РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 08.01.2008 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двана­десети ноември 2008 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.Я.

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: М.Д.

                                                                                                          М.М.

 

при участието на секретаря Е.Х. разгледа докладваното от младши съдия МИРА МИРЧЕВА  *** 660 по описа на съда за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е въззивно, по реда на глава ХVІІІ от отменения ГПК.

            Обжалвано е от ответника ІV ОУ „Д. ***.07.2008 г. по гр.д. № 4919/2007 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което са уважени исковете на Р.П.В. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда, като е признато за незаконно уволнението на ищцата от длъжността „начален учител” в училището жалбоподател, тя е възстановена на работа и училището е осъдено да и заплати обезщетение в размер 1123,55 лв., представляващо разликата между получаваното от нея преди уволне­нието трудово възнаграждение и получаваното по-ниско трудово възнаграждение на друга длъжност.

            В жалбата се излагат доводи, че работодателят законосъобразно се е възползвал от правото на подбор, което законът му дава – по своя преценка и в интерес на работата да уволни служител, длъжността на когото не се съкращава, за да останат на работа служителите, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Няма задължителна форма за извършването на подбора и не е задължително то да е отразено писмено. Критериите, по които подборът е извършен, са предварително обявени от работодателя и приети от синдикалните организации. Вярно е, че В. има по-висок образователен ценз от други служители, но не работи по-добре.

В съдебно заседание за въззивното училище се явяват директорът и представител по пълномощие, като поддържат жалбата. Въззиваемата Р.В. се представлява от пълномощник, който изразява становище, че решението на СлРС е правилно и законо­съобразно, а жалбата е неоснователна.

И двете страни претендират разноски.

            Жалбата е допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна, която има интерес да обжалва.

            От фактическа страна по делото се установи следното:

            До 10.09.2007 г. ищцата В. е работила като начален учител в ІV ОУ „Д. ***, където е назначена на 06.10.1993 г. До м. септември 2007 г. в училището е имало 1 длъжност помощник-директор и 10 длъжности начален учител. През м. септември е утвърдено ново щатно разписание на длъжностите в училището, като поради намаления брой на учениците в начален курс се налага съкращаването на длъжността помощник-директор и на една от длъжностите начален учител.

На 03.09.2007 г. директорът на училището представя на ръководителите на синдикалните организации в училището изработения от него проект на критериите за извършване на подбор при съкращаването. Изброените в проекта критерии са номерирани от 1 до 9, както следва: 1. образователен ценз и клас квалификация; 2. придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; 3. закрила по чл. 333 от КТ; 4. личен принос за записване и отписване на ученици; 5. вътрешно и външно оценяване на методическата работа на директора; 6. работа с ученици, родители и в екип; 7. наложени наказания по КТ; 8. социален статус; 9. последни назначения. Представителите на синдикалните организации след съвещание са одобрили проекта във вида, в който им е представен.

На 10.09.2007 г. директорът е обявил пред работещите в училището, че се налага да съкрати две щатни бройки, но тъй като една от учителките, придобила право на непълна пенсия, се е съгласила да напусне и да се пенсионира, уволнен поради съкращаване на щата ще бъде само един учител. Извършен е подбор между десетте останали начални учители и С.Ч., заемала дотогава длъжността помощник-директор, като работодателят се възползва от правото си по чл. 329 от КТ да уволни работник, чиято длъжност не се съкращава, за да остане на работа друг, който работи по-добре, но чиято длъжност се съкращава. Съобщено е, че след подбора е взето решение да бъде освободена Р.В., като мотивите за това решение също са съобщени – преценено е, че макар да е с висока квалифика­ция, тя работи най-лошо от началните учители в училището, като има данни за използвани от нея неадекватни педагогически подходи и наказания и оплаквания от родители, успехът на класа, на който тя преподава, е най-нисък, а при записването на бъдещите първокласници никой родител не е предпочел нея за класен ръководи­тел на неговото дете измежду трите учителки, за които се е очаквало да поемат паралелките от първи клас. За С.Ч., която до неотдавна е работила също като начален учител, подобни отзиви не е имало, затова тя е назначена на длъжност начален учител вместо ищцата, а нейната длъжност е съкратена.

Успехът на ІV”в” клас, ръководен от ищцата, при националните тестове за ІV клас за учебната 2006/2007 г. по предметите български език и литература, математика, човек и природа и човек и общество е по-нисък с до половин единица от успеха на ІV”а” и ІV”б” класове в същото училище. По-нисък е и годишният успех на този клас.

Коефициентът за диференцирано заплащане на ищцата за първото полугодие на 2007 г. е най-нисък измежду учителите, участващи в подбора.

На 10.09.2007 г. е издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотно­шение на Р.В. на осн. чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ поради съкращаване на щата. Заповедта е връчена на В., която с подписа си е удостоверила връчването; дата на връчване не е отбелязана.

Брутното трудово възнаграждение, което В. е получила в месеца, предхождащ уволнението, е в размер 445,05 лв.

На 07.01.2008 г. ищцата е започнала работа като библиотекар в РБ „Сава Доброплодни” с трудово възнаграждение 340 лв. На 01.04.2008 г. възнаграждението и е увеличено на 380 лв. От 10.09.2007 г. до 06.01.2008 г. тя е получавала обезщетение за безработица.

Горната фактическа обстановка се установява въз основа на писмените доказателства – заповед за прекратяване на трудово правоотношение, писмен проект за критериите за подбор, протокол от съвещанието на директора и представителите на синдикалните организации, обръщение на директора към работещите в училището от 10.09.2007 г., както и от заключенията на двете назначени по делото експертизи.

Въз основа на установените факти съдът намира, че жалбата е неоснователна.

Работодателят има право при съкращение на щата да извърши подбор и да уволни работник, чиято длъжност не се съкращава, за да остави на работа друг, чиято длъжност се съкращава, но той има по-висока квалификация и работи по-добре. Критериите са подбор са точно определени от закона: по-висока квалифика­ция и по-добра работа. Не са критерии за подбор нито защитата по чл. 333 от КТ, нито придобитото право на пенсия, нито социалният статус. Те не могат да бъдат дори незадължителни критерии. Прилагането на допълнителни, „незадължителни” критерии би изкриви­ло резултатите от подбора, като би могло да доведе например до уволнение на работник, който работи по-добре и има по-висока квалификация, но има и по-висок социален статус. За продължител­ността на стажа само в съответното училище също трудно би могло да се счете, че се отразява по някакъв начин на квалификацията или на нивото на изпълнение на задълженията, т.е. и този критерий излиза извън посоченото в чл. 329 от КТ.

В мотивите си за избора на Р.В. за съкращаване директорът на училището обаче е посочил единствено обстоятелства, свързани с нивото на изпълнение на задълженията и, т.е. фактически той се е ръководил от критериите на чл. 329 от КТ. Между другото работодателят не твърди, че ищцата е с по-ниска квалификация – мотивът му да се спре на нея при подбора е бил свързан с това, че всички останали, макар и не винаги с по-висока квалификация от нея, работят по-добре. Логично е по-добрата работа, особено при наличие у всички работници на необходимата за длъжността квалификация, да бъде критерий с по-голяма тежест.

Съдът счита, че правилността на извършения подбор не е въпрос по целесъобразност, неподлежащ на съдебен контрол. За да прецени правилността на уволнението, съдът трябва да изследва въпроса дали наистина уволненият работник има най-ниско ниво на изпълнение на задълженията или на квалификация – в противен случай изискването за подбор се обезсмисля, защото работодателят би могъл да декларира, че е извършил подбора по критериите на чл. 329 и въпреки това да се е ръководил от други критерии и мотиви. Тъй като по делото остана недоказано по-лошото изпълнение на служебните задължения от страна на В., в крайна сметка искът следва да бъде уважен. Единственото доказано обстоятелство, подкрепящо в някаква степен извода за по-лоша работа, е по-ниският успех на ръководения от нея клас, но то би могло да се дължи както на по-лошо преподаване от страна на ищцата, така и на това, че в този клас може да са попаднали ученици с по-слаби възможности или с по-малко желание за учене. Коефициентът за диферен­цирано заплащане наистина следва да отрази качеството на работа на съответния учител, но самият коефициент се определя отново от ръководството на училището работодател, без по настоящото дело да са доказани фактите, довели до определя­нето на такъв коефициент, т.е. фактите, обуславящи извода за качеството на работа на ищцата в сравнение с това на останалите и колеги. И тъй като изводите на въззивния съд по въпроса съвпадат с тези на първоин­станционния, решението в тази част следва да се остави в сила.

Уважаването на иска за отмяна на уволнението обуславя и уважаване на иска за възстановяване на работа на ищцата.

Решението следва да се остави в сила и в частта си, с която на ищцата на ищцата на основание чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ е присъдено обезщетение в размер 1123,55 лв. От размера от 6 брутни месечни възнаграждения следва да се приспадне единствено трудовото възнаграждение, което ищцата е получавала в периода 07.01.2008 – 09.03.2008 г. в размер общо 724,35 лв., но не и полученото от нея обезщетение за безработица. Това обезщетение не влияе на размера на обезщетението по чл. 225 от КТ, който предвижда приспадане единствено на полученото по-ниско трудово възнаграждение за друга работа, не и на осигурителните обезщетения. След обявяването на уволнението за незаконно и присъждането на обезщетение по чл. 225 полученото от НОИ обезщетение за безработица е получено без основание и подлежи на възстановяване (в този смисъл е например решение № 407 от 13.07.1998 г., III г. о. на ВКС). Но тъй като жалбоподател в настоящото въззивно производство е само ответникът, осъден да заплати това обезщетение, а съгласно чл. 208, ал. 2 от ГПК (отм.) при неправилно решение положението на жалбоподателя не може да бъде влошавано, в тази част решението също следва да бъде оставено в сила.

Ищцата, ответница по въззивната жалба, не е доказала направени разноски във въззивната инстанция.

С оглед изложеното и на основание чл. 208 от ГПК (отм.) съдът

 

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 549/18.07.2008 г. по гр. дело 4919/2007 г. на Сливенския районен съд, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ е признато за незаконно уволнението на Р.П.В. *** и тя е възстановена на длъжност начален учител в ІV ОУ „Д. ***, а работодателят ІV ОУ „Д. *** на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225 от КТ е осъден да и заплати обезщетение в размер 1123,55 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.