Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е

 

Гр. Сливен 26.05.2009 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение първи състав, в заседание на тринадесети май, през две хиляди и девета година, в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:          М.С.

     ЧЛЕНОВЕ:                М.Д.

*** М.

При секретаря  П.С. и в присъствието на Прокурора……………,като разгледа докладваното от Маргарита  Друмева

697 по описа за 2008 година, за да се произнесе съобрази:

          Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК /отм./.

Обжалвано е Р. № 1228/ 24.01.2007 г. по гр.д. № 843/2005г. на районен съд гр. Сливен, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Л.М.С. и Я.В.С.,*** З. против И. В. П. от с. Р., общ. К., Р.Г.М. *** и П.Г.В. *** З. иск за съдебна делба на следния недвижим имот: ГОРА- широколистна, произход семенно- издънков, с площ 15.00дка, находящ се в м. “К.”, в землището на с. Т., общ. С..

С Р. № 912/02.10.2008 г. ВКС, ГК, ІІІ г.о. обезсилил въззивно решение № 206 от 06.11.2007 г. по в.гр.д. № 308/2007 г. на СлОС и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ВКС намерил първото въззивно решение за недопустимо. СлОС след като намерил исковата молба за нередовна и указал отстраняването на нередовността, вместо на основание чл. 208, ал.1 от ГПК /отм./ да се произнесе по основателността  на жалбата- т.е. да остави в сила или отмени изцяло или частично постановеното решение го обезсилил. ВКС посочва, че въззивната инстанция не разполагала с правомощие, след като обезсили решението да постанови нов акт по съществото на спора. Посочва също, че само при неотстраняване на нередовностите на ИМ обжалваното първоинстанционно решение следва да се обезсили, като постановено по ненадлежно предявен иск и се прекрати производството по делото.

Във въззивната си жалба въззивниците Л.М.С. и Я.В.С.  твърдят, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Настояват, че са наследници на имота /без да сочат наследодателя си/ и молят съдът да отмени решението и да постанови ново, с което да уважи иска за делба на процесния имот. С Разпореждане от 15.05.2007 г. при първоначалното разглеждане на жалбата въззивната инстанция оставила без движение исковата молба, като дала срок за отстраняване на пропуск- индивидуализиране на имота в м. “Катъгово” по местонахождение- землище и идентификатор и граници, съгласно картата на възстановената собственост по ЗВСГЗГФ за съответното землище и да представят препис от решението и скица, издадени от ОСЗГ на основание чл. 13, ал. 5 от ЗВСГЗГФ. СлОС разпоредил да се изиска от ОСЗГ преписка вх. № 01668/14.04.1999 г. за възстановяване правото на собственост върху гори и земи от горския фонд на наследниците на В.И. П., б.ж. на с. Т., общ.С..

В с.з. пълномощникът на въззивниците- адв. Р.Й. от АК Стара Загора поддържа жалбата и моли обжалваното решение да бъде отменено и иска им за делба да бъде уважен.

Въззиваемите в с.з. на 08.10.2007 г. по в.гр.д. № 308/2007 г. не оспорват жалбата и заявяват, че въззивниците също са наследници на наследодателя В. И. П.. При новото гледане на въззивната жалба в настоящото производство заявяват, че са доволни от решението, като първоначално не са се противопоставяли и искали да се поделят. Не считали цялата гора за своя. Уточняват, че тримата преки наследници са починали. Гората се деляла на три- на въззивниците, на майка им и на леля им и са съгласни гората да се раздели. В пледоариите “по същество” заявяват, че са съгласни да се подели имота.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежни страни в законния срок за обжалване. Въззивниците имат правен интерес да  обжалват решението, с което не е уважен предявения от тях иск.  

Обжалваното решение е допустимо и валидно. Издадено е в законова форма от компетентен орган- Сливенски районен съд.

Настоящата въззивна инстанция констатира следното:

С коригирана искова молба – л.21 по в.гр.д. № 308/2007 г. на СлОС е предявен иск за делба на гора от 15 дка в м. “А.”, в землището на с. С., общ. Сливен, представляващ имот № 104008 по картата на възстановената собственост, представляващ залесена горска територия при граници: 104007- залесена територия на наследниците на Г.Г. Б.; № 000002- жил. територия на кметство с. С.; № 000070- изоставена нива на община Сливен- земи по чл. 19; № 104012- залесена територия на наследниците  на Р. И. Н.; № 104009- залесена територия на насл. на Д. И.Б..

Ищците твърдят, че наследодателят В. И. П. починал през 1963 г. Оставил за наследници съпругата си и трите си деца С., И.и И. В.. Съпругата починала през 1980 г. Синът И. починал на 24.05.1997 г. и оставил “наследници по завещание” тях ищците-  Л. и Я.С.. Дъщерята С. В. Ж. починала на 17.05. 2003 г. и оставила за наследници децата си- ответниците Р. и П. Г.. Молят да се допусне делба на процесната гора при дялове- 1/3 ид.ч. за И. В. П., общо 1/3 ид.ч. за Р. Г. М. и П. Г. /грешно изписан В./  В. и по 1/6 ид.ч. за всеки от тях- ищците.

В с.з. ищците, чрез процесуалния си представител поддържат иска и молят да бъде уважен.

Ответниците не оспорват иска и молят да бъде допусната делба на процесната гора.

От доказателствата по делото съдът прие за установено:

Наследодателят на страните В. И. П. починал на 30.01.1963 г., видно от Акт за смърт № 5/31.01.19963 г., издаден от кметство с. Т., общ. С.. Оставил за наследници съпругата си Р. А. П. и децата си С., И.и И. В.. Съпругата починала през 1980 г. Синът И. починал на 24.05.1997 г. и оставил за наследници сестрите си  С. В. Ж. и И. В. П.- у-ние за наследници № 965/09.04.2003 г.- лист 45/.

Дъщерята С. В. Ж. починала на 17.05. 2003 г. – у-ние за н-ци от 19.12.2003 г.- л. 48 и оставила за наследници децата си- ответниците Р. и П. Г..

В процеса на делото почина и ответницата И. В. П. на 22.10.2007 г., видно от у-ние за наследници № 19/24.03.2009 г. /с грешно изписване годината за раждане за година на смъртта- 1929 г. и изписан като наследник брат И.В. И., който е починал преди нея- през 1997 г. и не е оставил наследници по закон/. За наследници оставила ответниците Р. и П. Г..

С исковата молба ищците представили ксерокопие от саморъчно завещание, вписано в службата за вписвания при СлРС на 23.10.2001 г., от което е видно, че на 05.04.1997 г. синът на общия наследодател В. И. П.- И.В. И. съставил завещание, датирано и подписано от него, с което прави разпореждане с имуществото си, което притежава по време на своята смърт- завещава имуществото си на Л.М.С. и съпругата му Я.В.С. в знак на благодарност за грижите, които са полагали за него повече от 5 години.   

С Р. № 509ТО от 10.04.2000г. по преписка вх. № 01668 от 14.04.1999 г. ПК, гр. Сливен със заявител И.В. П. признава правото на собственост за обезщетяване с поименни компенсационни бонове /ПКБ/ на основание §8 от ПЗР на ЗВСГЗГФ на наследниците на В. И.П., б.ж. на с. Т., общ. С. върху целия имот от 15.000 дка, заявен като гора широколистна, с произход семенно- издънков, находяща се в м. “К.”, съгласно удостоверение от кметството № 224 от 14.04.1999 г.

Искът за делба е заведен в канцеларията на СлРС на 07.04.2005 г., а поправената ИМ е от 29.05.2007 г. /последната представена по в.гр.д. № 308/2007 г. на СлОС- л. 21/.

С Р. № 984 от 11.07.2005 г. ОСЗГ Сливен по същата преписка вх. № 01668 от 14.04.1999 г. ПК, гр. Сливен, въз основа на картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд в землището на с. С. ЕКАТТЕ 68117, обн. ДВ, бр. 56 от 11.07.2000 г. и на основание чл. 13, ал.5 от ЗВСГЗГФ възстановява правото на собственост  в нови реални граници по чл. 4, ал.2 от ЗВСГЗГФ имот № 104008 по картата на възстановената собственост на  землището на с. С., общ. Сливен, местност “А.”. В решението- л. 24 и скицата- л. 25 на в.гр.д. № 308/2007 г. са посочени границите на имота- 104007- залесена територия на наследниците на Г. Г. Б.; № 000002- жил. територия на кметство с. С.; № 000070- изоставена нива на община Сливен- земи по чл. 19; № 104012- залесена територия на наследниците  на Р. И. Н.; № 104009- залесена територия на насл. на Д. И.Б..

Съдът прие за безспорно установена горната фактическа обстановка, като съобрази представените писмени доказателства.  

От приетото за установено, съдът направи следните правни изводи:

Исковата претенция за делба на недвижим имот-гора от 15 дка, находяща се в м. “А.”, в землището на с. С., общ. С. съдът намира за допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Процесният имот е възстановен на наследниците на б.ж. на с. Т., общ. Сливен В. И. П. на 11.07.2005 г. с Р. № 984 от ОСЗГ, Сливен.

Ищците не са наследници по закон на общия наследодател.

Наследството на наследодателя В. И. П. е открито през 1963 г., а на сина му И. В. И. е открито в деня на смъртта му- 24.05.1997 г. Правото на собственост върху гората е одържавено от общия наследодател и към 1963г. Изготвеното от сина му И. В. И. завещание в полза на ищците Л. и Я. С. е от 05.04.1997 г. Т.е. към момента на смъртта му собствеността не е възстановена. Следва, че завещанието е неотносимо към по- късно възстановената гора. Към 1997 г. гората е била още собственост на държавата- чл. 2 от ЗВСГЗГФ и И. В. И. не може да се разпорежда с нея.

Въз основа на завещанието ищците са придобили качеството на универсални правоприемници на И. В. И. за притежаваното към момента на смъртта му имущество, но не и на процесната гора. Реституираният имот не е бил в наследствената маса.  Последният се счита за новооткрито наследство по смисъла на чл. 90а от ЗН. Завещанието и продажбата нямат действие за този имот и липсата на противопоставяне и наличието на желание имота да се подели не може да мотивира съда да допусне делба.  Ищците не могат да бъдат съделители, а липсва иск от наследниците по закон за делба на процесната гора от 15 дка. Съдът прекрати производството по отношение на починалата ответница И. В. П.. Не конституира нейни наследници, тъй като такива се явяват останалите двама ответници.

Поради това, че с обжалваното решение е отхвърлен иск за делба на имот с местонахождение в друго населено място и има коригирана искова молба, съдът на основание чл. 208, ал.1, предл. 2 от ГПК /отм./ следва да го отмени изцяло и постанови нов отхвърлителен диспозитив, но за имота, предмет на делба. На основание чл. 9 от Тарифата за ДТ съдът ще осъди ищците да заплатят д.т. в размер на 50 лв., като има предвид, че процедурата е придвижена в четири съдилища. 

Въз основа на изложеното, съдът    

 

 

 

Р     Е    Ш    И   :

 

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Р. № 1228/ 24.01.2007 г. по гр.д. № 843/2005г. на районен съд гр. Сливен,  като неправилно и незаконосъобразно.

ВМЕСТО НЕГО:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.М.С. ЕГН- ********** и Я.В.С. ЕГН- **********,*** против Р.Г.М. с ЕГН- ********** ***, общ. Стара Загора и П.Г.В. с ЕГН- ********** *** № 8 иск за съдебна делба на следния недвижим имот: ГОРА, с площ 15 дка, представляваща имот № 104008 по картата на възстановената собственост на  землището на с. С., общ. С., местност “А.”, с границите на имота- имот № 104007- залесена територия на наследниците на Г. Г. Б.; № 000002- жил. територия на кметство с. С.; № 000070- изоставена нива на община Сливен- земи по чл. 19; № 104012- залесена територия на наследниците  на Р. И. Н.; № 104009- залесена територия на насл. на Д. И. Б., като неоснователен.

ОСЪЖДА Л.М.С. ЕГН- ********** и Я.В.С. ЕГН- **********,*** да заплатят по сметка на Сливенски окръжен съд държавна такса в размер на 50 /петдесет/ лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: