Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  57

 

гр. Сливен, 10.03.2009 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на осемнадесети февруари през двехиляди и девета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  М.С.

ЧЛЕНОВЕ:                                                          Н.Я.

                                                                            М.Д.

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря М.Л., като разгледа докладваното от  Н.Я. ***.  N 709 по описа за 2008  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 196  и сл. от ГПК/отм./.

Обжалвано е решение № 721/14.07.2008г. по гр.д. № 1122/08г. на СлРС, с което е осъдена Н.з. к. да заплати на “ДКЦ ІІ – С.” ЕООД, гр. С., сумата 2 558, 91 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за извършена работа по договор № 200381/01.03.2007г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от ДКЦ, заедно със законовата лихва от 28.02.2008г., до окончателното изплащане и са присъдени разноски по делото.

Въззивникът, ответник в първоинстанционното производство, твърди в жалбата си, че решението е незаконосъобразно, тъй като констатирането на нарушения по индивидуалните договори при изпълнение на регулативни стандарти не е контрол, който се осъществявана основание и по реда на действащите разпоредби за контрол и санкции по НРД 2006г. Твърди, че превишаването на РС може да се установи само в отдел Бюджет в РЗОК и представлява сложна аналитична дейност, а тъй като с решението н ВАС от 2006г. е отпаднало основанието за налагане на санкция по чл. 238 ал. 3 т. 6 от НРД 2006г., при превишаване на РС, вместо санкция, просто следвало да се възстановят заплатените от РЗОК средства, извън разрешените, по реда на прихващането със следващото плащане. Това представлявало договорно задължение на ищеца като изпълнител и то било осъществено според предвидения в договора ред. Развива съображения за връзката между бюджета на НЗОК, общите цели на националното здравеопазване, необходимостта от стандарти, които да контролират правото на гражданите на определени заболявания по вид, обем и брой в рамките на даден период, и недосегаемостта на регулативните стандарти чрез съдебен контрол. Поради това моли въззивния съд да отмени изцяло решението  на РС и постанови ново, с което отхвърли исковете.

В срока по чл. 201 ал. 1 от ГПК /отм./ въззиваемата страна не е подала писмено възражение против въззивната жалба.

В с.з.,  въззивникът, редовно призован, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 20  ал. 1 б. “в” от ГПК /отм./, поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи. Не е направено искане за разноски.

В с.з. за въззиваемия, редовно призован, се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 20 ал. 1 б. “а” от ГПК /отм./, оспорва въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение като неоснователна. Не претендира разноски.

Въз основа на събраните доказателствени средства пред двете инстанции, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Страните сключили на основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗО и НРД 2006г., договор № 200381/01.03.2007г. за оказване на специализирана извън болнична медицинска помощ от ДКЦ, по силата на който, ответникът в качеството на възложител, възлага на ищеца в качеството му на изпълнител, оказване на специализирана извън болнична медицинска помощ на задължително здравно осигурени лица, при условие и ред, подробно описани в договора.

Съгласно чл.42 ал.1 от договора, изпълнителят може да назначи извършване на специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности по брой или стойност на отделни видове, определени в индивидуални регулативни стандарти. Според ал.2 на същия текст “Възложителят определя за всеки лекар от лечебното заведение изпълнител индивидуални регулативни стандарти /РС/ за всяко календарно тримесечие, при спазване на утвърдени от директора на НЗОК регионални РС, съобразно правилата по чл.4 ал.2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2007г. за определяне на броя  и стойността на назначаване от изпълнителя СМД и ММД. За всяко тримесечие изпълнителят и възложителят подписват протокол за определяне на РС”.

Съгласно чл.43 ал.1 от договора, броят /стойността/ в РС могат да бъдат преразпределени между отделни дейности и лекари от лечебно заведение – изпълнител в рамките на чл.3 ал.2 от правилата по чл.4 ал.2 от ЗБНЗОК за 2007г. и могат да бъдат надхвърлени с до 10 на сто. Според ал.2 и ал.3 от същия договор “Всяко тримесечие изпълнителт може да превишава с допълнителни 15 % определените му РС, но е длъжен да ги компенсира през следващото тримесечие, а изпълнителт е длъжен да възстанови на възложителя зплатанетие средства за ММД и СМД, назначени от изпълнителя извън разрешените надвишения и зъдлжението за компенсиране”.

С уведомително писмо изх.№ 93-00-238/20.08.2007г., ответникът е уведомил ищеца за допуснато превишение на възложени РС за СМД в частта “медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение” и частта “направление за медико-диагностична дейност”. Общият размер на превишението за І-во тримесечие бил посочен като  2082,99лв.

С уведомително писмо изх.№ 93-00-452/13.12.2007г., ответникът е уведомил ищеца за превишение за ІІ тримесечие в размер на 475, 92 лв., което било на възложени РС за МДИ в част “направление за медико-диагностична дейност”.

С тези писма ответникът уведомявал още ищцовото дружество, че ще му се удържат посочените суми за превишение на възложени РС за СМД и МДИ, възлизащи на обща стойност 2558,91 лева.

За І-вото тримесечие на 2007г. “ДКЦ – ІІ – Сливен” ЕООД отправило писмено възражение до РЗОК С., а за ІІ-то тримесечие на 2007г. завело иск серщу РЗОК С. за неплатени възнаграждения на специалисти по сключен договор за І-во и ІІ-ро тримесечие на 2007г. В счетоводството и на двете страни по делото, дължимите суми за І-во и ІІ-ро тримесечие на 2007г. били отнесени в сметка “Вземания по съдебни спорове”. С молба ищецът поискал от РЗОК С. да им бъдат отпуснати допълнителни РС за І-во тримесечие на 2007г., поради увеличения брой пациенти с респираторни заболявания и обявяване на грипна епидемия и за ІІ-ро тримесечие на 2007г. – поради увеличения брой паценти. Молбата не била уважена.

В счетоводните документи на  “ДКЦ – ІІ – С.” ЕООД е отразено, че процесните суми за І-во и ІІ-ро тримесечие в размер на общата сума 2558,91 лева са платени на съответните лекари, които извършили медицински услуги от средствата за идръжка на дружеството. С тази сума в момента е задължена сметка “Вземания по съдебни спорове” и заверена сметка “Клиенти”, партида “РЗОК – С.”.

С решение № 12098/04.12.2006г. на ВАС по адм.д. № 3696/2006г. са отменени следните тесктове от Нацонален рамков договр 2006г. в сила от 01.01.2006г., а именно: чл.119 ал.6 в частта “определен брой” и “съобразно регулативните стандарти”; чл.129 ал.2  в частта “определен брой” и “съобразно регулативните стандарти”; чл.132 ал.1 в частта “общият обем диспансерни прегледи, консултации и изследвания на диспансеризираните лица се определя за всеки изпълнител – СИМП – тримесечно с регулативни стандарти” и изцяло на чл.167 ал.1 – 4.

В мотивите е посочено, че е налице противоречие на чл.119 ал.6, чл.129 ал.2, чл.132 ал.1 и чл.167 от НДР 2006г. с норми от по-висок ранг, каквито се съдържат в ЗЗО, както и на основния закон на РБ – Конституцията, гарантираща определени права на гражданите. Поради това първите две обжалвани разпоредби биват отменени в частта им, в която е регламентиран определен брой на медицинските направления, с които разполагат ОПЛ и ЛЗ за СИМП, а третата разпоредба в частта, в която е регламентирано, че общият обем диспансерни прегледи, консултации и изследвания на диспанзеризираните лица се определят за всеки изпълнител на СИМП – тримесечно с регултивни стандарти, а чл.167 – изцяло.

С решение № 721/14.07.2008г. по гр.д. № 1122/08г. на СлРС, с което е осъдена Национална здравноосигурителна каса да заплати на “ДКЦ ІІ – С.” ЕООД, гр. С., сумата 2 558, 91 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за извършена работа по договор № 200381/01.03.2007г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от ДКЦ, заедно със законовата лихва от 28.02.2008г., до окончателното изплащане и са присъдени разноски по делото. Съдът е мотивирал решението си с неправилно прилагане на клаузи от договора, противоречащи на императивни законови норми, което прави първите нищожни.

Това решение е предмет на настоящата жалба, подадена от ответника в първоинстанционното производство чрез постановилия го съд – СлРС, на 05.08.2008г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на всички събрани по делото годни, допустими и относими писмени доказателствени средства, които са неоспорени и като еднозначни, безпротиворечиви и непререкаеми, изцяло кредитира. Съдът е ползвал и заключението на съдебносчетоводната експертиза изслушана и приета от РС, която е изготвена от компетентно вещо лице, в чиято добросъвестност няма причини да се съмнява.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения 14 дневен срок от надлежен субект, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Сключването на един договор обвързва страните със задължение за пълно, точно и своевременно изпълнение на уговореното в него, като правата и задълженията на всяка страна, като пряк израз на волята им, са функционално обвързани помежду си и осъществяването на първите зависи от изпълнението на вторите.

Установи се безспорно и непререкаемо, че ищецът е изпълнил задълженията си, предмет на договора, което поражда насрещното задължение на ответника като възложител, да заплати уговореното възнаграждение. Безспорно е доказано, също, че последният не е сторил това в пълен обем.

Мотивът на ответника да “прихване” процесната сума от последващото плащане /което е равносилно на не плащане на конкретно определено задължене/, е бил нарушение от страна на ищеца на договорни клаузи – чл. 42 и 43 от сключения между тях договор. По начало е несъмнено, че нарушаването на съществена  договорна уговорка от някоя от страните води до възникване на отговорност за нея, която може да има различни проявления – предвидени в договора, или произтичащи от общите правила, заложени в ЗЗД, включително възможността на изправната страна да се освободи от своето задължение – например, за плащане. Съществена предпоставка за задействане на механизма на договорната отговорност, обаче, е да е налице действително, виновно неизпълнение на едната страна, на което страната, желаеща да се ползва от защита, да противопостави изправност. Така, в случая, ответникът е счел, че осъществява отговорността на ищеца за договорно неизпълнение, изразяващо се в нарушение на посочените два текста от действащия между тях договор.

По делото се установи, че тези клаузи са нищожни, като попадащи напълно в хипотезата на чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД – като противоречащи на закона. И двата текста са основани на разпоредби на НРД 2006г., но описаните по-горе норми в съответните части, са били изрично отменени с цитираното съдебно решение. Тази отмяна изменя диаметрално положението, такова, каквото е било създадено с НРД 2006г. и, привеждайки националния рамков договор в съответствие с висшестоящи правни норми – ЗЗО и Конституцията на РБ, поставя в противоречие с последните, клаузите на всички отделни индивидуални договори, сключвани между НЗОК и съответните ИСИМП, които не са коригирани от страните по тях. Така двете точки от договора, на които ответникът е основал поведението си, се явяват нищожни, като противоречащи на закона, и се заместват от императивни законови разпоредби, каквито в случая, са общите правила на ЗЗД. След като липсва съществувалото по-рано ограничение, най-общо – за обема на дейност на ищеца, а той е изпълнил точно и своевременно всичките си договорни задължения, следва да получи уговореното възнаграждение.

Във въззивната жалба въззивникът-ответник в първоинстанционното производство, заявява, че констатирането на нарушения по индивидуалните договори при изпълнение на регулативните стандарти, не е контрол, който се осъществява по реда на НРД 2006г., а било сложна аналитична дейност, свързана с обработване на отчетите на всички работещи по договор с РЗОК и може да се прави само от тях, в отдел “Бюджет”. Съдът нито оспорва, нито коментира, нито извършва тази сложна дейност, тъй като предмет на настоящия спор изобщо не е “констатиране на нарушения при изпълнение на регулативни стандарти”.  Както бе изложено по-горе, предмет на защита в това производство е накърненото материално право на ищеца да получи насрещно изпълнение по договор и за установяване наличието или липсата на нарушение от негова страна, съдът е извършил контрол за законосъобразност на текстове от договора, с който се уреждат правоотношенията между страните. Този контрол има за цел единствено да констатира хармония или противоречие със законови норми, чийто ранг несъмнено е по-висок от този на договорните клаузи. Щом се установи нищожност на част от уговорките, тяхното приложене става невъзможно  ex lege. По тази причина е несъстоятелно и другото възражение на въззивника относно реда за възстановяване на заплатените срадства за тези МДИ и СМД, тъй като съдът само признава наличието на неизпълнено парично задължение и осъжда длъжника да го изпълни. Как това ще бъде сторено, е грижа на ответника. Настоящият състав не споделя и възражението на въззивника, че тъй като “ВАС не би могъл да осъществи контрол за законосъобразност на така наречените “регулативни стандарти”” , то крайното му решение на практика не следва да се взима предвид. Необходимо е да се подчертае, че тези “регулативни стандарти” не представляват правна, а икономическа категория, дефинирането им в чл. 166 от НРД 2006г. ги описва като “променливи величини, утвърждавани за всяко тримесечие на годината от НЗОК, след становище на БЛС, съгласно методика. Безспорно е, че те са в зависимост от бюджета на НЗОК, месечното му разпределение и очакваното изпълнение – тоест са “прогнозна финансова рамка” и нито първоинстанционният, нито въззивният съд отричат този им характер.  Напълно вярно е, че и самият ВАС е признал в мотивите си, че не може да осъществи контрол за законосъобразност върху така създадена фигура  “регулативни стандарти”, и не го е и сторил с цитираното решение. С акта си, ползващ се със задължителна сила, той се е произнесъл не относно РС /регулативните стандарти/ по принцип, а единствено и само по отношение приложението им в определени случаи – там където този подход нарушава грубо конституционни и законустановени права на гражданите, и само за тях е отменил нормите на НРД. Следователно точно при тези хипотези /които са налице и в настоящия случай/, ако в индивидуалния договор се прилагат РС и превишаването им се счита за договорно  нарушение, тези клаузи се явяват нищожни и нямат действие спрямо страните.

Ето защо, след като категорично се доказа, че е налице частично неизпълнение от страна на ответника /въззивник в тази инстанция/ на парично договорно задължение, това е основание за ангажиране на неговата гражданска договорна отговорност. Ищецът е избрал възможността да иска реално изпълнение на остатъка от паричното задължение, заедно с обезщетение за забава, в размер на законовата лихва, която е претендирал от предявяването на исковата молба. Главният иск е несъмнено основателен и е доказан в пълния си размер, в който следва да бъде уважен. Неговата основателност обуславя основателността и, съответно – уважаването, и на акцесорната претенция за лихви. Тъй като паричното задължение не е изпълнено своевременно, от датата на поканата, за каквато може да се счита исковата молба /ищецът не се позовава на по-ранно правно действие с подобен ефект/, ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за това, в размер на законовата лихва до окончателното изплащане.

Така, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд намира, че липсват отменителни основания и атакуваното решение следва да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

За тази инстанция разноски не са претендирани и не следва да се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

                       

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивната  жалба на Н. З. К., гр. С., ул. “К.” № 1, чрез директора на РЗОК – С., против решение № 721/14.07.2008г. по гр.д. № 1122/08г. на СлРС, с което е осъдена Н. з. к. да заплати на “ДКЦ ІІ – С.” ЕООД, гр. С., сумата 2 558, 91 лв., представляваща незаплатено възнаграждение за извършена работа по договор № 200381/01.03.2007г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от ДКЦ, заедно със законовата лихва от 28.02.2008г., до окончателното изплащане и са присъдени разноски по делото,  като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПОТВЪРЖДАВА  първоинстанционно решение № 721/14.07.2008г. по гр.д. № 1122/08г. на СлРС.

 

 

Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: