Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 13.03 2009 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на шестнадесети февруари  през две хиляди и девета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

                                                        ЧЛЕНОВЕ: Х.М.

                                                                           М.Б.

 

При секретаря М. Ж. като разгледа докладваното от М.Б. *** по описа за 2008 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.196 и сл. от ГПК.

         Образувано е по въззивна жалба на В.Я.Ж. ЕГН ********** ***„Х. Д.” № **-*-** против Решение № 41/20.06.2008 г. по гр. д. № 633/2008 г. по описа на СлРС, с което е бил развален до размер  на ½ ид.ч. по отношение на Я.Р.Х. ЕГН ********** ***„К. Ф.” № **-*-* договор за продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка, обективиран в н.а. № 9/1996 г. В жалбата се сочи, че съдебният акт е незаконосъобразен, необоснован и противоречи на събраните по делото доказателства. Сочи се, че въззиваемият Я.Х. с виновното си поведение се е поставил в положение въззивницата да не може да му дава издръжка, тъй като е отказвал да получава пощенските записи, които са му били изпращани. Жалбоподателката твърди, че частичното неизпълнение на договорните задължения, установено от районния съд не е налице, тъй като само в продължение на няколко месеца въззивницата не е изплащала пощенски записи на въззиваемия. През този период от време е разчитала, че той ще се върне при нея, за да продължи да полага грижи за него и като цяло този период от време е незначителен спрямо общото неизпълнение на договорните задължения. Въззивницата направи оплакване за прекомерност на исканото й присъдено адвокатско възнаграждение, като сочи, че искът за разваляне на договора е неоценяем и се полага възнаграждение за адвокат в минимален размер от 80 лв.,а ако съдът приеме, че искът е оценяем, то тогава на въззиваемия се следва максимално 500 лв. адвокатско възнаграждение.

         В съдебно заседание въззивницата  се явява лично и с адв. Х., която поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена на основание възраженията посочени в нея.  Претендира деловодни разноски.

         Въззиваемият Я.Х. в съдебно заседание се представлява от адв. П., която оспорва жалбата, моли същата да бъде отхвърлена, сочи че от събраните по делото доказателства категорично е установено само частично изпълнение на договорните отношения от въззивницата, което не е основание за неуважаване на предявения иск за развалянето му. Твърди, че неизпълнението на договорните задължения от страна на въззивницата е значително с оглед интересите на въззиваемия. В депозирания по делото отговор на въззивната жалба адв. Попова сочи също така, че адвокатското възнаграждение е съобразено с чл. 36 ал. 2  от Закона за Адвокатурата и чл. 7 ал. 2 т. 3 и § 2 на допълнителните разпоредби на Наредба № 1/2004 г. на ВАС. Въззиваемият претендира деловодни разноски за въззивната инстанция.

         Пред въззивната инстанция се събраха допълнителни гласни и писмени доказателства.

         От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи следната фактическа обстановка:

         Въззивницата е дъщеря на въззиваемия Я.Х..

На 28.12.1996 г. въззиваемият Я.Х. и съпругата му  С.К.Х. продали на дъщеря си – въззивницата В.Я.Ж., собствения си недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Сливен, бул. „Х. Д.” № **ап. **, целият със застроена площ от 35,09 кв.м., състоящ се от стая и кухня, срещу задължението на В.Ж. да поеме гледането им и цялостната им издръжка пожизнено. Продавачите запазили правото си да ползват жилището до края на живота си.  Сделката по продажба била обективирана в нотариален акт № 9 по н.д. № 3793/2006 г.

         Видно от представената по делото схема 1096/8.02.2008 г. на АГКК, СГКК – Сливен по настоящем процесният имот се индивидуализира с идентификационен № 67338.550.85.1.11 и се намира в сграда № 67338.550.85.1, ПИ № 67338.550.85.

         От представеното по делото удостоверение за данъчна оценка от 11.02.2008 г. данъчната оценка за имота е 18600.20 лв.

         От представените по делото разписки и покана – потвърдително за пощенски запис от 26.01.2007 г. , 19.03.2008 г., 30.06.2008 г., 29.05.2008 г., 11.04.2008 г., 01.07.2008 г. , 30.05.2008 г. , 24.09.2008 г., 22.10.2008 г., 18.11.2008 г., 30.06.2008 г. , 30.07.2008 г., 28.08.2008 г., 16.12.2008 г., 14.01.2009 г. се установи, че въззивницата е изпращала пощенски записи на въззиваемия на посочените дати, като с първата разписка от 26.01.2007 г. му е била изпратила 140 лв. и с останалите му изпращала по 40 лв. Въззиваемият е отказвал да получи пощенските записи и същите са били връщани на въззивницата от длъжностно лице на Български пощи, за което свидетелстват представените по делото писма.

         По делото са разпитани свидетелите Я., С., К., Х., В., Ж. и А.. От показанията им съдът установи, че след сключване на Договора за продажба на недвижимия имот въззиваемият Х. и съпругата му продължили да живеят в с. С., където се издържали с получаваните от тях пенсии. Същите нямали нужда от особени грижи от въззивницата. Периодично всеки месец въззивницата посещавала дома им като им носела лекарства, почиствала, грижела се за двора, при необходимост ги водела на лекар. Свид. Ж. посочи, че заедно с майка си – възивницата В.Ж., е ходела ежемесечно да помага на село. Свид. Х. също посочва, че веднъж на два месеца въззивницата се връщала на село, за да се вижда с родителите си. Известно време преди да почине съпругата на въззиваемия същата живяла в процесния апартамент където за нея се грижела въззивницата. След смъртта на С. Х. въззивницата живяла около 20 дни в с. С., където се грижила за въззивника. След това двамата заживяли в гр. Сливен в процесния апартамент, където В.Ж. се грижела за готвенето, чистенето и хигиената на въззиваемия. Пенсията на въззиваемия била получавана от сестра му – свид.А., която я изпращала на въззивницата В.Ж.. От нейните показания, както от показанията на свидетелките  В. и Ж. се установи, че през времето, когато въззиваемият е живял при въззивницата, същата не е работила, с парите от пенсията на въззиваемия, които получавала от А. закупувала необходими за дома продукти, а само малка част от нея  давала на въззиваемия, тъй като се опасявала, че е възможно да злоупотребява с алкохол.

         В началото на 2007 г. въззиваемият се спречкал с въззивницата, че тя не полага достатъчно грижи за него. На следващия ден си събрал багажа и отишъл да живее при другата си дъщеря.

         По жалба на въззиваемия Я.Х. била образувана проверка на 19.08.2008 г. в РП – Сливен, която приключила с постановление от 30.09.2008 г. за отказ да се образува досъдебно производство. В жалбата дала основание да се образува проверката въззиваемият посочил, че не е издържал въззивницата да му взема пенсията и да му дава само по 20 лв., поради което отишъл да живее при другата си дъщеря. В жалбата не е било направено оплакване за изгонване от процесното жилище на въззиваемия.

         Горната фактическа обстановка съдът приема за несъмнена и доказана на основание събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са неоспорени от страните. Въпреки съществуващите роднински отношения между свидетелите С., Ж. и А. със страните по делото съдът намира, че свидетелските им показания следва да бъдат зачетени, дотолкова доколкото не противоречат на останалите данни по делото , тъй като те са имали възможност непосредствено да наблюдават отношенията между тях.

         Обжалваното решение е било съобщено на жалбоподателката на 09.07.2008 г.  и в рамките на законноопределения 14-дневен срок -  на 16.07.2008 г. е била депозирана процесната жалба.

         Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от лице с правен интерес да обжалва съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

         Предявеният иск е с правно основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД, тъй като се иска развалянето на Договор, с който са прехвърлени вещни права – право на собственост върху недвижим имот.

         По договора сключен от страните въззивницата се е задължила срещу полученото право на собственост над имота да поеме гледането и цялостната издръжка на продавачите пожизнено . Това означава , че независимо дали те са можели със собствените си доходи да се издържат или със собствените си усилия да се гледат, тя е следвало да ги издържа и гледа изцяло през целия период от време на сключване на договора , а не само когато са болни или собствените им доходи ги поставят в затруднено положение . Затова при преценка основателността на иска следва да се има предвид целия период от време от сключване на договора през 1996 г. до приключване на съдебното дирене за да се прецени дали неизпълнението , което частично не се отрича от въззивницата е било значително по своя характер или не . В този смисъл данните по делото са категорични – въззивницата не е издържала праводателите си и не се е грижела за тях непрекъснато през периода след сключване на договора за продажба на процесния имот . Тя действително е полагала частични грижи като ги е водела на лекар , купувала им е лекарства , посещавала е дома им на село където се е грижила за двора , но тези грижи са имали епизодичен характер – веднъж на месеца или на два месеца . свидетелските показания са единодушни по отношение на обстоятелството , че докато двамата праводатели са били живи те са се грижили взаимно един за друг и са се издържали със собствените си пенсии . Въззивницата се е грижила по – ангажирано при заболяването на майка си и непосредствено след смъртта и за известен период от време за баща си . Данните сочат , че дори когато се е грижила за въззиваемия не тя го е издържала , а е използвала пенсията му за закупуване на продукти за дома и му е давала само незначителна част от нея за лични нужди . Неоснователно е възражението на въззивницата , че е налице частично неизпълнение на договора поради виновното несъдействие от страна на въззиваемия . Писмените доказателства сочат , че след като той е напуснал жилището в гр. Сливен , въззивницата му е изпратила един единствен пощенски запис за сумата от 140 лв , и е продължила да му изпраща пощенски записи за сумата от по 40 лв едва след като е била депозирана исковата молба . Всичко изложено сочи , че не е било налице частично невиновно неизпълнение на договора от страна на въззивницата , което да е незначително с оглед интереса на въззиваемия . Налице са всички основания за развалянето на договора сключен между страните на 28.12.1996 г.

По отношение направеното възражение от въззивницата за прекомерност на присъденото от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение , съдът счита , че същото е неоснователно . По делото е бил представен договор за правна защита и съдействие съгласно който за процесуалното представителство по делото въззиваемият е бил заплатил сумата от 1000 лв. Искът е предявен за развалянето до размера на ½ ид.ч. на договора за продажба на процесния имот , на който данъчната оценка е 18 006.20 лв. Така материалният интерес по делото е в размер на 9003.10 лв. В чл.36 ал. 2 от Закона за адвокатурата е посочено , че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Към момента на сключване на договора за правна помощ е била в сила Наредба № 1 / 2004 г. на ВАС , в § 2 от ДР на която е посочено , че в случаите по чл. 64, ал. 4 ГПК(отм.) присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба . Възнаграждението посочено в наредбата дължимо за адвокатско съдействие при интерес от 5000 до 10 000 лв. е 450 лв. + 4 % за горницата над 5000 лв , което за конкретния случай е 610 лв., а трикратния размер е 1830 лв. Т.е. Не е налице прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение .

         Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат изцяло с изводите на първоинстанционния съд , обжалваното решение следва да бъде потвърдено .

         С оглед изхода на производството основателни се явяват претенциите на въззиваемия за заплащане на деловодни разноски за въззивната инстанция . Такива са доказани в размер на 500 лв адвокатско възнаграждение и тази сума въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 41 / 20.06.2008 г. по гр. д. № 633 / 2008 г. по описа на Сливенския районен съд като правилно и законосъобразно.

 

         ОСЪЖДА В.Я.Ж. ЕГН ********** ***„Х. Д.” № **-*-** да заплати на Я.Р.Х. ЕГН ********** ***„К. Ф.” № **-*-* деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 500.00 ( петстотин ) лева – адвокатско възнаграждение .

 

 

         Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

        

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.