Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. Сливен, 30.01.2009 г.

 

    В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение- първи състав в съдебно заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди и девета година,

 в състав:                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:      М.С.

            ЧЛЕНОВЕ:             Н.Я.

                                                                         М.Д.            

При секретаря К.И. и в присъствието на Прокурора …………….…………… като разгледа докладваното от М. Д. ***  по описа за 2008 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 196 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Р. № 660/07.07.2008 г., по гр.д. № 1279/2006 г. на районен съд, гр. Сливен, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД за обявяване за относително недействителен сключения на 03.05.2005 г. в гр. Сливен под формата на нотариален акт № 189, том І, регистър № 1191, н.д. № 138/2005 г. на нотариус А. В., с район на действие РС-гр. Сливен, вписан в Службата по вписванията- вх. рег. № 3767 от 03.05.2005 г., акт № 30, том Х, д. 2247/2005 г. договор за покупко- продажба на недвижим имот, представляващ ап. № 1, находящ се в гр. С., ж.к. Д., жил. блок *, вх. *, ет. *, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, застроен върху 39.29 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение № 1, ведно с 1.305 идеални части от общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж върху терена за сумата 4300 лв., индивидуализиращ се по кадастралната карта на гр. Сливен, одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на Агенцията по кадастър, като самостоятелен обект в сграда № 67338.560.84.1, в поземлен имот /ПИ/ № 67338.560.84, с предназначение за здравни и социални услуги между Ц.Д.Г., действаща лично за себе си и като пълномощник на съпруга си Д.Г.Г., като продавачи и С. Д. Д., като купувач, като неоснователен и са присъдени разноски по делото.

 

В жалбата жалбоподателите М.И.Д. и П.Ж.Д.-***, чрез пълномощника си адв. Л. А. твърдят, че решението е процесуално и материално незаконосъобразно. Считат, че са събрани доказателства, обосноваващи извода, че сключеният договор е с цел да намали имуществото на първия ответник и с това да увреди интересите им, като кредитори, като се затруднява изпълнението на задължението на ответника към тях.

Като отмени решението съдът следвало да постанови ново, с което да признае за недействителен по отношение на тях сключения договор за покупко- продажба на процесния имот. Претендират присъждане на разноски по делото.

В с.з. въззивниците, чрез пълномощника си адв. Л. А. поддържат жалбата, като молят да бъде уважена.

Въззиваемите страни, чрез упълномощения адвокат – адв. Е. Х. *** оспорват жалбата, като неоснователна. Считат, че разпитаната свидетелка на въззивниците не променила фактическата обстановка, а показанията й противоречат на събраните писмени доказателства и молят да не бъдат възприемани. Претендират направените разноски.

Въззивният съд констатира:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване за недействителна сделката между ответниците, с която първите двама прехвърлили собствеността на апартамент на третата- майка на втората ответница, сключена с цел увреждането на ищците, като кредитори на първия ответник по задължение за обезщетяване на причинени им неимуществени вреди, присъдено с  присъда № 3/2006 г. по нохд № 620/2005 г. на СлОС.

В исковата си молба ищците, чрез пълномощника си адв. Л. А. ***  твърдят, че с присъда по нохд. № 3/2006 г. по нохд № 620/2005 г. на СлОС, протестирана пред АС Бургас първият ответник Д.Г.Г. бил признат за виновен за престъпление по чл. 115, вр. с чл. 54 от НК за причиняване смъртта на наследодателя на ищците Илия Михайлов Д. и осъден да им заплати обезщетение за причинените им неимуществени вреди в размер по на 40 000 лв. на всеки.

На 03.05.2005 г. втората ответница- Ц.Д.Г., съпруга на Д.Г., действаща лично за себе си и като пълномощник на последния сключила договор, оформен в нот. акт № 189, том І, регистър № 1191, н.д. № 138/2005 г. на нотариус А. В., с район на действие РС-гр. Сливен, с третия ответник за покупко- продажба на недвижим имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. Сливен, ж.к. Д., жил. блок *, вх. *, ет. *, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, застроен върху 39.29 кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение № 1, ведно с 1.305 идеални части от общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж върху терена, с описани граници на апартамента и избеното помещение за сумата 4300 лв. Считат, че сключеният договор е с цел да се намали  имуществото на първия ответник и с това да се увредят интересите им, като негови кредитори по задължението за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди. Претендират присъждане на направените поделото разноски.

В хода на процеса съдът конституира като ответник съпругът на купувачката по договора- Д. ***. ищците, чрез процесуалният си представител- адв. Л. А. поддържа иска.

Ответниците Г., Г. и Д., чрез процесуалния си представител адв. Ел. Х. *** оспорват иска. Възразяват, че процесният имот, макар и придобит по време на брака между  ответниците Д. и Ц. Г. не представлява СИО, тъй като е закупен с лични средства на ответницата Г., подарени от родителите й. Молят иска да бъде отхвърлен, като неоснователен. Претендират разноски по делото.

Ответникът Д. ***. и не се представлява. Не е изразил становище по иска.

От доказателствата по делото, съдът прие за установено:

Ищците М.И.Д. и П.Ж.Д. са родители и наследници на И. М. Д.,***, починал на 09.04.2005 г.

Първият ответник Д.Г.Г. с присъда по нохд. № 3/2006 г. по нохд № 620/2005 г. на СлОС, бил признат за виновен за престъпление по чл. 115, вр. с чл. 54 от НК за причиняване смъртта на наследодателя на ищците И. М. Д. и осъден да им заплати обезщетение за причинените им неимуществени вреди в размер по на 40 000 лв. на всеки, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 09.04.2005 г. до окончателното им изплащане. Присъдата в гражданската й част, досежно присъдения размер обезщетение на гражданските ищци М. и П. Д., родители на убития е потвърдена с Р № 141/25.07.2007 г. по в.нохд №82/2007 г. на БАС и от ВКС с Р № 773/13.12.2007 г.- трето наказателно отделение и влязла в сила. Наложеното наказание е лишаване от свобода за срок от 12 години, при първоначален строг режим на изтърпяване.

 

Съдът приел в с.з. като ненуждаещ се от доказване, твърдения от страните факт, че първите двама ответници- Д.Г. и Ц.Г., както в момента, така и към 1991 г. са били съпрузи, със сключен граждански брак.

Ответниците С. Д. Д. и Д.А.Д. са съпрузи и родители на втората ответница Ц.Г..

С нот. акт /л.52/ от 30.11.1999г., № 32, том ІІІ, рег. № 5478, д. № 871/1999 г. на нотариус К. Т., с район на действие РС- Сливен, вписан в Службата по вписванията- вх. № 2868 от 30.11.1999г., акт № 22, том Х, дело № 2085/1999 г., ответницата Ц. Д. Г., закупила от трето лице в процеса за сумата 4410 лв. апартамент № 1, находящ се в гр. С., ж.к. Д.а, жил. блок *, вх. *, ет. *, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, застроен върху 39.29 кв.м., при граници: от изток- коридор, запад- външен зид, север- ап. № 2, юг- стълбище, ведно с принадлежащото му избено помещение № 1, при граници: изток-коридор, запад- ПРУ, север- коридор, юг- коридор, ведно с 1.305 идеални части от общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж върху терена.

По делото е приета като доказателство нотариално заверена от нотариус К. Т. разписка, подписана от Р. Д. Г. /законен представител на малолетното си дете, извършила продажбата на описания апартамент/-л. 51, според която парите 5000 щатски долара, получени на 30.11.1999 г. от продажбата на апартамента са й дадени от Д. ***, който имот бил продаден на дъщеря му  Ц.Д.Г..

Свидетелите В.- сестра на отв. Д. и св. П.- негов братовчед установяват, че ответникът Д., когато се пенсионирал през 1996 г. продал апартамента си в гр. С. и получил от купувачите 18000 долара. Оставил парите у братовчед си св. П. с уговорката, когато си ги поиска да му ги върне. След като бил повикан да види избрания от дъщеря си апартамент в гр. Сливен, за преустройство в аптека и го одобрил през 1999 г. поискал от братовчед си 7000 щ. долара. Свидетелите дават показания, че Д. дал тези пари за закупуване на помещение /апартамента/, което да се пригоди за аптека, с цел да упражнява дейността си като фармацевт.  

Според разрешение за ползване 33/27.06.2000 г. за описания имот, закупен от отв. Ц.Г. е дадено разрешение за ползване на строеж “Преустройство на апартамент на първи етаж на съществуващ жилищен блок в аптека, с изграждане на външно стълбище”.

 

 

На 03.05.2005 г. с нотариален акт № 189, том І, регистър № 1191, н.д. № 138/2005 г. на нотариус А. В., с район на действие РС-гр. Сливен, вписан в Службата по вписванията- вх. рег. № 3767 от 03.05.2005 г., акт № 30, том Х, д. 2247/2005 г. ответницата Ц.Д.Г., действаща лично за себе си и като пълномощник на съпруга си- ответника Д.Г.Г., като продавачи продала на майка си- ответницата С. Д. Д. процесния имот представляващ ап. № 1, находящ се в гр. С., ж.к. Д., жил. блок *, вх. *, ет. *, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, застроен върху 39.29 кв.м., при описани граници и прилежащото му избено помещение № 1, при описани граници, ведно с 1.305 идеални части от общите части на сградата, заедно със съответното право на строеж върху терена с предназначение за здравни и социални услуги за сумата 4300 лв.

Имотът се индивидуализира по кадастралната карта на гр. Сливен, одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на Агенцията по кадастър, като самостоятелен обект в сграда № 67338.560.84.1, в поземлен имот /ПИ/ № 67338.560.84, с площ по документи 3929 кв.м., при съседни самостоятелни обекти на същия етаж  67338.560.84.1.2 и над обекта 67338.560.84.1.6 и неразделна част от самостоятелния обект, избено помещение № 1 и 1.305 % ид.ч.от общите части на сградата.

Горната фактическа обстановка съдът прие, като съобрази писмените доказателства, приобщени към делото.

Намира свидетелските показания, дадени във връзка с възражението, че процесният имот не представлява СИО за неотносими към спора, след като ответницата Г. не се възползвала от възможността да предяви правата си по възможните начини- в самостоятелно производство или чрез инцидентен установителен иск за установяване на този факт. Не може в настоящото производство съдът да се позове само на възражението и да събира доказателства в тази насока, след като от самия нотариален акт не следва извода, че е придобит, като индивидуална собственост /дарение, завещание/. Липсата на СИО следва да бъде надлежно прогласена чрез съдебно решение- т.е. след провеждане на исково производство.  

От приетото за установено, направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в срок от страна в процеса, имаща правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване за недействителна сделката между ответниците, с която първите двама прехвърлили собствеността на апартамент на третата- майка на втората ответница, сключена с цел увреждането на ищците, като кредитори на първия ответник по задължение за обезщетяване на причинени им неимуществени вреди, присъдено с  присъда № 3/2006 г. по нохд № 620/2005 г. на СлОС.

Искът по чл. 135 от ЗЗД /П. иск/ е конститутивен по своята правна същност. Чрез него се упражнява едно потестативно право на кредитора, с което се цели постигането на правна промяна- обявяване на дадено правно действие за относително недействително- т.е. недействително само спрямо ищецът- кредитор. Потестативното право на кредитора да иска обявяване на относителна недействителност на действията на длъжника, които го увреждат може да се упражни само по съдебен ред.

Искът е допустим:

Налице е правен интерес от предявяването на иска. С продажбата на процесния имот длъжникът намалява имуществото си, което може да осуети удовлетворяването на вземането на кредитора и за последния е налице увреждане.

Спазено е изискването на чл. 114, б. “а” от ЗС, като исковата молба е вписана в службата по вписванията. 

Налице са предпоставките за предявяване на иска:

Ищците имат качеството на кредитори спрямо първия ответник. Имат вземане срещу него от по 40000 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.04.2005 г. до окончателното изплащане на главниците, след като ответникът Г. е осъден с влязла в сила присъда да им ги заплати.    

Вземането на кредиторите е възникнало преди датата на извършване на правното действие от длъжника, което се атакува с иск по чл. 135 от ЗЗД- продажбата е извършена на 03.05.2005 г.

Извършеното от длъжника правно действие- продажба на имот е валидно /не е нищожно, като при нищожност кредиторът разполага с друг иск- чл. 26 от ЗЗД/.

Ответникът не само знае, че уврежда интересите на кредитора си, но и това е неговата цел. Имотът е придобит през 1999г. и месец след деянието си- умишлено умъртвяване на И. М. Д. дал пълномощно на съпругата си за извършване на продажбата на имота.

Знанието за увреждане се изразява в знание за възможността такова увреждане да настъпи в резултат на извършваното правно действие, но не и в наличие на някаква вина- умисъл и специална цел за вреди.

Чл. 135, ал.1 от ЗЗД изисква когато действието, което се иска да бъде обявено за недействително спрямо кредитора е възмездно не само длъжникът, но и лицето, с което той е договарял също да е знаело за увреждането. В случая действието е продажба, а тя представлява  възмездна сделка.

Георгиеви продали имота на майката на съпругата на длъжника.

С чл. 135, ал.2 от ЗЗД е въведена оборимата презумпция за знание за увреждане интересите на кредитора, ако третото лице е съпруг, възходящ, брат, сестра на длъжника и в случая то /третото лице/ е баща на длъжника. Г. не е длъжница, а купувачката не е в родствена връзка с длъжника- неин зет. Тъщата не е от лицата изрично изброени в текста на чл. 135, ал.2, поради което знанието не се предполага до доказване на противното.

От доказателствата по делото не се доказа майката /и бащата/ на съпругата на длъжника да знае за възможността за увреждане. Последните двама ответници- родители на Г. *** Г. в гр. С.. В тежест на ищците е да докажат знанието за увреждане от страна на купувача, но те не доказаха дори това, че последните са узнали по някакъв начин за извършеното убийство. Предположението за знание е неотносимо за тях.

Не са налице в кумулативна съвкупност всички предпоставки  за уважаване на отменителния иск по чл. 135 от ЗЗД. Липсва изискуемата от закона предпоставка- знание на ответниците –приобретатели по възмездната сделка за увреждането.

По тези съображения, съдът намира исковите претенции на ищците за неоснователни и следва да ги отхвърли, като присъди на ответниците  направените разноски.

Въпреки, че не споделя правните изводи СлРС за липса на СИО на апартамента, преустроен в аптека, крайните изводи за неоснователност на иска съвпадат с изводите на настоящата инстанция, поради което съдът ще остави в сила обжалваното решението, като правилно и законосъобразно.

Въззиваемите страни Д.Г. и Ц.Г.  претендирали разноски пред тази инстанция и видно от договора за правна помощ са заплатили адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв., следва въззивниците да бъдат осъдени да им ги заплатят.

Ето защо

 

 

                                      Р  Е  Ш  И:

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Р. № 660/07.07.2008 г., по гр.д. № 1279/2006 г. на районен съд, гр. Сливен, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА  М.И.Д., с ЕГН- ********** и П.Ж.Д.-***, със съдебен адрес гр. Сливен, ул. “Р.” №*, офис 10, чрез пълномощника си адв. Л. А. да заплатят на Д.Г.Г., с ЕГН- ********** и Ц.Д.Г., с ЕГН- **********,***, двамата представлявани от адв. Е.Х. *** разноски за въззивната инстанция в размер на 100 /сто/ лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен дневен срок от съобщаването му на страните.

                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                         

 

ЧЛЕНОВЕ :