Р E Ш Е Н И Е

                                                            
                                            гр. Сливен, 06.03.2009 г.


                                            В ИМЕТО НА НАРОДА



           Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети ноември 2008 година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Д.
                                                                    ЧЛЕНОВЕ: Х.М.
                                                                                          М.Х.
          При секретаря М.Т., като разгледа докладваното от младши съдия М.Х. *** по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството с оглед момента на постъпване на исковата молба преди 1.03.2008 г., съгласно § 2 от ПЗР на ГПК обн. ДВ бр. 59/20.07.2007г., в сила от 1.03.2008 г. следва да се разгледа по реда на чл. 196 и сл. от ГПК обн. Изв. бр. 12 от 8.02.1952 г.

          В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от В.С.П., ЕГН **********,*** против решение по гр.д. № 454 по описа на 2007 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от нея иск, срещу И.Д.Б., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 55 от ЗЗД, за заплащане на сумата 1650 лв., представляваща получена без основание пенсия за периода м. септември 2004 г. – м. юни 2005 г., включително и м. декември 2004 г., ведно с претенцията за заплащане разноски по делото, като неоснователен и е осъдена да му заплати сумата 50 лв., представляваща разноски по делото.

        С бланкетна жалба въззивницата сочи, че не е доволна от решението и, че ще изложи съображения в съда. В изпълнение указанията на съда, след като жалбата е оставена без движение, е депозирала допълнение към въззивната си жалба, в което моли съда да осъди въззиваемия да върне взетите й инвалидни пенсии, които той получавал в продължение на 10 месеца, от м. септенври 2004 г. до м. юни 2005 г., включително една коледна добавка за м. декември 2004 г. , с които твърди, че се обогатил за нейна сметка и в неин ущърб. Сочи, че пълномощно № 43/2.08.2004 г. било изготвено с измама, тъй като имало разминаване в имената й, и твърди, че не е упълномощавала въззиваемия да получава личните й пенсии. Сочи, че въззиваемия не е представил убедителни доказателства, че й е изпращал взетите пенсии за посочения период, като представените от него бланки били невалидни. Моли съда да задължи въззиваемия да представи оригиналните банкови документи за преводи на пенсията й.

         По делото е постъпила молба от въззиваемия в която сочи, че има несъответствие в имената на жалбоподателката, която във въззивната жалба е посочена П., а понастоящем се водила И., поради което моли да бъде задължена, да представи пред Въззивния съд лична карта и нотариално заверена декларация за идентичност на имената. В срок представя възражение против жалбата, в което сочи същата за необоснована и неправилна, и моли да бъде отхвърлена, а решението на Районен съд потвърдено. Сочи, че плащането на сумите по сметката на сина на жалбоподателката се е осъществявало по нейна воля, тъй като тя е заминала да живее при сина си в Чешката Република; сумите били превеждани по различно време и с различна стойност, без да се спазва календарният месец, и са събирани за няколко месеца, за да се спести преводна такса, както са се уговорили жалбоподателката, синът й и упълномощеният И.Б.; оригиналните преводни документи се намирали в банката, от която е извършен превода и са представени и приети по делото, неоспорени от страните, както и заключението на графологичната експетртиза било категорично, че подписа на жалбоподателката е положен под оспорваният документ. Моли да се задължи жалбоподателката да се яви в с.з. и да отговори на поставените във възражението въпроси.

         В съдебно заседание въззивницата редовно призована, не се явява и не изпраща представител, не взема становище по хода на делото и по направените възражения.

         Въззиваемия Б. се явява лично и с адв. С., който поддържа изцяло възраженията си срещу жалбата и оттегля направените искания за събиране на доказателства. По същество моли да се отхвърли желбата на въззивницата, тъй като не е доказала своите твърдения. Претендира направените разноски по делото. Представил е и писмени бележки с подробни съображения в същия смисъл.   

        Съдът намира, че жалбата е допустима. Подадена е в рамките на преклузивния 14 дневен срок за обжалване  на първоинстанционното решение от надлежно легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от жалбата.

        На основание чл. 209 от ГПК съдът извърши преценка за валидност и допустимост на решението и намери, че същото не страда от пороци  обуславящи прогласяването на неговата нищожност или обезсилването му като недопустимо.

        На основание чл. 208 ал. 1 от ГПК съдът извърши проверка за законосъобразност и правилност на обжалваното решение, като въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

        В периода септември 2004 г. - юли 2005 г. въззивницата пребивавала в Република Чехия. Преди за замине за чужбина при свои близки, с пълномощно № 43 от 02.08.2004г, със заверка на подписа на

упълномощителя, извършена в кметство с. К., общ.С., въззивницата упълномощила въззиваемия да получава пенсията й от ПТТС - с.Т., пътни пари от ДСП - гр.Сливен, изплащани от ПТТС - с.Т..

От приетите по делото заключения на еднолична и тройна съдебно-графическа експертиза, се установи, че действително подписът, положен в пълномощното, е на въззивницата.

В този период въззивницата е сменила по съдебен ред фамилното си име от И. на П., т.к. в пълномощното е записана с фамилия И..

Видно от заверено копие от разплащателен картон, издаден от РУ"СП" - Пощенска станция - с. Тополчане, в периода септември 2004 г. - юни 2005 г. вкл., пенсиите са получавани от въззиваемия, като в графа "бележки" на картона е записано името на въззивемия и „№ 43” на пълномощното. Има и подпис на получателя.

От пенсионния картон са видни и самите суми. От септември 2004 г. до м.май 2005 г. вкл. месечната пенсия на ищцата е в размер на 130.08 лв. За м. юни 2005 г. е 147.23 лв, а допълнителната коледна пенсия, получена през м. декември 2004 г. с декемврийската пенсия, е в размер на 40лв. Сборът на всички пенсии за исковия период възлиза на общата сума 1357.95лв.

След като се завърнала от Република Чехия, ищцата отишла да си получи пенсиите, но пощенските служители й отговорили, че те са вече получени от ответника въз основа на пълномощно.

Потърсила си сумите от него, но той отказал да й ги заплати с обяснението, че са й вече преведени по банков път по времето, докато е пребивавала в чужбина.

От представените вноски бележки с дати: 20.04.2005 г., 16.02.2005 г., 09.03.2005г., 31.03.2005г., 31.05.2005г., 16.05.2005г. се установяват извършени банкови преводи на различни суми в полза на сина на ищцата – С. П. .

Видно от вносна бележка от 28.06.2005г. ответникът превел по банков път на С. П. сумата 2600 лв. В с.з. не бе оспорен от въззивницата факта, че е извършен банков превод, но нейния пълномощник пред първоинстанционния съд твърди, че от платежния документ не е видно основанието, на което е платена сумата.

Съдът направи тези фактически констатации въз основа на събраните писмени доказателства, пред първоинстанционния съд и пред настоящата въззивна инстанция, които кредитира като допустими, относими и неоспорени от страните. Не цени представената декларация на трето лице /син на ищцата/, т.к. направените в нея изявления имат характер на свидетелски показания, които се събират по друг процесуален ред. Кредитира показанията на разпитаните двама свидетели - дъщеря и внучка на ищцата, доколкото допринасят за установяване на релевантни за спорното право факти и с оглед всички други данни по делото, т.к. тези

свидетели са в близка родствена връзка с въззивницата и може да се приеме, че са заинтересовани в полза на една от страните /арг. от чл. 136 ГПК/отм/.         Възприема изцяло заключенията на едноличната и тройната съдебно-графическа експертиза като компетентни, неоспорени и еднопосочни. Дадените от въззивницата обяснения по реда на чл. 114 ГПК /отм/ цени с оглед всички събрани доказателства.

