Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  95

 

гр. Сливен, 13.04.2009 г.

 

              В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на осемнадесети март през двехиляди и девета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 Н.Я.

ЧЛЕНОВЕ:                                                          М.Д.

                                                                              мл. с. М.М.

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря К.И., като разгледа докладваното от  Н.Я. ***.  N 678 по описа за 2008  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 196  и сл. от ГПК/отм./.

Обжалвано е първоинстанционно решение № 609/27.06.2008г. по гр.д. № 1835/07г. на СлРС, с което са отхвърлени като неоснователни предявените при условията на активно субективно съединяване от К.Г.И. и С.Б.И. против Ж.И.Д., искове за признаване за установено по отношение на страните, че първите двама са собственици на недвижим имот – апартамент № *, находящ се в гр. С., кв. “Д.”, блок *, вход *В, с площ 63, 65 кв.м., състоящ се от две спални, кухня и сервизни помещения, представляващ самостоятелен жилищен обект с идентификатор 67338.558.76.1.8, ведно с прилежащото избено помещение №8 и 2.17% ид.ч. от общите части на сградата и припадащата се част от правото на строеж върху общинска земя, и са присъдени разноски по делото.

Въззивниците, ищци в първоинстанционното производство, са подали независимо един от друг въззивни жалби, в които се твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби. Твърди се, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 114 от ЗС и тъй като в противоречие с тях съдът е приел, че правото им на собственост, придобито от тях като трети лица спрямо унищожения договор за продажба преди вписването на исковата молба за унищожаването, не се запазват. И двамата въззивници молят въззивния съд да отмени атакуваното решение изцяло и уважи иска.

В срока по чл. 201 ал. 1 от ГПК /отм./ въззиваемата страна  е подала писмено възражение против първата въззивна жалба, с което я оспорва и моли съда да я отхвърли като неоснователна и остави в сила обжалваното решение.

В с.з.,  от въззивниците, редовно призовани, лично се явява пор. № 1, за двамата се явява и процесуален представител по пълномощие по чл. 20  ал. 1 б. “а” от ГПК /отм./, който поддържа въззивните жалби и моли съда да ги уважи. Претендира разноски за тази инстанция.

В с.з.  въззиваемата, редовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 20 ал. 1 б. “а” от ГПК /отм./, оспорва въззивните жалби и моли съда да ги отхвърли и да остави в сила като правилно и законосъобразно, решението на СлРС. Не е претендирала разноски за тази инстанция.

Въз основа на събраните доказателствени средства пред двете инстанции, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Въззивниците, ищци в първоинстанционното производство, са съпрузи. По време на брака си, през 1998г. са придобили в СИО недвижим имот – апартамент № *, находящ се в гр. С., кв. “Д.”, блок *, вход *, с площ 63, 65 кв.м., състоящ се от две спални, кухня и сервизни помещения, представляващ самостоятелен жилищен обект с идентификатор 67338.558.76.1.8, ведно с прилежащото избено помещение №8 и 2.17% ид.ч. от общите части на сградата и припадащата се част от правото на строеж върху общинска земя,

Договорът за покупко-продажба е сключен на 02.10.1998г. под формата на н.а. № 87, т. І, н.д. № 80/98г., като продавачи по него са били лицата Д. Р. и съпругът й Е. Р., а купувач – ищецът К.И.. Вещното право на собственост, с оглед правилата на СК, се е разпростряло незабавно и върху съпругата на последния – втората ищца С.И..

Продавачите по тази сделка са придобили собствеността върху описания апартамент през 1997г. въз основа на договор за покупко-продажба, сключен на 27.01.1997г. под формата на н.а. № 167, т. V, н.д. № 2823/98г. По тази сделка продавач е била ответницата Ж.И.Д., а купувач – Д. Р. /продавач по договора от 02.10.98г./, като също по правилата на СК, вещният ефект е възникнал и за съпруга й Е. Р. /другия продавач/.

С искова молба, вписана в службата по вписванията при СлРС на 18.11.1999г., Ж.И.Д. /въззиваемата в това производство/ предявила против Д. Р. иск по чл. 27 вр. чл. 29 ал. 2  от ЗЗД за унищожаване на  договора за покупко-продажба, от 27.01.1997г. материализиран в н.а. № 167, т. V, н.д. № 2823/98г., като сключен при измама.

Производството по този иск приключило с влязло в сила решение едва през 2006г., когато с решение №18 от 26.01.2006г. по к.гр.д.№ 19/05г. на ВКС е постановено унищожаването поради измама на описания договор и Д.Р. е осъдена да върне имота на Ж.Д..

Междувременно процесният апартамент е бил във владение на двамата ищци, които са го държали за себе си и лично, и чрез други лица, упражнявайки правата си на собственици във всичките им форми.

Тъй като ответницата Ж.Д. се  снабдила с изпълнителен лист за предаване на владението на имота, е било образувано изп.д. № 2552/06г. срещу първия ищец – К.И., като длъжник. Производството било спряно на основание чл. 416 ал. 2 от ГПК и в дадения от съда срок той и съпругата му  предявили пред СлРС иск по чл. 97 от ГПК против Ж.Д. за признаване за установено, че те са собственици на описания по-горе недвижим имот, по силата на договор за покупко-продажба от 1998г., сключен преди вписване на исковата молба за унищожаването на договора от 1997г., което ги правело добросъвестни купувачи и е предпазило правото им на собственост от обратното действие на по-късно извършеното унищожаване.

С решението си СлРС е приел, че придобиването на имота преди вписването на исковата молба за унищожаване на предходния договор за продажба не е защитено, поради което е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан и е присъдил разноските на ответницата.

Това решение е предмет на настоящите жалби, подадени поотделно от ищците в първоинстанционното производство чрез постановилия го съд – СлРС, съответно на 01.08.08г. и 12.09.08г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото от двете инстанции годни, допустими и относими гласни и писмени доказателствени средства, които са неоспорени и като еднозначни, безпротиворечиви и непререкаеми, изцяло кредитира.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Въззивните жалби са подадени в законоустановения 14 дневен срок от надлежни субекти, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, са неоснователни и следва да се оставят без уважение.

Твърдението, на което ищците в първоинстанционното, въззивници – в това производство, основават правото си на собственост върху процесния недвижим имот, е, че са го придобили по силата на валиден договор за покупко-продажба. Тъй като правото им е застрашено чрез противопоставянето му на настъпил впоследствие юридически факт – унищожаване като недействителна, поради сключване при измама, на придобивната сделка за същия имот на техните праводатели, те се бранят със защитна теза, изградена върху правната фигура на вписването и неговия ефект.

Накратко - ищците считат, че придобитото от тях право на собственост е станало недосегаемо в техния патримониум от въздействието на унищожаването на договора, с който продавачите им са го придобили, щом исковата молба, инициирала съдебното производство за унищожаване, е била вписана след датата, на която те са закупили по надлежен ред имота.

Налице са две сделки с процесния имот, от един и същи вид – покупко-продажба, между които общото са предметът и едната страна – купувачът по първата /от 1997г./ е продавач по втората /от 1998г./.

При нормално развитие на нещата, с оглед облигационните и вещни правила, транслативното действие на договорите е отпратило правото на собственост първо в патримониума на купувача по първия, а по-късно – на купувача по втория от тях, и при липса на по-нататъшно разпореждане с него, то собственик на процесния имот е последният купувач – ищецът и съпругата му /с оглед института на СИО/.

Безспорно установен факт е, обаче, че първият договор е унищожен като недействителен, поради сключването му при измама, по предвидения от закона  съдебен ред, с влязло в сила решение на ВКС РБ от 26.01.2006г.

Неминуемо този новонастъпил юридически факт предизвиква и разместване на правното положение, установило се до този момент.

По отношение на първата прехвърлителна сделка – от 1997г., ефектът от нейното унищожаване е такъв, какъвто законът, като синтез на правната доктрина, му е придал: С обратна сила са отпаднали правните последици на сделката, тоест правното й състояние е същото, както ако беше нищожна – счита се, че тя не е породила правни последици /в случая – настъпило е с обратна сила обезсилване на правното действие и заличаване на правните последици/, а именно – правото на собственост не е преминало върху купувача. Собственик на имота е продавачът – ответницата в производството.

При това положение следва да се прецени как това се отразява на втората прехвърлителна сделка – от 1998г., по която приобретатели са ищците. Сама по себе си тя не страда от пороци нито от категорията на тези, водещи до нищожност, нито такива, правещи я унищожаема. Тоест, от една страна, договорът е валиден, доколкото, след като унищожаемата сделка преди да се постанови унищожаването й, поражда права и задължения, приобретателят по нея  може да прехвърли правата си на трето лице.

От друга страна, обаче, непререкаемо се установи, че продавачите – като правоприемници по унищожената сделка, с обратна сила са загубили правата, придобити от нея, тоест - не са собственици на имота, който са продали с втората, валидна, сделка

Спрямо третите по отношение на унищожената сделка лица /в случая – ищците/, които са придобили права по производен начин от купувача по тази сделка, се активира правилото “с отпадане на правата на праводателя, отпадат и правата на правоприемника”. Така и ищците, като купувачи по договора от 1998г.,  с обратна сила губят правата по него /правото на собственост в случая/, които са придобили от продавача си – страна по унищожената сделка от 1997г., в която той е бил купувач.

Вярно е, че исковата молба, с която е поискано унищожаването на договора от 1997г. като сключен при измама, е вписана на 18.11.1999г. в СлВп при СлРС – действително след сключване на договора за покупко-продажба от 1998г., за който се установи, че е действителен. Този юридически факт също следва да се съобрази в съвкупност с всички останали факти и обстоятелства, като се прецени как се отразява на тези от тях, релевантни към спорното право на собственост.

Извършването на това действие поражда определен правен ефект, но той, в случая, няма предпазна сила по отношение на правото на собственост, придобито от ищците по договора от 1998г.

Вписването като правна фигура, не е самоцелен акт, но значението му е различно, в различните случаи, и е само такова, каквото съответната правна норма му придава. То зависи най-вече от предмета на исковата молба, в зависимост от който законът /чл. 114 от ЗС/, разграничава няколко проявни форми на ефекта от вписването на исковата молба. Те варират между оповестяване, противопоставимост и неутрализиране на правни последици спрямо всички или спрямо определен кръг лица.

В настоящата хипотеза е несъмнено, че исковата молба за обявяване унищожаемостта на договор за покупко-продажба на недвижим имот поради сключването му при измама, е от категорията на тези, описани в чл. 114 б. “а” от ЗС и подлежи на вписване. Кой от описаните по-горе ефекти произвежда то, следва да се определи на базата на пр. 2 от същата б. “а” на чл. 114 от ЗС -  а той въвежда един единствен способ за разграничаването им – дали вписването е предвидено в изрична законова разпоредба или не е. Така, ако има изрична норма, която да заповядва вписване на искова молба, с която се иска защита от вида и с предмета, относително очертан в пр. 1, е указано, че спрямо третите лица действието на вписването е такова, каквото съответната правна норма предвижда. Извън тези хипотези – тоест – във всички останали случаи, за които липсва изрична норма, изискваща вписване на исковата молба, вписването й, макар и също задължително, има спрямо третите лица само оповестителна функция относно започването на съдебно производство.

Прилагайки тези правила към настоящия случай, е видно, че с оглед характера на търсената с вписаната искова молба защита – унищожаване на сделка поради измама, той не попада в приложното поле на първата хипотеза на пр. 2 на чл. 114 б. “а” от ЗС, тъй като правната норма, осигуряваща правото на този иск /чл. 29 от ЗЗД/ нито предвижда изрично вписването на исковата молба, нито урежда последиците от него спрямо третите лица. Поради това те се извличат от втората хипотеза, съгласно която се състоят единствено в “даване гласност на съдебния спор относно имота”.  

Ето защо моментът на вписването, както и самото вписване на исковата молба за унищожаване на договора за продажба от 1997г., няма самостоятелно значение  спрямо правото на собственост върху процесния имот, независимо дали моментът на придобиването му предхожда или следва вписването.

Така последното не е средство, годно самостоятелно да неутрализира или елиминира обичайните правни последици на унищожаването на предхождащата сключването на договора от 1998г. сделка.  Поради това, на общо основание – чл. 34 от ЗЗД, всяка страна по унищожената сделка следва да върне това, което е получила по нея.

Изгубването на правото на собственост с обратна сила прави невъзможно успешното провеждане на настоящия установителен иск, но за ищците остава открита възможността да възстановят накърнените си права по реда на чл. 188 и сл. от ЗЗД  като реализират отговорността на своите продавачи по сделката от 1998г., която, както се посочи вече, е действителна.

Ето защо, след като ищците не са собственици на процесния имот на твърдяното от тях деривативно основание, искът им против ответницата е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и атакуваното решение следва да бъде потвърдено, а жалбите – оставени без уважение. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса и съгласно разпоредбата на чл. 64 от ГПК /отм./,  отговорността за разноски следва да се възложи на въззивниците и те следва да понесат своите както са направени. Въззиваемата не е претендирала разноски за тази инстанция и такива не следва да се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                       

 

ОСТАВЯ В СИЛА първоинстанционно решение № 609/27.06.2008г. по гр.д. № 1835/07г. на СлРС, с което са отхвърлени като неоснователни предявените при условията на активно субективно съединяване от К.Г.И. и С.Б.И. против Ж.И.Д., искове за признаване за установено по отношение на страните, че първите двама са собственици на недвижим имот – апартамент № *, находящ се в гр. С., кв. “Д.”, блок ., вход ., с площ 63, 65 кв.м., състоящ се от две спални, кухня и сервизни помещения, представляващ самостоятелен жилищен обект с идентификатор 67338.558.76.1.8, ведно с прилежащото избено помещение №8 и 2.17% ид.ч. от общите части на сградата и припадащата се част от правото на строеж върху общинска земя, и са присъдени разноски по делото, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

 

Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: