Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 08.01.2009г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на осми декември  през две хиляди и седма година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНКА Д.

ЧЛЕНОВЕ: М.Б.

 М.  Х.

 

 

При секретаря М.Л., като разгледа докладваното от М.Б. *** по описа за 2008 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.196 и сл. от ГПК.

 

                Образувано е по въззивна жалба на адв.Н. в качеството му на процесуален представител на Н.П.В. ЕГН ********** ***– Нова Загора против Решение № 145 / 22.07.2008 г. по гр.д. № 6/2008 г. на НЗРС , в частта с която е бил отхвърлен предявеният от въззивника иск за заплащане на трудово възнаграждение ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 09.01.2008 г. за сумата над 327 лв. В жалбата се сочи, че решението е неправилно тъй като съдът неоснователно е приел, че между страните не е било налице трудово правоотношение съгласно изискванията на чл. 62 от КТ. Освен това се сочи, че решението на съда противоречи на закона, тъй като по делото било установено точната главница и мораторна лихва, а съдът неправилно е приел, че въззивникът следва да заплати разноски на експертизата в размер на 120 лв. Сочи се, че съдът не е присъдил разноски във връзка с уважената част от исковата претенция. Моли се решението в тази част да бъде изменено като се постанови ново решение, с което въззиваемият бъде осъден да заплати на въззивника сумата от 2 874,76 лв. представляваща извънреден труд, а така също да бъде осъден да заплати и сумата от 399,67 лв. представляваща мораторна лихва и разноски за двете инстанции.

         В съдебно заседание въззивникът В. се явява лично и с адв.Н., който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Претендира разноски за двете инстанции.

         Въззиваемата страна ЗКЧК Стоил войвода в съдебно заседание не се представлява. Не излага становище по депозираната въззивна жалба.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи следната фактическа обстановка:

         На 19.04.2006 г. между страните бил сключен граждански договор по силата на който въззивникът започнал работа като общ работник – пазач на МТС в склад за резервни части. Договорено било възнаграждение в размер на 170 лв. месечно. На 30.05.2006 г. бил сключен трудов договор между страните , с който въззивникът бил назначен на длъжност „нощен пазач” с пълно осемчасово работно време и трудово възнаграждение в размер на 170лв. С допълнително споразумение към трудовия договор от 03.01.2007 г. било договорено увеличение на трудовото възнаграждение от 170 на 204 лв. месечно. Със заповед № 44/31.03.2007 г. било прекратено трудовото правоотношение между страните. Трудовото правоотношение било прекратено при условията на взаимно съгласие и в заповедта било посочено, че на въззивника следва да се изплати обезщетение за 20 дни платен отпуск за 2006 г. и 2007 г.

         По делото са извършени съдебно-счетоводни експертизи. В заключението от 27.02.2008 г. вещото лице Н. е посочила, че за периода от м.април 2006 г. до 20 май 2006 г., когато въззивникът е работил по граждански договор и от 30 май 2006 г. до 30 март 2007 г., когато е работил по трудов договор са му били начислявани трудови възнаграждения като част от трудовите възнаграждения са му били заплащани с РКО. В счетоводството вещото лице не открило отчетни листи, които се ползвали при отчитане на гражданските договори. За целия период въззивникът получил с РКО сумата от 3 958,66 лв. като в тази сума били включени неподписани разходни ордери при приспадането на които получената сума от въззивника е в размер на 3 784,66 лв. при дължима 3 511,08 лв. Вещото лице е посочило, че не е констатирало забавяне на трудовото възнаграждение, поради което не е изчислило и мораторна лихва. В заключението си то е посочило, че във възнагражденията от 3 307,42 лв. е включен и полагания от въззивника нощен труд. По допълнителната задача поставена на вещото лице същото  е депозирало заключение на 27.03.2008 г. От него се установява ,че за периода от 1 май 2006 г. до 30 ноември 2006 г. за заявените от въззивника 15 нощни дежурства му се полагат по 0,25 лв. равни на 30 лв. увеличение съгласно чл.261 от КТ и чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. За м.юли до м.ноември 2006 г. въззивникът е получавал по 34 лв. увеличение за нощна работа, а през м.декември 2006 г. е получил 35,70лв. За периода от 1 януари 2007 г. до 31 март 2007 г. за 8 часа нощен труд ищецът е получавал по 40,80 лв. увеличение, което представлявало 20 % увеличение на работната му заплата. В заключението депозирано от 22.05.2008 г. вещото лице е посочило, че при извършената проверка в счетоводството на въззиваемата кооперация не е намерена информация потвърждаваща твърденията на въззивника за положен извънреден труд, но ако бъдат взети предвид свидетелските показания за периода от м.юли до м.ноември 2006 г. и м.януари до м.март 2007 г. възнаграждението за извънредния труд е в размер на 2 874,76 лв., а мораторната лихва за извънредния труд е в размер на 399,67 лв.

         По делото са разпитани свидетелите Г. и С.. В показанията си първия свидетел се сочи, че от м.януари до 31.03.2007г. въззивникът работил денонощно в краварника като си ходил за храна за по два часа, а през 2006 г. работил на зеленчукова градина от м.юни до м.ноември през нощ от 17 ч. до 8 ч. сутринта. Свидетелката С. е посочила, че въззивникът е работил в зеленчуковата бригада през вечер от 17 ч. вечерта до 8 ч. сутринта. Това е станало през 2006 г., а по-късно работил и на кравеферма около 7-8 месеца. Свидетелката не е посочила точно кога са били тези месеци  през които въззивника е работил в кравефермата.

         Решението на РС – Нова Загора е било съобщено на въззивника на 5.08.2008 г. и в рамките на законоопределения 14-дневен срок на 6.08.2008 г. е била депозирана процесната жалба.

         Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна имаща правен интерес от това , а по същество е неоснователна.

С исковата молба е предявен иск по чл. 128 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 224 ал. 1 от КТ , за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение и обезщетение за неползван годишен отпуск в размер на 800 лв. С исковата молба не е бил предявен иск за заплащане на извънреден труд , който е самостоятелна искова претенция регламентирана в чл. 150 от КТ, поради което е недопустимо произнасянето по такъв иск по делото . В този смисъл съдът не следва да кредитира свидетелските показания и заключенията на ВЛ, в частта в която се отнасят за положен извънреден труд от въззивника . Решението на първоинстанционния съд в тази му част следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено , поради произнасяне по непредявен иск .

По отношение на предявените искове по чл. 128 ал. 1 т. 2 във вр. с чл.224 ал. 1 от КТ , за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение и обезщетение за неползван годишен отпуск , съдът намира жалбата за неоснователна . От заключението на ВЛ категорично е установено , че възнаграждението за труд , което е следвало да се изплати на въззивника за процесния период е било в размер на 3307.42 лв , а обезщетението за 20 дни платен отпуск е в размер на 203.66 лв . Общо дължимата му сума е в размер на 3511.08 лв. ВЛ е посочило , че за процесния период на въззивника с РКО му е било изплатено трудово възнаграждение в размер на 3784.66 лв. Следва обаче от тази сума да се приспадне дадената му с РКО1188/ 15.08.2006 г. в размер на 600.00 лв , тъй като същата му е била предоставена за закупуване на материали , а не за трудово възнаграждение . От изложеното следва да се направи извода , че исковата претенция на въззивника е основателна за сумата от 327 лв. , а до остатъка от 800 лв следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

По отношение направеното с въззивната жалба оплакване от незаконосъобразно определяне на разноските съдът констатира следното : Разноските на въззивника извършени от него пред първоинстанционния съд са в размер на 100.00 лв – заплатено адвокатско възнаграждение . От сметката на съда е било заплатено възнаграждение за ВЛ в размер на 130 лв. При искова претенция в размер на 800 лв по исковете предявени с ИМ за заплащане на трудово възнаграждение и обезщетение за неползван годишен отпуск , въззиваемата страна е следвало да бъде осъдена да заплати на въззивника деловодни разноски в размер на 41.00 лв., а така също и възнаграждение за ВЛ в размер на 76.70 лв. Въззивникът е следвало да бъде освободен от заплащането на ДТ предвид разпоредбите на ЗДТ и в тази си част решението се явява незаконосъобразно . Съгласно разпоредбата на чл.192 ал. 4 от ГПК в срок от два месеца след влизане в сила на решението съдът по свой почин или по искане на страните може да измени постановеното решение в частта на разноските . Предвид на изложеното в двумесечен срок от влизане в сила на решението съдът постановил обжалвания съдебен акт следва да измени своето решение в частта на разноските съобразно уважената част на исковата претенция.

Пред въззивната инстанция не са представени доказателства за извършени разноски от страните , поради което такива не следва да се присъждат .

Водим от гореизложеното съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 145 / 22.07.2008 г. по гр.д. № 6 / 2008 г. на Новозагорския районен съд, в частта с която съдът е отхвърлил иска за сумата над 800.00 лв до 4074.43 лв, като НЕДОПУСТИМО поради липсата на законосъобразно предявен иск за заплащане на извънреден труд и прекратява производството по делото в тази му част .

 

В останалата част оставя решението в сила като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                   2.