РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 05.03.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и осми януари 2009 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.С.

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: Н.Я.

                                                                                                           М.М.

 

при участието на секретаря Р.Б. разгледа докладваното от младши съдия М. *** 722 по описа на съда за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е въззивно, по реда на глава ХVІІІ от отменения ГПК (исковата молба е подадена на 29.02.2008 г.). Образувано е по въззивни жалби на ищеца и ответника срещу решението в различните му части. С обжалваното решение № 620/14.07.2008 г. по гр. дело № 1333/2008 г. на Сливенския районен съд по иск с правно основание чл. 254 от ГПК (отм.) е признато за установено, че П.Ж.Т. не дължи на „Т – Сн“ ЕАД поради погасяване по давност сумата от 896,30 лв., представляваща стойността на ползвана топлоенергия в жилището и в кв. „Б“ *** в периода 29.12.1999 г. – 31.12.2002 г., ведно с мораторната лихва върху тази главница към 31.12.2002 г. в размер 137,53 лв., както и със законната лихва върху главницата от 28.12.2005 г. до окончателното плащане, и разноски по издаването на изпълнителен лист в размер 57,18 лв. съобразно уважената част от иска. Искът е отхвърлен в частта си за разликата до пълния претендиран размер от 3980,47 лв. главница, 408,82 лв. мораторна лихва и 87,79 лв. разноски.

            Ищцата П.Ж.Т. обжалва решението в отхвърлителната му част, като твърди, че съдът неправилно е приел, че задължението след датата 31.10.2002 г. не е погасено по давност. Според жалбоподателката това не е така, тъй като тези платежи имат също периодичен характер и се погасяват с тригодишна давност. С жалбата си тя иска да бъде признато, че не дължи целия размер на задължението.

            Ответникът „Т – С” ЕАД обжалва решението в частта му, с която искът е уважен, като счита, че неправилно районният съд не е кредитирал подписаното споразумение като годно доказателство – то има дата и подписи (представя се пълномощно за лицето, подписало споразумението за дружеството), а входящ номер не е необходим.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощници и поддържат жалбите си. Претендират разноски.

            Двете жалби са допустими – всяка от тях е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, която има интерес да обжалва.

            От фактическа страна по делото се установи следното:

            Ищцата притежава жилище в гр. Сливен, кв. „Б.”, бл. *, вх*, ап. *, където в спорния период декември 1999 г. – октомври 2005 г. е доставяна топлоенергия. За този период и е начислена сметка за доставяната топлоенергия от общо 3980,47 лв. (по делото е представена справка по месеци; според назначената съдебнотехническа експертиза сумата е правилно определена).

На 10.12.2003 г. между П.Ж.Т. *** ЕАД е сключено споразумение, с което страните признават за установено, че за периода 01.11.1999 г. – 30.11.2003 г. Т. *** ЕАД за консумирана топлоенергия сумата от 1786,95 лв., от които 1689,52 лв. главница и 97,43 лв. лихва към 10.12.2003 г., като сумата ще се изплаща на месечни вноски от по 120 лв., без начисляването на лихви за забава да спира. За „Т.– С.” ЕАД споразумението е подписано със запетая – т.е. от лице, различно от посочения в текста изпълнителен директор Ц. Д.. Дружеството твърди, че подписът е положен от Е. Й. – юрисконсулт, като представя и пълномощно, с което Й. е упълномощена да сключва такива споразумения от името на „Т. – С.” ЕАД. За длъжницата Т. споразумението е подписано лично от нея.

Т. не е погасявала задължението си съгласно уговореното.

С молба от 28.12.2005 г. „Т. – С.” ЕАД е поискало издаване на изпълнителен лист въз основа на извлечение от сметки за сумата 3980,47 лв. главница и 408,82 лв. лихва към 01.12.2005 г., представляваща цена на доставена топлоенергия в жилището на Т. за периода 01.12.1999 г. – 31.10.2005 г. С определение от 30.12.2005 г. Сливенският районен съд е допуснал издаването на изпълнителен лист.

Въз основа на този изпълнителен лист през 2008 г. е започнато принудително изпълнение от частен съдебен изпълнител № 836 – Н. Г.. Това е станало преди 29.02.2008 г., тъй като в исковата молба се съдържа твърдение за образува­ното изпълнително дело.

Въз основа на установените факти съдът намира, че жалбата на П.Ж.Т. е неоснователна, а тази на „Т. – С.” ЕАД е частично основателна – за сумите, дължими за периода декември 2000 – декември 2002 г.

Съдът намира, че месечните сметки за ползвана топлинна енергия представ­ляват задължения за периодични плащания, които съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД се погасяват с тригодишна давност, която тече отделно за всяка вноска. Няма данни до 2003 г. да са били предприемани действия, прекъсващи погасителната давност за спорното задължение, и към м. декември 2003 г. тя е била изтекла за вноските до м. ноември 2000 г. включително, чийто размер съгласно представеното извлечение от сметки е общо 207,43 лв. главница и 54,92 лв. лихва върху нея към 01.12.2005 г. Относно вземането за тази сума настоящият състав намира, че веднъж погасено по давност, то не може да стане отново изискуемо дори с признанието и съгласието на страните.

Споразумението от 10.12.2003 г. прекъсва неизтеклата давност за вноските, дължими след м. декември 2000 г., включително за периода 30.12.2000 г. – 29.12.2002 г. За действителността на споразумението няма изискване то да носи изходящ номер или в него да бъде посочено името на подписалото го лице. Дори това да не е законният представител Ц. Д. или пълномощникът Е. Й., т.е. дори да е лице без представителна власт, дружеството чрез свой представител може по всяко време да потвърди действията, извършени от негово име. На второ място, за прекъсването на давността е достатъчно изявлението на длъжницата П.Т., с което тя признава задължението си – не е необходимо заедно с него да е направено и някакво изявление на кредитора или да е сключено споразумение.

За вноските, дължими за периоди след м. декември 2000 г., погасителната давност е прекъсната за пръв път със споразумението и е започнала да тече нова давност, която на свой ред е прекъсната с подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на 28.12.2005 г. След издаването на изпълнителен лист е започ­нала да тече нова тригодишна давност, която не е била изтекла към началото на 2008 г., когато е образувано изпълнителното производство при частен съдебен изпълнител Н. Г.. С образуването на това производство погасителната давност отново е прекъсната и нова не започва да тече, докато трае изпълнителният процес (в този смисъл – че по време на изпълнителния процес давността спира – е ППВС 3/80 г.).

Общият размер на задължението за периода от 31.12.2000 г. до 31.10.2005 г. според извлеченията от сметки е съответно 3773,04 лв. главница и 353,90 лв. лихва за забава към 01.12.2005 г. Размерът на погасената по давност част от задължението за периода от 29.12.1999 г. до 30.03.2000 г. е 207,43 лв. главница и 54,92 лв. мораторна лихва, или общо 262,35 лв. Тъй като районният съд е уважил иска за сумата 896,30 лв. главница и 137,53 лв. мораторна лихва, решението му следва да се отмени за разликата над 207,43 лв. до 896,30 лв., съответно за разликата над 54,92 лв. до 137,53 лв. Разноските по изпълнителния лист (общо 87,79 лв.), съответстващи пропорционално на частта от задължението в размер 262,35 лв., са в размер 5,25 лв.

Заплатените от страните държавни такси и разноски по делото следва да се разпределят между тях съобразно изхода му. При определянето на дължимите такси трябва да се има предвид, че претенциите за главницата на задължението (заедно с разноските по изпълнението) и за мораторната лихва по чл. 86 от ЗЗД представляват отделни искове, а минималният размер на таксите, внесени след 01.03.2008 г., е 50 лева по всеки иск, включително и по делата, разглеждани по реда на отменения ГПК (арг. § 2 от ПЗР на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК) и се оказва, че по някои от исковете страните са внесли по-ниски такси от дължимите. Освен това за разглеждането на въззивната жалба на „Т. – С.” ЕАД изобщо не е била внесена такса. Тези недосъбрани такси следва да бъдат възложени на страната, която следва да ги понесе с оглед изхода на делото, като тя бъде осъдена да ги внесе направо по сметката на Сливенския окръжен съд и Сливенския районен съд.

По изложените съображения и на основание чл. 208 от ГПК (отм.) съдът

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 620/14.07.2008 г. по гр. дело № 1333/2008 г. на Сливен­ския районен съд в частта му, с която е уважен искът на П.Ж.Т. *** ЕАД за периода 30.12.2000 г. – 29.12.2002 г. и за разликата над 207,43 лв. до 896,30 лв., представляваща стойност на доставена топлоенергия, за разликата над 54,92 лв. до 137,53 лв., представляваща мораторна лихва върху тази главница, начислена към 31.12.2002 г., и за разликата над 5,25 до 57,18 лв., представляващи съдебни разноски по издаването на изпълнителния лист, като вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ иска на П.Ж.Т., ЕГН **********,***, срещу „Т. – С.” ЕАД за признаване за установено по отношение на страните, че ищцата Т. не дължи на ответника сумата 688,87 лв., представляваща стойност на топлоенергия, доставена в жилището и в гр. Сливен, кв. „Б.”, бл. *, вх. *, ап. *, за периода 30.12.2000 г. – 29.12.2002 г., ведно с мораторната лихва върху тази главница към 31.12.2002 г. в размер 82,61 лв. и съответната част от разноските по изпълнението в размер 51,93 лв.

ОТМЕНЯ решението на РС – Сливен в частта му за разноските, които „Т. – С.” ЕАД е осъдена да заплати на П.Ж.Т. за разликата над 3,00 лв. до 112,38 лв., като вместо това постановява:

ОСЪЖДА „Т. – С.” ЕАД да заплати по сметката на Сливен­ския районен съд сумата от 30,65 лв., представляващи невнесена от ищеца държавна такса за разглеждането на иска в първата инстанция.

ОСЪЖДА П.Ж.Т. да заплати на „Т. – С.” ЕАД сумата от 199,06 лв., представляващи направени от дружеството разноски във въззивната инстанция.

ОСЪЖДА П.Ж.Т. да заплати по сметката на Сливенския окръжен съд сумата от 69,57 лв., представляващи държавна такса, дължима по нейната жалба и по жалбата на „Т. – С.” ЕАД.

ОСТАВЯ В СИЛА решението на РС – Сливен в останалата му част.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.