Така приетото за установено от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 55 ал.1 предл. 1 от ЗЗД, е неоснователен, поради което следва да се отхвърли изцяло.

В разпоредбата на чл. 55 ал.1 ЗЗД са уредени три фактически състава, като настоящия иск намира правно основание в първия фактически състав, според който подлежи на връщане полученото при начална липса на  основание. Тази правна квалификация на иска съдът изведе въз основа на твърдените в исковата молба факти и от петитума. Предметът на иска се определя от ищеца чрез посочване на страните, юридическите факти, от които черпи права и искането/петитума/.

В исковата молба се твърди, че ответникът получил сумата без правно основание., т.е. при самото получаване на сумата 1650лв било налице липса на основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на Друго.

Установено бе по делото от едноличната и тройната съдебно-графическа експертизи, че подписът, положен в пълномощно №34/02.08.2004г е на ищцата, т.с същата е упълномощила ответника за получава пенсията й от Пощенския клон на с. Т.. Ответникът не оспорва, че е получил исковата сума, но твърди че е получавал пенсиите по силата на валидна едностранна сделка, каквато е упълномощаването.

Щом е на лице годно правно основание за получаване на исковата сума, искът се явява неоснователен.

Обикновено упълномощаването е свързано с някаква друго правоотношение и това е договор за поръчка, изработка и др. Касае се за две отделни и самостоятелни правоотношения, но тясно свързани. Двете правоотношения възникват от различни юридически факти - упълномощаването е едностранна сделка, а основното правоотношение е винаги договор. Упълномощителното правоотношение се учредява, за да може пълномощникът да сключи от името на упълномощителя сделки с трети лица, докато основното правоотношение/договорното/ е вътрешно и остава само между страните по него. Упълномощаването касае единствено представителната власт, докато основното правоотношение поражда права и задължения да страните според вида на сключената сделка.

По делото не е доказано какво е било договорното правоотношение между страните, а предвид целта на упълномощаването, очевидно е имало такова. Какъв е бил договорът между страните, респ. правата и задълженията по него, е предмет на друг иск. свидетели са в близка родствена връзка с въззивницата и може да се приеме, че са заинтересовани в полза на една от страните /арг. от чл. 136 ГГЖ/отм/.

Възприема изцяло заключенията на едноличната и тройната съдебно-графическа експертиза като компетентни, неоспорени и еднопосочни.

Така приетото за установено от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 55 ал.1 предл. 1 от ЗЗД.

В разпоредбата на чл. 55 ал. 1 ЗЗД са уредени три фактически състава, като настоящия иск намира правно основание в първия фактически състав, според който подлежи на връщане полученото при начална липса на основание. Правилно първоинстанционният съд е извел правната квалификация на иска въз основа на твърдените в исковата молба факти, че въззиваемият получил сумата без правно основание., т.е. при самото получаване на сумата 1650 лв. липсвало основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.

Установено е по делото от едноличната и тройната съдебно-графологични експертизи, че подписът, положен в пълномощно №34/02.08.2004г. е на въззивницата, т.е. същата е упълномощила въззиваемия да получава пенсията й от Пощенския клон на с. Т.. Въззивникът не оспорва, че е получил исковата сума и представя доказателства, че е получавал пенсиите по силата на валидна едностранна сделка, каквато е упълномощаването.

Съгласно чл. 64 ал. 1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, когато пенсионер не може да получи лично пенсията си, тя може да се изплати на упълномощено от него лице, като пълномощното следва да е с нотариално заверен подпис. Съгласно ал. 4 на тази Наредба пенсия за текущия месец или пенсионен запис (за част от месеца, за цял месец или набрана сума от пенсия) може да се получи и чрез изрично пълномощно без нотариална заверка на подписа, като се изискват личните документи за самоличност на упълномощителя и упълномощения, но по такъв вид пълномощно може да се извърши плащане най-много 3 пъти в една календарна година, като всеки път се представя отделно пълномощно и в него упълномощителят декларира, че не е ползвал това право повече от З пъти през календарната година.

В конкретния случай пълномощното № 34/02.08.2004г. е писмено с нотариална заверка на подписа от нотариалната служба при кметство в с. К., С. община и е налице хипотезата на чл. 64 ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, която дава право на упълномошения да реализира предоставената му с пълномощното представителна власт, като са изпълнени напълно законовите изисквания.

Няма данни по делото и пред въззивната инстанция не се твърди, че пълномощното е оттеглено към момента на получаване на пенсиите от въззиваемия и дори към настояшия момент.

Неоснователно е възражението на жалбоподателката, че пълномощното е изготвено с измама, тъй като имало разминаване в имената

й. Промяната в нейните бащино и фамилно име е установена още пред първоинстанционния съд. Това обстоятелство е отделено от съда като безспорен факт, за което не се е спорило между страните. От разпитаните по делото свидетели, дъщеря и внучка на въззивницата, относно промяната на имената, се установява, че е извършена по съдебен ред през 2001 г. Същата е описана и в заключението на вещите лица, които са я взели предвид при изследване на почерка и са констатирали тази промяна от представените по делото заявления за издаване на документи за самоличност от ОДП Сливен и пенсионни картони от Пощенска станция с Т..

Неоснователно е възражението на въззивницата, че от въззиваемия не били представени убедителни доказателства, от които да е видно, че е изпращал взетите от него пенсии. Упълномощаването е едностранно волеизявление, което не създава задължение за упълномощения да извърши действията, за които му е учредена представителната власт. Освен това в предоставеното пълномощно не се поставя условие да се преведе получената сума от пенсия и пътни на конкретно лице, на самата упълномощителка или на синът й, за което въззиваемият е представил доказателства. Правилно първоинстанционният съд е посочил в решението си, че обикновено упълномощаването е свързано с някаква друго правоотношение като договор за поръчка, изработка и др. В тези случаи се касае за две отделни и самостоятелни правоотношения, които са тясно свързани. Двете правоотношения възникват от различни юридически факти - упълномощаването е едностранна сделка, а основното правоотношение е винаги договор. Упълномощителното правоотношение се учредява, за да може пълномощникът да сключи от името на упълномощителя сделки с трети лица, докато основното правоотношение/договорното/ е вътрешно и остава само между страните по него. Упълномощаването касае единствено представителната власт, докато основното правоотношение поражда права и задължения да страните според вида на сключената сделка.

По делото не е доказано и пред въззивната инстанция, какво е било договорното правоотношение между страните, а предвид целта на упълномощаването, очевидно е имало такова. Какъв е бил договорът между страните, респ. правата и задълженията по него, е предмет на друг иск.

Предмет на доказване по делото е наличието на неоснователно обогатяване от страна на въззиваемия за сметка на въззивницата, което е станало при начална липса на основание.

Решаващият въззивен състав констатира, че е налице годно правно основание за получаване на исковата сума, поради което жалбата се явява неоснователна, а решението на първоинстанционният съд правилно и законосъобразно.

Пред настоящата инстанция не са представени доказателства за направени разноски, поради което съдът не следва да присъжда такива.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 208 от ГПК съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 425 от 18.06.2008 г. по гр.д. № 454 по описа на 2007 г. на Сливенския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от В.С.П. ***, ЕГН- ********** срещу И.Д.Б. ***, ЕГН - ********** ИСК с пр. основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД да заплащане на сумата 1650 лева. представляваща получена без основание пенсия за периода м. Септември 2004 г. - м. Юни 2005 г. включително и м. Декември 2004 г., ведно с претенцията за заплащане на разноски по делото и е осъдена да му заплати сумата 50 лв., представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 от ГПК /в сила от 1.03.2008 г./ в едномесечен срок от датата на връчване на обявлението за постановяването му.

 

 
                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:            

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: