РЕШЕНИЕ
                                                                
                                                гр. Сливен, 06.03.2009 год.

                                                                            
                                                В ИМЕТО НА НАРОДА



           Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на първи декември 2008 г. в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.Д.
                                                                    ЧЛЕНОВЕ: М.Б.
                                                                                            М.Х.

          при участието на секретаря М.Ж., като разгледа докладваното от младши съдия М. Х. *** по описа на съда за 2008 г., за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството е въззивно и с оглед момента на постъпване на исковата молба /преди 1.03.2008 г./ съгласно § 2 ал. 2 от ПЗР на ГПК обн. ДВ бр. 59/20.VII.2007 г. се разглежда по реда на чл. 196 и сл. от ГПК обн. Изв. бр. 12 от 8.02.1952 г. Образувано е по въззивна жалба на Регионална ветеринарно медицинска служба, с адрес на управление гр. С., „С. Ш." ПК-100, представлявана от изп. Директор д-р П.П., против решение № 42/29.05.2008 г. по гр.д. № 1131/2007 г. на Сливенския районен съд, с което е признал за незаконно уволнението на Н.К.Г., ЕГН **********,***„Д. К." № *, и е отменил заповедта, с която е извършено, възстановил е ищцата на заеманата до уволнението длъжност „технически сътрудник лаборант" и е осъдил РВМС да заплати обезщетение в размер на 2669,28 лв. на основание чл. 225 ал. 1 от КТ. Въззивникът навежда основания сочещи незаконосъобразност и неправилност на решението поради съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като първоинстанционният съд уважил искането на непредявено основание. Счита, че въззиваемата посочила като основание на своя иск неправилен подбор, при който не са преценени нейните качества, а първоинстанционният съд уважил иска, приемайки, че уволнението е незаконно, тъй като подборът между служителите е извършен преди да е утвърдено щатното разписание на службата. Излага съображения, че щатното разписание било утвърдено на 08,01.2007 г. и на същата дата била издадена заповедта за уволнение на въззиваемата, в която работодателят се позовал на решението на комисията. Сочи, че като възприел решението на комисията директорът на РВМС извършил правно значимия подбор. Моли да се отмени решението на СлРС и да се постанови ново, с което да се отхвърлят предявените искове.

Въззиваемата е депозирала писмено възражение против жалбата, в което сочи същата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Счита, че твърденията на жалбоподателя са неправилни и не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Посочените в жалбата нарушения на процесуалните правила намира за неоснователни, а постановеното решение за правилно, законосъобразно и добре мотивирано.

В съдебно заседание за въззивника се явява представител по пълномощие адв. Х., която заявява, че поддържа жалбата и няма искания за събиране на доказателства. По същество моли да се отмени решението на РС Сливен и да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените от въззиваемата искове. Поддържа доводите наведени в жалбата. Претендира направените разноски. Заявява, че подбора се извършил не от комисията, а от работодателя, издаващ заповедта за уволнение и тъй като бил извършен на посочената в заповедта дата 08.01.2007 г., това не е станало преди да бъде известно какво е щатното разписание и кои са длъжностите, които се съкращават.

Въззиваемата в съдебно заседание се представлява от адв. С., която счита жалбата за неоснователна. Сочи, че уволнението е незаконосъобразно и на други основания, неописани в решението, като правилно съда е счел, че подбора е извършен между личности, а не между длъжности и това е достатъчно основание да бъде обявена заповедта за уволнение за незаконосъобразна. Няма искания за събиране на доказателства. По същество моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди решението на Районен съд.

На основание чл. 209 от ГПК съдът извърши преценка за валидност и допустимост на решението и намери, че същото не страда от пороци, обуславящи прогласяването на неговата нищожност или обезсилването му като недопустимо.

На основание чл. 208 ал. 1 от ГПК съдът извърши проверка за законосъобразност и правилност на обжалваното решение, като въз основа на събраните пред първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция писмени и гласни доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно се установява от трудовата книжка на въззиваемата и документите в личното й трудово досие: трудов договор и многобройни допълнителни споразумения към него, че страните са били в трудово правни отношения от 24.12.1979 г. / към онзи момент ОВМЦ-Сливен/. В трудовата й книжка длъжността която въззиваемата е заемала е отразявана като: „хигиенист" през м.12.1979г. в графата в трудовата й книжка на стр.13, като „лаборант" от 25.01.1993г. до 01.07.1993г., „лаборант -химик" от 01.07.1993г., а от 01.05.2002 г. „технически сътрудник-лаборант". През периода 1974-1979г. въззиваемата е работила в АПК"Ленин" като „лаборант1'. На

 

02.01.2003 г. на въззивземата е била връчена длъжностна характеристика на длъжността „технически сътрудник в сектор "Диагностика на заразни, незаразни и паразитни болести" при РВМС Сливен, където са предвидени основните задължения на техническия сътрудник.

Съгласно трудов договор № 12/25.01.1993 г. и многобройните допълнителни споразумения към него, се установява, че въззиваемата е завършила СПТУ по химия, специалност „КИЛ и автоматика".

Видно от представените по делото заповеди №№: 981/30.11.2006 г., 843/30.11.2005 г., 893/24.11.2004 г., 834/25.11.2003 г. и 367/18.12,2002 г. на НВМС, на служители на РВМС-Сливен е разпоредено да се изплатят парични награди, като сред тях е и въззиваемата Н.Г..

Като писмено доказателство по делото е представена и приета длъжностната характеристика за длъжността „технически сътрудник-лаборант" за РВМС-Сливен, отдел „ЛДК", сектор „ДЗЖ", която е утвърдена от директора на РВМС-Сливен и е връчена на д-р Д. Г. на 03.07.2007 г., в която е посочена необходима образователна степен - средно специално.

Със Заповед № 3 от 08.01.2007 г. е прекратено трудовото правоотношение между страните на осн. чл.328 ал.1 т.2 от КТ. Към този момент въззиваемата е заемала длъжността „Технически сътрудник-лаборант" в сектор „ДЗЖ" в отдел „ЛДК" към РВМС -Сливен. Заповедта е връчена на въззиваемата на 09.01.2007 г. В нея е вписано също, че се издава във връзка с писмо Ф-458 от 29.12.2006 г. на НВМС - София и споразумение от 18.12.2006 г. на Генералния директор на НВМС и синдикалните организации на ФНСЗ при КНСБ и НФ"Земеделие и горско стопанство" КТ"Подкрепа" при НВМС, както и протокол за извършен предварителен подбор по чл.329 от КТ от комисия при РВМС- Сливен.

Съгласно указание с изх.№ Ф22 на ген. директор на НВМС до директорите на всички поделения от 18.01.2007 г. са представени справка за числеността на персонала и средната работна заплата към 01.01.2007 г. и към 08.01.2007 г., длъжностно щатно разписание, към 08.01.2007 г. към РВМС гр. Сливен и поименно щатно разписание на РВМС гр. Сливен.

По делото е представено писмо Ф-458 издадено от ген.директор на Националната ветеринарномедицинска служба /НВМС/ - София до директора на РВМС Сливен, с която последния е уведомен, че числеността на персонала в РВМС-Сливен, считано от 01.01.2007г. е 50 щатни бройки, като в срок до 10.01.2007 г. трябва да се представят пред НВМС проекти на заповеди за прекратяване на служебните правоотношения със служителите, заемащи съкратените длъжности и на лицата които ги заемат следва да бъдат връчени заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение.

 

 

На осн. чл. 153 от ГПК/отм./ от НВМС е представена Инструкция за документооборота в НВМС.

Съгласно чл. 1 от представено споразумение от 18.12.2006 г., сключено между ген.директор на НВМС и синдикалните организации на ФНСЗ при КНСБ, страните по него се споразумяват, да обединят усилията си за смекчаване на последиците от предстоящо съкращаване на щатните бройки в териториалните звена на НВМС и налагащата се промяна на числеността им по силата на устроиствения правилник на НВМС, приет с ПМС № 258 от 25.09.2006 г. Договорени са и критериите, при които ще бъде извършено съкращаването на щатните бройки. За намаляване числеността на териториалните звена на НВМС е предвидено да се прекратят правоотношенията на служителите придобиващи до 01.01.2007 г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като при това се съкратят от длъжностните разписания длъжностите, които са заемали, с изключение на ръководните такива. Предвидено е да се съкратят незаетите щатни бройки, с изключение на ръководните. В чл. З се споразумяват, че ако трябва да бъдат съкращавани и други щатни бройки за достигане на необходимата численост предвидена в УП на НВМС, следва да се съкратят длъжности с изпълнителски и технически функции от отделите „ДВСК" в териториалните звена, а в случай, че и така съкратените бройки не са достатъчни за достигане на необходимата численост, в споразумението е предвидено да се извърши преценка кои други длъжности, определени за служители със средно и по-ниско образование следва да се съкратят, като се обърне внимание на отделите „Лабораторно-диагностичен контрол", сектор „ДЗЖ" и сектор „ВСЕ" и сектор „Здравеопазване на животните" . С чл. 5 от споразумението е предвидено, че щатните разписания на длъжностите в териториалните звена с променена численост се утвърждават от ген. директор на НВМС, считано от 01.01.2007 г. Предвидено е и в РВМС-та да се назначат комисии, в които да участват председателите на синдикалните организации и те съвместно с ръководството на РВМС да изготвят предложение до ген. директор на НВМС за прекратяване на правоотношенията със служителите, чиито щатове се съкращават, съобразени с критериите по споразумението.

Съгласно поименно щатно разписание на длъжностите РВМС -Сливен в сила от 01.10.2006 г., изготвено от директора на същата и утвърдено от ген. директор на НВМС, в т.50 за отдел „Лабораторно-диагностичен контрол"/ЛДКД сектор „Диагностика на заболяванията по животните"/ДЗЖ/ са предвидени следните щатни бройки: началник отдел - 1 бр., началник сектор - 1 бр. и 3 бр. технически сътрудници -лаборанти и са изброени лицата заемащи предвидените три щатни бройки на длъжността „Технически сътрудник-лаборант" и това са: К. Т. Л., Д. И. Д. и

 

 

 

        въззиваемата Н.К.Г., всичките със средно специално образование и длъжностно ниво от ЕКДА В5.

Видно от представено по делото поименно щатно разписание на длъжностите РВМС в сила от 08.01.2007 г., изготвено от директора на същата и утвърдено от ген. директор на НВМС, в отдел „Лабораторно-диагностичен контрол", сектор „ДЗЖ" са запазени бройките на началник отдел - 1 бр., на началник сектор - 1 бр., но щатните бройки за „технически сътрудник - лаборант" са вече две и като „технически сътрудници-лаборанти" фигурират имената на К. Т. Л. и Д. И.Д..

Във връзка със Заповед № 3 от 04.01.2007 г. на и.д. директор на РВМС-Сливен е образувана комисия в състав от шестима членове, със задача до 05.01.2007 г. да изготви предложение за прекратяване на правоотношенията със служителите от РВМС-Сливен, съобразно критериите и предложената методика в споразумението между ген. директор на НВМС и синдикалните организации при последната. С протокол от 05.01.2007 г. на цитираната комисия на и.д. директор на РВМС-Сливен са посочени лицата, които според комисията следва да бъдат съкратени, като сред тях в т. 8 е въззиваемата. В протокола е записано, че комисията е обсъдила първоначално бройките по отдели, които ще бъдат съкратени, след което е имала предвид ценза и професионалния опит на отделните служители.

От изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че д-р Деница Г. работи на длъжност „технически сътрудник - лаборант" в отдел „ЛДК", сектор „ДЗЖ" на основание трудов договор № 2/02.07.2007 г., сключен при условията на чл. 68 ал.1 т.1 от КТ - за определен срок - до 02.07.2008 г. Съгласно длъжностната характеристика за тази длъжност, д-р Г. изпълнява в момента трудовите функции, изпълнявани от въззиваемата до прекратяване на трудовото правоотношение на последната и допълнително други функции, а именно: изготвя отчети до началник-сектор „ДЗЖ" за извършваните лабораторни изследвания и финансовите приходи, следи за точното внедряване на нови ИСО и БДС стандарти и методики за микробиологично, серологично, биохимично и физико-химично изпитване в сектора, както и подпомага началник-сектора при въвеждането на данни в системата „Ворлд вет" и отчита лабораторните резултати при отсъствието на началник-сектор „ДЗЖ". От допълнителните обяснения в съдебно заседание на вещото лице се установява, че се е запознала с общата длъжностна характеристика, както и с длъжностната характеристика за бройката заемана от д-р Д. Г., отпусната по ПМС 66 за технически сътрудник-лаборант. Вещото лице поддържа становището си, че функциите които е изпълнявала въззиваемата до уволнението й се запазват в длъжностната характеристика за длъжността, заемана от д-р Г., но тези функции се разширяват и с допълнителни

 

такива. Тъй като в длъжностната характеристика на лицето назначено по ПМС 66 било записано, че то следва да отчита лабораторните резултати при отсъствието на началник-сектора „ДЗЖ", вещото лице прави извод, че за тази длъжност е необходимо висше образование, без обаче да е сигурно дали в длъжностната характеристика за тази длъжност действително има вписано изискване за наличие на висше образование за заемането й. Вещото лице сочи също, че трудовите функции, които е изпълнявала въззиваемата и които към датата на съдебното заседание се изпълняват от д-р Д. Г. са съществените трудови функции за длъжността „технически сътрудник- лаборант", а останалите трудови функции, предвидени за заеманата от д-р Г. длъжност, са допълнителни, организационни и ръководни функции. Според вещото лице тези допълнителни трудови функции не могат да се изпълняват от лице -специалист със средно образование.

Експертизата изготвена от вещото лице съдът кредитира напълно, като обективна, компетентна и неоспорена от страните.

По делото е представен и колективен трудов договор /КТД/ на работещите в системата на НВМС от 19.04.2006 г., но тъй като същия не носи подписите на лицата, които са го сключили евентуално, съда не го обсъжда, тъй като този КТД не представлява документ по смисъла на гражданското ни законодателство.

Във връзка с постъпила жалба от Н.К.Г. на 16.01.2007 г. и.д. директор на РВМС-Сливен е изпратил до Министъра на земеделието и горите, с копие до ген. директор на НВМС и до централното управление на НВМС писмо, в което обяснява, че съкращенията в РВМС-Сливен са извършени съгласно указанията по споразумението от 18.12.2006 г., като сформираната с негова заповед комисия е обсъдила щатните бройки по отдели, които по нейна преценка трябва да бъдат съкратени. Предвид краткия срок, в който трябвало да бъдат извършени съкращенията, комисията заседавала в работно и извънработно време. В хода на работата й били взети становищата на всички началник-отдели и преките ръководители в РВМС, а критериите по които се определили физическите лица за съкращаване били образователен ценз за заеманата длъжност и професионално доказани умения. Членовете на тази комисия за извършване на подбора в РВМС-Сливен са подписали декларация, че при обсъждането и вземането на решения относно изготвянето на предложение за прекратяване на трудови и служебни правоотношения със служители от РВМС-Сливен, съгласно писмо № Ф-458 от 29.12.2006 г. на ген.директор на НВМС, не им е било оказано никакво въздействие от страна на и.д.директора на РВМС-Сливен.

Горната фактическа обстановка се установява, както от представените по делото писмени доказателства така и от показанията на свидетелите – Т. Т. И., Т. П. И., Г.

 

 

и Д..

От показанията на свидетеля Т. Т. И. се установява, че е паразитолог. Същият свидетелства, че част от работата на ветеринарномедицинските служби се извършва в лаборатории, в които се изследват заразни и паразитни болести. Според него за длъжността заемана от въззиваемата е необходима следдипломна специализация с продължителност от 3 до 5 години, а за лекарите специализацията трябвало да е от 5 до 7 години. Според свидетеля към момента, в който той дава показанията си в Сливенската лаборатория няма обучен специалист, който да може да извършва изследванията, с които се е занимавала ищцата до съкращаването й. И. заявява, че е бил методичен ръководител на Г., обучавал я и поради това има преки впечатления от нейната работа. Категоричен е, че въззиваемата е обучена както трябва и е добър специалист.

От показанията на свидетеля Т. П. И. се установява, че познава въззиваемата, тъй като работел в РВМС-Сливен от началото на 1981 г., а преди това е бил на работа в гр, Ямбол. Когато през 1981 г. заел длъжност в РВМС-Сливен заварил ищцата като служител в лабораторията. Според свидетеля, който е бил директор на РВМС-Сливен в периода: м. 01.1993 г. - 31.12.2006 г., въззиваемата не само е била с най-дългия трудов стаж в лабораторията, но и най-подготвената от всички служители в тази лаборатория и според него служители - колеги на Г. именно на нея дължат професионалното си утвърждаване. Свидетелят е категоричен, че не е имал забележки към работата на въззиваемата, която като своите колежки през годините е поддържала и повишавала своята квалификация. Според него, за да стане специалист на средно ниво на току що завършил лекар ще са му необходими между 2 и 5 години и поради това такъв лекар не би могъл да се справи с работата по-добре от въззиваемата. Свидетелят заявява, че към момента на пенсионирането му по щат в лабораторията, в която е работила въззиваемата е имало три лаборантки и една лекарка, която се водела началник-сектор. От трите лаборантки две били завършили химия, а едната с образование ветеринарен техник. Според свидетеля всяка година в РВМС-Сливен е извършвана атестация на всички служители, като не е имало случаи на освобождаване на служители в резултат на тези атестации.

От показанията на свидетелката Г. се установява, че когато започнала преди 20 години работа в РВМС-Сливен е заварила там въззиваемата. Според нея от лаборантките, които в момента работят в тази служба има такива, които могат да извършват дейността, извършвана от въззиваемата до уволнението й. От останалите на работа две от общо три лаборантки, едната от, които е завършила както и въззиваемата СПТУ по химия. Г. обаче

 

 

 

била завършила специалност „контролно-измервателни прибори и автоматика", а другата лаборантка с нейното образование е със специалност „производство на неорганични вещества". Свидетелката заявява, че когато са били извършвани съкращенията в РВМС-Сливен е била в отпуск, но въпреки това е била запитана от член на комисията по подбора - от д-р С., коя според Г. от лаборантките трябва да бъде съкратена. Свидетелката заявила, че следва да се съкрати въззиваемата, като за това свое становище взела предвид ежедневната работа на Г.. Свидетелката твърди, че въззиваемата системно закъснявала сутрин за работа, не спазвала регламентираната обедна почивка, а следобед в продължение на около час и половина не работела, тъй като по думите на свидетелката през това време била заедно с директора на РВМС, като в това време работата й била поемана от нейните колежки. Според Г. въззиваемата многократно е допускала грешки при изпълнение на служебните си задължения.

От показанията на свидетелката Д. се установява, че работи в РВМС-Сливен от 1979 г. и когато започнала работа заварила въззиваемата. Според свидетелката във въпросната лаборатория от 1993 г, са работили три лаборантки, включително и свидетелката и д-р Г., до извършването на съкращаването на въззиваемата. Свидетелката заявява, че тя както и ищцатавъззиваемата е завършила Химически техникум, а третата лаборантка е ветеринарен техник. Свидетелката е убедена, че въззиваемата често не си вършила добре работата, поради което се налагало Д. и други нейни колежки да вършат онова, което било задължение на Г.. Свидетелката заявява също, че д-р Д. Г. не работи като лаборант, а извършва обща работа в лабораторията.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна имаща правен интерес от това, а по същество е неоснователна. Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ, за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна и възстановяване на предишната работа, чл. 225 ал. 2 от КТ, за присъждане на обезщетение, за времето през което останала без работа, с цена на иска 2 669,28 лв. за периода от 08.01.2007 г. до 08.07.2007 г.

По исковете за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна.

В основата на правната защита срещу незаконното уволнение стои правото на работника или служителя да оспори законността на уволнението. Като презумира всяко уволнение за законно,

 

 

законодателят предоставя на уволнения субективното процесуално право: да оспори неговата законност. Когато то е упражнено чрез съда, придобива процесуалната природа на субективно публично право на иск, който в случая съдържа тясно свързани искания: да се признае уволнението за незаконно, искане за неговата отмяна и възстановяване на предишната работа. Тежестта на доказване в съдебния процес за незаконно уволнение тежи върху работодателя. Твърдението на работника или служителя, че уволнението е незаконно, се основава на упражненото от работодателя право на уволнение. Ето защо носителят на това право - работодателят, трябва да докаже, че законосъобразно го е упражнил. При атакуване на заповед за прекратяване на трудово правоотношение поради съкращаване в щата, работодателя трябва да установи, че е било извършено действително, реално съкращаване в щата, че това съкращаване е било извършено от надлежния орган, както и че във връзка с предприетото съкращаване на щатове е бил извършен подбор между работниците или служителите, заемащи длъжности, които се съкращават, с цел на работа да останат онези от тях, които имат по-висока квалификация и работят по-добре.

В настоящия случай се доказа незаконността на уволнението поради неправилно проведения подбор между лицата, чиито длъжности се съкращават, както и липсата на утвърдено и влязло в сила щатно разписание към датата на издаване на заповедта за уволнение и назначаването на друго лице на същата длъжност, което изпълнява трудовите функции, изпълнявани от въззиваемата.

Съгласно чл.5 алЛ тЛ8 от Устройствения правилник иа НВМС структурата на административните звена в НВМС и длъжностните им разписания се утвърждават от Генералния директор на НВМС.

С писмо № Ф-458 от 29.12.2006 г на генералния директор на НВМС се определя численост на персонала 50 щатни бройки и се изисква от директора на РВМС Сливен най-късно до 08.01.2007 г да представи разписание на длъжностите. Новото щатно разписание, изготвено от директора на РВМС, не влиза в сила до момента на утвърждаването му от генералния директор на НВМС.

От представените писмени доказателства безспорно се установи, че длъжностното разписание е изпратено от РВМС Сливен в НВМС два пъти - на 08.01.2007 г и на 18.01.2007 г. Относно датата на утвърждаване на щатното разписание, не се ангажираха доказателства и пред настоящата въззивна инстанция. От писмените доказателства, приети по делото, следва извода, че до 08.01.2007 година новото щатно разписание не е утвърдено от генералния директор на НВМС, както и за периода до 18.01.2007 година, на която дата след поискване от генералния директор е изпратено новото щатно разписание в НВМС. От тук се налага и изводът, че уволнението е извършено без да е утвърдено и влязло в сила новото щатно разписание.

 

 

Обстоятелството, че в документите, изготвени от работодателя, се изписва: "считано от 08.01.2007 г.", не може да поправи този порок. Не може щатното разписание да се утвърждава, като му се придава сила от изтекла дата. То влиза в сила от момента на утвърждаването му от генералния директор на НВМС. Установи се, че това утвърждаване е извършено след 08.01.2007 година, т.е. след датата на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. И тъй като заповедта е издадена на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ -при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата, същата е издадена без правно основание и първоинстанционния съд правилно е признал извършеното уволнение за незаконно.

Неоснователно се явява възражението на въззивника, че Районния съд уважил искането на непредявено основание, тъй като въззиваемата посочила като основание на своя иск неправилен подбор, при който не са преценени нейните качества, а първоинстанционният съд, приел, че уволнението е незаконно, тъй като подборът между служителите е извършен преди да е утвърдено щатното разписание на службата.

Утвърждаването на правото на подбор по чл. 329 подлежи на съдебен контрол. Критериите за подбора са установени в закона, имат обективни признаци и тяхното спазване е част от правото на уволнение, което при спор на общо основание се преценява от съда. Към това становище се придържа в своята постоянна практика и ВС /р.532 от 18.07.1991 г. по гр.д. 352/91 г, Ш г.о., бюл. ВС, 1991, бр. 9, ц. 21-22; р. 759 от 2.10.1991 г. по гр.д. 629/91 г ., III г.о., бюл. ВС, 1991 г., бр. 12, с. 16/. Уволнение, извършено в нарушение на критериите за подбор, е на общо основание незаконно. Правото на подбор е субективно право на работодателя, но упражняването му се налага и е необходимо при някои хипотези на „съкращаване на щата" и при всички случаи на основанието „намаляване обема на работата". Когато съкращаването в щата засяга една или повече от множеството еднородни трудови функции в предприятието работодателят неизбежно трябва да извърши подбор и да реши коя от двете лаборантки или технически сътрудници да уволни. Това разрешение ще се приложи и при намаляване обема на работа, защото и в тези случаи работодателят трябва да подбере измежду всички работници и служители тези, които трябва да бъдат уволнени поради настъпилото намаляване на производствената програма. В тези хипотези правото на подбор става част от правото на уволнение: то не може да бъде упражнено, без да се извърши подбор. В този смисъл е и практиката на ВС /р.672 от 9.11.1988 г. по гр.д. 548/88 г. III г.о., бюл. ВС, 1989 г., бр. 9, с. 20; р. 810 от 30.11.1992 г. по гр.д. 1016/92 г., III г.о., бюл. ВС, бр. 12, с. 101/. Назначената комисия от директора на РВМС Сливен има за задача да предложи промени в щатното разписание, за да остане персонала с численост 50 души. В заповедта не са посочени

 

 

 

конкретно кои са съкратените длъжности, между кои лица ще се извършва подбор и въз основа на какви критерии. Комисията е заседавала на 05.01.2007 година и се е произнесла с предложение кои лица персонално да бъдат съкратени. Реален подбор между служителите не е бил извършван. Видно е от протокола, че е взето решение не за съкращаване на конкретни длъжности, а за съкращаване на конкретни служители. Подбор от комисията не е извършен измежду всички лаборантки в лабораториите, те не са оценявани по никакви показатели, нито са взети предвид уменията им, квалификацията и качествата им. Безспорно се установи по делото професионалният опит на въззиваемата, възможностите й в областта на паразитологичните изследвания, които само тя е извършвала. Тя е била лаборантката с най-прецизна и най-качествена работа и поради това е имала най-високите оценки в последната атестация на всички служители от м. 11.2006 година. Ако е правен реален подбор между лаборантките коя от тях да бъде съкратена, преценката щеше да е по конкретни показатели, като следва да се има предвид и последната атестация на всички служителки. Това не е сторено, тъй като заедно с решението колко длъжности да се съкратят, е решено и персонално кои да са те, видно от протокола на заседанието на комисията от 05.01.2007 година.

Безспорно се установи от представените писмени доказателства, че всяка година при атестирането на всички служители ищцата е получавала високи оценки и е била премирана за качествената си работа всяка година с по една допълнителна заплата. Видно е от трудовото и досие, че същата не е била наказвана за никакви нарушения. Установи се от показанията на разпитаните свидетели д-р Т. Т. И. и д-р Т. П. И., че въззиваемата се е ползвала с име на най-добър професионалист във ведомството, в което работи и извън него.

След уволнението на въззиваемата на същата длъжност е приета друга служителка и тя е продължила да изпълнява същите трудови функции, като тези на ищцата. Наименованието на длъжността "технически сътрудник лаборант" е запазено. Назначената на тази нова длъжност д-р Д. Г. изпълнява като основни трудови функции всички трудови функции, които е изпълнявала съкратената лаборантка. Към тях са прибавени и други функции, които съгласно заключението на съдебната експертиза не са основни, а са допълнителни трудови функции. Видно е от длъжностната характеристика на новоназначената лаборантка, че е запазено изискването за степен на образование за тази длъжност- средно образование. Оттук се налага изводът, че след прекратяване на трудовото правоотношение на въззиваемата, трудовите и функции са се запазили и са продължили да бъдат изпълнявани от друг новоназначен служител. Запазен е характера на извършваната работа

 

 

 

 

от въззиваемата, трудовите и функции не са преустановени с извършването на уволнението, което прави уволнението незаконосъобразно и на това основание.

Тъй като иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ за възстановяване на служителя или работника на заеманата от него до уволнението длъжност е акцесорен по отношение на иска по т. 1 на чл. 344 ал. 1, то съда трябва и да възстанови въззиваемата на заеманата от нея до уволнението й със Заповед № 3/ 08.01.2007г. на директора на РВМС-Сливен длъжност „технически сътрудник-лаборант" в РВМС-Сливен, отдел"ЛДК", сектор „ДЗЖ".

По третият иск, с правно основание чл. 344 ал. 1 т. З във вр. с чл. 225 от КТ. Тъй като е акцесорен по отношение на иска с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ, то и иска за заплащане на обезщетение за времето през което Г. е останала без работа вследствие незаконното й уволнение е основателен. Същият е доказан, тъй като след датата 10.01.2007г. графите в трудовата й книжка са празни. Впрочем, оставането на въззиваемата без работа след уволнението й не се оспорва от въззивника.

За размера до който следва да се уважи иска: съгласно чл. 225 ал. 1 от КТ при незаконно уволнение работника или служителя има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, но за не повече от 6 месеца. Брутното трудово възнаграждение на въззиваемата, видно от намиращото се в ЛТД Допълнително споразумение към трудов договор за изменение на трудово правоотношение от 01.07.2006г. е 444.88 лв., основно месечно възнаграждение от 332.00 лв. и допълнително за продължителна работа от 112.88 лв. Така за шест месеца обезщетението се равнява на 2669,28 лв. До този размер иска е доказан и следва да се уважи, а за разликата над него до пълния претендирай размер от 2689.20 лв. следва да се отхвърли.

Предвид гореизложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото от насрещните претенции за заплащане на разноски се явява основателна тази на въззиваемата и следва да й бъде присъдена сумата в размер на 150 лв. за адвокатски хонорар, тъй като по делото не се установяват други разноски направени извън тези пред първоинстанционния съд, които са присъдени с обжалваното решение по предявения иск.

С оглед изложеното и на основание чл. 208 от ГПК съдът

 

                                     РЕШИ:

 

        ОСТАВЯ В СИЛА решение № 42/29.05.2008 г. по гр.д. №

 

1131/2007 г. на Сливенския районен съд, с което е признал за незаконно уволнението на Н.К.Г., ЕГН **********,***„Д. К." № *, и е отменил заповедта, с която е извършено, възстановил е ищцата на заеманата до уволнението длъжност „технически сътрудник лаборант" и е осъдил РВМС да заплати обезщетение в размер на 2669,28 лв. на основание чл. 225 ал. 1 от КТ, ведно с присъдените разноски и такси.

ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ВЕТЕРИНАРНО МЕДИЦИНСКА СЛУЖБА, с адрес на управление ф. Сливен, „С. ш." ПК-100, представлявана от изпълнителния директор д-р П.П. да заплати на Н.К.Г., с ЕГН: ********** ***, сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/ за направените от нея разноски в това производство.

ОТХВЪРЛЯ искането на РЕГИОНАЛНА ВЕТИРИНАРНО МЕДИЦИНСКА СЛУЖБА гр. Сливен да й бъдат присъдени направените разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК /в сила от 1.03.2008 г./ в едномесечен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.