РЕШЕНИЕ

гр. Сливен, 07.01.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети декември 2008 г. в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.Я.

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: М.Д.

                                                                                                          М.М.

 

при участието на секретаря П.С. разгледа докладваното от младши съдия М. *** 710 по описа на съда за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е въззивно, по реда на глава ХVІІІ от отменения ГПК.

            Обжалвано е от ищцата Д.И.Щ. *** изцяло решение № 369 от 24.06.2008 г. по гр.д. № 2748/2005 г. по описа на Районен съд – Сливен. С решението на основание чл. 34 от Закона за собствеността е допусната делба на поземлен имот в гр. Сливен ведно с построената в него жилищна сграда между ищцата Щ. и П.С.М., Д.С.Н. и Т.Щ.П. при квоти 1/6 ид. ч. за Д.Щ., 2/6 за Т.П. и 3/6 общо за П.М. и Д.Н.. Със същото решение е отхвърлен искът на Щ. с правно основание чл. 34 от ЗС за делба на същия имот срещу Снежанка И.М., отхвърлено е и искането и за намаляване на осн. чл. 30, ал. 1 от ЗН на дарение на идеални части от имота, извършено през 1999 г. от нейния баща и наследодател И. Д. А. в полза на Т.П., П.М. и Д.Н..

            За да отхвърли искането за намаляване на дарственото разпореждане, съдът е приел, че условие за него е приемането на наследството от страна на Щ. по опис, какъвто не е извършван.

            С определение, постановено на 14.06.2006 г. в открито заседание в първата инстанция, съдът се е произнесъл за заличаването на С. М. като ответник по делото, а на нейно място са конституирани останалите три ответници – Т.П., Д.Н. и П.М.. С. М. е била призована, но не е присъствала и не е била представлявана в това заседание. С решението си съдът се е произнесъл по иска за делба срещу нея, като се е мотивирал, че това определение е постановено при опущение, а от друга страна не е било съобщено на М., поради което тя е продължила да бъде главна страна в процеса, още повече, че е взела и участие в него.

            В жалбата се сочи, че заличаването на М. с определение действително е било погрешно, тъй като направеното от ищцата искане е било Т.П., Д.Н. и П.М. да бъдат конституирани като ответници наред с нея, а не вместо нея. Посочва се обаче, че заличената ответница не е следвало да бъде уведомявана за определението на съда, а сама да следи за развитието на делото. Поради това ищцата, жалбоподателка в тази инстанция, счита, че делбата е извършена при отсъствие на надлежна страна и е изцяло нищожна, и иска решението на първата инстанция да бъде обезсилено и делото да бъде върнато на първата инстанция за ново разглеждане при участието на всички страни.

            По отношение на искането за възстановяване на запазена част от наследството на И. А. в жалбата се излагат съображения, че надарените са внучки и съответно наследници по закон на наследодателя, а приемане по опис не е необходимо, когато облагодетелстваните от разпореждането, чието намаляване се иска, са наследници по закон. В подкрепа на това мнение се цитира решение № 645/15.05.1985 г. на І г.о. на ВС. Посочва се, че ищцата не е знаела за дарението, когато е приела наследството, а е научила за него едва в хода на делото – това е и причината да поиска конституиране на надарените като ответници.

В съдебно заседание въззивницата, представлявана от пълномощник, поддържа жалбата. Въззиваемите страни, също представлявани от пълномощник, оспорват жалбата и считат, че обжалваното решение е допустимо и правилно, като специално ответницата С. М. е взела участие в целия процес, представлявана от същия пълномощник, и решението не е постановено при нейното отсъствие.

            Жалбата е допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна, която има интерес да обжалва.

            От фактическа страна по делото се установява, че ищцата Д.Щ. и първата от ответниците, С. М., са дъщери и наследници на И. Д. А., починал на 23.01.2005 г. Ответницата Т.П. е дъщеря на Д. Щ., а другите две ответници, Д.Н. и П.М., са дъщери на Сн. М..

            Предмет на иска за делба е поземлен имот с идентификатор 67338.537.139, с площ 363 кв.м., намиращ се в гр. С., ул. „И. Ш.“ *, ведно с построената в него едноетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 59 кв.м. Имотът е бивша съпружеска имуществена общност между И. А. и неговата съпруга П. К. А., починала на 15.04.1995 г., която е майка на Д.Щ. и С. М.. След нейната смърт имотът се притежава от А., Щ. и М. при квоти съответно 4/6, 1/6 и 1/6 ид. части.

На 15.01.1999 г. с общ нотариален акт (НА № 24, том І, рег. № 307, дело 99/1999 г. на нотариус рег. № 128 Е. Ш.) И. А. и С. М. са дарили притежаваните от тях общо 5/6 ид. части от имота, като на Т.П. са дарени 2/6 ид. части, а на П.М. и Д.Н. – общо 3/6 ид. части.

Ищцата не е приела наследството на баща си по опис.

Горната фактическа обстановка не е спорна между страните и се установява от представените писмени доказателства – удостоверения за наследници на П. А. и на И. А., удостоверение за  брак между И. и П. А., 3 бр. нотариални актове от 1956, 1958 и 1999 г. и др.

Въз основа на установените факти съдът намира от правна страна следното:

След дарението от 15.01.1999 г. процесният имот се притежава от Д.Щ. и надарените Т.П., Д.Н. и П.М.. На Н. и М. са дарени общо 3/6 идеални части, без да се уточни частта, която получава всяка от тях, ето защо на основание чл. 30, ал. 2 от ЗС следва да се приеме, че те получават равни части – по 3/12 ид.ч. от имота за всяка. 4/12 ид.ч. е придобила със същата сделка Т.П., а 2/12 се притежават от Д.Щ. по наследство от нейната майка. Делбата на имота следва да се допусне между страните при тези квоти. Обстоятелството, че при дарението не са уточнени дяловете на Н. и П. М., означава само, че тези дялове са равни, но не и че при делба двете следва да получат общ дял. Дяловете им са индивидуални и подлежат на делба на общо основание.

В първата инстанция ищцата действително не е правила изявление, че оттегля иска си срещу С. М., а е поискала новите три ответници да бъдат конституирани наред с М., а не вместо нея. Поради това производството не е следвало да бъде прекратено по отношение на тази ответница.

Съдът намира, че определението от 14.06.2006 г. не може да се счита за определение за прекратяване на производството. Прекратяване би следвало да се извърши с изричен диспозитив и да бъде съобщено на страната, ако тя не е присъствала в съдебното заседание. По тези съображения настоящият състав счита, че М. до момента продължава да бъде ответник.

Отделно от това, дори производството да беше прекратено по отношение на нея, това не би се отразило на допустимостта на решението срещу другите три ответници или на валидността на делбата с оглед чл. 75 от ЗН. С. М. нито е съсобственик на имота (престанала е да бъде такава през 1999 г.), нито е наложително нейното участие в делото като страна. Т. 1 от тълкувателно решение 1/2004 г. има предвид случаите, когато сънаследник се е позовал с иск или възражение на относителната недействителност по чл. 76 от ЗН – само тогава прехвърлителят следва да вземе участие като главна страна и това е така, защото по отношение на останалите сънаследници той ще има качеството на съсобственик, т.е. ще бъде сред лицата, между които се допуска делба. В настоящия случай позоваване на чл. 76 от ЗН няма, направено е единствено искане за възстановяване на запазена част.

За да бъде уважено искането на Д.Щ. с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН за възстановяване на нарушена с дарението запазена част от наследството на нейния баща, е необходимо тя да е приела наследството му по опис, което не е направено. Без значение е кога Щ. е научила за дарението. Чл. 30, ал. 2 от ЗН изисква наследствената маса да е установена чрез приемане по опис винаги, когато правото по ал. 1 се упражнява срещу лица, които не са наследници по закон, без разлика в кой момент наследникът е научил за нарушаването на запазената му част. Изразът „наследници по закон“ следва да се разбира в смисъл: наследници по закон, призовани към наследяване. Изрично така се е произнесъл ВКС с тълкувателно решение № 1/2005 г., с което т. 15 от ППВС 4/64 г. е обявена за изгубила сила след промените в ЗН от 1992 г. Лицата, срещу които се иска възстановяване на запазената част, т.е. надарените през 1999 г. от И. А. три негови внучки, не са негови наследници по закон по смисъла на чл. 30, ал. 2 от ЗН, тъй като не са призовани към наследяване – такива са само техните майки. Изводите по този въпрос на настоящия състав изцяло съвпадат с тези на първата инстанция. Цитираното от ищцата в жалбата решение на ВС от 1985 г. не е приложимо към настоящия случай, тъй като е постановено при текста на ЗН преди 1992 г. и при действието на т. 15 от ППВС 4/64 г.

С оглед изложеното и на основание чл. 208 от ГПК (отм.) съдът

 

РЕШИ:

Отменя решение № 369 от 24.06.2008 г. по гражд. дело № 2748/2005 г. на Сливенския районен съд  в частта му, с която са определени квотите от правото на собственост, при които да се извърши делбата на описания в решението недвижим имот, като вместо това определя квоти, както следва: 2/12 (две дванадесети) ид. части за Д.И.Щ., 4/12 (четири дванадесети) ид. части за Т.Щ.П., 3/12 (три дванадесети) ид. части за П.С.М. и 3/12 (три дванадесети) ид. части за Д.С.Н..

Оставя в сила решението в останалата му част.

            Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.