Р Е Ш Е Н И Е  № 17

 

Гр. Сливен, 24.03.2009г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,първи граждански състав в публичното

 заседание на………………пети март………………………

през две хиляди и девета година в състав:

                                                                  Председател:С.Б.

                             Членове:                                                                       

при секретаря………………Е. Х.…….…………………и с участието на прокурора………С.Г.…..………………...като разгледа докладваното от …………… съдията С.Б.…*** по описа за 2008  година, за да се произнесе съобрази:

            Предявеният иск е за поставяне под запрещение и намира правното си основание в чл. 5 ал.1 от ЗЛС във вр. чл.336 и сл. от ГПК.

            Ищцата твърди в исковата си молба, че ответницата е нейна дъщеря. В момента същата е на 40 години и да 15.05.2008г. работила ката медицинска сестра в ПО на МБАЛ “И. С.” гр. Сливен. От тази дата започнала де се държи неадекватно, като проявявала чести изблици на гняв, предизвиквала скандали и налитала на бойна роднини и съсъди. Основно потърпевша била нейната баба, която живеела с нея в едно жилище. От устната  консултация с д-р Н. Н. установили че ответницата страда от психично заболяване и тъй като категорично отказала да се лекува доброволно, сезирали ОП-Сливен за принудителното й настаняване на лечение в ПБ гр. Раднево по д. № 1175/2008г. на СлРС. Диагнозата на ответницата била “шизофрения – параноидна форма”. Веднага след постановяване на решението за принудително настаняване ответницата сключила граждански брак с лицето П. В. След това изгонила от жилището в което живеела баба си, която била принудена да живее при роднини. Счита че след провеждане на настоящото производството брака на ответницата следва да бъде обявен за недействителен на основание чл. 13 ал.1 т.2 от СК, тъй като съществува реална опасност съпруга на ответницата злонамерено да я мотивира да се разпореди с притежаваното от нея жилище. Счита че са налице условията за поставяне на ответницата под пълно или ограничено запрещение в зависимост от тежестта на психичното заболяване и настаняването й на задължително лечение в ПБ гр. Р. Счита, че като нейна майка следва да бъде назначена за временен попечител или настойник до назначаваното на постоянен такъв.

            В с.з., поддържа иска си. Счита че в момента ответницата е в добро състояние тъй като взема предписаните й лекарства, но това не е постоянно състояние.

            Ответницата, чрез представителя си по пълномощие оспорва изцяло предявения иск, като моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Счита че е в състояние да се грижи за себе си и за работите си. Претендира разноски.

            Представителят на ОП-Сливен счита, че не са събрани достатъчно доказателства за поставянето на ответницата под запрещение и предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

            От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

            Ищцата е майка на ответницата.

            Видно от заключението на назначената експертиза и от събраните гласни доказателства в началото на месец февруари 2008г.  са забелязало влошаване на състоянието на ответницата. Същата била прегледана от лекар и установено, че страда от психично заболяване “шизофрения – параноидна форма”. Тъй като към този момент поведението на ответницата било конфликтно с Решение № 623/10.07.2008г. по ЧНД№1175/2008г. на СлРС ответницата била настанена на задължително лечение в ПБ гр. Р. за срок от три месеца. Решението на СлРС било потвърдено с Решение № 108/29.07.2008г. по ВНОХД № 355/08 на СлОС.

            След провеждането на задължителното лечение и при редовен прием на лекарства в момента ответницата е в състояние на терапевтична ремисия. Видно заключението на съдебно психиатричната експертиза, изготвена от в.л. д-р П. ответницата е в състояние да се грижи за работите и интересите си.

            От показанията на разпитаните свидетели, включително и тези посочени от ищцата, се установява че  ищцата няма налудни прояви, приема назначеното лечение, има семейство и се справя с житейските ситуации.

            Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на   събраните писмени и гласни доказателства и като кредитира изцяло заключението на назначената експертиза.

            На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Предявеният иск за поставяне под запрещение е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.

            Не са налице са комулативно изискуемите предпоставки на чл. 5 ал.1 от ЗЛС за поставяне на ответницата под пълно или частично запрещение, а именно: същата да страда от психично заболяване и това й състояние не й позволява да се грижи за своите работи. От събраните доказателства се установи, че ответницата страда от психично заболяване “шизофрения – параноидна форма” с установени прояви от м. февруари 2008г. В резултат на предприетото лечение, обаче състоянието й се е подобрило и в момента тя е в състояние на терапевтична ремисия. В това си състояние тя е способна изцяло да се грижи за себе си и за интересите си и не следва да бъде поставяна под запрещение (нито пълно нито частично). Преценката на критериите за поставяне под запрещение следа да бъде извършена към момента на приключване на устните състезания по делото, като бъдат взети предвид всички доказателства и в резултата на тази преценка се налага извода, че не са налице условията за поставяне на ответницата под запрещение към настоящия момент. С оглед изложените съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

            Останалите обстоятелства, изложени в исковата молба, касаещи извършените разпоредителни сделки от ответницата и  способността й да сключи граждански брак към един минал момент не са в предмета на доказване на настоящото производство, поради което не следва да бъдат обсъждани от съда.

            С оглед този изход на производството и на основание чл. 338 ал.4 пр. второ от ГПК, на ответницата се дължат направените разноски за адвокатска защита в размер на 250 лв.

           

            Ръководен от изложените съображения съдът

 

 

Р      Е       Ш       И  :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.Д.С. ЕГН ********** *** 13-А-1 против Д.С.А. ЕГН ********** *** 3-А-5 иск за поставяне под запрещение, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА Р.Д.С. ЕГН ********** *** 13-А-1 да заплати на Д.С.А. ЕГН ********** *** 3-А-5 направените разноски в размер на 250 лв.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му  на страните пред Апелативен съд – Бургас.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: