РЕШЕНИЕ №                                

гр. Сливен, 17.03.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и девета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Д.,

ЧЛЕНОВЕ: Х.М.,***М.Х.,

при участието на секретаря М.Т., като се запозна с докладваното от Хр.М. *** по описа на съда за 2008г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно и е образувано  по жалба срещу решение на първоинстанционния съд постановено по дело, което е образувано по искова молба постъпила преди 01.03.2008г., поради което и съгласно §2 ал.1 от ПЗР на ГПК (доп. ДВ бр. 50 от 2008г.) подлежи на разглеждане по реда на отменения ГПК (по-долу в решението „ГПК)

С обжалваното решение № 692\08.07.2008г. постановено по гр.д. № 1425 по описа за 2007г. на РС – Сливен е отхвърлен предявения от В. Д. М., А. Ив. Е., Д. Ив. М., В. П. М., Д. П. М. и И. П. М. против Е. Д. М., Е. Й. Д., П. Игн. М., А. Ив. В. и И. Ал. В. установителен иск, за собственост по отношение на имоти, индивидуализиращи се като УПИ № ІІ – 8 и УПИ № ХХVІ-8 в кв. 2 по плана на кв. „Н. с.” на гр. С. с обща площ от 1200 кв.м. при граници УПИ №, №, № ХХVІІ-8, ХХVІІІ-6, І-6, ІІІ-8 и път като неоснователен. Със същото решение ищците са осъдени да заплатят на ответниците деловодни разноски в размер на 330 лв.

Решението е обжалвано от ищците чрез процесуалния им представител адв. П. П. *** като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че от събраните доказателства се установява категорично собствеността на ищците върху процесния имот, който в разписния лист към плана от 1971г. е записан на техния наследодател В.И.М.. Последният е внесъл в ТКЗС от притежавания имот само част от 1 дка, приобщена към ДПФ и предоставена за безвъзмездно ползване на неговите синове И. и П. М., а по-късно – възстановена по реда на ЗСПЗЗ като лозе пета категория в м. „Х.”. Останалата част на първо място е спорно дали се намира в м. „Х.” или в м. „А. д.”, т.к. ответниците основават правото си на н.а. №94\93г. и н.а. № 65\73г., който не е записан. Същата част не е отчуждавана от ищците като негови действителни собственици, което следва от факта, че те не са я заявили пред ПК – сега ОСЗ. Развити са подробни съображения, че извършеното по реда на ЗПИНМ отчуждаване на процесния имот в лицето на ответниците е ненадлежно, като освен това в протоколите по отчуждителните преписки са налице поправки относно номерацията на имота, което било извършено заради записването на имота на името на В.М.. Съществено е, че по делото не са представени доказателства, от които да е видно, че до издаването на нотариалния акт по обстоятелствена проверка ответниците са владели имота, като същевременно е доказано владението на В.И.М.. При изготвянето на кадастралния план се приема, че владеещото лице е собственик на имота и, ако ответниците са имали претенции за собственост е следвало този въпрос да се реши в отделно производство и не би могъл да бъде разрешен в административното производство по обжалване заповедта на кмета, с която „отказал да ги признае” за собственици. От данните по н.а. № 94\93г. не става ясно, за коя част от процесния имот са признати ответниците за собственици и са вписани като такива за имота в разписната книга едва след влизането н сила на дворищно-регулационния план, от който момент до завеждането на иска не са изминали 10 години, а имотът продължава да се владее от ищците.

Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени.

В с.з. се явяват част от въззивниците и за всички адв. К. от АК – С. надлежно преупълномощен от адв. П. П., който поддържа жалбата на изложените в нея доводи.

От въззиваемите – всички редовно призовани също се явяват само част и за всички адв. Б. – надлежно упълномощена, която оспорва жалбата и поддържа, че предявеният иск е недоказан и неоснователен. Въпреки предоставената от съда възможност не представя подробно писмено становище по същество.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 197 от ГПК от лица, които се легитимират като надлежна страна в производството, имаща правен интерес от обжалване на решението.

На основание чл. 209 от ГПК съдът извърши служебно проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение и намира, че същото не страда от пороци, обуславящи прогласяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

Съществена и абсолютна предпоставка за надлежното предявяване и осъществяване на защита чрез установителен иск е наличието на правен интерес, който ще е налице тогава, когато от очакваното решение ще се постигне непосредствена защита на претендираните права. За въззивниците като ищци е налице правен интерес от предявяването на установителен иск за собственост върху процесния имот, с оглед извършените от ответниците действия по издаването на актове, с които се легитимират като собственици. Охранителният акт, с който се легитимират е издаден въз основа на установена документално отмяната на отчуждаването по ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, което отчуждаване е било осъществено спрямо ответниците с оглед издадения към момента на отчуждаването въз основа на обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост придобита чрез давностно владение. Твърдението на всяка от страните е, че към настоящия момент държи имота и доколкото по делото не са събрани доказателства в подкрепа на така противопоставените твърдения – разпитаните свидетели изнасят данни само към минал момент, то предявеният иск следва да се реши по същество.

Ищците – въззивници в настоящото производство, твърдят, че техният общ наследодател В.И.М. е притежавал имот от 2, 200 дка с пл. №8 в кв.2 по плана на гр. С. за кв. „Н. с.” и включен в регулационния план. През 1956г. В. М. е влязъл в ТКЗС с част от посочения имот, а именно 1 да в последствие възстановен по реда на ЗСПЗЗ. Останалата част от 1,200 дка нито е отчуждавана, нито е включвана в ТКЗС или ДПФ.

Със заповед № 686\04.07.1970г., с която е одобрено изменението на парцел І – Дом „Майка и дете” в кв. 2 по плана на гр. Сливен имотът се е водил на името на В.М., но имотът не е отчуждаван от него и на наследниците му П. и И. М. не е заплащано обезщетение. При липсата на надлежно проведена отчуждителна процедура по ЗПИНМ спрямо действителния собственик, т.к. и мероприятието, за което е бил отреден парцела не е осъществено, поддържат, че собствеността не е преминала в полза на държавата и се е запазила в лицето на наследниците на В.М..

Поддържат, че АДС № 4635\04.03.1974г. не променя правата на собственост върху имота, който ищците твърдят, че са владели и владеят до сега необезпокоявано. По сега действащия план на града за имота са отредени парцели ІІ – 8 и ХХVІ – 8 с обща площ от 1200 кв.м. с граници УПИ №, №: ХХVІІ-8, ХХVІІІ-6, І-6, ІІІ-8, ХХІV-8 и път.

Ответниците – въззиваеми в настоящото производство оспорват тези им права чрез издадения констативен на.а № 94\93г., поради което се иска постановяването на решение, с което да бъде признато, че ищците са собственици на имота.

Въз основа на събраните пред двете инстанции доказателства и след техния анализ се установява от фактическа страна следното:

Съгласно представеното удостоверение въззивниците са законни наследници на В.И.М.,***, поч. на 02.11.1970г. - В.Д.М. като съпруга, а А.И.Е. и Д. И.М. като деца на син на общия наследодател – И. В. М., поч. през 2003г.; В.П.М., Д.П.М. и И.П.М. – като синове на починал син на общия наследодател – П. В. М., поч. през 1977г. Съгласно удостоверението за наследници, законен наследник на П. В. М. е и неговата съпруга А. И.И., за която е посочено, че има последващ брак и, която не е предявила иск.

Съгласно удостоверение №24\130 от 16.04.1956г. издадено от ТКЗС „Х. Д.” – гр. Сливен В.И.М. е бил член на ТКЗС  с 6,6 дка земя от 23.03.1956г. Същото обстоятелство се установява и от представения Протокол от 24.11.1964г. на комисия по ТПС за причисляване към ДПФ на земи – собственост на бивши членове на ТКЗС, в който в п. 14 е посочено името на общия наследодател на въззивниците с 6, 6 дка лозя. Посочването на притежаваните от В. М. земеделски земи в тези доказателства е общо, поради което от тях не се установява притежаването на право на собственост върху лозе от 2,2 дка в м. „Х.” както се поддържа в исковата молба. Представена е подадена от него декларация за непокрити земеделски имоти от общо 5, 4 дка, измежду които само един - п.4 в м. „Х.” – лозе от 1 дка. До размера от общо 6, 6 дка земеделска земя посочена в издаденото от ТКЗС „Х. Д.” – гр. Сливен и в протокола на ТПС от 24.11.1956г. по делото не са събрани доказателства за местонахождението, поради което не може да се приеме, че това е процесния имот. Този извод се налага и от твърдението на въззивниците, че процесният имот не е внасян от В. М. в ТКЗС, докато представените доказателства се отнасят само за земеделските земи, с които В. М. е членувал в ТКЗС „Х. Д.” – гр. Сливен.

Видно от протокол от 12.05.1964г. въз основа на Министерско постановление № 21\31.01.1963г. е прието решение да се дадат на работници, служители и пенсионери от гр. Сливен земи от ДПФ на стръмни и изоставени терени за безвъзмездно ползване – в п. 365 на И. и П. М. – празно дворно място от 1 дка в м. „Х.” бивша собственост на В.И.М.. Същият имот въззивниците поддържат, че им е възстановен по реда на ЗСПЗЗ, като по делото са налице данни за разпореждане чрез продажба с имот ХХІV-8 в кв. „Н. с.” в гр. С. с площ от 428 кв.м. и имот с идентификатор 67338.522.103 по КК с площ от 465 кв.м., като и за двата имота в нотариалното производство правото на собственост е било удостоверено с н.а. № 105, т. І, д. № 270\97г. на СВ при АВп.

Въззиваемите са наследници, както следва: М.И.М. е законен наследник на И. Д. М.в, поч. през 2003г., като него наследник е и П.И.М. – негова съпруга. М.И.М. е починала в хода на производството - на 15.12.2007г. и заместена на основание чл. 120 от ГПК от законните си наследници - съпруг А.И.В. и син – И.А.В.,; Е. Й.Д. е законен наследник на С. Д. Др., поч. през 2003г.

Наследодателите на посочените по – горе въззиваеми, заедно с въззиваемата Е.Д.М., са се снабдили с констативен нотариален акт № 65, т. ІV, д. № 929\73г. от 16.11.1973г. издаден по обстоятелствена проверка за собственост придобита по давностно владение върху имот лозе-овощна градина от 1200 кв.м. в м. „А. д.” в землището на гр. С. при граници: насл. На В.И.М., П. и Г. К., С. П. и Е. И.П..

На името на същите е издаден констативен нотариален акт № 94, т. VІ, д. № 3429\93г. съставен на основание ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС относно имот пл. № 8 с площ от 1200 кв.м. при граници имоти пл. №, № 6, 7 и 9. Актът е съставен въз основа на представената заповед № РД-15-1307\06.08.1993г. на Кмета на Община Сливен (за отписването на имота от актовите книги и предаването му на С. Д. Др., Е.Д.М. и И. Д. М. въз основа на решение № 248\16.06.1993г. на ОС – Сливен и молба вх. № 94-00-1305\13.07.1993г.), удостоверение № 65\01.09.1993г. и скица № 2290\20.08.1993г.

Съгласно удостоверение от ГНС – Сливен от 1973г. по декларация за непокрити  земеделски имоти на т. ІХ декл. № 96 на името на Е.Д.М. е записано лозе от 0,4 дка в м. „А. д.”; на т. ІХ, декл. № 107 на името на И. Д. М. е записано лозе от 0,4 дка в м. „А. д. и на т. ІІ, декл. № 220 на името на С. Д. Др. е записано лозе от 0,4 дка

Със заповед № 686\04.07.1970г. на ГНС – Сливен е одобрено изменение на регулацията на парцел І – Дом „Майка и дете” в кв. 2 по плана на гр. Сливен, която е послужила като основание за съставянето на АДС № 4635 от 04.03.1974г. за имот пл. № 8 в кв. „Н. с.” – празно място от 1200 кв.м. при граници Наследници на В.И.М., П. и Г. К., Сл. П. ***, за който имот с писмо № 12868\26.121973г. е изплатена сумата от 965,24 лв. Акт-протокол № 105\11.12.1973г. на Председателя на ГНС Сливен на основание чл. 39 от ЗПИНМ и § 100 от ППЗПИНМ е съставен за отчуждаването за „Дом „Майка и дете” на имот пл. № 8 от С. Д. Др., Е.Д.М. и И. Д. М. при съседи: насл. На В.И.М., П. и Г. К. и Сл. П.,*** място на стойност 965, 24 лв. съгласно оценителни протоколи от 26.01.1973г., които също са представени по делото, вкл. с изисканите и приложени от Община Сливен отчуждителни преписки (л. 154-л.185)

С писмо изх. № 94-ТСУ-483\03.04.1998г. на С. Д. Др., Е.Д.М. и И. Д. М. във връзка със заповед № РД-15-1307\06.08.1993г. на Кмета на Община Сливен е съобщено, че за техния имот са отредени парцели ІІ-8, ХХVІ-8 и ХХVІІ-8, като за урегулирането на имотите следва да заплатят придаващите се части съответно от Община Сливен, от собствениците на имот № 6 и от собствениците в източната част на имот пл. №/ в кв.2, във връзка с което е изготвен протокол на комисията по чл. 265 от ППЗТСУ

Пред първоинстанционния съд са приети две заключения от в.л. Р. Ж. Х.. От представеното на 10.04.2008г. заключение се установява, че отчуждаването със заповед № 686\04.07.1970г. се отнася за западната част от имот пл. № 8 в кв. „Н. с.” на гр. Сливен. Засегнатите от отчуждаването собственици съгласно решение № 51\29.03.1973г. са П. В. М. и И. В. М. за част от имот пл. № 8 с оценка от 405, 46 лв., която оценка в отчуждителната преписка е записана за имот пл. № 12. Като собственици, подлежащи на обезщетяване съгласно определените оценки за имот пл. № 8 са посочени И. Д. М., С. Д. Др. и Е.Д.М.. Вещото лице е приложило скица на отчуждения със заповед № 686\1970г. имот пл. № 8 от 1200 кв.м. с граници от изток – имот пл. № 8, запад – имоти пл. №6 и пл. № 7, север – полски имот, от юг – имот пл. № 12. В протокола на комисията по § 85 от ППЗПИНМ от 26.01.1973г. е записано, че имот пл. № 8 – запад, северозапад и югозапад попада в м. „А. д.”. Първият геодезически план, в който е заснет процесния имот пл. № 8 е одобрен със заповед № 63\21.01.1971г., в разписната книга към който първоначално е записан като собственик В.М. без посочен документ за собственост. По-късно името на В. М. е било зачеркнато и са добавени И. В. М., В.П.М., Д. П.М., И.П.М. с документ за собственост за всички – н.а. № 105, т. І, д. № 270\97г., а също така и С. Д. Др., Е.Д.М. и И. Д. М. – за всички въз основа на н.а. № 94\93г. При обстойно проучване във връзка с въпроса за местонахождението на имота като местност в.л. е установило, че имот пл. № 8, заедно с имоти №, № 9, 10 и 10а са записани в м. „А. д.”, а имот пл. № 12 в м. Х.. Вещото лице не е установило при проверката в Община Сливен данни за точните граници на местностите, като е получила обяснения, че е невъзможно и точното им определяне поради промяната на наименованията през годините. Към настоящия момент местността, в която попада процесния имот е „Ср.-д.-з.”. Със заповед № РД-15-230\26.03.1996г. на Кмета на Община Сливен е одобрено изменение на ЗРП в кв. 2 „Н. с.” на гр. Сливен, по което изменение е запазен планоснимачния номер за процесния имот, от който са обособени парцели ІІ-8, ІІІ-8, ХХІV-8 и ХХVІ-8, като част от пл. № 8 е отреден за улица.

Твърдението на въззивниците за преднамерена промяна на номерацията на имот пл. № от 8 на 12 с цел легитимирането на въззиваемите като собственици на отчуждения имот не се подкрепя от данните по делото. В тази връзка на вещото лице са били поставени допълнителни задачи, като се установява, че отчуждаването на имот пл. № 12 е извършено от 12 лица, измежду които не фигурират имената на страните по делото или на техни наследодатели. Във връзка с отчуждаването на И. В. М. и П. В. М. посочено за пл. № 12 в протокола на комисията по § 85 от ППЗПИНМ оценката от 405, 46 лв. се отнася само за трайни насаждения, предвид установения въз основа на протокола от 12.05.1964г. факт  на предоставянето на имот от 1 дка за ползване на същите, от което въззиваемите не биха могли да черпят никакви права. Във връзка с тези права са съставените АДС № 4472\14.05.1973г. и АДС № 4637\04.03.1974г., в които като бивш собственик на имота от 1000 кв.м. е посочено „държавно място отстъпено по 21 – во ПМС на И. В. М. – в АДС № 4472\73г. и П. В. М. ***„Н. с.”. В двата акта е посочено изплащането на суми от по 202, 73 лв., сборът от които представлява определената оценка на трайните насаждения по протокола на комисията по § 85 от ППЗПИНМ, като в АДС №4472\73г. изрично е посочено, че е за подобрения.

Обстоятелството, че така съставените АДС за имот посочен с пл. № 12 не засягат интересите на въззивниците и са неотносими към претенциите им по отношение на процесните имоти, се установяват и от заключението на в.л. М. Г. по назначената пред настоящата инстанция допълнителна експертиза. От заключението на в.л. М. Г. по допълнително назначената пред настоящата инстанция експертиза се установява, че съгласно действащия в момента ПУП от 1996г. в рамките на имот пл. № 8 в кв. 2 по плана от 1971г. на наследниците на В. Ив. М. е възстановено лозе от 1 дка – пета категория в съществуващи реални граници, находящо се в землището на гр. Сливен, м. „Х.”, при граници: изток- имот пл. № 9, запад- С. Д. Др., Е.Д.М. и И. Д., север имот пл. № 8а, юг – имот пл. № 12. Имотът е възстановен с решение № 205С\08.08.1996г. по преписка вх. № 01602\1992г. и така възстановения имот съвпада с имота, за който се отнася АДС № 4472\14.05.1973г., т.е. отстъпения за ползване с протокола от 12.05.1964г. – бивша собственост на В. М., който не съвпада с процесния.

Относно индивидуализацията на процесните имоти с имот пл. № 8, за който е извършено отчуждаването от въззиваемите и техни наследодатели от заключението на в.л. М. Г. по допълнително назначената пред настоящата инстанция експертиза се установява следното:

За процесните УПИ ІІ-8 и ХХVІ-8 в кв. 2 по плана на кв. „Н. с.” на гр. Сливен се отнася отреждането за парцел І със заповед № 686\1970г. за „Дом майка и дете”, в който е включен и имот пл. № 8. Кадастралният план на кв. „Н. с.” е одобрен със заповед № 63\21.01.1971г., който включва и парцел І, като с ПУП одобрен със заповед № РД-15-230\26.03.1996г., който е действащ към настоящия момент, в западната част на имот пл. №8 са отредени процесните парцели. По кадастралната карта на западната част на имот пл. № 8 в кв.2, в който са включени процесните УПИ ІІ-8 и ХХVІ-8, е с идентификатор 67338.522.14, като издадената от АК – гр. Сливен скица № 1896\08.03.2007г. собственикът е посочен като „неидентифициран”, поради липсата на данни за това към момента на заснемането.

В разписния лист към плана то 1971г. като собственик е бил записан В. М., като по-късно, без да е зачеркнато името на В. М., е добавено името на С. Ст. В..

В разписния лист към кадастралния план за регулационния план одобрен със заповед РД-15-230\26.03.1996г. за процесните УПИ ІІ-8 и УПИ ХХVІ-8 въз основа на н.а. № 94\93г. са записани С. Д. Др., Е. Д.М. и И. Д. М.. Посочените в същия лист площи са съответно 272 кв.м. и 220 кв.м. Вещото лице установява, че процесните имоти са отредени за части – в средната и западната част, на имот пл. № 8, като източната им граница съвпада с границата по плана от 1971г.

В н.а. № 65\73г. не е посочен пл. №. Посочена е площ от 1200 кв.м. и съседи: насл. На В.И.М., П. и Г. К., Сл. П. и Е. И.П.. От заключението на вещото лице и приложената към него комбинирана скица, както и с оглед обясненията на в.л. в с.з. се установява, че над площта от 492 кв.м. от имот пл. № 8 за процесните УПИ ІІ-8 и ХХVІ-8 са отредени части от имоти с пл. № 6, 7, 9 и общинско място. Посочените в н.а. № 65\73г. съседи на отчуждения имот са тези – посочени в АДС № 4635\74г.: Сл. П. за имот с пл. №6, граничещ със западната част на имот пл. № 8; П. и Г. К. за имот с пл. № 5а, граничещ със северната граница на западната част на имот с пл. № 8, като въз основа на заключението 21.01.2009г. по допълнително назначената експертиза при съпоставката и с Решение № 51 по протокол № 5\29.03.1979г. в заключението си в.л. се установява, че имотът, за който се отнася АДС № 4635\74г. съвпада с частите на имот пл. № 8, за които са отредени процесните УПИ ІІ-8 и УПИ ХХVІ-8 в кв. 2 „Н. с. – и.” на гр. Сливен.

В обясненията си в  с.з. в.л. посочва, че е извършило оглед на процесните имоти, които са незастроени и няма в тях трайни насаждения.

Във връзка с твърденията на страните за осъществяваното от тях владение върху процесните имоти пред първоинстанционния съд са разпитани трима свидетели.

В показанията на разпитания по искане на въззивниците свидетел – В. В. – родственик на въззивниците, се съдържат данни за ползването от въззивниците на имот в м. „Х.” към 1970г. и до 1976г., като посочва, че е имало трайни насаждения. По - късно, както свидетелят сам заявява, не е посещавал имота, като посочва, че не знае дали и кога са спрели да го ползват, Явилият се в с.з. заседание въззивник – В. П. М. пред районния съд е заявил, че не ползва имота и предполага, че с останалите го „владеят „.. по документи”, което обективно е невъзможно и от правна гледна точка е оксиморон.

От така депозираните показания не може да се обоснове извод за осъществявано от въззивниците или техния наследодател владение спрямо процесните имоти. С оглед обстоятелството, че на наследодателите на въззивниците – И. и П. М. с протокола от 1964г. е бил предоставен за ползване имот от 1000 кв.м. в м. „Х.” – бивша собственост на В. М., за който се установи, че е този възстановен по реда на ЗСПЗЗ и е съседен - различен от процесните, от съдържащите се в показанията на свидетеля данни за имота, който е посещавал не може да се обоснове извод, че се отнасят за отчуждения в лицето на въззиваемите и техните наследодатели имот.

По искане на въззиваемите са били разпитани двама свидетели: Св. Б. и Ем. Т. – също родственици на въззиваемите. Данните в показанията и на двамата свидетели, че въззиваемите и техните наследодатели са имали имот в м. „Х.” са предимно косвени – по сведение на самите страни, като преките им впечатления са формирани от еднократни посещения. От споделеното му от неговите родственици св. Б. твърди в показанията си, че В. и Д. М. са били братя и са имали имоти на едно и също място в м. „Х.”. За имота на въззиваемите поддържа, че е бил разделен условно между тримата (М.М., И.М. и Е.М.). Свидетелят Б. е посещавал имота само веднъж заедно с И.М. като го описва като овощна градина. Св. Т. също е посещавала имота веднъж през 1961г. и веднъж след възстановяването на имота в лицето на въззиваемите. Описанието на имота от свидетелката след възстановяването му „миналата година”, т.е. през 2007г. – с плодни дръвчета, обаче не съответства на състоянието на процесните имоти установено от вещото лице. Поради това от нейните показания съдът намира, че не се установява държането на имота към настоящия момент от въззиваемите. Що се касае за владението на имота преди извършеното отчуждаване, както се посочи, преките впечатления са от едно посещение през 1961г., а в останалата част се базират на споделеното й от страните, поради което не може да се обоснове извод за трайно и продължително осъществявана фактическа власт върху имота.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правния извод, че  жалбата е неоснователна.

Предмет на въззивното производство е предявения от въззивниците против въззиваемите установителен иск за собственост върху УПИ ІІ-8 и УПИ ХХVІ-8 в кв. 2 „Н. с. – и.” в гр. С. съгласно одобрения през 1996г. и действащ и към настоящия момент ПУП.

Спорът за материално право върху тези имоти, произтича от претенцията на въззивниците за собственост с твърденията, че имотът, за който са отредени урегулираните имоти е бил собственост на техния наследодател В.И.М., поч. през 1970г., от когото имотът не е бил одържавяван или отчуждаван, поради което към настоящия момент въззивниците като негови наследници са действителните собственици. Същевременно като такива въззиваемите се легитимират с издадения по обстоятелствена проверка н.а. № 94\93г., тъй като в тяхно лице въз основа на н.а. № 65\73г. за собственост придобита чрез давностно владение издаден  по обстоятелствена проверка е било извършено предвиденото през 1970г. отчуждаване по ЗПИНМ (отм.), а поради неосъществяване на мероприятието, за което е извършено отчуждаването, в административното производство е извършена и реституцията.

Основният спор по делото е свързан с  принадлежността на правото на собственост върху имота, за който са отредени процесните УПИ ІІ-8 и УПИ ХХVІ-8 в кв. 2 по действащия ПУ на гр. Сливен към момента на извършването на процедурата по отчуждаването съгласно действащия към същия момент ЗПИНМ (отм.)

Фактът на извършеното отчуждаване на имота съгласно заповед № 686\04.03.1970г. в лицето на въззиваемите и техните наследодатели и формалното провеждане на процедурата съгласно приложимия към момента на отчуждаването закон – ЗПИНМ за предвиденото държавно мероприятие –изграждане на „Дом майка и дете”, е безспорен по делото и се установява от изисканите Община Сливен и приложени по делото отчуждителни преписки. Обстоятелството, че извършеното отчуждаване засяга частите от имот пл. №8, за които по действащия към настоящия момент ПУП одобрен през 1996г. са отредени процесните УПИ ІІ-8 и ХХVІ-8 в кв. 2 „Н. с. – и.” на гр. С. също се установи категорично по делото от заключенията на в.л. Р. Х. ***Г. приети като безспорни по делото. От същите заключения се установява и обстоятелството, че в рамките на имот пл. № 8 на въззивниците като наследници на В. М. е възстановен по реда на ЗСПЗЗ имот, който е в съседство – от източна страна на процесните и не съвпада с тях. Същият имот с протокол от 1964г. им е бил предоставен за ползване, като погрешно в протоколите на комисията по § 85 от ППЗПИНМ за оценка на трайните насаждения в него е бил отразен с „пл. № 12”, която грешка е пренесена и в съставените актове за държавна собственост. За процесните имоти се установи, че включват части от имот пл. № 8, 6, 9 и общинско място, като при урегулирането им са отредени части, попадащи в западната част на имот пл. №8, за които се отнася съставения АДС № 4635\04.03.1974г. Чрез заключението на в.л. М. Г. от друга страна въз основа на извършената съпоставка на посочените граници и с други безспорни документи, каквито са кадастралния план от 1971г. и записванията към него, по делото се установи, че извършеното отчуждаване засяга имота, за който въззиваемите и техните наследодатели са се снабдили с н.а. № 65\73г. за собственост придобита чрез давностно владение.

Отчуждаването като предвиден от закона способ съгласно чл.77 от ЗС за придобиването на правото на собственост от държавата е обусловено от надлежното му извършване в лицето на действителния собственик. В негово лице с осъществяването на процедурата по отмяна на отчуждаване в реституционното производство на основание чл. 2 във вр. с чл. 1 ал.1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС следва да настъпи и възстановяването на отчужденото право. Произтичащата легитимация от проведеното по административен ред реституционно производство не е противопоставима  на трети лица, които не са участници в него и при защита по съдебен ред в исково производство, лицата, от които е извършено отчуждаването, дължат доказване на правото си на собственост към този момент, т.к. същото е в основата на предвидената от закона в тяхно лице реституция. Необходимостта от доказване на правата по реституцията от друга страна от процесуална гледна точка е поставена в зависимост от това, дали с предявеният иск се цели тяхната защита или същите права се оспорват с предявения иск, както е в настоящия случай. Страната, която с предявения иск оспорва собствеността на ответниците, произтичаща от издадения на основание чл. 483 от ГПК акт, придобиването на имота от държавата чрез извършеното в лицето на ответниците отчуждаване и извършената поради това пак в тяхно лице реституция, съгласно чл. 127 ал.1 от ГПК също дължи доказване на своите или на своя наследодател права като действителен собственик към момента на отчуждаването и само при успешното му провеждане по делото ще се постави като спорен въпросът за разрешаването на колизията с легитимацията на ответниците като собственици на имота.

От установените по настоящото дело обстоятелства съдът намира, че въззивниците като ищци не доказват правото на собственост на своя наследодател В. М..

Твърдението им, че същият е бил собственик на имота, при урегулирането на който са отредени процесните имоти, се базира единствено на записването на същия имот с пл. № 8 на името на В. М. в разписния лист към кадастралния план от 1971г. Записванията към плана имат значение за градоустройствените решения и евентуалните предвиждания на регулационните планове. Само по себе си обаче записването на имота в разписния списък посочва само формално лицето, което е заинтересовано при засягането на имота от мероприятия по плана и няма вещно транслативно действие, и не легитимира лицето като собственик на имота.

Такова легитимиращо собствеността действие в продължение на повече от 10 години записването е имало съгласно отменения ЗТСУ, като по аргумент от разпоредбата на чл. 56 ал. 10 от ЗТСУ (отм.) представлява единствен сурогат на нотариалния акт по обстоятелствена проверка за собственост въз основа давностно владение.  

Давностното владение съгласно чл. 77 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗС е оригинерен способ за придобиване на собствеността към което са изискуеми следните предпоставки: от обективна страна - упражняването на фактическа власт; от субективна – намерение за своене, изразяващо се в явното, непрекъснато и необезпокоявано извършване на действия типични и включващи се в правомощията на собственика на вещта, осъществявани лично или чрез трето лице; продължителност на фактическото състояние на владеене на имота чрез първите два признака в продължение на предвидения от закона срок – 10 години при недобросъвестно и 5г. при добросъвестно владение и не на последно място - владяната вещ да се намира в гражданския оборот и спрямо нея законът да допуска придобиването на собствеността като последица от осъщественото владение.

 Изискуемите от закона предпоставки към владението като придобивен способ за правото на собственост в лицето на В. М. към 1970г. не се установиха по делото. В подкрепа на твърдението, че наследодателят на въззивниците е владял имота, като доказателства по делото са представени само показанията на св. В. В.. В показанията на този свидетел имотът не се индивидуализира в достатъчна степен, позволяваща разграничаването му от имота, който е бил предоставен през 1964г. за ползване на наследодателите на въззивниците и не може да обоснове извод за на владение от тяхна страна по отношения на процесния имот. В тях не съдържат и никакви данни за фактическа власт и намерение на наследодателя на въззивниците за своене на имота за период от 10 години, предхождащ извършеното въз основа на заповед 686\04.03.1970г. отчуждаване, процедурата по която е приключила през 1973г. Данните са общи и изключително косвени, като преките се отнасят към 1970г., към който момент в съседство на процесния имот се установи, че на наследниците на В. М. – синовете му И. и П. М., е било предоставено ползването на внесения от В. М. в ТКЗС земеделски имот от 1 дка в м. „Х.” възстановен в последствие по реда на ЗСПЗЗ.

От показанията на групата свидетели посочени от въззиваемите също не може да се обоснове безусловен извод за придобиването на правото на собственост от тях чрез давностно владение до 1973г., но, както се посочи и по-горе, при оспорването на техните права с предявения иск, въззивниците дължат главно и пълно доказване на предявените в своя полза права, което по делото не се проведе успешно.

Твърденията за осъществяваното от наследодателя на въззивниците владение като придобивен способ, при липсата на друго основание за собственост в лицето на В. М. към момента на отчуждаването, освен на правото на собственост на въззиваемите и на техните наследодатели имплицитно се противопоставя и на правата на собственост на държавата въз основа на извършеното отчуждаване, установени със съставния АДС № 4635\74г. При липсата на доказателства за правото на собственост на наследодателя на въззивниците, произтичащата от акта за държавна собственост като официален свидетелстващ документ, материална доказателствена сила на акта за държавна собственост не е оборена и съдът е обвързан от нея съгласно чл. 143 ал.1 от ГПК. При това положение до извършването на реституцията със ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС през 1993г. съдът е обвързан да приеме, че правото на собственост е принадлежало на държавата, което по аргумент от разпоредбата на чл. 86 от ЗС в редакцията й до 1996г. изключва придобиването на имота чрез давностно владение през този период. След отмяната на отчуждаването през 1993г. на основание чл.2 във вр. с чл. 1 ал.1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС по делото не се събраха доказателства за осъществяването на владение от страна на въззивниците като придобивен способ спрямо въззиваемите.

Предвид гореизложеното предявеният от въззивниците иск за собственост е недоказан и неоснователен и обжалваното решение на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен като такъв следва да се потвърди. С оглед изхода от процеса пред настоящата инстанция претенцията на въззивниците за разноски съгласно чл. 64 ал.1 от ГПК следва да бъде отхвърлена.

С оглед гореизложеното решението на първоинстанционния съд следва да се отмени, а предявеният иск да се отхвърли като неоснователен.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 692\08.07.2008г. постановено по гр.д. № 1425 по описа за 2007г. на РС – Сливен

ОТХВЪРЛЯ искането на В.Д.М. ЕГН ********** ***„Е. Б.” бл. 51, ап.12, А.И.Е. ЕГН ********** ***,Д.И.М. ЕГН ********** ***„Е. Б.” бл. 51, ап. 12, В.П.М. ЕГН ********** ***, Д.П.М. ЕГН ********** *** и И.П.М. ЕГН ********** ***„Р.”, ул. „И.” № 11 за присъждане на направените от тях пред двете инстанции деловодни разноски като неоснователно.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.     

   

 

                      2.