РЕШЕНИЕ №                          

гр. Сливен, 09.01.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на първи декември през две хиляди и осма  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.М.

ЧЛЕНОВЕ: М.Б.,*** Х.,

 

при секретаря М. Ж., като разгледа докладваното от Хр. М. *** по описа на съда за 2008г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно. Образувано е по жалба срещу решение на първоинстанционен съд по дело образувано по искова молба подадена преди 01.03.2008г., поради което съгласно §2 ал.1 от ПЗР на ГПК се движи по реда на чл. 196 и сл. от ГПК (Изв. Бр. 12\08.02.1952г., отм. ДВ бр. бр. 59\20.07.2007г. в сила от 01.03.2008г.)

С решение № 592\17.06.2008г. постановено по гр.д. № 3478\07г. на РС – гр. Сливен „В. К.” ООД – гр. Сливен е осъдено да заплати на Г.П.М. сумата 1616 лв., представляваща неизплатена част от трудово възнаграждение за периода от 01.01.2005г. до 31.07.2007г., заедно с мораторна лихва за същия периода в размер на 331, 55 лв., сумата 169, 52 лв., представляваща неизплатена част от трудово възнаграждение за периода от 01.08.2007г. до 31.01.2008г., заедно със законната лихва върху сумата от 1616 лв., считано от 14.08.2007г. до окончателното изплащане, както и деловодни разноски в размер на 92 лв. Над тези размери предявените искове са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Ответното дружество е осъдено да заплати и д.т. върху уважената част от предявените искове в размер на 84, 68 лв., както и разноски – възнаграждение за вещо лице, в размер на 67, 50 лв.

Решението е обжалвано от ответника в частта, с която предявените искове са уважени и са присъдени деловодни разноски и д.т. с бланкетно въведени оплаквания за  материална и процесуална незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението.

Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което предявените искове да се отхвърлят изцяло като неоснователни и недоказани.

В с.з за въззивника – редовно призован, не се явява представител по закон или пълномощие.

Въззиваемият – редовно призован, не се явява, не се явява и негов представител. В отговора на въззивната жалба поддържа становище за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд. Аргументира се, че от събраните по делото доказателства се установява безспорно неизпълнението на задължението от ответника, което е установено и произтича от КТД.

Жалбата е допустима – подадена е в рамките на 14-дневния срок за обжалване на решението по въззивен ред от надлежна страна, имаща правен интерес, поради което съдът я разгледа съгл. Чл. 208 и чл. 209 от ГПК с оглед валидността, допустимостта и законосъобразността на първоинстанционното решение.

Обжалваното решение е валидно, постановено е от надлежен състав на първоинстанционния съд, по валидно предявените от въззиваемия искове с правно основание по 59 от КТ вр. чл. 128 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи от фактическа страна следното:

Страните и понастоящем са в трудово правоотношение възникнало със сключването на трудов договор № 197\14.12.1992г. По този трудов договор въззиваемият е бил назначен на длъжността „шофьор” с шифър 8323. Считано от 16.08.2004г. съгласно допълнително споразумение от 11.08.2004г. трудовият договор е изменен относно длъжността на въззиваемия с наименование „маш. монтьор – шофьор” с шифър 7239 и категория „квалифицирани производствени работници”. На въззиваемия не е била връчена длъжностна характеристика за така променената длъжност по трудовия договор, но по делото следва да се приеме, че е работил именно по тази длъжност.

Възражението във връзка с установения факт, че на въззиваемия не е била връчена длъжностна характеристика за длъжността „маш. монтьор - шофьор” е, че само поради това на въззиваемия не следва да бъде зачетена тази категория труд. От една страна въззивникът не е въвел възражение, че въпреки изменението на трудовия договор въззиваемия е продължил да работи на установената по трудовия договор от 14.12.1992г. длъжност – „шофьор”. От друга страна, извода, че въззиваемият е изпълнявал трудовите функции именно за длъжността „машинен монтьор – шофьор” с категория на труд „квалифицирани производствени работници” се налага от обстоятелството, че след изменението на трудовия договор работодателят е начислявал основно трудово възнаграждение именно за установената с изменението длъжност, което по съществото си представлява признание, че въззиваемия е изпълнявал трудовите си функции и задължения съгласно изменението на трудовия договор от 11.08.2004г.

Безспорно е и се установява от представеното по делото удостоверение, че до 02.08.2007г. въззиваемият е бил член на синдикална организация в предприятието на въззивника – „КНСБ”, като след тази дата е член на СС „П.”. Между двете синдикални организации и въззивника съгласно БКТД на 02.08.2004г. е сключен КТД в предприятието вписан в специалния регистър съгласно представеното писмо изх. № 1396\24.08.2004г. на ИТ – гр. Сливен. Договорът е в сила за срок от две години, считано от датата на подписването му съгласно чл. 7 ал.1 от КТД. Съгласно чл. 13 ал.1 от КТД от 02.08.2004г., считано от 01.04.2004г. МРЗ за въззивното дружество се определя на базата на МРЗ за страната, завишена с коефициент „к” = 1, 5. Съгласно ал.3 от същата разпоредба РЗ за отделните категории персонал се определя с коефициент към МРЗ за дружеството съгласно Приложение № 1 към КТД, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба за работодателя възниква задължение да привежда договорените работни заплати в съответствие с всяко изменение на МРЗ за страната.

Преди изтичане срока на действие на този договор, считано от 31.01.2006г. е в сила също за срок от две години, т.е. до 31.01.2008г. и БКТД – чл. 10 ал.1 от БКТД, сключен между работодателите от системата на водоснабдяване и канализации, Федерация „Строителство, индустрия и водоснабдяване” Подкрепа” и Национален браншови синдикат „В.” към КНСБ. Съгласно чл. 11 от БКТД минималното основно трудово възнаграждение за бранша се определя на базата на МРЗ за страната завишена с коефициент „К” . 1,2, като съгласно чл. 12 работодателите и синдикатите в предприятията не могат да договарят трудови възнаграждения по – ниски от тези определени в Приложение 1 към БКТД, като съгласно чл. 13 ал.1 от БТКД могат да бъдат договаряни по високи стойности на МРЗ за предприятията и по – висок коефициент от посочените в Приложение 1. За работодателите съгласно чл. 20 от БКТД е установено задължение при всяко изменение на МРЗ за страната да привеждат договорените работни заплати от месеца, в който влиза в сила това изменение в съответствие д решението на национално ниво и чл. 12 от БКТД. Съгласно Приложение 1 към БКТД минималното месечно основно трудово възнаграждение за бранша се коригира с коефициент към МРЗ „к” = 1,2, като минималното основно трудово възнаграждение за бранша по категории е минималното основно трудово възнаграждение за бранша коригирано с посочени за 9 отделни категории коефициент. За категория 7 „Квалифицирани производствени работници коефициент „К” = 1,5, а за категория 8 „Оператори на машини, съоръжения и транспортни средства” „К” = 1,3.

Въз основа на сключените КТД и БКТД и приложените по делото извлечения от ведомост за начислените и заплатени на въззиваемия трудови възнаграждение за процесния период чрез назначената по делото СИЕ се установява, че МРЗ за страната за 2005г. е 150 лв.; за 2006г. – 160 лв.; за 2007г. 180 лв. и за 2008г. – 220 лв. За 2005г. съгласно клаузите на КТД от 02.08.2004г. месечното трудово възнаграждение на въззиваемия следва да е в размер на 292, 50 лв.; за 2006г. – 312 лв., а от м. февруари 2006г., съответно септември 2006г. (в зависимост от извода на съда за това дали следва да намери приложени КТД или БКТД) за 8 – ма категория съгласно Приложение 1 към БКТД, както следва: за 2006г. – 249, 60 лв.; за 2007г. – 280, 80 лв. и за януари 2008г. – 343, 20 лв. За 7 – категория съгласно Приложение 1 към БКТД възнаграждението на въззиваемия следва да е: за 2006г. (от м. февруари или м. септември в зависимост от извода на съда за това дали следва да намери приложени КТД или БКТД) – 288 лв.; за 2007г. – 306 лв., като съобразно отработеното време за м. октомври – 294, 61 лв., а за м. декември – 273, 78 лв.

След приспадане на реално начислените и заплатени месечни трудови възнаграждения, разликата с дължимите по КТД и БКТД съгласно заключението на в.л. е в общ размер, както следва 609, 20 лв. при действие на КТД до 02.08.2006г. и при приложение разпоредбите на БКТД от 01.02.2006г. – 417, 20 лв. за 8 – ма категория труди по Приложение 1 към БКТД.

Размерът на мораторната лихва за забава на неизплатената част от възнагражденията в зависимост от падежа на всяко едно от повтарящите се месечни задължения на  работодателя е в размер на 129, 2- лв. при приложение разпоредбите на КТД до м. август 2006г., а при приложение на тези разпоредби до м. февруари 2006г. -  98, 97 лв.

Съответно при 7 – ма категория труд възнагражденията на въззиваемия са както следва: за 2006г. – 288 лв. или 360 лв. в зависимост от това дали следва да се приложат разпоредбите на БКТД или КТД за предприятието; за 2007г. - 324 лв. съгласно БКТД и за м. януари 2008г. - 396 лв. Общия размер на разликата между така определените възнаграждения от една страна и от друга начислените и изплатени възнаграждения на въззиваемия е 1353, 52 лв. при приложение разпоредбите на БКТД от м. февруари 2006г., а при приложение разпоредбите на БКТД от м. август 2006г. общия размер на неизплатената и неначислена част е 1785, 52 лв., а до датата на подаване на исковата молба – 1198, 22 лв., съответно - 1616лв.

Размерът на мораторната лихва за забава на неизплатената част от възнагражденията в зависимост от падежа на всяко едно от повтарящите се месечни задължения на  работодателя до датата на подаване на исковата молба е в размер на 331, 55 лв. при приложение разпоредбите на КТД до м. август 2006г., а при приложение на тези разпоредби до м. февруари 2006г. -  263, 76 лв.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата е неоснователна.

Съдът е сезиран с иск по чл. 59 от КТ във вр. с чл. 128 т.1 и т.2 от КТ, както и по чл. 86 от ЗЗД. Предмет на предявения иск по чл. 59 от КТ е претенцията на въззиваемия спрямо работодателя за реално изпълнение на поетите с КТД и БКТД задължения за привеждане размера на трудовото възнаграждение в съответствие с измененията на МРЗ за страната като основа за определяне на минималната за бранша и в предприятието основна МРЗ за категорията труд, който престира въззиваемия по индивидуалното трудово правоотношение.

Предмет на обжалване е първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявения иск за заплащане на пълния размер на трудовото възнаграждение уговорено със сключените за предприятието КТД от 02.08.2004г. и браншови КТД (БКТД) от 01.01.2006г.

Между страните е безспорно, че са в трудови правоотношения от 1992г. без прекъсване вкл. и към настоящия момент, следователно и за периода на действие на КТД от 02.08.2004г. и БКТД от 01.01.2006г., страни по които са въззивника като работодател и съответно съгласно чл. 51а от КТ - синдикалните организации на работниците и служителите в предприятието и съгласно чл. 51б от КТ – представителните организации на работниците и служителите от една страна и от друга на работодателите, измежду които и въззивника. Безусловно се установява, че въззиваемият е член на синдикална организация в предприятието – първоначално „КНСБ” в последствие СС „П.” и спрямо него следва да намерят приложение сключените КТД на ниво предприятие и бранш. Договорите са действителни, като сключени от надлежни страни, изпълнено е изискването на чл.53 от КТ за форма и за вписване на КТД на ниво предприятие, като срокът на действие на всеки от договорите е съобразен с разпоредбата на чл. 54 от КТ.

Във връзка с успоредното действие на КТД на различни нива за част от процесния период – от 01.01.2006г. – 02.08.2006г. се поставя въпросът за това, кой от договорите следва да намери приложение в отношенията между страните по делото. Съществуването на КТД на различни нива – в случая на ниво предприятие и на ниво бранш е допустимо от закона, като общият принцип възпроизведен и в разпоредбата на чл. 8 от БКТД е, че отношенията във връзка с индивидуалното трудово правоотношение се уреждат от по – благоприятните за работниците и служителите разпоредби  измежду двата договора. От заключенията на вещото лице по назначената СИЕ се установява, че съгласно разпоредбите на КТД на ниво предприятие от 02.08.2004г. досежно минималния размер на основното трудово възнаграждение за категорията труд полаган от въззиваемия е по – благоприятен с оглед по – високия коефициент „к” = 1,5 за определяне на МРЗ в предприятието, поради което до 02.08.2006г. относно задължението на работодателя във връзка с трудовото възнаграждение на въззиваемия намират приложение разпоредбите на КТД от 02.08.2004г. След изтичане срока на действие на КТД от 02.08.2004г., а именно от 02.08.2006г. намират приложение разпоредбите на БКТД.

Друг въпрос, който се поставя по делото във връзка с определяне размера на възнаграждението, което въззивника като работодател следва да заплаща на въззиваемия е относно категорията на труд, който полага за заеманата според първоначално сключения трудов договор и изменението му длъжност, считано от 16.08.2004г. Тезата на въззивника е, че при липсата на връчена на въззиваемия длъжностна характеристика за длъжността „машинен монтьор – шофьор” с категория персонал „квалифицирани производствени работници”, размерът на трудовото възнаграждение следва да се определи за длъжността по първоначално сключения трудов договор от 14.12.1992г. и допълнително споразумение от 1005.2004г. с категория персонал – оператор на машина. Възражението е неоснователно. Осигуряването на длъжностна характеристика и връчването на екземпляр е задължение на работодателя във връзка с условията на труд, произтичащо от разпоредбата на чл. 127 ал.1 т.4 от КТ. Неизпълнението на това задължение е противоправно поведение, от което работодателят не може да черпи права. Възражението би било основателно единствено при доказване по делото, че поради невръчването на длъжностна характеристика, въззиваемият не е изпълнявал трудовите си задължения и функции произтичащи от невръчената длъжностна характеристика. Такива данни по  делото не са налице, като от представените извлечения от ведомостта за трудовите възнаграждения на въззиваемия е видно, че е начислявано това, уговорено с индивидуалния трудов договор за длъжността „машинен монтьор – шофьор” с категория персонал „квалифицирани производствени работници”. Така извършеното начисляване представлява и признание на обстоятелството, че въззиваемият е престирал труд в съответствие с измененото с допълнително споразумение от 11.08.2004г.

Предвид горното се налага извода, че за въззивника като работодател е налице задължение за привеждане и изплащане на трудово възнаграждение на въззиваемия за процесния период от м. януари 2005г. до м. януари 2008г. включително в размер, който се определя за периода от м. януари 2005г. до м. август 2006г. съгласно чл. 13 от КТД на ниво предприятие сключен на 02.08.2004г., а от м. август 2006г. до м. януари 2008г. вкл. съгласно чл. 12 от БКТД от 31.01.2006г. с коефициент спрямо МРЗ за страна и основната МРЗ за предприятието съгласно представляващите неразделна част от КТД приложения. Безспорно е и по делото няма данни в обратна насока, че работодателят не е изпълнявал произтичащите от КТД задължения във връзка с  трудовите възнаграждения на въззиваемия, като е изплащал трудовото възнаграждение уговорено с индивидуалния трудов договор, без да е изпълнил задължението си   по чл. 13 ал.2 от КТД  на ниво предприятие и чл. 20 от БКТД да привежда договорената с индивидуалния трудов договор РЗ. Според установеното по – горе действие на разпоредбите на КТД на двете нива размерът на неначислената и незаплатена част от трудовите възнаграждения на въззиваемия съгласно заключението на вещото лице Н. Трендафилова във варианта, отчитащ действието на разпоредбите на КТД от 02.08.2004г. до 02.08.2006г. е общо 1785, 52 лв., 1616 лв. от които към момента на завеждане на исковата молба.

С оглед основателността на предявения главен иск по чл. 59 от КТ вр. чл. 128 от КТ е основателен и акцесорния по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава (мораторна лихва) за периода от 01.01.2005г. до 31.07.2008г. върху неизплатената към този момент част от 1616 лв., , а именно 331, 55 лв., както и  законната лихва върху този размер считано от предявяването на исковете – 14.08.20007г. до окончателното изплащане. Вземанията за неизплатената част от възнаграждението уговорено с КТД са ликвидни и изискуеми, при липсата на друго уговорено, в сроковете по чл. 270 ал.2 от КТ, като работодателят изпада в забава за това задължение и без покана от страна на работника.

Предвид гореизложеното решението на районния съд, с което исковете са уважени в посочените по – горе размери следва изцяло да се потвърди.

Въззивникът не е претендирал деловодни разноски. В отговора си на въззивната жалба въззиваемия е направил искане за потвърждаване решението на районния съд с произтичащите от това законни последици. Дори да се  приеме, че с последния израз е въведена претенция за деловодни разноски, такива не следва да бъдат присъждани на въззиваемия, т.к. за настоящата инстанция не се доказва да е направил такива

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 592\17.06.2008г. постановено по гр.д. № 3478\07г. на РС – гр. Сливен.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: