Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 15.01.2009 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на първи декември  през две хиляди и осма година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р.Д.

ЧЛЕНОВЕ:  М.Б.

 М.Х.

 

 

При секретаря  М.Ж., като разгледа докладваното от М.Б. *** по описа за 2008 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.196 и сл. от ГПК.

 

         Делото е образувано по въззивна жалба на К.А.Д. ЕГН ********** ***„Е. Б.” № ** против Решение № 1142/22.04.2008г.  по гр.д. № 1921/2006г. по описа на Сливенския районен съд. Решението е обжалвано в частта, с която  е бил отхвърлен предявения от въззивника против  В.А.В. и В.П.В.,*** иск за делба на поземлен имот с идентификатор 67338.414.316 и площ от 961 кв.м.. В жалбата се сочи, че решението в тази част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано. На първо място е посочено, че като доказателство за собственост може да служи положения знак  Z” в скицата от 1991 г. при положение, че по делото не са налице доказателства за наличието на извършени прехвърлителни сделки за 461 кв.м.  На второ място е посочено, че съдът изрично е приел, че през 1972 г. въззиваемият В. е закупил 5/11 ид.ч. от 1110 кв.м. а не реални 510 кв.м., поради което производството по делото по делба само между страните по това дело е недопустимо, защото не участват останалите собственици на идеални части. На трето място е посочено, че по делото не са събрани доказателства за владението на процесния имот от страна само на въззиваемите с противопоставянето им на въззивника, поради което не може  да бъде прието, че е придобито по давност. Моли се в обжалваната част решението да бъде отменено и да се постанови други с което бъде допусната делба на процесния имот при квоти за въззивника 231/961 ид.ч. и общо за двамата въззиваеми 730/961 ид.ч.

         В съдебно заседание въззивникът редовно призован се явява лично с адв. Д., която поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. В допълнителна писмена защита отново излага съображенията си  посочени във въззивната жалба.  Нито с въззивната жалба, нито в изявлението по същество, както и представената писмена защита въззивникът не е претендирал разноски.

         Въззиваемите В. и В. В. се представляват в с.з. от адв.А., която оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира за разноски по делото.

         Пред въззивната инстанция се събраха допълнително писмени и гласни доказателства .

         От събраните по делото доказателствата , преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

         Въззивникът К. Д. и въззиваемата В.В. са законни наследници на А.К. Д. *** К., починал на 03.01.1993г. и Г. Х. ***, починала на 16.09.2005г. Това обстоятелство се установява от представените по делото Удостоверения за наследници №№ 003890 и 003891 от 15.06.2006г. на Община – Сливен.

         Въззиваемите В. и В. В. са съпрузи и това обстоятелство се установява от представеното по делото копие от Удостоверение за гр.брак № 654/1967г.

         Видно от нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 113/31.05.1972г. въззиваемият В. закупил от Н. Й. Х. 5/11 ид.ч. от недвижим имот лозе – овощна градина, находящо се в землището на гр.Сливен м.”Гюргюнлюка” със същия нотариален акт, продавачът Н. Х. отстъпила правото на ползване на 504 кв.м. от овощна градина при граници от юг – Н.Т. М., север – И. Ж. П., запад – път и изток – А. К. Д. и И. Ж. П., съставляващи средната част от лозе – овощна градина.

         В съседство на имота закупен от В.В. от източна негова страна наследодателя на Костадин Д. и В.В. А. К.Д. притежавал недвижим имот  с неустановени граници и площ.        

         С нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение и наследство № 36/17.05.2006г.  В.В. и К.Д. били признати за собственици в равни дялове от ½ ид.ч. на поземлен имот № 3743 по плана на новообразуваните имоти в м. „Погребите” сел.образование „Изгрев” в землището на гр. Сливен целият с площ от 1006кв.м.. При съставянето на нотариалния акт за собственост пред нотариус К. Т. се явили в качеството на свидетели Г.К. П., Й. Х. С. и И. Х. С., които единодушно дали сведения, че имота притежаван от родителите  на В. и Д. *** сведения са били обективирани в протокол от 17.05.2006г.  Молбата-декларация на основание на която е била извършена  обстоятелствената  проверка К. и В.В. описали имота, за който се иска издаването на нотариален акт с площ от 1006 кв.м. Молбата-декларация била подписана и от двамата.

         По делото са извършени няколко съдебно-технически експертизи. В експертното заключение депозирано на 16.02.2007г. в.л. Р. Ж. е посочила, че имота закупен през 1972г. от В.П.В. по кадастралния план от 1989 г. е индивидуализиран с планов № 3742 и в разписния лист към плана имота е бил записан на името на въззиваемия В.В.. Имотът притежаван от А. К. Д. е бил записан на негово име в разписния лист към кадастралния план от 1989г. Имота е бил записан с планов № 3743. Вещото лице е посочило, че площта на имота собственост на А. Д. по графоаналитични данни от плана е 1463 кв.м., а този на въззиваемия В. ***, като между двата имота има ограда от мрежа и метални колове, която по данни на страните е изградена през 1973 г. Вещото лице е посочило също така, че Община Сливен няма запазени строителни книжа, относно построената в имота на В. вилна сграда.

         Заключението депозирано на 24.10.2007г. в.л. Р. Ж. е посочила, че  по кадастралната карта на гр.С. имот с планоснимачен № 3742 съответства  на поземлен имот с интификатор 67338.414.316 и в разписния лист е записан като собственост на В.В. без да е посочен изричен документ за собственост, а имот планоснимане № 3743, записан на името на А. Д. без посочен документ за собственост е с интификационен № 67338.414.317. Вещото лице е посочило също така, че  квадратурата на поземлен имот  67338.414.316 е 961 кв.м. и съвпада с квадратурата на имота, собственост на В. с планов № 3742 по кадастралния план от 1989г.

         Квадратурата  на поземлен имот 67338.414.317 е 1006 кв.м. и съвпада с квадратурата на имот № 3743 по кадастралния план от 1989г., за който в разписната книга като собственик е посочен А. Д. Вещото лице е посочило, че към 1989г. вилната сграда построена в имот № 3742 е била  изградена, тъй като е заснета. Сградата била  узаконена с Акт № 125/02.06.1991г., издаден от Общински народен съвет – Сливен.

         В обясненията си дадени в с.з. на 02.11.2007г. в.л. Х. е уточнила, че разликата от площта на имот 3743 посочена по първото заключение и тази посочена по второто съответно разликата за площта на имот 3742 се дължи на това, че площта по скица № 1463 означена със знака  Z  в единия случай е  включила в площта за имот 3742, а във втория случай за имот 3743. Вещото лице е посочило, че  към момента площта на имот  с интификаор 67338.414.316 е 961 кв.м. според данните на Агенцията по кадастъра, а имот  67338.414.317 е с площ 1006 кв.м.

         Видно от представената по делото скица № 2668/05.04.2007г. на Агенцията по кадастъра поземлен имот 67338.414.316 е с площ от 961 кв.м. със собственик В.П.  и съседи имоти №№ 67338.414.363, 67338.414.318, 67338.414.317, 67338.414.315.

         Видно от представената по делото скица № 503/14.07.2006г. на Агенцията по кадастъра поземлен имот 67338.414.317 е с площ от 1006 кв.м. със собственик   В.А.В. и К.А.Д. и съседи имоти №№ Видно от представената по делото скица № 2668/05.04.2007г. на Агенцията по кадастъра поземлен имот 67338.414.316 е с площ от 961 кв.м. със собственик В.П.  и съседи имоти №№67338.414.316, 67338.414.315, 67338.414.301, 67338.414.300, 67338.414.299 и 67338.414.319.

         По делото са разпитани свидетелите Д., П., Е., Д., М. и К.. Съдът кредитира показанията им като при тези дадени от свид.Д. взе предвид обстоятелството, че същата е съпруга на въззивника К.Д. . От свидетелските показания се установи, че първоначално недвижим имот в процесната местност е бил закупен от А. Д. без обаче за това да е съставен нотариален акт за собственост т.е. не е била спазена законната форма за придобиване право на собственост. Кои са били съседи на имота собственост на Е. Д. и каква е била неговата площ обаче не можа да се установи от свидетелските показания. По-късно около 1972 г. въззиваемият В. закупил в съседство имот, след закупуването на който  достъпа до имота на А. Д. ставал през имота на В.. Вилната сграда, която била изградена в имота на В. била изграждана основно от него и с помощта на А. Д. и баща му. След пенсионирането си около 1989 г. В. заживял трайно и постоянно във вилната сграда като отглеждал там крави. За известен период от време 2006-2007г.  въззиваемата В.В. също живеела на вилата. До смъртта си А. Д. ползвал и двата имота, след което съпругата му Г. Д. заживяла основно при сина си К., който периодично  посещавал имота на баща си. От свидетелските показания на свид. П.се установи, че около 2005 г. / 2 г. преди разпита му/ въззивникът К.Д. е бил възпрепятстван да влезе в съсобствения имот, за да вземе дърва, тъй като входната врата на имота на В. бива затворена. П. е посочил, че това е станало преди смъртта на Г.Д..

Обжалваното решение било съобщено на въззивника на 7.05.2008 г. в рамките на законно определения 14 дневен срок и на 19.05.2008 г. е била депозирана въззивната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства  поотделно и в тяхната съвкупност съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена срок и от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Предявен е иск за делба на недвижим имот с идентификатор № 67338.414.316. Основанието на въззивника да иска допускане до делба на този имот е твърдението му, че същият е съсобствен между него и въззиваемите, тъй като част от имота е бил собственост на общия наследодател А. Д..  За да бъде допусната делба на имота именно това е обстоятелството, което следва да бъде доказано по един несъмнен начин.  От данните по делото обаче не се установи каква площ е бил имотът, собственост на А. Д.. В тази насока писмените данни сочат, че с приемането на кадастралната карта  на процесната местност през 1989 г. поземленият имот, собственост на А. Д.,  бил заснет с пл. № 3743 /сегашен идентификатор 67338.414.317/ и е бил с площ от 1006 кв.м. За този имот в разписната книга А. Д. е бил записан като собственик, макар и да не е било посочено основанието на придобиването му на правото на собственост. За имот № 67338.414.316 вписан по кадастралната карта като собственост на В.В. по делото не се събраха доказателства, от които да е видно, че част от него е била собственост на А. Д. в някакъв период от време. Данните по отношение на имота сочат на това, че въззив. В. е придобил единствено 5/11 ид.ч. от 1100 кв.м. от трето неучастващо по делото лице и правото на ползване на 500 кв.м. Тъй като обаче не се установява имотът да е съсобствен между въззиваемите и въззивника, не следва да се поставя и въпросът за допустимост на производството по делба поради неучастие на третото лице продало идеалните части от правото на собственост на В..

Следва да се има предвид и обстоятелството, че в молбата-декларация до нотариус К. Т., с което въззивникът Д. и въззиваемата В. са поискали съставяне на  констативен нотариален акт за собственост на основание давностно владение, същите изрично са посочили, че имотът  собственост на общия наследодател А.Д. ***-декларация е подписана от въззивника, което само по себе си означава признаване на този факт от него. Свидетелските показания, дадени пред нотариус Т. от свидетелите  Г. Е., Й. С. и И. С.са също  безпротиворечиви по отношение площта на недвижимия имот от около 1000 кв.м.

Тъй като изводите на настоящата съдебна инстанция съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото деловодни разноски следва да бъдат присъдени на въззиваемата страна. Пред въззивната инстанция са представени доказателства за извършени разходи от въззив. В.В. в размер на 100 лв. адвокатско възнаграждение, за която сума въззивникът К.А.Д. следва да бъде осъден да й заплати.

        

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1142 / 22.04.2008 г. по гр.д. № 1921/2006 г. на Сливенския районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО .

         ОСЪЖДА К.А.Д. ЕГН ********** ***„Е. Б.” № ** да заплати на В.А.В. ЕГН ********** *** деловодни разноски в размер на 100 /сто/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен  срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                  2.