Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 280

 

гр. Сливен, 23.10.2009 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ   НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ                               Мл.с. МИРА МИРЧЕВА

                    

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря Е.Х. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N669  по описа за 2008   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 196 и сл. от ГПК /отм./

Образувано е във връзка с постъпила въззивна  жалба срещу решение №637 от 07.07.2008 г. по гр.д. №3631 от 2007 г. на СлРС, с което е признато за установено по отношение на въззивницата, че въззивникът е собственик на недвижим имот по плана на село Т.с площ от 3 000 кв.м. Със същото решение въззивницата е осъдена да предаде на собственика владението върху част от поземления имот, която се владее от нея без основание и представлява овощна градина с площ от 1 290 кв.м. В жалбата се твърди, че решението на съда е неоснователно и направените изводи са неправилни. Съдът не се съобразил със събраните по делото доказателства и безусловно е приел, ча правото на собственост е възстановено със стабилен административен акт, а този административен акт бил незаконосъобразен. Касаело се за поредица незаконосъобразни актове на ОС „ЗГ” – Сливен, имащи за резултат едно неправилно съдебно решение. Твърди се, че ищецът в първоинстанционното производство и въззиваем в настоящото не е собственик на процесния имот, а за собственик следва да бъде призната въззивницата, тъй като периода на владеенето на имота от нея отговаря изцяло на изискванията на чл. 79 от ЗС.

В с.з. чрез представители по пълномощие въззивнита жалба се поддържа на основанията посочени в нея и допълнително се прави възражение за нищожност на административния акт, а именно на решението на Поземлена комисия – Сливен. Твърди се, че преди да бъде постановено това решение е имало друго и при наличието на предходен административен акт то издадения последващ следва да бъде третиран като нищожен.

Въззиваемият чрез представител по пълномощие изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна. Безспорно е, че той е собственик на имота и че този имот се владее от въззивницата – ответница в пъровинстанционното производство.  Не  е било установено, че тя е придобила имота, тъй като не е изтекла необходимата десет годишна давност. Неоснователно е и оплакването за нищожност на решението на Поземлена комисия – Сливен и съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на акта, освен когато този акт се противопоставя на страна по делото, която не е участвала в административното производство по издаването му.  Решението е законосъобразно и издадане о при спазване на материално-правните предпоставки на закона, поради това се иска въззивната жаллба да бъде оставена без уважение.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С решение №604/29.08.2001 г. по преписа №630 от 15.11.1991 г. на ОС „ЗГ” на въззиваемия – ищец в първоинстанционното производство е възстановено правото на собственост във възстановими граници върху недвижим имот представляващ нива от 3 дка в м. „Радишковец” в землището на село Т.общ. Сливен, попадащ в строителните черти на селото и представляващ имот №146, парцел осем, девет от кадастралния план изработен през 1987 г. при граници: север – имот №305, изток – кв. 5, парцел четири, юг  - имоти 143 и 144 и запад – улица. В решението е отразена забележка, че имотът обхваща също част от парцел десет 146 и част от парцел две, 146 и се намира в границите на селото и е идентичен с част от имот 42 по стария регулационен план от 1923 г.  Въз основа на това решение въззиваемият се е снабдил на 21.03.2007 г. с нот . акт за собственост на недвижим имот възстановен по реда на чл. 10 ал. 7 от ЗСПЗЗ. На 06.07.2007 г. въззиваемият е представил на нотариус К.Т.нот.покана до ответницата за освобождаване на владяната от нея част от имота и предаването на владението. Към момента ответницата владее  1290 кв.м. представляващи част от имота описан в нот. Акт на ищеца, която част представлява овощна градина оградена с мрежа с бетонни колове. С искова  молба от 23.08.2007 г. въззиваемият – ищец е поискал да бъде признато от съда за установено по отношение на въззивницата – ответница, че той е собственик на описания недвижим имот и тя да му предаде владяната част от него. По повод на тази искова молба се е развило първоинстанционното производство и е постановен съдебния акт , предмет на въззивно обжалване. За да постанови решението си Районният съд е приел, че за уважаването на ревандикационния иск е  необходимо да бъде установено кумулативното наличие на предпоставките, че ищецът е собственик на вещта предмет на иска, че вещта се намира във  владение или държане на ответника и че ответникът владее или държа вещта без основание.  Съдът е приел, че в конкретния случай са налице тези предпоставки, тъй като процесната част от недвижимия имот се владее от ответницата и осъществяването от нея владение е без основание. Тя не е собственик и не притежава ограничено вещно право върху имота, който е получила със заповед №РД-15-1820 от 05.12.1989 г. на Общински съвет – Сливен, с която е отстъпено възмездно право на строеж върху държавна земя за изграждане на едноетажна сграда с гараж. Отстъпеното право на строеж не е реализирано и имотът се ползва от въззивницата като овощна градина.

Горната фактическа обстановка е несъмненна и се установя въз основа на събраните доказателства, които са относими и допустими, както и от заключенията на вещите лица, тъй като няма съмнение в тяхната безпристрастност и компетентност.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Безспорно е, че предявеният иск по чл.108 от ЗС е допустим и основателен. Ищецът е собственик на имота, а процесната част от него се намира във владение на въззивницата, която част е ползвана от нея като овощна градина. Осъществяваното от нея владение е без правно основание. Правилно и законосъобразно районният съд е развил доводи, че въззивницата не е собственик и не притежава ограничено вещно право върху имота. Правото й на строеж не се е реализирало и е погасено поради неосъществяването му в срока по чл.67 от ЗС.. Неоснователно е възражението й, че е придобила имота по давност. Преди възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ е недопустимо придобиването по давност. Въззивницата не е добросъвестен владелец и в случая следва да се приеме 10-годишен давностен срок, който очевидно не е изтекъл, тъй като правото на собственост на ищеца е възстановено през 2001г.

Основното възражение е свързано с твърдението за нищожност на решението на Поземлена комисия – Сливен, с което е възстановена собствеността на въззиваемия. Наведени са доводи за това, че при неговото издаване не е бил завършен предвидения юридически състав за неговата валидност, като не е била приложена скица, а също така решението било с невъзможен предмет. Това възражение обаче също е неоснователно. Съдът се произнася инцидентно по валидността на административния акт – чл.17 ал.2 от ГПК, но не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на такъв акт, освен когато този акт се противопоставя на страна по делото, която не е участвала в административното производство по издаването му. Въззивницата е инициирала производство като е подала жалба срещу решение №604 от 29.08.2001г. на ПК – Сливен, твърдейки, че решението е нищожно като е посочила същите основания, които поддържа и в това производство. Образуваното по жалбата производство е било прекратено, тъй като жалбоподателката е нямала правен интерес от оспорването или прогласяването на нищожност на административния акт. Това определение е било потвърдено от административния съд.

Искането за обявяване на нищожност на оспореният административен акт може да се направи без ограничение във времето, но разгледано по същество е неоснователно. Възприетите от теорията и практиката критерии за нищожност на административен акт са наличието на основни недостатъци, засягащи компетентността на органа, който го издава, формата, в която е издаден актът, съдържанието му. За да е нищожен един административен акт, той трябва да е засегнат от толкова тежък порок, който го дисквалифицира като административен акт и се третира от правото като несъществуващ, което прави невъзможно и недопустимо съществуването му в правната действителност. Такива пороци не са налице по отношение на оспореният акт. Компетентността на органа, който го е издал, формата в която е издаден и съдържанието сочат, че е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му по закон правомощия, в предвидената от закона форма. Останалите наведени в писмената защита възражения касаят проверката досежно законосъобразността на оспорения акт, но той е издаден при спазване на материалноправните предпоставки на чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ и на зяконовата процедура. С оглед на изложеното е безспорно, че въззиваемият-ищец е собственик на поземлен имот   №146, парцел осем, девет от кадастралния план изработен през 1987 г. при граници: север – имот №305, изток – кв. 5, парцел четири, юг  - имоти 143 и 144 и запад – улица, находящ в землището на с.Трапоклово, Община Сливен, като се е снабдил и с нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по реда на чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ, който като официален документ се ползва с материална доказателствена сила. Поради това е налице и първата предпоставка за уважаването на ревандикационния иск, а именно че въззиваемият – ищец е собственик на имота, предмет на иска.

След като са налице и останалите предпоставки на чл.108 от ЗС то въззивната жалба се явява неоснователна.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна е претендирала заплащане на разноски, но не са представени доказателства, че такива са направени пред тази инстанция, поради което не следва да се присъждат.  

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 637 от 07.07.2008г. по гр. дело № 36318/2007г. на Сливенския районен съд.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен  срок от връчването му.

 

 

 

                                                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          

 

         ЧЛЕНОВЕ: