РЕШЕНИЕ

                                                        

                                       гр. Сливен, 07.04.2009 г.

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и девета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

                                                              ЧЛЕНОВЕ: М.Б.

                                                                                  М.Х.

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от мл. с. М.Х.,*** по описа на съда за 2008г., за да се произнесе съобрази следното:

              Производството е въззивно. Образувано е по жалба подадена срещу решение - постановено по искова молба подадена преди 01.03.2008г., поради което и съгласно §2 ал.2 от ГПК се движи по реда на отменения ГПК.

         Въззивникът обжалва решение на СлРС, с което е признато за установено по отношение на „Т. – С." ЕАД, че П.С.Т. не дължи сумата от 1079.31 лв., представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода от 31.01.2001 г. до 30.06.2002 г., с лихва върху нея в размер на 186.36 лв., както и разноски по делото, които са присъдени в размер на 58.59 лв. Счита обжалваното решение за частично незаконосъобразно, необосновано, неправилно. Посочва, че за подписването на споразумението не било необходимо същото да бъде изведено с дата и номер от деловодството, тъй като е изходящ от страната частен документ. По отношение на съмнението кой е бил изпълнителен директор по време на подписване на споразумението, моли да му бъде дадена възможност в с.з. да представи трудовия договор на подписалия споразумението инж. Ц. Д.. Моли да се отмени атакуваното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло предявения от П.Т. отрицателен установителен иск, като неоснователен и недоказан.

В с.з. за въззивното дружество се явява адв. Г., която поддържа жалбата и уточнява, че обжалва решението изцяло, а не частично. Представя договор за възлагане управлението на инж. Ц. Д.. Моли да й бъде дадена възможност да представи удостоверение за актуално състояние или друг документ, от който да е видно, че към този период представител на „Т. С." ЕАД е изпълнителен директор инж. Ц. Д.. С молба вх. № 8812/21.11.08 г. представя  вносна бележка за заплатената държавна такса, удостоверение за актуално състояние по ф.д.№ 199/96 от 24.01.2003 г. на СлОС, Решение № 1997 от 28.12.2001 г. на СлОС по ф.д.№ 199/96, както и удостоверение по ф.д.№ 199/96 от 09.08.2002 г. на Окръжен съд гр. Сливен. Посочва, че точно за периода, за който е сключено споразумението няма издадено удостоверение за актуално състояние, затова представя решение на фирмено отделение за вписването като изпълнителен директор на инж. Ц. Д.. Няма искания за доказателства. По същество моли да се отмени  решението на Районния съд като неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че неправилно РС е сметнал, че към процесния период не е ясно кой е изпълнителния директор. Счита за неоснователно твърдението на РС, че за подписването на споразумението е необходимо същото да е изведено с дата и № от деловодството. Намира, че това не е необходимо, тъй като същото не е изходящ от страната частен документ. Не счита за основателно твърдението на  въззиваемата страна, че задължението е погасено по давност, тъй като със сключеното споразумение длъжникът признал задължението си, с което прекъсва давността, след като е образувано изпълнителното производство и давност по време на същото не тече. Поправя се, счита, че по време на съдебното изпълнение не тече давност, поради което моли да се отмени атакуваното решение на РС и се отхвърли изцяло предявения отрицателен установителен иск от П.Т. като неоснователен.

За въззиваемия в с.з. се явява адв. Р., който заявява, че жалбата е неоснователна, а решението правилно и законосъобразно. Няма искане за събиране на нови доказателства. Не се противопоставя да се приемат доказателствата на въззивната страна. По същество моли да се остави в сила решението на СлРС, като обосновано и законосъобразно. Сочи, че РС е обсъдил задълбочено доказателствата по делото и е направил правилния извод, че претендираната с отрицателно установителния иск сума е погасена по давност, съгласно  чл. 111 б. „б” предложение последно от ЗЗД. Счита, че споразумението, което представя ответната страна не прекъсва давността, тъй като върху него няма Изх. № нито дата на извеждане от деловодството на „Т.”, което поражда съмнение, че същото е с недостоверна дата на подписване. С оглед изложеното моли да се остави в сила решението на СлРС и претендира разноските по делото.

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна в процеса имаща правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение и е спазен преклузивния 14 - дневен срок.

На основание чл. 209 от ГПК съдът извърши проверка за валидност и допустимост на решението и намира, че същото не страда от пороци обуславящи прогласяването му като нищожно.

Разглеждайки жалбата съгласно чл. 208 от ГПК въз основа на събраните по делото доказателства и техния анализ се установява    следното от фактическа страна:

         Безспорно е между страните по делото, че въззиваемият притежава жилище в гр. С., ж.к.”С. З.”, бл. ., вх. ., ет. *, ап. *, където в спорния период 31.01.2001 г.- 30.06.2002 г. е доставяна топлоенергия. Видно от представените по делото извлечение по сметка 4104 „Клиенти-топлоенергия население” и справка за задължение на абонат 10464 П.С.Т., общата сума, за използвана и неплатена топлоенергия за периода от 01.01.2001 г. до 31.07.2005 г възлиза на 2723,30 лв.

Въззивното дружество "Т. – С." ЕАД в качеството  му на доставчик на топлинна енергия е подало на 22.08.2005 г. до Сливенски районен съд молба за издаване на изпълнителен лист против П.С.Т. на несъдебно изпълнително основание, въз основа на извлечение от сметка за дължими суми за топлоенергия. Въз основа на молбата на "Т. – С." ЕАД бил издаден изпълнителен лист по ч.г.гр.д. № 1687/2005 г. на Сливенски районен съд против П.С.Т. за следните суми: главница 2723,30 лв., представляваща цена за ползвана и неплатена топлинна енергия, за периода от 01.01.2001 г. до 31.08.2005 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 22.08.2005 г. до окончателното изплащане на главницата, както и мораторна лихва до 10.08.2005 г. в размер на 206,24 лв., както и разноски по делото в размер на 58,59 лв.

На 24.09.2002 г. въззиваемият е подписал споразумение с изп. директор на въззивното дружество Ц. Д., с което е признал дължимостта на вземането на кредитора за част от периода: от 1.12.2000 г. до 30.06.2002 г. за сумата 1344,04 лв., от които главница 1283,98 лв. и 60,06 лв. лихва, изтекла към 24.09.2002 г., като е уговорено разсрочено плащане на задължението. За „Т.-С.” ЕАД споразумението е подписано от посочения в текста изпълнителен директор Ц. Д.. За длъжника Т. споразумението е подписано лично от него. Т. не е погасявал задължението си съгласно уговореното.

От представените по делото удостоверение за актуално състояние по ф.д.№ 199/96 от 24.01.2003 г. на СлОС, Решение № 1997 от 28.12.2001 г. на СлОС по ф.д.№ 199/96, договор № ДВ 238-А/06.12.2001 г. за възлагане на управлението на „Т.-С.”ЕАД от 06.12.2001 г. между председателя на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси от една страна и Ц. Д. от друга, както и удостоверение по ф.д.№ 199/96 от 09.08.2002 г. на Окръжен съд гр. Сливен, се установява, че изпълнителен директор на въззивното дружество към 24.09.2002 г., с когото въззиваемият е подписал цит. споразумение е Ц. И. Д..

По делото пред първоинстанционния съд е направено оспорване на споразумението, от длъжника, като е открито производство по чл. 154 от ГПК относно автентичността на подписа на изпълнителния директор към 2002 г., като се сочи и липсата на дата и номер на завеждане в деловодството на въззивното дружество. Въззиваемия, който го оспорва, съгласно чл. 154 ал. 3 предл. първо от ГПК носи тежестта на доказване. По това производство не са представени никакви доказателства от негова страна, които да оборват истинността на документа и пред тази инстанция оспорването не е доказано.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният отрицателният установителен иск с правно основание чл. 254 вр. чл. 97 от ГПК е допустим - предявен е от лице, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо недължимостта на вземането по издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание изпълнителен лист.

Разгледан по същество същият е неоснователен и недоказан и като такъв, следва да се отхвърли. Съображенията за това са следните:

Предявеният отрицателният установителен иск по чл. 254 вр. чл. 97 от ГПК има за предмет установяване на фактическата, материалната недължимост на сумата, за която е бил издаден изпълнителен лист по реда на установеното от разпоредбите на ГПК безспорно съдебно производство. По този иск на обсъждане подлежат всички доводи на въззиваемия срещу документа, въз основа на който е бил вече издаден изпълнителен лист. Правото се установява въз основа на доказване на фактите, които са съществували преди издаването на акта, който е послужил за изпълнително основание, така също на фактите настъпили след това. Това е така винаги, когато съдебният акт за издаване на изпълнителен лист е постановен въз основа на несъдебно изпълнително основание, какъвто е и настоящия случай, тъй като съществуването на правото не е установено и закона допуска неговото установяване.

В случая е налице признание на вземането, за част от периода, за което въззиваемия е сключил писмено споразумение на 24.09.2002 г. с „Т.-С.”ЕАД, като собственик на имота и потребител на топлинна енергия. Споразумението е валидно, прието по делото като частен документ, подписан от лицата, които са го издали и съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в него са направени от тези лица, съгласно чл. 144 от ГПК. От проведеното производство по 154 от ГПК относно автентичността на подписа на изпълнителния директор към 2002 г. не са представени никакви доказателства от страната, която го оспорва и която, съгласно чл. 154 ал. 3 предложение първо от ГПК, носи тежестта на доказване, при което оспорването не е доказано. На основание чл. 155 от ГПК съдът е извършил проверка чрез сравняване с други безспорни документи /оригинален договор от 2005 г./ и не е констатирал никаква разлика в подписите на изп. директор.

Споразумението от 24.09.2002 г. прекъсва неизтеклата давност за вноските, дължими за периода 31.01.2001 г. – 30.06.2002 г. За действителността на споразумението няма изискване то да носи изходящ номер или в него да бъде посочено името на подписалото го лице. Дори това да не е законният представител Ц. Д. лично или негов пълномощник, т.е. дори да е лице без представителна власт, дружеството може по всяко време да потвърди действията, извършени от негово име  и чрез свой представител. На второ място, за прекъсването на давността е достатъчно изявлението на длъжника П.Т., с което той признава задължението си – не е необходимо заедно с него да е направено и някакво изявление на кредитора или да е сключено споразумение.

Съдът намира, че месечните сметки за ползвана топлинна енергия представ­ляват задължения за периодични плащания, които съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД се погасяват с тригодишна давност, която тече отделно за всяка вноска. За вноските, дължими за периода посочен в исковата молба от 31.01.01 г. до 30.06.02 г., погасителната давност е прекъсната за пръв път със споразумението от 24.09.2002 г. и е започнала да тече нова давност, която на свой ред е прекъсната с подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на 22.08.2005 г. След издаването на изпълнителен лист на 02.09.2005 г. е започ­нала да тече нова тригодишна давност, която не е била изтекла към края на 2005 г., когато е образувано изпълнителното производство при държавен съдебен изпълнител по и.д. № 20052230400567 на СИС при СлРС и е предприето принудително изпълнение срещу длъжника. С образуването на това производство погасителната давност отново е прекъсната и нова не започва да тече, докато трае изпълнителният процес (в този смисъл – че по време на изпълнителния процес давността спира – е ППВС 3/80 г.).

Общият размер на задължението за периода от 31.01.2001 г. до 30.06.2002 г. според извлеченията от сметки е съответно 1079,31 лв. главница и 186,36 лв. лихва за забава към 30.06.2002 г. или общо 1265,67 лв. Разноските по изпълнителния лист са в размер 58,59 лв.

Между страните не се спори, че през процесния период въззивното дружество е доставяло за обект - апартамент № *, находящ се в гр.С., ж.к. „С. З.” бл. *, вх. *, ет. *, ежемесечно топлинна енергия, като за въззиваемия, като потребител /по смисъла на чл.5, ал.1, т.2 от Наредба № 1 за ползване на топлинната енергия, чл. 106а, ал.4 от ЗЕЕЕ, чл.153, ал.1 от ЗЕ е възникнало задължението да я заплати. Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата на които основава своите искания и възражения. От тази разпоредба на закона следва, че подлежат на доказване конкретните факти, на които е основан иска или възражението, но когато ищецът отрича съществуването на тези факти, тежестта на доказването се прехвърля върху ответника. При предявен отрицателен установителен иск, какъвто е и настоящия, въззивникът е този, който трябва да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. В случая въззивното дружество е ангажирало писмени доказателства, неоспорени от въззиваемия, от които е видно: на първо място какво се включва в задължението на въззиваемия за всеки един отделен месец от процесния период, каква част от начислената сума е за отопление за битово-гореща вода /БГВ/, сградна инсталация, такса мощност, както и за заплащане на монтираните в жилището на въззиваемия измервателни уреди.

С оглед изложеното съдът намира, че въззивника безспорно, с годни доказателства установи съществуването и дължимостта на вземането си за спорния период от 31.01.2001 г. до 30.06.2002 г., съответно, че сумите са правилно и законосъобразно начислени. С оглед дължимостта на главното вземане /главница за консумирана и незаплатена топлинна енергия/ следва и дължимостта на обезщетението за забава в размер на законната лихва /чл. 86 от ЗЗД/. Поради това предявения отрицателен установителен иск и в тази му част е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли за сумите: главница в размер на 1079,31 лв., представляваща цена за ползвана и неплатена топлинна енергия, за периода от 31.01.2001 г. до 30.06.2002 г., ведно със съответната мораторна лихва до 30.06.2002 г. в размер на 186,36 лв. и разноски по делото в размер на 58,59 лв.

Предвид решаващите изводи на настоящата въззивна инстанция изложени по - горе, решението на Районния съд, като неправилно поради нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният отрицателен установителен иск да се отхвърли като неоснователен.

Двете страни са претендирали присъждане на направените по делото разноски и с оглед изхода на спора, съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 и ал.2 от ГПК следва да бъдат присъдени такива на въззивното дружество - разноски в размер на 26 лв. държавна такса и 100 лв. адвокатско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното, на основание чл. 208 от ГПК съдът

 

                                            Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 560/30.06.2008 г. постановено по гр.д. № 560\08г. по описа на РС гр. Сливен, с което Е УВАЖЕН предявеният от П.С.Т., ЕГН **********,***„Ц. О.” № *, ет. *, против „Т.-С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. К.” № *, БУЛСТАТ 119004654, представлявано от Р. К. А., чрез пълномощник адв. П.Г.,***, отрицателен установителен ИСК, че не дължи сумата: 1079,31 лв., представляваща цена за ползвана и неплатена топлинна енергия, за периода от 31.01.2001 г. до 30.06.2002 г., ведно със съответната мораторна лихва до 30.06.2002 г. в размер на 186,36 лв. и разноски по делото в размер на 58,59 лв. дължими по изпълнителен лист, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо него ПОСТАНОВИ

      ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.С.Т., ЕГН **********,***, против „Т.-С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. К.” № *, БУЛСТАТ ********, представлявано от Р. К. А., чрез пълномощник адв. П.Г.,***, отрицателен установителен ИСК, че не дължи сумата: 1079,31 лв./хиляда и седемдесет и девет лева и тридесет и една стотинки/, представляваща цена за ползвана и неплатена топлинна енергия, за периода от 31.01.2001 г. до 30.06.2002 г., ведно със съответната мораторна лихва до 30.06.2002 г. в размер на 186,36 лв. /сто осемдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/ и разноски по делото в размер на 58,59 лв. /петдесет и осем лева и петдесет и девет стотинки/ дължими по изпълнителен лист, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА П.С.Т., ЕГН **********,***, да заплати на „Т.-С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. К.” № *, БУЛСТАТ 119004654, представлявано от Р. К. А., чрез пълномощник адв. П.Г.,***, сумата 126,00 лв./сто двадесет и шест лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването на страните, пред Върховния касационен съд на Република България, по реда на чл. 280 от ГПК /в сила от 1.03.2008 г./.

 

 

 

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: