Р Е Ш Е Н И Е    № 25                

 

              гр. Сливен, 07.04.2009г.

 

 

         В      ИМЕТО    НА     НАРОДА                

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на седемнадесети март, две хиляди и девета година в състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Весела Николова

                            

при секретаря     М. Т.  и  в  присъствието на прокурора  ...... ................    като  разгледа  докладваното от съдия  Н. ***  по описа  за  2008год., за да се произнесе съобрази следното:

Предявени са обективно и субективно евентуално съединени искове с обща цена 100 325,50лв. и правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ и чл.45 и следващите от ЗЗД.

Чрез пълномощника си ищците твърдят в исковата молба, че на 01.03.2008г. в резултат на предизвикано от втория ответник при нарушение на ЗДвП ПТП е била причинена по непредпазливост смъртта на техния син Илия Н.М.. Внезапната му смърт  им причинила тежък емоционален и психически удар, огромна мъка и печал, за които неимуществени вреди претендират обезщетение от първия ответник – застраховател по риска в размер на 100 000лв. общо или по 50 000лв. за всеки, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 325,50лв., представляващи понесени   разходи за погребение, помени и други. Евентуално, претендира заплащането на обезщетение за увреждането в същия размер от ответника И., представляващ пряк причинител на ПТП и  вредните последици от него. Претендират за присъждане на законната лихва за забава, считано от  датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите, а също и направените по делото разноски.

Чрез процесуалния си представител първият ответник ЗАД “Б.”- гр. София е депозирал писмен отговор, с който признава исковете по основание като тези за имуществени вреди – и по размер, но оспорва исковете за неимуществени вреди по размер като ги намира завишени, по няколко съображения. На първо място, сочи наличие на съпричиняване на вредните последици от пострадалия като твърди, че той също е нарушил правилата за движение по пътищата. Счита също, че обезщетението за търпените болки и страдания за втория ищец  следва да бъде присъдено в по-нисък от това на първата ищца размер, като се съобрази обстоятелството, че ищецът и пострадалият не са живели заедно като семейство и в едно домакинство. С тези доводи пълномощникът на ответника моли за присъждане на значително по-ниско по размер обезщетение за неимуществени вреди от претендираното от всеки от ищците, съобразено с изискванията за справедливост. На последно място, оспорва претенцията за заплащане на законна лихва върху обезщетението като твърди, че не е налице забава отстрана на застрахователя.

Вторият ответник и пряк причинител на непозволеното увреждане А.И., чрез пълномощника си, оспорва изцяло предявените искове за имуществени вреди, а тези за обезвреда на неимуществените – признава по основание, но оспорва по размер, като ги намира завишени. Позовава се на съпричиняване на вредите от пострадалия и на недостатъчна близост в отношенията между ищеца и пострадалия му при ПТП син. Претендира за разноски в отхвърлената част на исковете.

След като прецени допустимите, относими и непротиворечиви писмени и гласни доказателства, и заключението на съдебната автотехническа експертиза, Сливенският окръжен съд направи следните фактически констатации:

На 01.03.2008г. в гр. Сливен на ул. “Б. ш.”ответникът И., управлявайки  лекия си автомобил “Рено Лагуна” с ДКН СН 9705 СА, нарушил правилата за движение – чл.21 ал.1 от ЗДвП като се движел със скорост 115 км/час при позволена 50 км/час и по непредпазливост причинил ПТП и смъртта на Илия Н. ***.

От назначената по дознание № 257/2008г., приложено към нохд № 201/2008г. на СлОС автотехническа експертиза се установило, че причина за настъпилото ПТП е било и навлизането на движещия се с велосипед пострадал на пътното платно без да съобрази приближаващия автомобил и пресичането на пътното платно на необозначеното място.

От извършената в досъдебното производство от д-р Т. Ч.медицинска експертиза, също приложена по посоченото нохд  е видно, че причините довели до смъртта на М. са в пряка и непосредствена връзка с настъпилото ТПТ и нанесените му травми от него.

С одобрено от съда споразумение по нохд № 201/2008г. на СлОС ответникът А. И. се признал за виновен за причинената по непредпазливост смърт на пострадалия М. поради  нарушаване на правилата за движение по пътищата – чл.21 ал.1 от ЗДвП -  престъпление по чл.343 ал.1 б. “в” връзка с чл.342 ал.1 от НК.

Към момента на извършване на деянието лекият автомобил причинил увреждането бил застрахован в ЗАД “Б. “ – С. /тогава ЗПАД “Б.”/ по застраховка „Гражданска отговорност” за 2008г.

От назначената по делото съдебна автотехническа експертиза с вещо лице В.Шишков се установи, че техническите причини за настъпилото ПТП са комплексни: както превишената скорост на движение на лекия автомобил на И. по главния път, така и пресичането на пътното платно от велосипедиста  на неразрешено място и без съобразяване на отстоянието и скоростта на приближаващия се автомобил.

От показанията на разпитаните свидетели, неоспорени от страните, съдът прие за установено, че пострадалият и ищцата В. са живеели в едно домакинство, поддържали са изключително близки отношения като майка и син, и смъртта на последния е бил изключително тежък психически и емоционален удар за ищцата. Свидетелите установяват също обстоятелството, че ищецът Н. е живеел в друго населено място заедно с новото си семейство, но поддържал близки отношения със сина си от предходен брак – пострадалия М..

Изложените факти и обстоятелства съдът прие за  безспорно установени от съвпадащите и неоспорени писмени и гласни доказателства, и компетентното и обективно експертно заключение на съдебната автотехническа експертиза.

 Въз основа на фактическите констатации съдът изведе следните правни изводи:

І. 1. По исковете за обезщетение за неимуществени вреди срещу застрахователя.

Предявените от ищците искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди срещу първия ответник -  застраховател по риска “Гражданска отговорност” са  доказани по своето основание, но завишени по размер, и следва да бъдат частично уважени.

Досежно основателността на претенциите: С пълно и пряко доказване ищците успяха да установят наличието на всички елементи от фактическите състави на релевантните правни норми - чл.226 ал.1 от КЗ и чл.45 и следващите от ЗЗД, касаещи отговорността на застрахователя и застрахования за обезщетяване на настъпилите за ищците  неимуществени вреди.

Доказа се противоправното поведение на втория ответник, изразяващо се в нарушаване на правилата за движение по пътищата, съгласно споразумението по нохд № 201/2008г. на СлОС и констатациите на съдебната автотехническа експертиза /съвпадаща с тези на АТЕ от досъдебното производство/. Установи се и настъпилото в резултат на това противоправно деяние ПТП и причиненото на ищците увреждане - смъртта на пострадалия им син  и търпените от тях болки и страдания от тежката загуба.  Доказа се и  безспорната причинна връзка между настъпилите вреди и противоправното деяние на ответника И., признатата в наказателното производство и неоспорена по настоящото дело негова вина. По несъмнен начин се доказа и наличието на договор за застраховка “Гражданска отговорност” за 2008г. между прекия причинител на увреждането и ответника – застраховател.

Досежно размера на дължимото обезщетение: За да определи справедлив размер на обезщетението, съдът съобрази тежестта на търпените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болката и мъката от загубата на техния син, от една страна, и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.

С оглед събраните по делото доказателства за близките отношения между ищцата и пострадалия й син – на родителска обич и синовна привързаност и грижа, за причинения й тежък психически и емоционален удар от смъртта на сина, съдът намира, че сумата 50 000лв. е справедливо и адекватно на причиненото увреждане обезщетение. Предвид данните за  допуснати от пострадалия нарушения на правилата за движение по пътищата,  установени от съдебната автотехническа експертиза  /потвърждаваща изцяло констатациите на автотехническата експертиза по приложеното към нохд № 201/2008г. на СлОС дознание/, съдът счита, че е налице значителен принос на пострадалия за настъпилото ПТП, поради което приема 50% съпричиняване на вредите. По тези съображения съдът определя сумата 25 000лв. като справедлива и разумна парична равностойност за обезвреда на причинените на ищцата В. болки и страдания.

При определяне размера на дължимото на втория ищец обезщетение, съдът взе предвид обстоятелството, че пострадалият  и неговия баща не са живеели в едно домакинство, последният е живеел с новото си семейство в друго населено място, което в известна степен е препятствало близостта в отношенията между родител и син.  С оглед тези данни, за справедливо обезщетение за търпените от втория ищец морални страдания от загубата на сина съдът определя сумата 20 000лв. Съобразявайки обоснованото по-горе наличие на значително по степен съпричиняване на вредите от пострадалия, определено в размер на 50%, съдът следва да присъди в полза на втория ищец сумата 10 000лв., която намира за справедлив размер на дължимото обезщетение.

Приемайки предявените от ищците искове за обезвреда на търпените от тях неимуществени вреди за основателни и доказани в посочените по-горе размери, съдът следва да осъди първия ответник  да заплати съответно сумата 25 000лв. на първата ищца и сумата 10 000лв. – на втория ищец, ведно със законната лихва за забава, считано от настъпване на деликта – 01.03.2008г. до пълното изплащане на сумите, а в останалата част до пълния размер - да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

Абсолютно несъстоятелно е възражението на ответника – застраховател, че не следва да дължи лихва за забава, респективно не дължи лихва за забава от момента на увреждането. Доводите са – наличието на договорни отношения, при които лихва за забава се дължи при неизпълнение и при това виновно неизпълнение на договорни задължения. Тези доводи съдът намира за несъстоятелни,  с оглед характера на предявените искове и приложението на  императивната норма на чл.84 ал.3 от ЗЗД. Тъй като правопораждащият вземането на увредените лица факт е непозволеното увреждане, обезщетението за вреди се дължи ведно със законнана лихва от деня на увреждането. С оглед правото на увредения да избере срещу кого да насочи иска си за обезвреда – дали срещу прекия причинител на вредата или срещу застрахователя му по застраховка “Гражданска отговорност” /с прекия иск по чл.226 от КЗ/, обезщетението за понесените вреди се дължи ведно с лихвата  за забава от деня на настъпването им, без значение кой  в конкретния случай е адресат на претенцията за репариране на вредите.

2. По претенциите за имуществени вреди в размер на 325,50лв.

С оглед уточнението, че имуществените вреди във връзка със смъртта на пострадалия М. са понесени от ищцата и обезщетение за тях се претендира от нея, съобразно събраните по делото доказателства съдът следва да уважи претенцията в пълен размер като основателна и доказана. Представени са писмени доказателства за заплатени от ищцата суми в размер на посочената като цена на иска такава за извършено съгласно християнските ритуали погребение на пострадалия.

ІІ. Предвид уважаването на претенциите по преките  искове за неимуществени вреди срещу застрахователя с правно основание чл.226 от КЗ, съдът не следва да се произнася по евентуално предявените искове с правно основание чл.45 и следващите от ЗЗД срещу втория ответник – пряк причинител на увреждането.

Съразмерно на уважената част от исковете първият ответник  следва да заплати на ищцата разноските по делото в размер на 620лв., а на ищеца Н. – сумата 240лв. разноски, представляващи заплатено от тях адвокатско възнаграждение. Съразмерно на отхвърлената част от исковете ищцата следва да заплати на втория ответник сумата 20лв., а вторият ищец -  сумата 40лв., представляващи претендирани разноски по делото. Първият ответник не е поискал заплащане на разноски за отхвърлената част от исковете, поради което такива не му се присъждат. Върху уважената част от исковете застрахователят следва да бъде осъден да заплати държавна такса от 4% в размер на 1413лв. по сметка на Сливенския окръжен съд.

Ръководен от изложените съображения, Сливенският окръжен съд     

 

 

                                         Р  Е  Ш  И  :

 

 

ОСЪЖДА ЗАД “Б.”, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. С., пл. “П.” №*, представлявано от изпълнителния директор Р. И. Я., да заплати на Р.И.В., ЕГН **********,***, със съдебен адрес гр. С., ул. “Д. П.” № *ет.* офис * адв.К. К. - АК гр. Сливен, сумата 25 000лв. /двадесет и пет хиляди лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата 325,50лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на сина й И. Н.М., ведно със законната лихва за забава от датата на деликта 01.03.2008г. до пълното изплащане на главниците, както и сумата 620лв. разноски по делото, като в останалата част до пълния  размер ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди  като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА ЗАД “Б.”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., пл. “П.” №*, представлявано от изпълнителния директор Р. И. Я., да заплати на Н.М.Н., ЕГН **********,***, със съдебен адрес гр. С., ул. “Д. П.” № * ет.* офис * адв.К. К. - АК гр. Сливен, сумата 10 000лв. /десет хиляди лева/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина му И. Н.М., ведно със законната лихва за забава от датата на деликта 01.03.2008г. до пълното изплащане на главницата, както и сумата 240лв. разноски по делото, като в частта до пълния  размер ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА ЗАД “Б.”, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С., пл. “П.” №* представлявано от изпълнителния директор Р. И. Я., да заплати по сметка на Сливенския окръжен съд сумата 1413лв., представляваща държавна такса върху присъдените обезщетения.

ОСЪЖДА Р.И.В.  да заплати на А.К.И. ЕГН ********** сумата 20лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА Н.М.Н. да заплати на А.К.И. ЕГН ********** сумата 40лв. разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано в срок от две седмици от връчването му на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен съд.

 

                                           ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: