РЕШЕНИЕ
                                                         
                                         гр. Сливен, 11.03.2008 г.


                                         В ИМЕТО НА НАРОДА



           Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на осми декември 2009 г. в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.
                                                               ЧЛЕНОВЕ: М.Б.
                                                                                        М.Х.

          при участието на секретаря М.Л., като разгледа докладваното от младши съдия М. Х. *** по описа на съда за 2008 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото се разглежда в съответствие с разпоредбата на §2, ал. 2 от ПРЗ на ГПК ДВ бр.59 от 20.07.2007г., в сила от 1.03.2008г. по реда на чл. 196 и сл. от ГПК обн. бр. 12 от 8.02.1952 г.

Образувано е по въззивна жалба от С.Х.В. против решение на Районен съд Сливен, постановено по гр.д № 140/08 г. в частта относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака и упражняването на родителските права, както и присъдената издръжка. В жалбата се твърди, че решението е необосновано и незаконосъобразно. Наведени са доводи относно наличието на тези нарушения в решението по отношение на родителските права и вината. Счита, че допуснал груба грешка относно защитата си, най-вече, че двете деца изявили желание да живеят при него в село П., където той имал къща на два етажа и всяко дете си имало стая. Сочи, че причината да дойдат да живеят в гр. С. била единствено желанието на съпругата му. Излага данни, че квартирата, в която живеели представлявала апартамент от стая, хол и кухня, където децата спели в хола, а той със съпругата си в спалнята. Счита, че работата му като земеделски производител му дава възможност да се грижи за децата много повече отколкото майка им, защото тя работела на три смени и повечето време, когато е на работа децата трябвало да стоят сами, а на село живеел заедно с родителите си и когато му се наложело да отсъства, те оказвали контрол върху тях. Излага твърдения, че от началото на месец Юли и двете деца живеели при него в с. П. и съпругата му се обадила два пъти през този период, без да изпрати някакви средства. Признава, че се стигнало между двамата няколко пъти до неприятна ситуация, но счита че била по вина на въззивницата, защото изпратила децата сами на село на 04.04.2008 г. и той останал без ключ, да я чака да се върне от работа и станало скандал, при което въззивземата извикала полиция. Моли да се отмени решението в обжалваните части и се постанови ново по съществото на спора, като се приеме, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство имат и двамата съпрузи и да се предостави упражняването на родителските права върху малолетните деца на него, а майката да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка според практиката на съда. Моли да се разпитат трима свидетели, относно обстоятелствата посочени в жалбата.  

Отговор на жалбата е депозиран от съпругата, която счита, че решението на районния съд е правилно, обосновано, а жалбата е неоснователна. Тя полагала грижи за децата подпомагана и от своята майка, за да може да работи и ги издържа финансово. Нямала собствено жилище. Живеела на квартира. Намира, че няма новонастьпили факти и обстоятелства, които да мотивират промяна на решението в обжалваните части. Моли да се остави в сила обжалваното решение и алтернативно да се допуснат гласни доказателства и от нейна страна. Претендира за разноски.

В съдебно заседание въззивникът С.Х.В., редовно призован, се явява лично и с адв. М.,  с пълномощно по делото, която заявява, че поддържа жалбата. Моли настоящия въззивен съд да отмени решението на Районния съд относно упражняването на родителски права и осъди въззиваемата да заплаща на въззивника издръжка за голямото дете в размер на 70 лв., считано от 01.07.08 г. и за малкото дете 60 лв., също от 01.07.08 г. Въззивникът разяснява, че децата са при него от 01.07.08 г. и моли да се постанови решение, с което да останат децата при него и майката да изплаща издръжка толкова колкото е определил районния съд за всяко дете, а по частта за вината да остане - по вина на двамата съпрузи. Процесуалния представител на въззивника оттегля искането за разпит на свидетели, тъй като страните постигнали съгласие по делото и с оглед икономия на процеса. Посочва, че въззиваемата дава съгласие родителските права да бъдат предоставени на въззивника и моли да му се присъди издръжка. Заявява, че няма да сочи други доказателства. По същество моли да се отмени решението на СлРС в частта относно упражняване на родителски права, като се присъдят същите да се упражняват от въззивника и се осъди въззиваемата да заплаща на същия месечна издръжка в размер на 70 лв. за голямото дете и 60 лв. за малкото дете, считано от 01.07.08 г., като се определи на въззиваемата режим за лични контакти с децата. По отношение на вината моли съда да приеме, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения имат двамата съпрузи, т.е да бъде прекратен бракът по вина на двамата.

Въззиваемата З.П.В., редовно призована, се явява лично и заявява, че е съгласна с условията на жалбата на съпруга си, както и да изплаща издръжка в размер, който той е осъден да плаща на нея за децата. Посочва, че децата в момента са при него. Счита че може да остане решението в частта за вината по вина на двамата. Изрично заявява пред съда, че е съгласна децата да бъдат отглеждани от съпруга й и тя да изплаща издръжка, така както е присъдена. Сочи, че за нея следва да остане осъществяване на лични контакти, така като е постановено от районния съд. Моли да не се разпитват свидетелите. По същество предоставя на съда.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Съпрузите са сключили брак с акт за граждански брак № 594 от 4.12.1994 г. в гр.Сливен видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак от 17.01.2008 г. на Община Сливен.

От удостоверение за раждане от 16.01.2007г., издадено от гр.Сливен се установява, че по време на брака между страните е родено детето Х. на 8.04.1995г., като за това е издаден акт за раждане № 479 от 11.04.1995г. на Община Сливен.

От удостоверение за раждане от 16.01.2007г., издадено от Община Сливен се установява, че по време на брака между страните е родено детето Й. на 23.01.1999г., като за това е издаден акт за раждане № 110 от 28.01.1999г. на Община Сливен.

От представеното и прието по делото удостоверение за доход се установява, че З.В. е получавала съответно за месец юли 2007 г. - 118.11 лв; за м.август 2007 г. - 497.52лв; за м. септември 2007 г. - 538.57 лв., за м. октомври 2007 г. - 462.53 лв.; за м.ноември 2007 г. - 418.95 лв.; за м. декември 2007 г. - 309.48 лв.

От представеното и прието по делото съдебно-медицинско удостоверение № 21/2008г., изх. № 22/14.01.2008 г. доктор-специалист по съдебна медицина се установява, че при извършения преглед на З.В. се установила контузия на главата в теменнотилната област на главата, данни, които говорят за сътресение на мозъка и нарушаване на функцията на вестибуларния анализатор, данни, които сочат на перфорация на тъпанчевата мембрана на лявото ухо, кръвонасядания в областта на лявото рамо и лявата предмишиица.

От протокол за предупреждение от 04.04.2008г. се установява, че въззивника по делото е предупреден да не отправя обидни думи на въззиваемата, както и да не се саморазправя с нея.

От приетия по делото социален доклад, изготвен от социален работник при ОЗД на РД "СП”-Сливен се установява, че посетеното жилище е в гр.С., бул. „Б. М.” бл. *, ет. * ,ап.* като в проведения разговор с въззиваемата е установено, че същата може да разчита на помощта на бабите и дядовците на децата по бащина и по майчина линия за отглеждането и възпитанието им, като същите са й помагали до момента, а и за в бъдеще може да разчита на подкрепата им. Жилището, в което живеят понастоящем В. е апартамент, който се състои от кухня, спалня, хол и санитарни помещения, като наема за жилището са плаща от З.П., като майката и децата ползват две от стаите, а бащата живее сам в една от стаите. В социалния доклад е упоменато, че детето Х., ще бъде ученик в VІІ клас на ОУ"Д-р И. ***, а Й. в III клас на OУ"В.Левски" гр. Сливен. Бащата на децата С.В. не е осъществил среща със социалния работник.

От обясненията на страните в съдебно заседание се установява, че към настоящия момент от 01.07.2008 г. децата са при въззивника и страните са постигнали съгласие относно вината, упражняването на родителските права, издръжката и режима на лични отношения с децата. Въззиваемата З.П.В., заявява че е съгласна с условията на жалбата на съпруга си и решението в частта за вината, да бъде по вина на двамата и не желае да се разпитват свидетелите. Изрично заявява пред съда, че е съгласна децата да бъдат отглеждани от съпруга й и тя да изплаща издръжка, така както е присъдена на него и да има режим на лични контакти с децата, така като е постановено от Районния съд по отношение на въззивника.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, а разгледана по същество се явява основателна и следва да се уважи.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 99 ал. 1 от СК, съгласно който всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно ал. 2 на чл. 99 от СК с решението за допускане на развода съдът служебно се произнася и относно вината за разстройството на брака, освен ако разстройството се дължи на обективни причини, които не могат да се вменят във вина на съпрузите.

 С оглед направеното признание от страните в настоящото производство и преценявайки всички обстоятелства по делото, както и нежеланието на въззиваемата да се разпитват свидетели относно брачната вина, на основание чл. 127 ал. 2 от ГПК съдът приема за установени обстоятелствата изложени във въззивната жалба и че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е по вина на двамата. Безспорно се установи в настоящото производство, че бракът е изчерпан от съдържание и запазването му не оправдава целите, които би следвало да има. От събраните по делото доказателства може да се направи извода, че настъпилото в семейството дълбоко и непоправимо разстройство на брака се дължи на поведението и характера и на двамата съпрузи. Брачната връзка съществува само формално и това не е в интерес на съпрузите и обществото. Бракът е изчерпан от всякакво съдържание и запазването му не само не оправдава целите, които би следвало да има, а напротив запазването на брачната връзка би довело до свръх изостряне на отрицателните взаимоотношения между страните. Не е в интерес на децата да бъде запазен брака като гражданска институция, тъй като тази конкретна брачна връзка няма за цел подсигуряването на спокоен и нормален семеен живот и благоприятна среда за отглеждането и възпитанието на децата. Загубата на уважение. доверие, липсата на взаимност между съпрузите, съдът преценя като важни обстоятелства, налагащи допускането на развода, поради настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство.

С оглед изрично заявеното съгласие на майката и желанието на бащата упражняването на родителските права върху родените от брака деца следва да се предоставят на бащата, а на майката ще следва да се определи режим на лични контакти с децата, да има право да ги вижда и взема при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 ч. в събота до 18,00 ч. в неделя, както и един месец през лятната ваканция, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата и през втората половина от почивката при всички официални празници.

По отношение на исковете за присъждане на издръжка: детето Х. е на 13 години и предвид възрастта му, половата принадлежност, които обуславят специфичните нужди и разноски, свързани с отглеждането му - закупуването на учебници, храна, учебни помагала, дрехи, съдът намира, че за цялостната му издръжка са необходими около 70 лв. Родителите на детето са трудоспособни и след като не са депозирали доказателства относно невъзможността да дават издръжка, същите са длъжни да дават такава независимо дали работят или не. За майката е представено удостоверение за размера на получавания доход. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че е във възможностите й да дава 70 лв. месечна издръжка за детето Х., като останалата част от издръжката следва да се подсигури от бащата. Издръжката ще се дължи от момента, от който децата са при него 01.07.08 г.

По отношение на иска за присъждане на издръжка на детето Й., което към настоящия момент е на 9г., съдът като взе предвид възрастта на детето, половата му принадлежност, това че детето е било ученик в първи клас, които обуславят специфичните му нужди и разноски във връзка с отглеждането на детето закупуването на учебници, храна, учебни помагала, дрехи, съдът намира, че за цялостната му издръжка са необходими около 120 лв. Родителите на детето са трудоспособни и след като не са депозирали доказателства относно невъзможността да дават издръжка,същите са длъжни да дават такава независимо дали работят или не. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че е във възможностите на майката да дава 60 лв. месечна издръжка за детето Й., като останалата част от издръжката следва да се подсигури от бащата. Издръжката ще се дължи от момента, от който децата са при него 01.07.08 г.

С оглед на изложеното жалбата се явява основателна и следва да се уважи, а решението на първоинстанционния съд, като неправилно поради необоснованост в частта относно брачната вина, упражняването на родителските права, издръжката и режима на лични отношения с родените от брака деца, следва да бъде отменено.

В останалата част по отношение на предоставянето на семейното жилище и фамилното име на съпругата след прекратяване на брака, както и за разноските решението не е обжалвано и съдът не следва да се произнася. Въззиваемият не е направил искане за присъждане на разноски, а претенцията на въззивницата за заплащане на разноски за двете инстанции, при този изход на делото се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 208 от ГПК, съдът

 

                                                 Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение на Районен съд Сливен, постановено по гр.д № 140/08 г. в частта относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака и упражняването на родителските права, както и присъдената издръжка и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА

ОБЯВЯВА, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака е по вина на двамата  съпрузи С.Х.В. и З.П.В..

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права на родените от брака деца Х. С. Х., ЕГН ********** и Й. С. Х. ЕГН ********** на бащата С.Х.В., а майката З.П.В. ще има право да ги вижда и да взема при себе си детето Й. и детето Х.всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9,00 ч. в събота до 18 ч. в неделя, както и един месец през лятната ваканция, който не съвпада с годишния отпуск на бащата, както и втората половина от всички официални празници.

ОСЪЖДА З.П.В. ***„Б. М.”,бл. *, вх. *, ет. *, ап.* с ЕГН ********** да заплаща на Малолетното си дете Х. С. Х., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител месечна издръжка в размер на 70 лв., считано от 01.07.08 г. до отпадане, изменение или прекратяване на основанието за даването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

ОСЪЖДА З.П.В. ***, с ЕГН ********** да заплаща на Малолетното си дете Й. С. Х., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител месечна издръжка в размер на 60 лв., считано от 01.07.08 г. до отпадане, изменение или прекратяване на основанието за даването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на З.П.В. за присъждане на разноски за двете инстанции.

 

Решението подлежи на обжалване в частта, в която е отменено, при условията на чл. 280 от ГПК в сила от 1.03.2008 г. в едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.

 

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: