И. и, които не се доказаха по делото. Само по себе си това й намерение, от гледна точка и на правото на свободно придвижване и установяване не е укоримо и е гарантирано от закона. Упражняването му обаче, наред с прякото упражняване на родителските права следва да бъде съобразявано с наличието на обективни гаранции относно правата и интересите от една страна на детето и от друга страна на лични контакти и отношения между детето и другия родител. Заявената от нея готовност и намерение (в субективната искреност на което съдът не се съмнява), в бъдеще да постигне необходимата сигурност и да гарантира ежедневните грижи за детето и задоволяване на неговите ежедневни потребности на територията на България, не намира опора в обективните данни по делото. Това налага в избора на родителя, който да упражнява пряко родителските права, да бъде предпочетен бащата на детето, а именно въззиваемия – Н.Р.В..

На въззивницата, като родител, който няма пряко да упражнява родителските права в личните отношения с детето следва да бъде определен режим – всяка първа и трета събота и неделя от 08:00 ч. на съботния до 19:00 ч. на неделния ден, както и четиридесет и пет дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.

С оглед възможностите на родителите и възрастта на детето съдът намира, че за задоволяване на неговите нужди е необходима издръжка от 120 лв., която при положение, че бащата ще полага непосредствените грижи за детето, но при липсата на данни за гарантиран постоянен месечен доход от страна на майката следва да се разпредели по равно. Началният момент, от който следва да бъде присъдена издръжката при служебното й определяне от страна на съда с оглед разрешаването за първи път на спора за упражняването на родителските права, следва да се определи, считано от влизане в сила на решението относно родителските права. С оглед определянето й като дължима в бъдеще и съгласно нормата на чл. 89, пр.2 от СК съдът служебно следва да постанови и заплащането на лихва за забава на месечните вноски, считано също от влизане в сила на решението относно родителските права.

Предвид изводите на въззивната инстанция, решението на първоинстанционния съд относно спора за упражняването на родителските права следва да бъде потвърдено, което се отнася и относно определения със същото решение режим на лични контакти между детето и въззивницата, която няма да упражнява пряко родителските права. Решението на първоинстанционния съд следва да бъде изменено единствено в частта, с която началният момент, от който се дължи издръжката, както и лихвата за забава за месечното й изплащане са определени, считано от подаване на исковата молба, като вместо това началният момент следва да бъде определен, считано от влизане в сила на решението относно упражняването на родителските права.

С оглед изхода на процеса пред настоящата инстанция, претенцията на въззивницата за заплащане на деловодни разноски е неоснователна и искането следва да бъде отхвърлено. От страна на въззиваемия не е направено искане за присъждане на деловодни разноски.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ решение № 698\24.07.2008г. постановено по гр.д. № 1630\08г. по описа на РС – гр. Сливен В ЧАСТТА, с която издръжката от 60 лв. месечно, която М.В.М. ЕГН ********** ***, съдебен адрес: гр. С., ул. „Г.С. Р.” №*, ет. *, офис *чрез адв. П. Н. *** е осъдена да заплаща на Н.Р.В.  ЕГН ********** ***„С. к.”, бл. *, вх. „*”, ап. * в качеството му на баща и законен представител на детето Р. Н. В. с ЕГН ********** е присъдена с начален момент 27.05.2008г., като ОПРЕДЕЛЯ началния момент, от който така определената издръжка и лихвите върху забавените вноски върху нея се дължат, а именно считано от влизане в сила на решението относно упражняването на родителските права.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 698\24.07.2008г. постановено по гр.д. № 1630\08г. по описа на РС – гр. Сливен В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.

 

ОТХВЪРЛЯ искането на М.В.М. ЕГН ********** ***, съдебен адрес: гр. С., ул. „Г.С. Р.” №*, ет. *, офис * чрез адв. П. Н. *** против Н.Р.В.  ЕГН ********** ***„С. к.”, бл. *, вх. „*”, ап. * за присъждане на деловодни разноски, направени от нея пред настоящата инстанция като НЕОСНОВАТЕЛНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: