РЕШЕНИЕ №                                         

гр. Сливен, 22.01.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети декември през две хиляди и осма година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Д.

ЧЛЕНОВЕ: Х.М.

*** Х.,

 

при секретаря К.И., като разгледа докладваното от Хр. М. *** по описа на съда за 2008г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно. Образувано е по жалба подадена против решение на районния съд като първоинстанционен по искова молба подадена преди 01.03.2008г., поради което и съгласно §2 ал. 1 и 2 от ПЗР на ГПК се движи по реда на чл. 196 и сл. от ГПК (Изв. Бр. 12\08.02.1952г., отм. ДВ бр. бр. 59\20.07.2007г. в сила от 01.03.2008г.)

С решение № 684\17.07.2008г. постановено по гр.д. № 4116\07г. по описа на РС – гр. Сливен Община Сливен е осъден да заплати на Н. Г. Ч. чрез неговата мака и законен представител К.М. П. сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от него болки и страдания в следствие ампутация на дистална част от фаланга на третия пръст на левия му крак, настъпила при инцидент, претърпян от детето на 11.07.2007г. в гр. Сливен при преминаване по железен мост, като до пълния размер от 300 лв. предявеният иск е отхвърлен като недоказан. Съразмерно с уважената част от иска Община Сливен е осъдена да заплати на ищеца и деловодни разноски в размер на 250 лв.

Решението е обжалвано от ответника – Община Сливен като неправилно и необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че при неправилен анализ на събраните по делото доказателства съдът е приел за доказано, че детето е претърпяло неимуществени вреди, като от заключението по назначената съдебно медицинска експертиза се установило, че се касае за обичайна за едно дете „незначителна” травма. Вещото лице е отговорило, че няма травма, а се касае за козметичен дефект, който практически е незабележим В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не съобразил това заключение на вещото лице.

Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде уважена жалбата, те. да се отхвърли предявения иск.

В с.з. за въззивника – редовно призован, не се явява представител по закон или пълномощие.

Въззиваемата – в качеството й на майка и законен представител на ищеца не се явява. Явява се представител по пълномощие – адв. Г. от АК – гр. С., която оспорва жалбата и поддържа, че по делото се установява претърпяването на неимуществени вреди от детето под формата на болки и страдания, за които следва да бъде ангажирана отговорността на Община Сливен.

Жалбата е допустима – подадена е в рамките на преклузивния срок за обжалване решението на първоинстанционния съд по въззивен ред от надлежно легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес.

На основание чл. 209 от ГПК, съдът извърши проверка за валидност и допустимост на решението и намира, че същото не страда от пороци, водещи до прогласяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо. С оглед на това, съдът извърши проверка за законосъобразност на обжалваното решение, съгласно чл. 208 от ГПК, като въз основа на събраните и пред настоящата инстанция доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът е роден на 10.10.2000г. и негови родители са К.М. П. и Г. Н. Ч., което се установява от представеното удостоверение за раждане.

Между страните е безспорно и съдът приема за установено включително от данните от представената епикриза  № 13140\13.07.2007г. и съдебно-медицинско удостоверение № 376\97г., че на 11.07.2007г. вечерта между 21.00ч. и 21.30ч. малолетния Н. се прибирал с дядо си от гости при семеен приятел, при което преминали по мост в кв. „К. Ф.” между блокове № 24 и № 25, извеждащ на ул. „Д. Д.” и „С. П.”. Поради това, че ламарините са разхлабени и се отварят при всяко стъпване, една от тях затиснала средния – трети пръст на левия крак на детето. В резултат се получила травматична ампутация на третото и второто членче на затиснатия пръст на крачето. Потърсили медицинска помощ, при което след направени изследвания – кръв, урина и рентген, детето е прието на лечение в отделение по „Ортопедия и травматология” при МБАЛ „Д – р И. С.” АД. Раната е обработена хирургически и е приложено широкомащабно антибиотично лечение. Раната е заздравяла и на 13.07.2007г. детето е било изписано за продължаване на лечението в домашни условия.

По делото няма данни за настъпили усложнения и настъпване на временна опасност за живота на детето. От данните по представената медицинска документация не се установява трайно – за повече от 30 дни, затруднение в движенията на детето или на крайника. Представен е амбулаторен лист от 21.08.2007г. за извършен контролен преглед и превръзка на детето.

По делото е назначена съдебно- медицинска експертиза, чрез която да се установи общото физическо и психическо състояние на детето към момента и по възможност към момента на извършване на медицинските интервенции, приемани ли са медикаменти и на каква стойност, успешна ли е била първата интервенция и наложила ли се е втора и оказва ли получената травма трайни затруднение при придвижването и възможност за спортуване на детето, в какъв срок след интервенцията отшумяват болките.

По въпросите за общото физическо и психическо състояние на детето експертът – д-р Хр. Л. Хр., Началник отделение по „Ортопедия и травматология” при МБАЛ „проф., д-р И. С.” дава заключение, че е добро към настоящия момент, а към момента на извършване на медицинските интервенции дава обосновано предположение, че детето е търпяло силни болки. От извършената справка по епикризата експертът посочва проведеното антибиотично лечение и антитетична профилактика, като са заплащани от родителите предписаните антибиотици след изписване на детето от отделението. От амбулаторни листи № 876\13.08.2007г. и № 913\22.08.2007г. установява втора хирургична интервенция в амбулаторни условия и провеждането на повторно антибиотично лечение с Оспексин 3х1 за 5 дни. Въз основа на медицинската документация експертът установява, че първата хирургична интервенция е целяла да се запази останалата част от третия пръст и след стабилизиране на състоянието е извършена втора манипулация – ротационно кожно ламбо за покриване на съществуващ дефект от 0, 5 см. В заключението си експертът посочва, че липсата на дистална част от средна фаланга практически не затруднява придвижването, нарушава походката и възможностите за спортуване, като не се отразява на физическото състояние на детето. Посочва, че липсата на част от пръста е козметичен дефект. Посочва, че травматичната ампутация на част от пръста, особено в детска възраст е съпроводено с болка, както в момента на травмата, така и по време на превръзките, като отзвучава обикновено след 20 – 25 дни.

От заключението на вещото лице, което съдът следва да кредитира се налага извода, че се касае за травма, която не води до загуба на движения и опора, но в момента на причиняването и до приключване на лечението на детето са причинени болки и страдания, които са затихвали и отзвучали в началото на м. септември – около 20 – 25 дни след последната медицинска интервенция. Макар да не се касае за обезобразяване на крайника, поради ампутацията на част от средния пръст на детето е причинен козметичен дефект, който макар и незабележим обичайно, в дадени ситуации от неговия живот, биха могли да доведат до определен естетически дискомфорт.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правния извод, че жалбата е неоснователна.

Предявеният иск е с правна квалификация по чл. 50 от ЗЗД, който предвижда ангажирането на гаранционната, т.н. безвиновна отговорност за вреди, в лицето на собственика на вещта.

Общинска собственост са общинските пътища, улиците, площадите, общинските паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. Общината следва да отговаря за всички вреди, произлезли от собствените й пътища. Съгласно чл. 5 от ЗП пътните съоръжения са част основен елемент от пътищата, съгласно чл. 64 ал.1 от ЗУТ мостовете са съоръжение към техническата инфраструктура, която съгласно чл. 75 ал.2 от ЗУТ следва да осигурява най – добри условия за удобен, безопасен и икономичен транспорт на пътници и товари…, като съгласно чл. 31 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. В случаите, в които собственикът е едновременно с това и лицето, което упражнява надзор върху съответните вещи, то отговорността му за произлезлите от вещите вреди почива, като на чл. 50 от ЗЗД, така и на разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД. За вреди, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намират. За възникването на отговорността от вещи, е необходимо наличието на вреда, вредоносно противоправно причиняване от вещ и причинна връзка между вредата и вредоносното действие на вещта. Вина в този случай не се изисква, отговорността е обективна, независима от вината. Притежаването на вещи и използването им е правомерно, но когато от тях е причинена вреда другиму, деянието е противоправно. При задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва от момента на увреждането. При непозволено увреждане се дължат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица.

Обстоятелствата във връзка с инцидента и отговорността на въззивника като собственик на моста като съоръжение на транспортна техническа инфраструктура и задълженията за осъществяване на надзор и поддръжка са безспорни.

Спора по делото е свързан с размера на произтеклата за малолетния ищец вреда и наличието на такава с оглед заключението на вещото лице, че се касае са „козметичен дефект”.

Съдът намира, че възраженията на въззивника за липсата и/или незначителността на вредата ход формата на травма са неоснователно. Употребения от вещото лице израз „козметичен дефект” се отнася единствено към трайните и необратими увреждания на детето, причинени от произтеклия на 11.07.2007г. инцидент. Вярно е, че така определените трайни последици не сочат на тежка или средна телесна повреда на детето, но причиняването на травма, а така също и болки и страдания от нея е несъмнено. Това следва включително от заключението на вещото лице, че причиняването на травматичната ампутация на дистална част от средния пръст на левия крак особено в детска възраст е болезнено, което състояние макар и отзвучаващо продължава от 20 – 25 дни след последната медицинска интервенция. Самият израз „травматична ампутация” означава загубата на част от средния пръст на крака на детето именно от травма – нежелано нараняване, при което твърденията за причиняването само на козметичен дефект е меко казано несъстоятелно. За сериозността на нараняването говори също така необходимостта от двукратно провеждане на хиругични манипулации и антибиотично лечение и необходимост от превръзки и прегледи в продължение на повече от месец – от 11 юли до края на м. август 2007г. съгласно представените амбулаторни листи и заключението на вещото лице. Така претърпените болки и страдания, а и стрес от неочаквания инцидент е справедливо да бъдат обезщетени парично със сумата от 1500 лв. Решението в отхвърлителната му част не е обжалвано, а положението на въззивника съгласно чл. 208 ал.2 от ГПК не може да бъде влошавано. Така определения от първоинстанционния съд размер съответства не само на претърпените болки и страдания, но така също и на естетическия дискомфорт от дефекта, който макар и трудно забележим е неминуем в определени житейски ситуации и детето ще следва да търпи за напред в живота си.

Предвид гореизложеното решението на районния съд следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса претенцията от страна на процесуалния представител на въззиваемия е основателна за сумата от 250 лв. съгласно представения договор за правна помощ представен пред настоящата инстанция.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 684\17.07.2008г. постановено по гр.д. № 4116\07г. по описа на РС – гр. Сливен.

 

ОСЪЖДА ОБЩИНА СЛИВЕН да заплати на К.М.П. ЕГН ********** *** в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Н. Г. Ч. ЕГН ********** сумата 250 лв., представляваща деловодни разноски пред въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването ме пред ВКС на РБ

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: