РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 24.03.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и девета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Д.,

ЧЛЕНОВЕ: Х.М.,

М.Б.,

 

при секретаря  М.Ж., като разгледа докладваното от Хр. М. *** по описа на съда за 2008г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно и е образувано  по жалба срещу решение на първоинстанционен съд постановено по дело, което е образувано по искова молба постъпила преди 01.03.2008г., поради което и съгласно §2 ал.1 от ПЗР на ГПК (доп. ДВ бр. 50 от 2008г.) подлежи на разглеждане по реда на отменения ГПК (по-долу в решението „ГПК)

С решение №  161\31.07.2008г. постановено по гр.д. № 678\07г. по описа на РС – гр. Нова Загора е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от Н.Л. чрез пълномощника му адв. Ив. Т. против против „П.х.” ООД – гр. Н. З. иск за заплащането на сумата от 2000 евро, като платени без основание, в едно със сумата от 451, 25 лв., представляващи мораторна лихва за забава върху главницата, за периода от датата на плащането им – 17.01.2007г. до 12.11.2007г., както и за заплащането на законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и за заплащане на деловодните разноски вкл. адв. хонорар, като ищецът е осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 220 лв.

Решението е обжалвано от ищеца чрез пълномощника му, като в жалбата се поддържа, че неправилно въз основа на събраните по делото доказателства, както и върху недопустимо събрани доказателства, съдът е приел наличието на кореспонденция водена между страните по електронен път, а изводите относно характера – основанието за заплащане на сумата от 2000 евро като обезпечение на разходите на ответника и гаранция за сериозността на намерението на купувача за сключване на предварителен и окончателен договор са необосновани. Поддържа, че така заплатената сума не служи за никаква гаранция или резервационна такса, каквото основание не е отразено на платежния документ. Счита, че по никакъв начин от събраните по делото доказателства не се установява, че така платената сума не подлежи на връщане. Подобно обстоятелство е било съобщено на въззивника едва при влошаването на отношенията. Твърди, че тежестта за доказване наличието на основание е на ответника и такова основание не е доказано.

Неправилните изводи са рефлектирали и върху неправилното приложение на материалната норма на закона – тази на чл. 55 ал.1 от ЗЗД – при липса на основание.

Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което предявеният иск да бъде уважен, както и съединените с него като акцесорни искове и претенции за заплащане на деловодни разноски.

В с.з. процесуален представител на въззивника по пълномощие – адв. Ив. Т. *** поддържа жалба, на изложените в нея основания, като по повод на представеното пред настоящата инстанция удостоверение счита, че същото не се ползва с доказателствена стойност, тъй като изхожда от страната, която го представя и установява обстоятелства в нейна полза.

Въззиваемото дружество се представлява в с.з. от представител по пълномощие - адв. С. от АК – Сливен, който оспорва жалбата, като поддържа че изводите на първоинстанционният съд се подкрепят от събраните по делото доказателства. Изтъква, че не е налице нищожен договор, от което да следва връщане на сумата и още по-малко, че е налице доказана уговорка за заплащане на сумата като задатък. При всички случаи счита, че между страните не е бил сключен договор с оглед поведението на ищеца, като от своя страна ответникът е бил изряден в преддоговорните отношения. Претендира деловодни разноски.

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна в производството, имаща правен интерес от обжалване на решението на РС и е спазен преклузивния срок по чл. 197 от ГПК.

На основание чл. 209 от ГПК съдът извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение и намира, че същото не страда от пороци, обуславящи прогласяването му като нищожно или обезсилването му като недопустимо.

На основание чл. 208 от ГПК, във връзка с преценката за законосъобразност на обжалваното решение съдът извърши анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, въз основа на което намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното удостоверение за актуално състояние въззиваемото дружество „П. Х.” ООД със седалище гр. Н. З. е включило в предмета си на дейност покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба.

Във връзка с предмета си на дейност в интернет страница на „Б. Б. и.” ООД Гр. Н. З., е публикувана обява за продажба на имоти в рамките на комплекс, именован „Пийч Вали Истейт” с предложение за изплащане на цените по схема: вноска от 30% при сключване на предварителен договор; вноска от 30% при изграждане на покрив; вноска от 30 % при завършване на същинска част и вноска от 10% при издаване на разрешение за влизане в експлоатация. Посочено е, че къщите се продават при ниво завършеност „готови за обитаване”. Посочено е, че упоменатите цени и условия на плащане са условни като при първоначална вноска, по-висока от 50% фирмата прави отстъпка от цената.

В рамките на обявата се обръща внимание, че депозитът за всяка къща е 2000 евро, като този депозит не подлежи на връщане. От текста на представеното удостоверение липсва информация относно условията или предназначението за заплащане на депозита от 2000 евро.

 Удостоверението, посочено по-горе е представено в текст на английски език и превод от В. М., който не се оспорва от въззивника. Удостоверение е издадено и подписано от управител на „БГ Б. и.” ООД гр. Н. З. – Н.Д.Д., който съгласно представеното удостоверение за актуално състояние е управител и на въззиваемото дружество – „П. Х.” ООД, но доколкото въззивника не се противопоставил същото да бъде прието като доказателство по делото и неговото съдържание не е оспорено, съдът намира, че не са налице пречки за кредитирането му относно удостоверената с него информация, съдържаща се на сайт http://www.bgbalkanestate.com към 08.10.2008г.

Въпросът дали посоченото, че сума от 2000 евро не подлежи на връщане обвързва договарящите страни, в която насока е основното твърдение по делото, е правен и следва да бъде формиран от съда, въз основа на всички останали обстоятелства установени по делото.

Безспорно е и се установява от представеното платежно нареждане за транзакция № 263717/17.01.2007 г. в текст на английски и в превод на български от В. Ц., в качеството й на ЕТ „В. – В. Ц.” гр. Б., че въззивникът е превел по банкова сметка на въззиваемия сумата от 2000 евро, с посочено в платежното нареждане основание за плащане „за купуване на имот”.

Между страните е безспорно, че са водени преговори за закупуването от въззивника на недвижим имот и са провеждани разговори за уточняване на условията, начина и формата за сключване на предварителен и окончателен договор, но по делото не се доказа конкретния предмет на договора.

Въззивникът не е представил доказателства за съдържанието на изявленията в рамките на водените между него и въззиваемото дружество преговори. В съответствие с доказателствената тежест установена в чл. 127 ал.1 от ГПК не е представил доказателства, че между страните е постигнато в устна форма съгласие в бъдеще да се сключи в писмена форма договор за прехвърляне на правото на собственост върху посочения в исковата молба недвижим имот – едноетажна индивидуална жилищна сграда № 4, с РЗП от 107 кв.м. в НУПИ ІІІ-252 в кв. 21 по плана на с. Ч., общ. Т..

Относно твърдението, че към момента, в който са водени по телефон преговорите за закупуване на имота – към 13.02.2007г. въззиваемият не е притежавал необходимите документи, установяващи правото му на собственост и законното извършване на строежа на предложената в груб строеж сграда представя писмени доказателства от които се установява следното:

От представения нотариален акт № 65, т. 3, рег. № 1178, д. № 92/2006 г. на нот. Н. В., с рег. № 522 и район на действие РС – Сливен, се установява, че „П. Х.” ООД гр. Н. З. е закупило НУПИ № ІІІ-252 в кв. 21 по плана на с. Ч., общ. Т..

Представен е протокол от проведено на 05.02.2007 г. общо събрание на съдружниците на „П. Х.” ООД, от който се установява, че е взето решение за строеж на жилищни сгради в с. Ч., общ. Т., като след направените разисквания е прието решение за построяването на осем индивидуални жилищни сгради в УПИ І-254, УПИ ІІ-253, УПИ ІІІ-252 и УПИ ІV-252 в кв. 21 с. Ч.. Комплексния доклад за оценка на съответствие на инвестиционния проект за строеж на индивидуални жилищни сгради в УПИ ІІІ-252 кв. 21 по плана на с. Ч. от възложител на строежа „П. Х.” ООД гр. Н. З. е бил изготвен на 23.04.2007 г. и на същата дата е издадено разрешение за строеж на „П. Х.” ООД Гр. Н. З., в качеството му на собственик на УПИ ІІІ-252 в кв. 21 по плана на с. Ч., на основание н.а. № 65/2006 г.

Със заповед № 105/02.04.2007 г. на кмета на община Твърдица, на основание ч 129 ал.2 от ЗУТ и решение с протокол № 2, т. 18 от заседание на ЕСУТ при община Твърдица, проведено на 07.03.2007 г. и констативен протокол от 29.03.2007 г. за липсата на постъпили възражения по обявление № 2045/26.03.2007 г. е одобрен проект за частично изменение на ПУП – ПРЗ за УПИ І-254, УПИ ІІ-253, УПИ ІІІ-252 и УПИ ІV-252 в кв. 21 по плана на с. Ч., общ Т., с цел преурегулиране на имотите за изграждане на осем жилищни сгради.

Както се посочи и по-горе, въззивникът не е представил доказателства, относно постигането на съгласие в устна форма за прехвърляне в бъдеще по нотариален ред на правото на собственост върху недвижим имот, в която връзка по делото липсват доказателства, че преговорите са водени за закупуването на някоя от 8 – те жилищни сгради, които съгласно посочените по-горе доказателства е следвало да бъда построени въз основа на издаденото на 23.04.2007г. разрешение за строеж в НУПИ ІІІ-252 в кв. 21 по плана на с. Червенаково.

Въззиваемия е поддържал пред първоинстанционния съд, че е бил изряден в оферирането и уточняването на условията за сключване в бъдеще на договор за продажба на недвижим имот с въззивника, като в подкрепа на това си твърдение представя на хартиен носител кореспонденция, водена в периода от 17.10.2006г. до 07.06.2007г. от изпращащ и получаващ e-mail: LUNNAGE@aol.com. от една страна и от друга - лице с имената Р. П.като представител на въззиваемото дружество. Въззивникът е оспорил своето авторство и получаването от него на изявленията в представената кореспонденция, във връзка с което по делото е назначена експертиза със задача към в.л. да отговори дали кореспонденцията – представена на хартиен носител е водена по електронен път от „П. Х.” ООД – г. Н. З. съществува ли представената кореспонденция в електронната поща на дружеството и от какви адреси е водена. По така назначената експертиза е изготвено заключение от в.л. инж. М. М., за това, че в периода 17.10.2006г. – 07.06.2007г. няма информация за кореспонденция в електронната поща на дружеството с получател\изпращач e-mail LUNNAGE@aol.com. Първата кореспонденция с този адрес датира от 04.09.2007 г. В обстоятелствената част на заключението вещото лице посочва, че текстовете приложени по делото са създадени и съществуват в компютърната система на „П. Х.” ООД във файл на текстообработваща програма.

Пред първоинстанционният съд е допуснат разпит на един свидетел – Т. Д. за установяване методиката на водене и съхраняване на кореспонденцията на дружеството с клиенти, който е поддържал в показанията си, че водената по електронен път кореспонденция се архивира и съхранява във файлове на текстообработваща програма, достъп до които има всеки, като по неизвестни причини при профилактика на компютъра е заличена същата кореспонденция във файлове на електронната поща на дружеството.

Обстоятелствата изнесени от свидетеля в показанията му не доказват достоверността на представената на хартиен носител кореспонденция и авторството й от името на въззивника, поради което същата не може да бъде кредитирана като доказателство. Същата не представлява валидно писмено доказателство – частен документ по смисъла на чл. 144 от ГПК. Съгласно посочената процесуална норма частните документи следва да са подписани от лицата които са ги издали и съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. С оглед начина на водене на кореспонденцията – по електронен път, за да представлява същата валидно доказателство за съдържащите се в нея изявления от името на въззивника, в нея следва да се съдържа недвусмислено електронен подпис по смисъла на чл. 13 от ЗЕДЕП, т.е. да съдържа усъвършенстван или универсален електронен подпис или информация, свързана с електронното изявление по начин, съгласуван между автора и адресата, достатъчно сигурен с оглед нуждите на оборота, който следва кумулативно да разкрива самоличността на автора, неговото съгласие с електронното изявление, и да защитава съдържанието на електронното изявление от последващи промени.

Противно на тези изисквания се установи от  заключението на в.л., че представената на хартиен носител кореспонденция се съхранява и е извлечена от файлове на текстообработваща програма, за които няма данни за защитен достъп. При липсата и на информация за съгласуван между автора и адресата начин, достатъчно сигурен за разкриването на самоличността на автора на електронното изявление, нито усъвършенстван или уникален електроненен подпис, представената кореспонденция не може да бъде приета като валиден  документ, който да удостоверява съгласно чл. 144 от ГПК за изявления от името на въззивника и получаването от него на изявленията от името на лицето, посочено като представител на въззиваемия.

От останалата част от показанията на св. Дрянков се установява, че въззивникът е проявил интерес за закупуване на имот, като необходимите документи е следвало да се предоставят на посочен от него пълномощник – адвокат, след което да се пристъпи към сключване на договора. Тези обстоятелства с оглед твърденията в исковата молба са безспорни, като е безспорно и това, че в следствие на проявения от страна на въззивника интерес не са установени целените договорни отношения по прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот.

Пред първоинстанционния съд е прието като безспорно заключение от вещото лице Е. Н., че размерът на мораторната лихва върху сумата от 2000 евро, равняваща се на 3911, 66 лв. за периода от 17.01.2007г. до 13.11.2007г. е в размер на 453, 53 лв. По делото не се представиха доказателства връщането на тази сума да е поискано от въззивника  преди подаването на исковата молба.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правния извод, че въззивната жалба е частично основателна.

Предявеният като главен иск е за заплащането на сумата от 2000 евро, за която в исковата молба въззивникът твърди, че е платена на 17.01.2007г. по банков път на въззиваемия и, чието връщане претендира като дадена без основание по предварителен договор, който не е сключен в изискуема от чл. 19 ал.1 от ЗЗД писмена форма в следствие на недобросъвестното поведение на въззиваемия, изразяващо се в даването на уверения, че сградата е осъществена в груб строеж, при положение, че разрешението за строеж е с дата 23.04.2007г. Макар в исковата молба да са посочени формално две основания, на които се претендира заплащането на сумата от 2000 евро, фактическият състав от който се извлича основанието е един и същ, от което следва, че не се касае за обективно предявени искове, а за един иск, чиято правна квалификация съдът е длъжен да определи независимо от тази посочената в исковата молба.

Обективно съединеният като акцесорен иск за заплащане на обезщетение за забава е с правно основание по чл. 86 ал.1 от ЗЗД.

Изхождайки от твърдението, че поради недобросъвестното поведение на въззиваемия между страните не е бил сключен договор в изискуемата от чл. 19 ал.1 от ЗЗД писмена форма, с оглед на което е платена сумата от 2000 евро, съобразявайки се и с указанията дадени с Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС съдът намира, че правната квалификация на предявеният иск е тази по чл. 55 ал.1 пр.2 от ЗЗД – с оглед на неосъществено основание – сключването на предварителен договор за продажба на недвижим имот.

Възражението на въззиваемия във връзка с предявения иск е, че бил добросъвестна страна в провежданите с въззивника преговори по сключването на предварителен договор и не дължи връщането на сумата от 2000 евро, която представлява „резервационна” такса, която сума, съгласно условието обявено в отправената по интернет оферта, не подлежи на връщане.

От така направените твърдения и възражения в тежест на въззивника е доказването, че е платил претендираната сума по повод на преговори за сключването на предварителен договор за закупуване на недвижим имот, като в тежест на въззиваемия е да докаже, че във връзка със същите преговори, е изпълнил и осигурил всички условия, необходими за сключването на такъв договор и, че във връзка с изпълнението на тези условия е получил и платената от въззивника сума от 2000 евро.

По делото не се спори и се потвърждава от свидетелските показания, че страните по делото са били в преговори за сключването на предварителен договор от въззиваемия като продавач и от въззивника като купувач за недвижим имот и, че въззивникът е платил по банков път на 17.01.2007г. на въззиваемия сумата от 2000 евро, която сума въззиваемият не оспорва, че е получил.

От представените писмени доказателства се установи, че по съответния ред въззиваемият чрез своите органи е приел съответните управленски решения и е извършил постъпки във връзка с дейността си по изграждане и продажба на жилищни сгради за придобиване на собственост на недвижим имот по н.а. № 65\2006г. – НУПИ ІІІ-252 в кв. 21 по плана на с. Ч., в който съгласно издаденото на 23.04.2007г. разрешение за строеж да построи осем жилищни сгради. По делото не се доказаха по надлежния ред изявленията на страните в рамките на преговорите, нито че са били свързани с тези сгради, като това не следва по никакъв начин и от установеното чрез представеното пред настоящата инстанция удостоверение съдържание относно отправената по интернет към неприсъстващи оферта.

Установената по делото между страните правно релевантна връзка има типичното съдържание на преддоговорните отношения регламентирани в разпоредбите на чл. 12 и чл. 13 от ЗЗД, към които законът поставя определени условия за възникването на права и задължения, както и изискване за добросъвестност при упражняването и изпълнението им.

От съдържанието на офертата съгласно представеното пред настоящата инстанция удостоверение се извлича само обща информация, определяща родово предмета на предлагания договор за продажба, а именно за недвижим имот – къщи в България, които се продават съгласно обявлението в състояние „готова за обитаване”. По същия общ начин се установяват и условията за заплащане на цената – на вноски в четири етапа, първият от които е при сключването на предварителен договор, с последваща вноска при построяването на покрив, в последствие при завършване на същинска част и последна вноска при издаване на разрешение за влизане в експлоатация.

От данните по делото, не може да се обоснове извод, че в следствие на преговорите между страните са настъпили посочените в офертата условия за заплащането на която и да е от посочените четири вноски, първата от които при сключване на предварителен договор. Не се представиха годни доказателства въз основа на които да се приеме за установено, че между страните е постигнато в каквато и да било форма съгласие за сключване на предварителен договор, който да съдържа съгласно чл. 19 ал.2 от ЗЗД съществените условия, при които следва да бъде сключен окончателен относно конкретно индивидуализиран обект. В тази насока въззивникът не е представил доказателства, като от своя страна въззиваемия се позовава само на водена по електронен път кореспонденция, която с оглед изложението относно фактите по делото не може да се приеме за достоверна.

Фактът на заплащането от въззивника към 17.01.2007г. и получаването от страна на въззиваемия на сумата от 2000 евро доказва единствено, че до въззиваемия е достигнало своевременно съгласно чл. 13 ал.3 от ЗЗД приемането на отправена чрез интернет оферта, което наред с изискването за добросъвестност установено в разпоредбата на чл. 12 от ЗЗД налага доказването от негова страна, че към момента на приемането на предложението от страна на въззивника от своя страна е изпълнил и са били налице всички условия за сключването на предварителен договор, вкл. наличието на надлежни административни разрешения за осъществяване на строеж, като предпоставка за законност. Поради липсата на доказателства възраженията на въззиваемия, че е бил добросъвестен и, че към момента на приемането на офертата – 17.01.2007г. са били налице всички условия за сключването на предварителен договор останаха недоказани.

Включително в тази насока не могат да бъдат възприети писмените доказателства за изграждането на 8 жилищни сгради в придобития по на. № 65\2006г. НУПИ № ІІІ-252 в кв. 21 по плана на с. Ч., общ. Т.. Дори да се приеме, че преговорите между страните са водени за жилищен обект, който е следвало да се построи съгласно представеното разрешение за строеж, датата на издаването му следва повече от три месеца момента на приемането на офертата от страна на въззивника и заплащането на сумата от 2000 евро към 17.01.2007г., поради което не може да се обоснове извод, че към същия момент е бил добросъвестен и е осигурил всички условия за сключването на предварителен договор.

В отправената по електронен път оферта, както се посочи, липсват каквито и да са срокове и условия относно правата и задълженията, които възникват за договарящите при заплащане на сумата от 2000 евро, каквато е платил въззивника към 17.01.2007г. Поради това посоченото в нея условие, че т.н. „депозит” не подлежи на връщане се подчинява на изискването, към момента на получаване на приемането на офертата, офериращият съгласно чл. 12 от ЗЗД да е бил добросъвестен, което изисква фактически от негова страна да е осигурил всички условия за сключването на предварителен договор. Твърдението на въззиваемия, че така заплатената сума служи за „резервация” на определен недвижим имот и, че към момента на заплащането й от своя страна е осигурил всички условия за сключването на предварителен договор остана недоказано. По делото не е посочено и не се доказа наличието на конкретно неправомерно или недобросъвестно поведение от страна на въззивника. Това, наред с безспорния факт, че след заплащането на сумата от 2000 евро между страните не е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот в изискуемата от чл. 19 ал.1 от ЗЗД писмена форма, налага извода, че сумата е платена с оглед на неосъществено основание, поради което подлежи на връщане от въззиваемия и предявеният иск следва да бъде уважен.

С оглед основателността на предявения като главен иск по чл. 55 ал.1 пр.2 от ЗЗД, основателен е и предявеният на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД иск за присъждане на обезщетение за забава, но само за периода считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Предявеният иск за заплащане на мораторна лихва за периода от 17.01.2007г. до 13.11.2007г. е неоснователен. Заключението на вещото лице относно размера на тази претенция се отнася за неговата ликвидност, но уважаването на предявения иск е обусловено от доказването на предпоставките за изискуемост на това задължение. Съгласно чл. 84 ал.2 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. По делото не се представиха доказателства за такава покана от страна на въззивника като кредитор за заплащането на сумата от 2000 евро преди подаването на исковата молба. Следователно въззиваемият е изпаднал в забава от момента на подаване на исковата молба, като от този момент съгласно чл. 86 ал.1 от ЗЗД дължи и обезщетение за това.

С оглед изводите на настоящата инстанция, решението на районния съд, в частта, с която предявеният като главен иск е отхвърлен като неоснователен и недоказан, както и в частта, с която е отхвърлен и предявеният иск по чл. 86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава считано от подаване на исковата молба, следва да се отмени, като вместо това съдът следва да се произнесе по съществото на спора, като уважи тези искове. Съответно решението следва да се потвърди в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 86 ал.1 от ЗЗД за периода до подаване на исковата молба.

От изхода на процеса пред настоящата инстанция се явява основателна и претенцията на въззивника за присъждане на направените по делото разноски в размер на 1265, 38 лв. - съразмерно на уважената част от предявените искове. Този размер на подлежащите на репарация деловодни разноски съдът съобрази освен размера на уважената част от предявените искове, но и с редуцирането на заплатеното като прекомерно адвокатско възнаграждение от общо 1600 лв. в сравнение с трикратния размер на адвокатското възнаграждение определен по правилата на §2 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнагражденияи и чл. 7 ал.2 т.2 от същата Наредба.

Насрещната претенция на въззиваемия за разноски съгласно чл. 64 ал.2 от ГПК също следва да се уважи съразмерно на отхвърлената част от предявените искове. Подлежащата на репарация сума от заплатените от въззиваемия деловодни разноски е в размер на 58, 95 лв., във връзка с което над този размер следва да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта за разноските.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение №  161\31.07.2008г. постановено по гр.д. № 678\07г. по описа на РС – гр. Нова Загора В ЧАСТТА, с която предявеният от Н.Л., британски гражданин, род . на 22.01.1959г. в Л., притежаващ паспорт № 650810710, издаден на 18.01.2005г. от Паспортна служба на Обединеното кралство против „П. Х.” ООД със седалище и адрес на управление гр. Н. З., ул. „П. Е.” № *, БУЛСТАТ 119638740 иск за заплащането на сумата от 2000 евро, като получена без основание и предявения иск за заплащане на обезщетение за забава върху главницата от 2000 евро, считано от 12.11.2007г. до окончателното изплащане на сумите са отхвърлени като недоказани и неоснователни, както и в частта, с която в полза на ответника са присъдени деловодни разноски над размера от 58, 95 лв. като вместо това

 

ОСЪЖДА „П. Х.” ООД със седалище и адрес на управление гр. Н. З., ул. „П. Е.” № *, БУЛСТАТ 119638740 да заплати на Н.Л., британски гражданин, род . на 22.01.1959г. в Л., притежаващ паспорт № 650810710, издаден на 18.01.2005г. от Паспортна служба на Обединеното кралство сумата от 2000 (две хиляди) евро като получен с оглед на неосъществено основание, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 2000 (две хиляди) евро, считано от 12.11.2007г. до окончателното изплащане на сумите, както и сумата от 1265, 38 лв., представляваща заплатени деловодни разноски.

 

ПОТВЪРЖАДАВА решение №  161\31.07.2008г. постановено по гр.д. № 678\07г. по описа на РС – гр. Нова Загора В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му страните пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: