РЕШЕНИЕ № ______________

гр. С., 30.11.2007г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и девета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от Хр. Марева т.д. № 687 по описа на съда за 2008г, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск с правно основание по чл. 92, ал.1 от ЗЗД и цена 79 199,40 лв.

Ищецът – „П.” АД – гр. С. твърди, че между СД „П.” – гр. С., чийто правоприемник е ищецът и ответницата С.Й.Б. на 20.11.1997г. е бил сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот, а именно ½ и.д. от 1/8 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. С., представляващ Магазин „Мъжка мода”, намиращ се на адрес: бул. „Ц.О.” № *, представляващ имот пл. № 5251 в кв. 165 по плана на града, със застроена площ от 282 кв.м., състоящ се от търговска зала, ведно с принадлежащото право на строеж, при граници описани в акт за общинска собственост.

С разпоредбите на чл. 4 и чл. 5 от предварителния договор СД „П.” – гр. С. се е задължило да заплати на продавача продажната цена в размер на 11 206,31 деноминирани лв. в срок до 25.11.2002г. по начина и сроковете посочени в чл. 5 от предварителния договор – чрез периодични платежи от които 6723,82 лв. към момента на сключване на договора, а остатъка от 4782, 40 лв. – чрез банкови преводи директно на Община С. в изпълнение на задължението на продавача-обещател поето в чл. 7, ал.1, ал.2 и ал. 3 от сключения с Община С. приватизационен договор от 25.11.1997г. за покупрко-продажба на обособена част от имуществото на „Д.” ЕООД –гр. С. по реда на чл. 35, ал.1, т. 1 от ЗППДОбП (отм.). СД „П.” – гр. С. изпълнило задълженията си по предварителния договор, за удостоверяване на което ищецът се позовава на издадена от ответницата разписка от 25.11.1998г. за 1 200 000 неденоминирани лева и дванадесет вноски бележки за извършени банкови преводи от 25.11.1998г.; 28.05.1999г.; 24.11.1999г.; 05.01.2000т.; 23.05.2000г.; 28.11.2000г.; 31.05.2001г.; 26.10.2001г.; 255.03.2002г., 31.05.2002г.; 18.12.2002г., както и разходен касов ордер от 13.05.2002г. за сумата от 2000 лв. Чрез изплащането на сумите по посочените вносни бележки, разписка и приходен касов ордер СД 4П.” – гр. С. удостоверява заплащането на продажната цена на Община С. по сключения на 25.11.1997г. договор за продажба на обособена част от имуществото на „Д.” ЕООД – гр. С. по реда на чл. 35, ал.1, т. 1 от ЗППДОбП (отм.) съгласно уговореното между страните в чл. 6 във вр. с чл. 5, б. „б” от сключения между тях на 20.11.1997г. предварителен договор.

С разпоредбата на чл. 7 от предварителния договор страните по него се задължили да сключат окончателен договор в тримесечен срок след изтичането на петгодишния срок по чл. 20 от сключения на 25.11.1997г. договор за продажба на обособена част от имуществото на „Д.” ЕООД – гр. С. по реда на чл. 35, ал.1, т. 1 от ЗППДОбП (отм.), като при евентуална последваща промяна на разпоредбата на чл. 20 от приватизационния договор или на чл. 41, ал.2 от ЗППДОБП (отм.), срокът, в който страните се задължават да сключат окончателен договор е тримесечен, считано от изтичане на новоуговорения, респективно законоустановения срок. Разпоредбата на чл. 20 от приватизационния договор не е променяна, както и рзпоредбата на чл. 41, ал.2 от ЗППДОбП до датата на отмяната му с § 12 от ПЗР на ЗПСК (ДВ бр. 29\19.03.2002г.).

Чрез разпоредбата на чл. 10 от предварителния договор страните се споразумели, при положение, че продавачът-обещател откаже да сключи окончателен договор за продажба на обекта по чл.1 от предварителния договор или чрез свои виновни действия направи невъзможно сключването на окончателен договор както и, ако в следствие на свое виновно поведение изпадне в забава за изпълнение на задължението по чл. 7 от предварителния договор, той – продавачът-обещател, да заплати неустойка в размер на 60 000 щ.д. в левовата им равностойност по курса на БНБ в датата на изтичане на срока по чл. 7 от предварителния договор.

Междувременно съгласно решение № 1086\18.06.2003г. по ф.д. № 487\03г. на ОС – гр. С. СД „П. – П. и с-е” е преобразувано в „П. – П. и с-е” АД, в последствие – „П.” АД.

Ищецът изпълнил точно и в пълен обем задълженията си по предварителния договор, но ответницата отказва да сключи окончателен договор за прехвърляне на собствеността на имота по чл. 1 от предварителния договор, като в проведените няколкократно разговори изрично е заявила отказа си за сключване на договор във формата на нотариален акт. Въз основа на това за нея е възникнало задължението по чл. 10 от предварителния договор с правна квалификация по чл. 92 от ЗЗД. Задължението аз заплащане на неустойка възниква както при отказ, така и при изпадане в забава в следствие на виновно поведение от страна на ответницата.

Петгодишният срок по чл. 20 от приватизационния договор е започнал да тече от датата на изплащане на обекта, - в срок до 25.11.2002г., респективно е изтекъл на 25.11.2007г., като тримесечния срок 25.02.2008г. съгласно чл. 7, ал.1 от предварителния договор е изтекъл на 25.02.2008г. Курса на щ.д. на БНБ към датата на изтичане на срока по чл. 7, ал.1 от предварителния договор е 1,31999 лв., като левовата равностойност на 60 000 щ.д. е 79 190,40 лв.

Предвид изложеното се иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 79 199, 40 лв., представляваща левовата равностойност на 60 000 щ.д. към датата на изискуемост на вземането – 25.02.2008г., представляваща дължима от ответницата неустойка по чл. 10 от сключения на 20.11.1997г. предварителен договор между страните, като осъди ответницата да заплати на ищцовото дружество и направените по делото разноски.

В допълнителна искова молба (ДИМ) подадена в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК оспорва възраженията на ответницата за неоснователност на предявения с първоначалната искова молба срок и предявява инцидентен установителен иск по чл. 212 от ГПК, с който се иска да се признае за установено по отношение на ответницата, че придобития със сключения на 25.11.1997г. договор за продажба на обособена част от имуществото на „Д.” ЕООД – гр. С. по реда на чл. 35, ал.1, т. 1 от ЗППДОбП (отм.) имот, а именно 1/8 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. С., а именно Магазин „Мъжка мода”, намиращ се на адрес: бул. „Ц.О.” № *, представляващ имот пл. № 5251 в кв. 165 по плана на града, със застроена площ от 282 кв.м., състоящ се от търговска зала, ведно с принадлежащото право на строеж, при граници описани в акт за общинска собственост, е собственост само на ответницата, поради липсата на съвместен принос от страна на съпруга й С.Б. за придобиването му. Оспорва презумпцията за съвместен принос, като твърди, че средствата за заплащане на цената по приватизационния договор нямат семеен произход. Твърди се, че не е налице съвместен принос на страните за придобиването му. Освен това само ответницата съгласно чл. 5, ал.2 във вр. с чл. 35, ал.1, т.1 от ЗППДОбП (отм.) е правоимаща за придобиването на обещания имот, каквото качество не е налице за нейния съпруг.

В двуседмичния срок по чл. 367, ал.1 от ГПК съдът служебно не е повдигнат въпроса и никоя от страните не е направила възражение по чл. 369, ал.1 от ГПК.

В същия срок, както и в срока по чл. 373, ал.1 от ГПК ответницата е представила отговор на исковата молба, в който предявения иск, както и предявения под формата на ИУИ се оспорват като неоснователни.

В с.з. ищецът чрез свой представител по пълномощие – адв. Ш. *** поддържа предявения първоначално с исковата молба главен иск на изложените в него и в ДИМ основания, като поддържа, че всички плащания по приватизационния договор са извършвани от ищеца, като нито в отговора на исковата молба, нито в хода на делото ответницата не е твърдяла, че тя е извършвала плащания по приватизационния договор. Във връзка с възражението за прекомерност на неустойката по предварителния договор излага съображения, че възражението е въведено за първи път в устните състезания, като от друга страна е неоснователно с оглед гаранционната и обезпечителна функция на неустойката и съпоставката й със стойността на обещания имот към момента, в който ответницата е следвало да изпълни задължението си за прехвърляне на имота чрез сключването на окончателен договор.

Ответницата чрез своя пълномощник – адв. Ч. от АК – гр. С. поддържа възраженията в отговора на ИМ и ДИМ, като анализирайки събраните по делото доказателства счита, че по делото не е доказана облигационна връзка между страните по делото и предварителния договор не е породил правни последици. Акцентира върху разминаването в стойността на цената по предварителния договор, цената на имота определена чрез заключението по назначената СТЕ и размера на неустойката посочена в чл. 10 от предварителния договор, като счита, че тези стойности се разминават драстично и сочат на прекомерност на неустойката, която надвишава два и повече пъти законната лихва и надвишава седем пъти продажната цена, при което ще е налице неоснователно обогатяване за ищеца. От друга страна според размера, в който се уговорена неустойката, клаузата противоречи на добрите нрави и поради това е нищожна. Счита, че ищецът не може да черпи права за себе си като лице, което е участвало в плащанията на продажната цена (по приватизационния договор). Претендира деловодни разноски.

С определение от 11.12.2008г. съдът е приел в мотивите си, че правоотношението по предявения инцидентен установителен иск е във връзка с главния иск и макар да не е държано изрично определение за приемането му за съвместно разглеждане по настоящото дело, чрез доклада на съда по чл. 146 от ГПК същият е приет за съвместно разглеждане като допустим във връзка с предмет на делото.

Съдът намира, че следва да преразгледа извода за допустимост на предявения с ДИМ на основание чл. 212 от ГПК ИУИ, като намира, че производството в тази му част е недопустимо по следните съображения:

Предявения под формата на ИУИ по характера си е отрицателен досежно презумпцията на чл. 19, ал.3 във вр. с ал.1 от СК и засяга правото на съсобственост в условията на СИО на обещания имот – предмет на сключения на 25.11.1997г. договор за продажба на обособена част от имуществото на „Д.” ЕООД – гр. С. по реда на чл. 35, ал.1, т. 1 от ЗППДОбП (отм.) в лицето на съпруга на ответницата по главния иск – С.Б.. Разрешаването на спора относно личния характер на собствеността и липсата на съсобственост в условията на СИО чрез оспорването на презумпцията на чл. 19, ал.3 във вр. с ал.1 от СК (отм.) при всички случаи засяга общи на ответницата и нейния съпруг права, произтичащи от нея, поради което последният е необходим и задължителен другар в производството по предявения установителен иск.

Отклонението във връзка с предмета на делото чрез обективното съединяване на ИУИ по реда на чл. 212 от ГПК (чл. 118 от ГПК отм.) е допустимо при условие, че страните по него са страни и участници в производството по предявения първоначално с исковата молба главен иск. В противен случай, когато с предявения под формата на ИУИ се засягат правата на трето за спора по първоначално предявения иск лице и е наложително конституирането му, отклонението в предмета на делото по реда на чл. 212 от ГПК е недопустимо. Целта на ИУИ е да разреши със сила на присъдено нещо правоотношение между страните по делото, в зависимост от което е поставено разрешаването на главния спор, която цел не е налице, а от тук е недопустимо по този ред, да се разреши със сила на присъдено нещо правоотношение с трето, неучаставщо по делото във връзка с първоначалния иск лице. Това е още повече така с оглед регламентираната в разпоредбите на ГПК и в частност в особеното исково производство по гл. ХХХІІ процедура за размяна на книжа, в зависимост от която за страните настъпва процесуална преклузия в израз на концентрационното начало в процеса.

Предвид гореизложеното на основание чл. 253 от ГПК съдът следва да отмени протоколното си определение, с което на основание чл. 149, ал.1 от ГПК е приключил съдебното дирене и е дал ход на устните състезания по делото в частта относно приетия за съвместно разглеждане по реда на чл. 212 от ГПК ИУИ и да прекрати производството в тази му част като недопустимо.

Въз основа на събраните по делото доказателства, относими към подлежащите на доказване от страните обстоятелства, на които е основан предявения иск и възраженията на ответницата по него се установява от фактическа страна следното:

Видно от удостоверение за актуално състояние на Агенция по вписванията от 25.08.2008г. и Решение № 1086/18.06.2003г. по ф.д. № 487 по описа за 2003г. на Окръжен съд – С. „П.” АД – гр.С. е правоприемник на „П. – П. и сие” СД гр.С. като правоприемството не се оспорва по делото.

Със сключения на 25.11.1997г. договор за продажба на обособена част от имуществото на „Д.” ЕООД – гр. С. по реда на чл. 35, ал.1, т. 1 от ЗППДОбП (отм.) ответницата заедно с още 7 физически лица като работници и служители по смисъла на чл.35 ал.1 т.1 от ЗППДОП /отм./ и правоимащи лица по смисъла на чл.5 ал.2 от същия закон са закупили недвижим имот, находящ се в гр. С., а именно Магазин „Мъжка мода”, намиращ се на адрес: бул. „Ц.О.” № 7, представляващ имот пл. № 5251 в кв. 165 по плана на града, със застроена площ от 282 кв.м., състоящ се от търговска зала, ведно с принадлежащото право на строеж, при граници описани в акт за общинска собственост. Продажната цена по този договор съгласно чл.4 е 179 301 760 неденоминирани лева и е следвало да бъде заплатена от купувачите в размер на 30 % към момента  на сключването на договора, а остатъкът съгласно чл.7 ал.1 от същия договор е следвало да се изплати в срок от 5 години на равни вноски, платими последователно към 25.11. и 31.05 на всяка календарна година с последен падеж – 25.11.2002г. При неизплащане на част от продажната цена същата се увеличава ежегодно с 50 % от средно годишния размер на основния лихвен процент за съответния период на предходната година. В чл.7 ал.5 е посочено, че плащанията ще се извършват по сметка на Община С. в ТБ „Б.” – клон С., посочено в същата разпоредба. Съгласно чл.20 от приватизационния договор купувачите нямат право да отчуждават имота, предмет на договора в продължение на 5 години, считано от изплащането на вноските. Приватизационният договор видно от отбелязванията върху него е вписан с № 292 т.ІІ вх.№ 5257/18.12.1997г. по посочените подробно 9 партиди.

Безспорно е и се установява от представеното по делото удостоверение въз основа на акт за сключен граждански брак, че към 25.11.1997г. ответницата е била и към настоящия момент е в граждански брак със С.С.Б..

Между ищцовото дружество и ответницата С.Й.Б. след 18.12.1997г. е бил сключен предварителен договор, с който ответницата наречена в договора „продавач-обещател” се е задължила да продаде на ищцовото дружество наречено „купувач” 1/2 ид.ч. от собствената си 1/8 ид.ч. от придобития по приватизационния договор недвижим имот, описан и индивидуализиран по идентичен начин с този по приватизационния договор.

От заключението на назначената по делото криминалистична-графическа експертиза, изготвена от вещото лице инж.Ю.П.Г. – Началник НТЛ ОД на МВР – С. се установява, че подписът положен за „продавач № 2” в предварителния договор за продажба на недвижим имот е положен от ответницата С.Б.. Съдът кредитира заключението на вещото лице, което е изготвено при използването на сравнителен материал – подписани от ответницата молби за издаване на документи за самоличност, които вещото лице изрично е посочва, че са достатъчни за изпълнение на задачата и обосновават заключението по назначената експертиза. Вещото лице е ползвало този сравнителен материал, тъй като въпреки определението на съда от 14.02.2009г. в указания в 5-дневен срок ответницата не е представила друг сравнителен материал. По искане на ответницата съдът е допуснал изследване на подписа и чрез тройна графическа експертиза, но съгласно последващо изрично изявление на ответницата, че не поддържа искането си за тройна експертиза, такава не е изготвена по делото и изводът, че подписът за продавач в предварителния договор е положен от ответницата, остава непроменен.

С оглед заключението по графическата-експертиза се налага извода, че ответницата е подписала и по този начин е сключила предварителния договор за продажба на имота посочен в чл. 1 от същия договор с посочена дата на сключване 20.11.1997г. Анализът на съдържанието на договора сочи на техническа грешка при изписването на така посочената дата.

В чл.3 от предварителния договор като документ легитимиращ собствеността на ответницата е цитиран сключения на 25.11.1997г. договор за продажба на обособена част от имуществото на „Д.” ЕООД – гр. С. по реда на чл. 35, ал.1, т. 1 от ЗППДОбП (отм.) като е посочено, че е вписан под № 292 т.ІІ от 18.12.1997г. Тази индивидуализация на документите, с които ответницата се легитимира като собственик и купувач на обещания недвижим имот налага безусловно извода, че посочената в предварителния договор дата „20.11.1997г.” технически е посочена невярно. По делото липсва твърдение относно точната дата на сключване на предварителния договор, но с оглед съдържанието на чл. 3 съдът следва да приеме, че предварителния договор е сключен след закупуването на имота от ответницата в съсобственост с останалите купувачи, посочени в приватизационния договор от 25.11.1997г.

В чл.4 на предварителния договор е посочена продажната цена срещу която ще се прехвърли правото на собственост, а именно 11 206,31 деноминирани лева, като в чл.5 е уговорено, че сумата от 6 723,82 лева купувачът е заплатил в брой на 20.11.1997г., за получаването на която е издадена разписка, представляваща неразделна част от предварителния договор. Остатъкът в размер на 4 482,49 лв. купувачът по предварителния договор в чл.5 б.Б се е задължил да заплати в срок до 25.11.2002г. при реда и условията на чл.6 от предварителния договор, в който е посочено, че със сумата по чл.5 б.Б купувачът изпълнява задължението на подавача-обещател, което има към С.ска община за заплащане на окончателната цена на обекта по чл.1 от предварителния договор съобразно разпоредбата на чл.7 от сключения на 25.11.1997г. договор за продажба на обособена част от имуществото на „Д.” ЕООД – гр. С. по реда на чл. 35, ал.1, т. 1 от ЗППДОбП (отм.), а именно чрез банкови преводи.

В чл.7 от предварителния договор страните са се съгласили, че ще сключат окончателен договор в нотариална форма за продажба на недвижим имот, посочен в чл.1 в тримесечен срок от изтичането на петгодишният срок по чл.20 от приватизационния договор – цитиран по-горе. В същата разпоредба на предварителния договор страните са предвидили, че при евентуална последваща промяна в чл.20 от приватизационния договор или на чл.41 ал.2 от ЗППДОП /отм./ срокът в който страните се задължават да сключат окончателен договор за продажба е тримесечен, считано от изтичането на новоуговорения по чл.20 от приватизационния договор срок респективно от изтичане на новия срок по чл.41 ал.2 от ЗППДОП /отм./.

Ответницата не оспорва и по делото не се установява да е настъпило изменение на разпоредбата на чл. 20 от приватизационния договор от 25.11.199г., който възпроизвежда разпоредбата на чл. 41, ал.2 от ЗППДОбП (отм.) за забрана за разпореждане с вещните права придобити от продавачите по приватизационния договор.

В чл.10 от предварителния договор страните са уговорили неустойка в размер на левовата равностойност на 30 000 щатски долара по курс на БНБ в датата на изтичане на срока по чл.7 за сключване на окончателен договор или датата на която следствие на виновното поведение на продавача-обещател сключването на окончателен договор стане невъзможно. Предвидено е, че неустойката се дължи от продавача-обещател при отказ за сключване на окончателен договор за продажба на имота по чл.1 или ако чрез свои виновни действия той направи невъзможно сключването на окончателния договор. Предвидено е, че неустойката се дължи при положение, че имотът предмет на предварителния договор бъде обременен с вещни или ипотечни тежести в полза на трети лица, както и ако продавачът-обещател изпадне в забава по отношение на срока по чл.7 от предварителния договор за сключване на окончателен договор.

В чл.11 е посочено, че владението  върху обещания недвижим имот се предава в деня на сключване и нотариална заверка на подписите на предварителния договор като купувачите ще ползват реално определена част от обекта, съответстваща на притежаваните от продавача-обещател вещни права съобразно приватизационния договор и протокол за разпределение на ползването на магазин „Мъжка мода”.

На 24.09.2007г. ответницата С.Б. и съпругът й С.С.Б. са сключили с още 13 физически лица ДДД акт. № 144, т. VІ, рег. № 7647\2007г. – 24.09.2007г. в чл.3 от който в дял на ответницата и нейния съпруг е възложена 1/2 ид.ч. от ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с ид. № 67338.533.60.2.11 по КК на гр. С. одобрена със Заповед № РД-18-31 от 104.2006г. на СК – гр. С., попадащ в сграда с ид. № 67338.533.60.2, в поземлен имот с ид. № 67338.533.60 с адрес: гр. С., бул. „Ц.О.” бл. 7, етаж 0, ап. № 11, целия с площ от 68,12 кв.м. – трайно предназначение – за търговска дейност при съседи: изток – обект с идентификатор № ид. № 67338.533.60.2.12; запад – обект с ид. № ид. № 67338.533.60.2.10; запад – външен зид, юг – външен зид, ведно с припадащите се ид.ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху общинска земя. Останалата 1/2 ид.ч. от същия обект съгласно чл.2 на договора за доброволна делба е възложена на трети лица – М.П.С. и С.Д.С.,  с които ответницата и нейният съпруг са сключили на 01.10.2007г. договор за разпределение на ползването на съсобствения недвижим имот като е уговорено, че ответницата и съпругът и ще ползват източната част от подробно описания самостоятелен обект индивидуализиран по идентичен начин в договора за доброволна делба.

На същата дата – 01.10.2007г. ответницата и съпругът й С.С.Б. са се снабдили с констативен н.а. № 161, т. VІ, рег. № 7817, д № 667\2007г. на Нотариус Н. С. с рег. № 123 при НК и район на действие – РС – гр. С. 01.10.2007г. за собственост на С.Й.Б. и С.С.Б. относно ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с ид. № 67338.533.60.2.11 по КК на гр. С. одобрена със Заповед № РД-18-31 от 104.2006г. на СК – гр. С., попадащ в сграда с ид. № 67338.533.60.2, в поземлен имот с ид. № 67338.533.60 с адрес: гр. С., бул. „Ц.О.” бл. 7, етаж 0, ап. № 11, целия с площ от 68,12 кв.м. – трайно предназначение – за търговска дейност при съседи: изток – обект с идентификатор № ид. № 67338.533.60.2.12; запад – обект с ид. № ид. № 67338.533.60.2.10; запад – външен зид, юг – външен зид, ведно с припадащите се ид.ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху общинска земя. В същия е посочено, че данъчната оценка на имота е 27 310,20 лева.

От заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза, изготвено от Н.П.Г. въз основа на представените по делото писмени доказателства, включващи представените от ищеца разписки, платежни нареждания, удостоверени изх.№ 605/27.03.2003г. на Община С. и цитираните по-горе договори се установява, че окончателната вноска за изплащане на магазин „Мъжка мода” – обект по сключения на 25.11.1997г. договор за продажба на обособена част от имуществото на „Д.” ЕООД – гр. С. по реда на чл. 35, ал.1, т. 1 от ЗППДОбП (отм.) е платена от купувачите на 04.03.2003г. С.Б. от своя страна е изпълнила задължението си по същия договор на 05.02.2003г. На 19.11.1997г. ответницата е внесла първоначално 30 % от продажната цена като остатъкът е изплатен на 9 равни вноски по 1200 деноминирани лева за периода от 01.06.1998г. до 31.05.2002г. При проверка на вносните бележки вещото лице е установило на две от вноските, че за вносител е посочен СД „П.” - вноските са съответно на 25.11.1998г. и 28.05.1999г., а на три от вноските за вносител е посочен П.П. – съответно на 24.11.1999г., 23.05.2000г. и 28.11.2000г. На 18.12.2002г. С.Б. е внесла последната дължима вноска по чл.7 ал.1 от приватизационния договор като с оглед предвидената по чл.7 ал.2 от същия договор във връзка с чл.40 ал.1 т.3 от ЗППДОП /отм./ увеличение е било заплащано от С.Б. от 1999г. като последната вноска от 23,25 лева е платена на 05.02.2003г. Вноските по приватизационния договор дължими от С.Б. са били плащани своевременно по банкова сметка на Община С. като единствено последната дължима вноска е заплатена с 23 дни закъснение поради което Б. е заплатила и неустойка в размер на 9,61 лева. В заключението си вещото лице е посочило, че левовата равностойност на щатския долар към 05.05.2008г. е в размер на 1,258580 лева по който курс левовата равностойност на 60 000 щ.д. към 05.05.2008г. е 75 514,80 лева

Видно от извършената справка в официалната-интернет страница на БНБ фиксинга на щатския долар към 04.06.2008г. е 1,26460 лв. Съответно левовата равностойност на 30000 щ.д. към 04.06.2008г. е 37938 лв., а на 60000 щ.д. – 75867 лв.

С оглед данните от заключението на в.л. Н. Г. размерът на законна лихва изчислена посредством „Изчислителни системи” на софтуеърен продукт „Апис- финанси” върху сумата 12723,82 лв., представляваща  заплатените от „П.” СД – С. и П. П. вноски от по 1200 днм лв., считано от дата на заплащане на вноските, включително сумата от 6723, 82 лв. внесена по банков път от ответницата, каквато сума съгласно чл. 4 от предварителния договор й е платена на 20.11.1997г., за което е издала разписка, към 05.05.2008г. е 12756.23лв. или общо със законната лихва - 25480,05 лв.

Съгласно заключението на вещото лице И.Х.И. по назначената СТЕ относно справедливата пазарна стойност на имота по предварителния договор (1/8 ид.ч.) – към момента на сключване – 20.11.1997г. е 22 412, 713 лв., съразмерно за 1\2 ид.ч. – 11206,36 лв.; към  м. февруари 2009г. – 147 850 лв.

В подкрепа на твърдението на ответницата, че между страните за периода от 1997г. до 2002г. е бил сключен договор за наем на реална част от магазин „Мъжка мода”, съответстваща на правото на ответницата като съсобственик на приватизирания самостоятелен обект, по делото са представени само гласни доказателства – показанията на св. Б. – съпруг на ответницата. Освен обстоятелството, че свидетелят като съпруг на ответницата е заинтересован от изхода на делото, данните от показанията му за наличието на наемно правоотношение между страните като основание за заплащането от ищцовото дружество и от П. П. на сумите, дължими от ответницата като купувач по приватизационния договор, не се подкрепят от останалите обстоятелства установени по делото и не могат да бъдат кредитирани в такава насока.

Въз основа на показанията на свидетеля не може да се приеме за безспорно установено, че между страните е бил сключен наемен договор за посочения обект, във връзка с който СД „П.” и П. П. са изплащали дължимите от ответницата вноски по приватизационния договор. По делото е безспорно обстоятелството, че ищецът е ползвал реална част от магазин „Мъжка мода”, съответстваща на правото на собственост върху имота – предмет на предварителния договор. Ползването е уговорено да се отстъпи на ищеца въз основа на чл. 11 от сключения в писмена форма предварителен договор.

Съгласно чл. 164, ал.1, т.6 от ГПК е недопустимо опровергаването на съдържанието на частен документ, изходящ от страната – в случая ответницата, чрез свидетелски показания, до което тя се домогва, твърдейки, че между страните е съществувало наемно правоотношение. Принципно е вярно, че установяването на наемно правоотношение, за действителността на което законът не изисква писмено форма, е допустимо чрез свидетелски показания. Защитната теза на ответницата е основана на твърдението, че не е подписвала предварителния договор, но от заключението на в.л. инж. Ю. Г. по делото се установява противното. Ползването на имота едновременно въз основа на наемно правоотношение и успоредно с това въз основа на клаузата на чл. 11 от предварителния договор се изключва и е възможно само, ако двете правоотношения са помежду си в условията на относителна привидност на едното спрямо другото. В производството обаче не е направено възражение, че предварителният договор е привиден, като прикриващ действителното - наемно правоотношение между страните. Дори чрез тълкуване на възраженията на ответницата да се приеме, че от нейна страна се поддържа възражение за привидност на клаузата по чл. 11 от предварителния договор свидетелските показания са недопустими при посочените в чл. 165, ал.2 от ГПК условия, но по делото не са представени, изходящи от ищеца писмени доказателства или изявления пред държавен орган, които да водят до извод, че е вероятно такова твърдение. Следователно и съгласно чл. 165, ал.2 от ГПК въз основа на свидетелските показания не може да се установява, че действителното правоотношение, въз основа на което е осъществявано ползването на имота от ищеца е наемен договор. Включително на поставените по реда на чл. 176 от ГПК въпроси, ответницата е заявила, че не е декларирала доход от наем пред данъчните органи. Обстоятелството, че тя, съпругът й и тяхната дъщеря подкрепено с представените преписи от трудови книжки, са работили по трудово правоотношение с ищеца, също не променя по никакъв начин извода, че между страните не е било налице наемно правоотношение относно реална част от магазин „Мъжка мода”, съответстваща на правото на ответницата като съсобственик на имота. Съответно се налага и извода, че изплатените от името на ищеца суми съгласно заключението на в.л. Н. Г. съотвестват на задължението на ищеца, произтичащо от чл. 5, б. Б на предварителния договор.

От показанията на св. П.а се установява, че в проведени разговори ответницата е заявила устно, че отказва да сключи окончателен договор. Показанията на свидетелка в останалата им част изясняват начина на сключване на предварителния договор, изпълнението на задълженията от страна на ищеца по него и мотивите за отказа на ответницата да сключи окончателен договор. Мотивите на ответницата за устно заявения отказ да сключи окончателен договор са неотносими като обстоятелства по делото, като свидетелските показания относно изпълнението са недопустими съгласно чл. 164, ал.1, т. 1 от ГПК с оглед изискването за писмена форма за действителност на предварителния договори с предмет – вещни права върху недвижими имоти, като от друга – изпълнението на задълженията на ищеца по сключения в писмена форма предварителен договор по аргумент от противното на разпоредбата на чл. 164, ал.1 т.4 от ГПК подлежи на доказване с писмени доказателства, каквито са представени по делото и са предмет на изследването по назначената СИЕ.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правния извод, че предявения иск по чл. 92 от ЗЗД е частично основателен до размера от 37938 лв., като над този размер е недоказан и неосноватален и следва да се отхвърли.

Предпоставките за уважаването на предявения иск с правно основание по чл. 92 от ЗЗД включват наличието на валидно договорно отношение между страните по делото, с което да е постигнато съгласие за акцесорно задължение за заплащане на неустойка при неизпълнение и\или забава от страна на ответника на главното задължение, произтичащо от същото договорно отношение между страните, а с оглед функционалната връзка на задължението на ответницата с насрещните задължения на ищеца, произтичащи от същия договор, е необходимо доказването от ищеца на изпълнението на неговото насрещно задължение.

В исковата молба твърдението на ищеца е, че между страните е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот - ½ и.д. от 1/8 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. С., а именно Магазин „Мъжка мода”, намиращ се на адрес: бул. „Ц.О.” № 7, представляващ имот пл. № 5251 в кв. 165 по плана на града, със застроена площ от 282 кв.м., състоящ се от търговска зала, ведно с принадлежащото право на строеж, при граници описани в акт за общинска собственост срещу заплащането на цена в размер на общо 11206, 31 лв. в срокове и по начин посочен в чл. 5 предварителния договор, като страните са се съгласили да сключат окончателния договор за прехвърляне на правото на собственост в нотариална форма в срок – определен в чл. 7 от договора, като при отказ от страна на ответницата като продавач-обещател или забава за изпълнение на задължението й за сключване на окончателен договор в чл. 10 е поела задължение за заплащане на неустойка в размер на левовата равностойност на 30000 щ.д. по курс на БНБ в деня на изтичане на срока по чл. 7 – за сключване на окончателен договор. Твърдението е, че срокът по чл. 7 е изтекъл на 25.02.2008г. до която дата и в последствие устно ответницата е отказала да  прехвърли собствеността върху имота и е в забава за изпълнение на това задължение.

Основното възражение на ответницата за неоснователност на предявения иск за заплащането на неустойка в размер на 79 199,40 лв. е, че такъв договор не е сключван от нейна страна с ищеца и представения по делото предварителен договор в писмена форма е нищожен.

От установените по делото обстоятелства следва да се приеме, че между страните е сключен посочения в исковата молба предварителен договор. Същият е валиден – действителен, налице е валидно изразено съгласие от страна на ответницата за сключване на договора чрез подписването му от нея (заключение на в.л. инж. Ю. Г. по СГЕ). Същият съдържа всички изискуеми от закона елементи – постигнато е съгласие по отношение на предмета на договора – недвижим имот, който е индивидуализиран в достатъчна степен включително чрез препращането към сключения на 25.11.1997г. договор за продажба на обособена част от имуществото на „Д.” ЕООД – гр. С. по реда на чл. 35, ал.1, т. 1 от ЗППДОбП (отм.), постигнато е съгласие относно продажната цена и момента, в който е следвало да се прехвърли собствеността чрез сключването на окончателен договор в нотариална форма, което е основание на договора и главно задължение на страните по него.

По делото се събраха писмени доказателства, установяващи изпълнението на насрещното задължение на ищеца, произтичащо от предварителния договор за заплащане на посочената в чл. 4 от договора продажна цена по начин и в срокове установени в чл. 5 от същия договор. Заплащането на сумата от 6723, 82 лв., както и на две от вноските в размер на по 1200 деноминирани лева или общо 2400 лв. е безспорно и се установява от представените платежни нареждания и заключението на в.л. Н. Г. по назначената СИЕ. Възражението, че три от вноските на обща стойност 3600 лв. платени от П. П. съответно на 24.11.1999г., 28.05.2000г. и 28.11.2000г. по банкова сметка на Община С. не са в изпълнение на задължението на ищеца по предварителния договор, е неоснователно. В отношенията с трети лица съгласно чл. 89, ал.1 от ТЗ всеки от съдружниците в събирателното дружество го представлява освен, ако не е предвидено друго с дружествения договор, която представителна власт произтича и от неограничената отговорност на всеки от съдружниците в СД. По делото не е направено възражение за липса на представителна власт на П. П. за СД и в тази насока по делото не са събрани доказателства – напротив, в отговора си ответницата е посочила, че П. П. е бил представител на събирателното дружество. Липсва и възражение, съответно твърдение от ответницата за наличие на друго основание за извършеното плащане - правоотношение с П. П. в качеството му на физическо лице, като с оглед на безспорно установените по делото обстоятелства, единственият извод, който би могъл да се направи е, че извършените от П. П. плащания са в изпълнение на задължението на ищеца, произтичащо от чл. 4 и чл. 5 от предварителния договор.

Относно установените чрез представените вносни бележки и заключението на в.л. Н. Г. плащания твърдението и възражението на ответницата е, че са извършени с оглед наемно правоотношение за ползването на реалната част от обекта, съответстваща на правата на ответницата като купувач по приватизационния договор и съсобственик на имота. Наличието на съпътстващо или прикрито с предварителния договор наемно правоотношение между страните не се установи по делото с годни доказателствени средства. Депозираните от съпруга на ответницата – св. Б., показания при наличието на друго годно правно основание за ползването на имота и заплащането на сумите, дължими от ответницата по приватизационния договор, не доказват твърденията на ответницата в тази насока

Твърдението на ответницата е, че със сключения на 25.11.1997г. договор за продажба на обособена част от имуществото на „Д.” ЕООД – гр. С. по реда на чл. 35, ал.1, т. 1 от ЗППДОбП (отм.) имотът е придобит от ответницата и съпруга й С.Б. в съсобственост с още 13 физически лица, която съсобственост е прекратена с договор за доброволна делба - ДДД акт. № 144, т. VІ, рег. № 7647\2007г. – 24.09.2007г. Съгласно ДДД С.Й.Б. и С.С.Б. са придобили имот– подробно описан в констативен н.а. № 161, т. VІ, рег. № 7817, д № 667\2007г. на Нотариус Н. С. с рег. № 123 при НК и район на действие – РС – гр. С. 01.10.2007г., а именно ½ ид.ч. от самостоятелен обект с ид. № 67338.533.60.2.11 по КК на гр. С. одобрена със Заповед № РД-18-31 от 104.2006г. на СК – гр. С., попадащ в сграда с ид. № 67338.533.60.2, в поземлен имот с ид. № 67338.533.60 с адрес: гр. С., бул. „Ц.О.” бл. 7, етаж 0, ап. № 11, целия с площ от 68,12 кв.м. – трайно предназначение – за търговска дейност при съседи: изток – обект с идентификатор № ид. № 67338.533.60.2.12; запад – обект с ид. № ид. № 67338.533.60.2.10; запад – външен зид, юг – външен зид, ведно с припадащите се ид.ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху общинска земя, като съсобственици за ½ ид.ч. от същия обект са М.П.С. и С.Д.С., с които е разпределено ползването с договор от 08.10.2007г. с нотариална заверка на подписите от Нотариус Н. С..

Съгласно презумпцията на чл. 19, ал.1 и ал.3 от СК (отм.), обстоятелството, че към 25.11.1997г. ответницата е била в граждански брак със Ст. Бабадалиив и възмездния характер на приватизационния договор, твърдението за придобиването на 1/8 ид.ч. от имота в условията на СИО е доказано по делото.

При тези обстоятелства ответницата възразява, че предварителният договор е нищожен поради липсата на съгласие, т.к. нито тя, нито съпругът й С. Ст. Б. не са го подписвали, не са преговаряли и не са имали намарение в бъдеще да го прехвърлят на ищеца, във връзка с което се позовават на обстоятелството, че подписът в предварителния договор е положен за продавач № 2 – Ст. Б., но този подпис не е негов и не е на ответницата.

От заключението на в.л. инж. Ю. Г. по назначената графическа експертиза, се установи, че подписът в предварителния договор за „продавач 2” е положен от нея, с което по делото се доказва наличието на валидно изразено в изискуемата от чл. 19, ал.1 от ЗЗД писмена форма съгласие. Обстоятелството, че в края на договора подписът е положен за продавач „2” не може да обори този извод, т.к. в антентната част на договора като продавач-обещател са посочени само нейните данни и не са попълнени данните за съпруг.

При този извод ответницата възразява, че към датата на сключване на предварителния договор посочена в него – „20.11.1997г.”, не е била собственик на имота и е придобит по-късно със сключения на 25.11.1997г. договор за продажба на обособена част от имуществото на „Д.” ЕООД – гр. С. по реда на чл. 35, ал.1, т. 1 от ЗППДОбП (отм.). Както се посочи в мотивировъчната част на решението относно установените по делото обстоятелства от съдържанието на договора отразено в чл. 3 от него се налага извода, че към момента на подписване на предварителния договор ответницата е придобила в условията на съсобственост с останалите 7 купувача и в условията на СИО собственост върху 1/8 ид.ч. от имот. В договора е цитиран приватизационния договор от 25.11.1997г., въз основа на който самата ответница твърди, че е придобила собствеността, като същият договор е цитиран и с индивидуализиращите го белези, касаещи вписването му на 18.12.1997г.

Възражението, че предварителният договорът не поражда правни последици с оглед забраната по чл. 20 от приватизационния договор и разпоредбите на ЗППДОбП (отм.) за отчуждаване на имота в петгодишен срок от изплащането му също е неоснователено.

Сключеният между страните предварителен договор няма вещнотранслативен ефект и по характера си е такъв на управление, а не на разпореждане с вещните права придобити от ответницата върху имота, поради което сключването му преди изтичането на петгодишния срок установен в разпоредбата на чл. 20 от приватизационния договор, възпроизвеждащ забраната по чл. 41, ал.2 от ЗППДОбП (отм.) не води до извод за неговата нищожност. Изрично в разпоредбата на чл. 7 от предварителния договор е посочено, че падежът на задължението на страните, съответно на ответницата, за сключване на окончателен договор за прехвърляне на вещните права върху посочения в чл. 1 имот, настъпва в тримесечен срок, считано от изтичането на срока на забраната за разпореждане с вещните права по приватизационния договор. Следователно, не би могло да се приеме, че клаузата на чл. 7 от предварителния договор противоречи на закона, респективно, че води до неговата нищожност.

В разпоредбата на чл. 20 от приватизационния договор от 25.11.1997г. е посочено, че началния момент на посочения петгодишен срок е този съвпадащ с изплащането на имота. Тълкуването на тази разпоредба налага извода, че петгодишния срок на забрана за отчуждаване на вещните права тече, считано от момента на изплащане на всички вноски, покриващи цената от 179 301 760 неденоминирани лева, а не от момента на изплащането на вноските дължими от отделните купувачи. Подобна клауза не се съдържа в приватизационния договор и противоречи на целта на осъществената приватизация и интереса на продавача по договора, защитен с разпоредбата на чл. 41, ал.2 от ЗППДОбП (отм.) и последвалия го ЗПСК. От данните по заключението на в.л. Н. Г. се налага извода, че началният момент на петгодишния срок е 04.03.2003г., когато вноските по приватизационния договор са били изплатени окончателно. Респективно, срокът по чл. 7 от предварителния договор, в който страните е следвало да сключат окончателен договор е изтекъл на 04.06.2008г., до който момент такъв не е сключен и от страна на ответницата с оглед застъпената от нея защитна теза и изразеното по делото становище е налице изричен отказ за това.

Друго възражение на ответницата в подкрепа на твърдението, че предварителният договор е нищожен, е, че към момента на сключване на предварителния договор е била в граждански брак със С. Ст. Б., имотът е придобит в условията на неделима СИО и липсва съгласие на съпруга й за сключването му. Това възражение също е неоснователно. Безспорно с оглед възмездния характер на приватизационния договор и обстоятелството, че към момента на сключването му ответницата е в граждански брак със Ст. Б. съгласно презумпциите на чл. 19, ал.1 и ал.3 от СК имотът е придобит от двамата в условията на СИО. Същото обстоятелство и фактът, че предварителния договор е подписан само от ответницата не водят до извод за нищожност пак с оглед обстоятелството, че договорът е такъв за управление, а не на разпореждане с вещни права. Съгласно чл. 22, ал.1, пр. 3 от СК (отм.) действията на управление с относно общите вещи и права върху вещи може да се извършват от всеки от съпрузите поотделно. Съгласно чл. 22, ал.2 от СК изискване за извършване на съвместни действия е налице само за разпореждане с вещи и вещни права от общото имущество, но сключването на предварителен договор не представлява действие за разпореждане с вещни права. Сключването на окончателен договор между страните е обусловено от наличието на съгласие на съпруга на ответницата като предпоставка за валидно прехвърляне на вещни права, съответно за постановяване на заместващо окончателния договор решение по чл. 19, ал.3 от ЗЗД. Липсата на съгласие на съпруга на ответницата за сключване на предварителния договор не води до неговата нищожност, тъй като съгласно чл. 22, ал. 3 СК (отм.) включително разпоредителната сделка с недвижим имот може да обвърже неучаствалия съпруг при неговото последващо мълчаливо съгласие. Следователно, обстоятелството, че от страна на съпруга на ответницата не е налице съгласие за сключването на предварителен договор, не обуславя неговата нищожност и макар да не обвързва съпруга й – Ст. Б., представлява валидно и действително правоотношение, което обвързва ответницата за поетите с него задължения, при неизпълнението на които отговаря спрямо кредитора за вреди.

Същите доводи относно липсата на вещнотранслативен ефект на сключения предварителен договор налагат извода за неоснователност и на възражението на ответницата, че предварителният договор е нищожен, т.к. имотът е придобит в съсобственост с още 13 физически лица, без чието знание и съгласие ответницата и съпругът й нямат право да отчуждават своите части от съсобствения имот и към настоящия момент. Включително разпореждането от страна на съсобственика с притежаваната от него част от имота при изискването на чл. 33, ал.1 от ЗС не водят до нищожност на договора. Евентуалното разпореждане от съсобственика с притежаваните от него права върху имота, без съгласието на останалите съсобственици, поражда за последните само правото да го изкупят при условията на чл. 33, ал.2 от ЗС по исков ред. По аргумент от разпоредбата на чл. 33, ал.2 от ЗС, установяваща посочено потестативното право на останалите съсобственици и конститутивния характер на този иск, договорът за отчуждаване на притежаваните в съсобственост вещни права не е недействителен, като по аргумент от по-силното основание, такъв извод не може да се направи и по отношения на предварителния договор, с който е поето обещание за това.

Предвид гореизложеното се налага извода, че сключеният между страните предварителен договор е валиден и действителен и обвързва ответницата при неизпълнение или забава за изпълнение на задължението й да прехвърли собствеността чрез сключването на окончателен договор в срок до 04.06.2008г. да заплати предвидената в чл. 10 от същия договор неустойка.

За първи път в пледоарията на проведените устни състезания процесуалният представител на ответницата навежда довод за нищожност на клаузата за неустойка, поради прекомерност на уговорения размер - противоречащ на добрите нрави и представляващ евентуално основание за намаляването й съгласно чл. 92, ал.2 от ЗЗД. По отношение на тези възражение и доводи съгласно чл. 133 от ГПК от една страна е налице процесуална преклузия. От друга страна доколкото и, ако от събраните по делото доказателства и установените обстоятелства обективно може да се направи извод за нищожност на материално-правното основание, от което произтича искането на ищеца, за съда съществува задължения да констатира нищожността и да отхвърли предявения иск.

От установените по делото обстоятелства обаче такъв извод – за нищожност на клаузата по чл. 10 от предварителния договор, установяващ задължение на ответницата да заплати неустойка при неизпълнение на главното задължение по договора, не може да се направи.

Размерът на неустойката в посочената клауза от договора е определяем окончателно във времето - към момента на неизпълнение и изпадане в забава за изпълнение на главното задължение – 04.06.2008г. в размер на левовата равностойност на 30000 щ.д., поради което и противоречи на добрите нрави. Изчислена по курса на БНБ на щ.д. за 04.06.2008г. левовата равностойност на 30000 щ.д. е 37938 лв., който размер на неустойката не е прекомерен предвид нейния гаранционен, обезщетителен и санкционен характер. С уговарянето й за неизправната страна е налице безусловно задължение за изплащането в посочения в договора размер, без да е необходимо кредиторът да доказват действително настъпилите вреди. Освен предназначението да обезщети кредитора за претърпените вреди, уговарянето й има значението на гаранция за изпълнение и санкция при неизпълнение на главното задължение. От това следва, че изводът за прекомерност и неоснователно обогатяване, не може да се обуславя със съизмерването само със законната лихва върху платените от кредитора суми или стойността на обещания имот. Към момента, в който страните е следвало да сключат окончателен договор – 04.06.2008г., справедливата пазарна стойност на имота, установена със заключението на в.л. И. Хр. И., надвишава в пъти платените от ищеца суми и законната лихва върху тях изчислена за периода от плащането им до падежа на главното задължение. От друга страна вредите които търпи кредиторът в случая се съизмерват не само с претърпените от него загуби, но и с ползите, които пропуска поради неизпълнение на главното задължение и интересът му да придобие обещания имот, както и да го ползва и\или да получава от него като собственик граждански плодове. По изложените съображения размерът на уговорената неустойка, а именно 37938 лв. не се явява прекомерен и не е налице основанието по чл. 92, ал.2 от ЗЗД да бъде намаляван.

Изразеният в настоящото производство отказ за изпълнение на задължението на ответницата за сключване на окончателен договор, както и забавата за изпълнение на това задължение, в каквато е поставена с предявяването на исковата молба и установения по делото факт на изпълнение на насрещното задължение на ищеца, произтичащо от предварителния договор, ангажират отговорността на ответницата да заплати предвидената в договора неустойка.

Предвид гореизложеното предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен до размера от 37938 лв., като над този размер следва да бъде отхвърлен. Пълният размер от 79 199,40 лв. се претендира от ищеца като левовата равностойност на 60000 щ.д. към 25.02.2008г. Датата, на която изтича срокът по чл. 7 от предварителния договор обаче е 04.06.2008г., а чл. 10 неустойката е определена в размера на левовата равностойност на 30000 щ.д., а не на 60000щ.д.

С оглед изводите на съда по основателността на предявения иск и размерът, в който следва да бъде уважен, насрещните претенции на страните по чл. 78, ал.1 и ал.3 от ГПК следва да бъдат уважени съразмерно на уважената, съответно отхвърлената част от предявения иск. Обстоятелството, че страните не са представили списък на разноските си съгласно изискването на чл. 80 от ГПК води само до липса на възможност да обжалват решението в тази му част. Съобразно това ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от общо 2489,93 лв. от общо заплатените д.т., разноски за в.л. и адвокатско възнаграждение, а ищецът следва да заплати на ответницата сумата от 937, 77  лв. от заплатените от нея разноски за в.л. и адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ свое протоколно определение от 28 октомври 2009г., с което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания по т.д. № 687\08г. по описа на ОС – гр. С. В ЧАСТТА, по предявения от „П.” АД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Д. к.”, Стопански двор против С.Й.Б. ЕГН ********** ***№ 11 и приет за разглеждане в настоящото производство на основание чл. 212 от ГПК като инцидентен установителен искда се признае за установено по отношение на С.Й.Б., че придобития със сключения на 25.11.1997г. договор за продажба на обособена част от имуществото на „Д.” ЕООД – гр. С. по реда на чл. 35, ал.1, т. 1 от ЗППДОбП (отм.) имот, а именно 1/8 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. С., а именно Магазин „Мъжка мода”, намиращ се на адрес: бул. „Ц.О.” № 7, представляващ имот пл. № 5251 в кв. 165 по плана на града, със застроена площ от 282 кв.м., състоящ се от търговска зала, ведно с принадлежащото право на строеж, при граници описани в акт за общинска собственост, е индивидуална (лична) собственост само на ответницата, поради липсата на съвместен принос за придобиването му от страна на съпруга й С.С.Б. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в същата част като НЕДОПУСТИМО.

 

ОСЪЖДА С.Й.Б. ЕГН ********** ***№ 11 да заплати на „П.” АД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Д. к.”, Стопански двор, левовата равностойност на 30 000 щ.д. към 04.06.2008г., а именно сумата от 37938 лв. (тридесет и седем хиляди деветстотин тридесет и осем лева), представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за сключване на окончателен договор и прехвърляне на правото на собственост, поето по предварителен договор , сключен след 18.12.1997г. за продажба недвижим имотнаходящ се в гр. С., а именно ½ от 1/8 ид.ч. от Магазин „Мъжка мода”, намиращ се на адрес: бул. „Ц.О.” № 7, представляващ имот пл. № 5251 в кв. 165 по плана на града, със застроена площ от 282 кв.м., състоящ се от търговска зала, ведно с принадлежащото право на строеж, при граници описани в акт за общинска собственост, като ОТХВЪРЛЯ предявени иск над размера от 37938 лв. (тридесет и седем хиляди деветстотин тридесет и осем лева) до пълния размер от 79 199,40 лв. (седемдесет и девет хиляди деветстотин деветдесет и деве лева и 40 ст.) като недоказан и неоснователен.

 

ОСЪЖДА С.Й.Б. ЕГН ********** ***№ 11 да заплати на „П.” АД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Д. к.”, Стопански двор сумата 2489,93 лв. (две хиляди четиристотин осемдесет и девет лева и 93 ст.), представляваща заплатени от ищеца деловодни разноски съобразно уважената част от предявения иск.

 

ОСЪЖДА „П.” АД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Д. к.”, Стопански двор да заплати на С.Й.Б. ЕГН ********** ***№ 11 сумата 937, 77 лв. (деветстотин тридесет и седем лева и 77 ст.), представляваща направени от нея деловодни разноски по делото съобразно отхвърлената част от предявения иск.

 

ОСЪЖДА „П.” АД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Д. к.”, Стопански двор да заплати на основание чл. 77 от ГПК в полза на Държавния бюджет по сметка на ОС – гр. Сливен сумата 1478,50 лв. (хиляда четиристотин седемдесет и пет лева и 50 ст.), представляваща дължима и незаплатена д.т. по делото във връзка с предявения по чл. 212 от ГПК инцидентен установителен иск.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: