РЕШЕНИЕ
                                                         
                                         гр.
Сливен, 26.03.2009 год.


                                         В ИМЕТО НА НАРОДА



           Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести януари 2009 г. в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.М.
                                                                     ЧЛЕНОВЕ: М.Б.
                                                                                            М.Х.

 при участието на секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от младши съдия М. Х. *** по описа на съда за 2008 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба на „Т. – С.” ЕАД, чрез адв. Ю. Я., срещу решение на Районен съд Сливен, с което се признава за установено по отношение на Д.С.М.,***, че поради погасяване по давност не дължи сумата 1152,58 лв., представляваща стойността на ползвана топлоенергия за периода от 01.01.2003 г. до 31.03.2004 г., частично от сумата 2008,30 лв. дължима до 31.10.2005 г., по изпънителен лист, ведно с 314,09 лв. мораторна лихва до 02.05.2006 г., частично от сумата 515,04 лв. за периода до 31.10.2005 г. и законна лихва от 23.05.2007 г. до окончателното изплащане на сумите, както и разноски в размер на 51,96 лв.

Въззивникът счита, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като преди изтичане на едномесечния срок за отговор е насрочено първото заседание по делото. В жалбата се излагат съображения сочещи на пороци за неправилност и незаконосъобразност в частта, с която Районен съд обезсилва издадения изпълнителен лист за периода от 31.03.2004 г. до 31.10.2005 г., тъй като за този период ищецът е признал задължението си, съдът не е сезиран с такъв иск и в тази част изпълнителния лист е издаден на годно правно основание. Моли решението да се отмени изцяло, като неправилно и се реши спора по същество.

Към жалбата няма искане за допускане на нови доказателства. Не е постъпил отговор от въззиваемия в указания срок.

Съдът намира жалбата за допустима, подадена е в законоустановения двуседмичен срок, от надлежна страна, която има интерес от обжалване на решението.

         В с.з. за въззивника „Т.”-С. ЕАД се явява адв. Я., който няма възражения по доклада, счита, че съдът правилно разпределил тежестта на доказване, както и предмета на спора. Поддържа жалбата. По същество счита, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че при постановяване на своя съдебен акт първоинстанционния съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, поради което моли да се отмени решението на първоинстанционния съд като неправилно и се реши спора по същество.

         За въззиваемия Д.М. се явява адв. Т., която също няма възражения по доклада. Моли да се постанови решение, с което да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Счита, че предвидената от закона давност е изтекла, и че въззиваемия не дължи сумите, изписани в диспозитива на решението.

От събраните по делото доказателства и след преценката им по отделно и в тяхната съвкупност съдът прие за установено следното:

На 23.05.2007 г. е подадена молба от „Т.-С.” ЕАД до Районен съд Сливен за издаване на изпълнителен лист против Д.М., за доставена и незаплатена топлинна енергия, в качеството му на потребител, за периода 01.01.2003 г. до 31.10.2005 г., за обект гр. С., кв. „Д.” *-*-*, на стойност 2008,30 лв., и мораторна лихва в размер на 515,04 лв. Към молбата е приложено извлечение по сметка 4104 „Клиенти-топлоенергия население”от 02.05.2007 г. изд. от „Т.-С.”ЕАД, в което е посочено, че М. дължи сумата 2523,34 лв., от които 2008,30 лв. главница и 515,04 лв. мораторна лихва. Видно от приложената покана изх. № 01-37-885 на 08.02.2007 г. дружеството е поискало от длъжника в 14-дневен срок от получаването й да изпълни доброволно и заплати дължимата сума.

От представеното по делото удостоверение за актуално състояние от 18.04.2007 г. по ф.д. № 199/1996 г. се установява, че въззивното дружество е действащо към момента, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „С. К.” * с капитал 4 966 419 лв., управлява се от Съвет на директорите в състав: Д. З. К., П. Д. М., С. П. Т. и се представлява от прокурист Р.К. А.. Представено е и пълномощно от прокуриста, с което предоставя представителна власт на адвокат Ю. Х. Я..

С определение № 2180 от 28.05.2007 г. по ч.гр.д. № 2275 по описа за 2007 г. Сливенски районен съд е постановил, да се издаде изпълнителен лист за сумата  2008,30 лв., представляваща ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2003 г. до 31.10.2005 г., ведно с мораторна лихва за забава върху тази сума изтекла към 02.05.2007 г., в размер на 515,04 лв., и законна лихва върху главницата, считано от 28.05.2007 г. до окончателното изплащане на сумите, както и разноски в размер на 51,96 лв. Изпълнителният лист е издаден на несъдебно изпълнително основание по чл. 237 б. „к”от ГПК във връзка с чл. 154 ал. 1 от ЗЕ.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20078370400551 по описа на ЧСИ П. Г., рег. № 837 на НК с РД ОС Сливен.

От приложеното гр.д. № 2019/08 г. на СлРС е видно, че на 21.05.2008 г. е постъпила искова молба от длъжника срещу въззивното дружество, с която поискал да се признае за установено по отношение на кредитора, че не дължи сумата 1152,58 лв. главница, 314,09 лв. лихва върху тази сума и 51,96 лв. разноски по делото, както и да се допусне обезпечение на иска чрез спиране на изпълнението. Представено е копие от призовката за доброволно изпълнение от 21.04.2008 г. на ЧСИ и ново удостоверение за актуално състояние на въззивното дружество, с променен състав на Съвета на директорите: М. П. В., А. Х. А. и Р. К. А., който да го представлява. С определение № 2055 от 22.05.2008 г. е допуснато обезпечение на предявения иск, чрез спиране на изпълнението, до приключване на производството по делото. Видно от представения протокол от 15.02.2001 г. на ОС на ЕС от кв. „Д.”, бл. *, вх. *, е взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство” с ЕТ „Т.” гр. С. и е упълномощен Д. И. Д. да подпише от името на етажната собственост договор с ЕТ „Т.” гр. С. за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия, като определя относителния дял на разхода на топлинна енергия за общата сградна инсталация в размер на 25 на сто. Приложен е списък на етажните собственици и техните подписи както и декларация на пълномощника. Представени са 2 бр. карнети с отчетени показания за ползвана топлоенергия от потребителя Д.М. *** 2005 г. С атакуваното решение Районният съд е признал за установено по отношение на Д.С.М.,***, че поради погасяване по давност не дължи сумата 1152,58 лв., представляваща стойността на ползвана топлоенергия за периода от 01.01.2003 г. до 31.03.2004 г., частично от сумата 2008,30 лв. дължима до 31.10.2005 г., по изпънителен лист, ведно с 314,09 лв. мораторна лихва до 02.05.2006 г., частично от сумата 515,04 лв. за периода до 31.10.2005 г. и законна лихва от 23.05.2007 г. до окончателното изплащане на сумите, както и разноски в размер на 51,96 лв., поради погасяване по давност и осъдил въззивното дружество да заплати на въззиваемия сумата 414,50 лв., като обезсилил издадения изпълнителен лист изцяло.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка на събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства.

От така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

 Относно правната квалификация съдът намира, че искът неправилно е квалифициран от първоинстанционният съд по чл. 254 във вр. с чл. 97 от отм. ГПК. Исковата молба е подадена след 1.03.2008 г. и производството се движи по реда на ГПК обн. Бр. 59 от 20.07.07 г.  Предявен  е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК /в сила от 1.03.2008 г./, във връзка с издаден изпълнителен лист по чл. 237 от отм. ГПК.

  По предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК, ответникът носи доказателствена тежест при насрещно и пълно доказване, за фактите, от които вземането му произтича, че спорното право е възникнало, т.е. наличието на задължение и неговия размер. А ищецът следва при пълно и главно доказване да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право, като напр. плащане, изтекла давност, възраженията си срещу вземането, че вземането не е изискуемо.

  В случая възраженията са само правни и двете страни нямат искания за нови доказателства, представените са приети пред първата инстанция.

 Между страните не се спори, че въззиваемият Д.М. е ползвал предоставената от въззивното дружество топлоенергия в периода от 01.01.2003 г. до 31.10.2005 г. в посочения размер от 2008,30 лв., както и че за периода от 01.01.2003 г. до 31.03.2004 г. вземането е погасено по давност. Не се спори и за периода от 31.03.2004 г. до 31.10.2005 г., за когато ищецът е признал задължението си, съдът не е сезиран с такъв иск и изпълнителният лист в тази част е издаден на годно правно основание.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че вземанията, за които е издаден изпълнителният лист за периода от 01.01.2003 г. до 31.03.2004 г. се отнасят за периодични платежи по см. на чл. 111 б. „в”, предл. последно от ЗЗД, които се погасяват с изтичане на тригодишна давност. И тъй като давността тече от изискуемостта на всеки месечен платеж, към момента на подаване на молбата за снабдяване на ответното дружество с изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание, а именно на 23.05.2007 г.,  вземанията на въззивника за периода от 01.01.2003 г. до 31.03.2004 г. на обща стойност 1152,58 лв. главница, са били погасени по давност след изтичане на тригодишния срок, предвиден в чл. 111 от ЗЗД. Претендираната от въззивното дружество лихва върху главницата в размер на 314,09 лв., като акцесорно вземане, произтичащо от забава в плащането  на съществуващото парично задължение, също не се дължи, поради несъществуване на основното вземане и съответните разноски за образуване на гражданското дело в размер на 51,96 лв. Съгласно чл. 119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, дори и давността за тях да не е изтекла.  В тази част решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Решението на първоинстанционният съд, в частта с която е обезсилил изпълнителният лист относно задължението за периода от 31.03.2004 г. до 31.10.2005 г., за който не е сезиран с исковата молба и не го е коментирал в мотивите си, се явява недопустимо и следва да се обезсили. В тази част жалбата се явява основателна и следва да се уважи.

С оглед изхода на делото и претенциите за разноски за настоящата инстанция от двете страни, следва да се уважи тази на въззивното дружество, което е представило доказателства за заплатена държавна такса в размер на 15,60 лв.

Водим от гореизложените съображения, съдът

 

                                         Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 700 от 10.07.2008 г. на Сливенски районен съд, САМО В ЧАСТТА, с която е обезсилен издадения на „Т.-С.” ЕАД по ч.гр.д. № 2275/2007 г. по описа на СлРС изпълнителен лист с длъжник Д.С.М., ЕГН **********, относно задължението за заплащане на ползвана топлоенергия за периода от 31.03.2004 г. до 31.10.2005 г. на стойност 855,72 лв. /осемстотин петдесет и пет лева и седемдесет и две стотинки/ и мораторна лихва в размер на 200,95 лв. /двеста лева и деветдесет и пет стотинки/.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 700 от 10.07.2008 г. на Сливенски районен съд, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ, с която се признава за установено по отношение на Д.С.М.,***, че поради погасяване по давност не дължи сумата 1152,58 лв., представляваща стойността на ползвана топлоенергия за периода от 01.01.2003 г. до 31.03.2004 г., ведно с 314,09 лв. мораторна лихва върху главницата до 02.05.2006 г., ведно със законната лихва от 23.05.07 г. до окончателно изплащане на задължението, разноски в размер на 51,96 лв., по ч.гр.д. 2275/2007 г. СлРС, и разноски в размер на 414,50 лв. 

ОСЪЖДА Д.С.М., ЕГН **********,***„Д.” *-*-* да заплати на „Т.-С.”ЕАД сумата 15,60 лв. /петнадесет лева и шестдесет стотинки/ представляваща разноски за платена държавна такса.

 

Решението подлежи на обжалване по реда на чл. 280 от ГПК в сила от 1.03.2008 г. пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на страните.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

  ЧЛЕНОВЕ: