РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 26.02.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми януари 2010 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                                          МИРА МИРЧЕВА

при участието на секретаря М.Т. разгледа докладваното от младши съдия Мирчева въззивно гр. дело № 608 по описа на съда за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е въззивно, по реда на глава глава ХVІІІ от ГПК (отм.).

            Обжалвано е от ответника И.Щ.У. решение № 471/03.06.2008 г. по гр. дело № 3799/2007 г. на Сливенския районен съд, с което той е осъден да заплати на К.И. П., Й.Ж.П. и Д.Ж.П., наследници на Ж.Д. П., сумата от 2360 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от нереализиран чист приход за периода 06.12.2006 г. – 25.01.2007 г. в резултат на причинено от Щ. ПТП, от което е последвала повреда на ползван от наследодателя на ищците автомобил и преустановяване на таксиметровата дейност с този автомобил за посочения период, както и законната лихва върху тази сума, считано от 26.01.2007 г. Решението е обжалвано от ответника само в частта за сумата над 139,74 лв.

            В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част страда от пороците нарушение на закона, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Не се сочат конкретни доводи. Жалбата е била върната от въззив­ния съд като просрочена, но след възстановяване на срока определението за връщането и е отменено от ВКС.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание пълномощникът на въззивника заявява, че поддържа жалбата, като излага и подробни съображения за това. Според него следва да се заплати обезщетение за пропуснати ползи само за пет дни, както се сочи в жалбата и каквото възражение е направено в първата инстанция, тъй като това е необходи­мото време за ремонта, докато останалата част от престоя на автомобила в сервиза не е пряка и непосредствена последица от действията на ответника, а е съпричинена от пострадалия. Според пълномощника няма задължение автомобилът да бъде откаран в този сервиз, а представеният договор е сключен на 27.01.2007 г. Наред с това заявява, че съгласно правилата на ТЗ със смъртта на Ж. П. дейността на ЕТ се прекратява, което означава, че ищците могат да претендират пропуснати ползи най-много до момента на смъртта му. Дори да има някакви пропуснати ползи след тази дата, те не са свързани с наследството.

            Жалбата е допустима.

            Предявен е иск с правно основание чл. 45 и сл. от ЗЗД – за присъждане на обезщетение в размер 2600 лв. за пропуснати ползи от пътно-транспортно произ­шествие, причинено от ответника и довело до невъзможност да бъде използван за таксиметрова дейност автомобилът с рег. № С 5017 НК за периода 06.12.2006 г. – 25.01.2007 г. Искът е уважен от първата инстанция до размера от 2360 лв.

            От фактическа страна по делото се установи следното:

Тримата ищци са наследници – съответно съпруга и синове – на Ж.Д. П..

Ж. П. е извършвал таксиметрова дейност в качеството си на едно­личен търговец с фирма „ЖИ-КИ-Ж. П.”. За дейността си той е ползвал като лизингополучател автомобил „Фиат Албеа” с рег. № С 5017 НК, собственост на „ИТА лизинг” ООД – гр. София. Автомобилите, с които е упражнявана таксимет­ровата дейност, са били управлявани от П. и от наетите по трудово правоот­ношение П.С.К. и Й.Ж.П. (един от ищците).

На 06.12.2006 г. в гр. Сливен по вина на ответника И.У. настъпва ПТП, при което автомобилът „Фиат Албеа”, управляван от П.К., е повреден и изваден от движение. До поправката му, завършена на 25.01.2007 г., той не е могъл да бъде използван.

В отношенията между лизингодателя и застрахователя му по застраховка „Каско” е съществувало задължение ремонтите на застрахованите автомобили да се извършват в определени сервизи, за да бъде изплатено застрахователното обезще­тение – за гр. Сливен такива са сервизите на „Мототехника – Сливен” АД. Автомобилът е постъпил за ремонт в сервиз на това дружество на 07.12.2006 г. и е предаден на Й.П. на 25.01.2007 г. Обикновено необходимото време за подобен ремонт (смяна на калник, фар и предна броня) е около 5 дни, но ремонтът на автомобила е завършен близо 40 дни след постъпването му в сервиза, тъй като в дилърската мрежа са липсвали определени резервни части – ляв фар и предна броня.

На 04.01.2007 г. е починал наследодателят Ж. П.. Неговите на­следници не са поели предприятието му, а по тяхно искане регистрацията на едноличния търговец е заличена от търговския регистър на 24.10.2007 г. До края на спорния период и известно време след него наследниците и наетият работник са продължавали да извършват таксиметрова дейност от името на ЕТ „ЖИ-КИ-Ж. П.“.

Съгласно заключението на експертизата пропуснатата полза от нереализиран чист приход за периода 06.12.2006 – 25.01.2007 г. е в размер общо 2329,08 лв. За изчисляването на тази сума е взета предвид цената на таксиметровите услуги и горивата (газ) към края на 2006 г. и разстоянията, изминати от същия автомобил при извършване на таксиметрови услуги за съответния период на предходната година (06.12.2005 – 25.01.2006 г.).

В периода 06.12.-31.12.2005 г., видно от заключението, при изготвянето на което са ползвани данни от пътната книжка на автомобила, той е изминал общо  8342 км. и при тези курсове е получен брутен приход 2004,13 лв.

За периода 01.01.-25.01.2006 г. според заключението автомобилът е изминал 7496 км. и е получен приход на стойност 2137,61 лв.

Налице са известни аритметични неточности в данните, отразени в пътните книжки. Общата сума на отразения в тях пробег по дни за периода 01.01.-25.01.2006 г. е равна на 7592 км. (а не 7496 км.), от които 968 км. са изминати за периода 01.01.-04.01. и 6624 км. – за периода 05.01.-26.01.2006 г. Пак според отразеното в пътната книжка, заверена на 17.12.2005 г., сборът от приходите за периода 01.01.-04.01.2006 г. включително е 259,76 лв., а за периода 05.01.-25.01.2006 г. сборът от подневно отразените приходи е 1834,98 лв.

Съгласно заключението на експертизата разходът на гориво през целия спорен период и съответния му период на предходната година е равен на 10,5 л. на 100 км., а цената на газта за периода 06.12.2006 г. – 25.01.2007 г. е 1,09 лв. за литър.

Горната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства, свидетелските показания, заключението на съдебноикономическата експертиза, изявленията на страните и данните в търговския регистър. Между страните няма спор по основните факти, ответникът оспорва единствено задължението на наследо­дателя на ищците да извърши поправката на автомобила в определен сервиз. Вярно е, че представеният договор между застрахователя „Евроинс” АД и „Мототехника” АД е с дата 08.01.2007 г.; от показанията на свидетеля Й. обаче може да се заключи, че и в периода преди това „Мототехника – Сливен” АД е обслужвало застрахованите при този застраховател автомобили. Очевидно договорът от 08.01.2007 г. не е първият подобен договор, сключен между двете дружества, а е част от трайни отношения. Общоизвестно е, че практика при застрахователите е да включват в общите си условия задължение за застрахования да ремонтира автомо­билите, предмет на застраховката, в определени автосервизи, за да му бъде изплатено обезщетението. Няма данни и други сервизи в гр. Сливен да са обслужва­ли същия застраховател.

Въз основа на установените факти съдът намира следното:

Не се спори, че вследствие на виновно противоправно поведение на ответника наследодателят на ищците е претърпял вреди, изразяващи се в пропуснати ползи, и е излишно да се излагат подробни мотиви в тази насока. Спори се само относно размера на пропуснатите ползи, които са пряка и непоследствена последица от противоправното деяние и следва да бъдат обезщетени.

Съдът намира, че е неоснователно възражението на ответника за това, че той дължи обезщетение само за период от пет дни, колкото са необходими за извършването на самия ремонт, а останалият период на престой на автомобила не е пряка и непосредствена последица от деянието и е съпричинен от пострадалия. Съпричиняване липсва – установява се, че пострадалият не е имал възможност нито да достави липсващите резервни части, нито да възложи поправката на автомобила на сервиз, различен от посочения от застрахователя, който евентуално да я извърши по-бързо, без да рискува да се лиши от застрахователното обезщетение. От друга страна, по-дългият срок на ремонта е напълно предвидима и пряка последица на противоправното поведение, доколкото е нормално от житейска гледна точка да се допусне, че определени резервни части може да не са налице във всеки момент при изпълнителя на ремонта и доставката им може да се забави известно време.

Възражението относно смъртта на едноличния търговец, с чиято търговска дейност са свързани пропуснатите ползи обаче, съдът намира за основателно. Едноличният търговец не е нищо друго освен физическо лице, извършващо търговска дейност и регистрирано в търговския регистър. Със смъртта си това лице губи както гражданската, така и търговската си правоспособност и всички негови права и задължения преминават към наследниците му, считано от този момент. Заличаването на регистрацията на едноличния търговец от търговския регистър по искане на неговите наследници има само уведомително значение – самият търговец, бидейки физическо лице, е престанал да съществува със смъртта си. Възможно е наследник на търговеца да поеме предприятието му и в този случай следва да се приеме, че дейността на предприятието е продължена от този наследник, считано от момента на смъртта на търговеца наследодател. При липса на поемане на предприятието от наследник търговската дейност следва да се счита прекратена отново от момента на смъртта, а не от момента на заличаването от търговския регистър (между смъртта и заличаването субект търговец липсва).

В случая с Ж. П. търговското му предприятие не е поето от никой от неговите наследници. Не се спори, че те са продължили да извършват фактически  таксиметрова дейност в период от няколко седмици или няколко месеца след смъртта на наследодателя си, но това е станало не по съответния ред. Съгласно Закона за автомобилните превози таксиметрова дейност може да се извършва от търговец, притежаващ удостоверение за регистрация, или от водач, извършващ дейност за своя сметка, но от името на регистриран превозвач. Ж. П. е избрал първия вариант, т.е. той в качеството си на едноличен търговец е притежавал удостоверение за регистрация като превозвач. Съгласно чл. 12, ал. 8, т. 4 от същия закон регистрацията на таксиметровия превозвач се прекратява с прекратяването на дейността му като едноличен търговец, което в настоящия случай, както се изясни, означава – със смъртта му. За дейността си след 04.01.2007 г. ищците не са разполагали със собствено удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози, нито със собствена регистрация като търговци. Те са използвали фирмата на починалия си наследодател и неговата регистрация като таксиметров превозвач, докато такъв субект през това време вече не е съществувал.

От значение за изхода на делото е не толкова обстоятелството, че тази дейност след смъртта на П. вече се извършва лично от ищците и приходите от нея не са приходи на наследството, колкото това, че те са извършвали тази дейност в нарушение, макар и само формално, на реда за извършването и. Според решение № 2313 от 08.11.1966 г. по гр. дело № 1646/66 г. на І гр.о. на ВС обезщетение за пропуснати ползи се следва само за дейност в пълно съответствие със закона, тъй като само тогава се накърнява правно защитено благо на ищеца, а само увреждането на правно защитени блага подлежи на обезщетяване. От това следва, че ако ищецът фактически не е разполагал с всички разрешения за извършването на дейността, обезщетение не му се дължи, без оглед на неговата правоспособност да извършва дейността и без оглед на това, дали е можел да се снабди със съответните разрешения, или не.

Размерът на пропуснатите ползи за целия спорен период съгласно заключе­нието на експертизата е около 2329 лв. Каква част от този размер се пада на периодите до и след 04.01.2007 г., може да се изчисли съответно по начина, който е използвал експертът при изчисляването на целия размер. Това той е направил, като според броя изминати километри е изчислил разхода на газ в литри и в левове по цени от декември 2006 и януари 2007 г. и е извадил този разход от общата сума на приходите за периода. За периода от 06.12.2005 г. до 04.01.2006 г. включително автомобилът е изминал 9310 км. (8342 км. през декември и 968 км. до 4 януари), което означава, че е изразходвал 977,55 л. газ. При цена от 1,09 лв. за литър това прави стойност 1065,52 лв. Приходите, отчетени за периода от 06.12.2005 г. до 04.01.2006 г., са в размер 2263,89 лв., от които 2004,13 за декември и 259,76 лв. за първите 4 дни на януари. Така изчислен, размерът на пропуснатите ползи за периода 06.12.2006 г. – 04.01.2007 г. е 1198,37 лв., или приблизително 1200 лв.

За сумата над 1200 лв., съответстваща приблизително на периода след 05.01.2007 г., крайните изводи на настоящата инстанция не съвпадат с тези на първата и решението в тази част следва да се отмени, а в обжалваната част до размер от 1200 лв. – да се остави в сила. Разноските за двете инстанции следва да се разпределят съобразно този изход на делото. Въззивникът е направил 220 лв. разноски в първата инстанция и 44,40 лв., колкото съответстват на обжалваната от него част от решението, във втората, а въззиваемите са направили 384 лв. разноски в първата инстанция и 250 лв. във втората.

Законната лихва върху цялата сума е присъдена с първоинстанционното решение, както е била поискана – считано от 26.01.2007 г., затова и присъдената законна лихва върху сумата от 1200 лв. следва да се начислява от тази дата.

С оглед изложеното и на основание чл. 208 от ГПК (отм.) съдът

 РЕШИ:

Отменя решение № 471/03.06.2008 г. по гр. дело № 3799/2007 г. на Сливен­ския районен съд в частта му за сумата над 1200 лв. до 2360 лв., отнасяща се за периода 05.01.2007 г. – 26.01.2007 г.

Отхвърля иска на К.И. П., ЕГН **********, Й.Ж.П., ЕГН **********, и Д.Ж.П., ЕГН **********,***, наследници на Ж.Д. П., срещу И.Щ.У., ЕГН **********,*** за сумата от общо 1160 лв., ведно със законната лихва, представляваща обезщетение за  пропуснати ползи от нереализиран чист приход за периода 05.01.2007 г. – 25.01.2007 г. в резултат на причинено от Щ. ПТП, от което е последвала повреда на ползван от наследодателя на ищците автомобил и преустановяване на таксиметровата дейност с този автомобил за посочения период.

Оставя в сила решението в останалата му обжалвана част.

Отменя решението в частта му за разноските за сумата над 195,25 лв., пред­ставляващи направени от ищците разноски в първоинстанционното производство.

Осъжда И.Щ.У. да заплати поравно на К.И. П. Й.Ж.П. и Д.Ж.П. сумата 127,12 лв., представляваща направени от тях разноски във въззивната инстанция.

Осъжда К.И. П., Й.Ж.П. и Д.Ж.П. да заплатят поравно на И.Щ.У. сумата 129,95 лв., представляваща направени от него разноски в първата и във въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.