РЕШЕНИЕ №                                

гр. Сливен, 04.03.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и девета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г.Д.

ЧЛЕНОВЕ: Х.М.,

М.Х.,

 

при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от Хр. М. *** по описа на съда за 2008г, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба срещу решение постановено по дело на първоинстанционен съд по искова молба подадена преди 01.03.2008г., поради което и съгласно §2 ал.1 от ПЗР на ГПК се разглежда по реда на отменения ГПК (ГПК).

С решение № 155\21.07.2008г. постановено по гр.д. № 727 по описа за 2007г. на РС – гр. Нова Загора ЕТ „Х.-91-Вл. Х.” – гр. Н. З. е осъден да заплати на „Д.” ЕООД – гр. С. задължения произтичащи от осем броя фактури подробно посочени в решението за сумата от общо 11219, 22 лв., заедно с мораторна лихва върху всяко от задълженията за период от датата следваща тази на издаването на фактурите до предявяване на иска, както и законната лихва върху главницата, считано от 08.10.2007г. до окончателното изплащане на сумите.

Решението е обжалвано от адв. П. *** в качеството му на пълномощник на ответника с бланкетно въведени възражения за незаконосъобразност и необоснованост на решението. Иска се неговата отмяна и постановяването на друго по същество на делото, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира деловодни разноски пред двете инстанции.

В с.з. за въззивникът – редовно призован, не се явява. Не се явява процесуалния му представител по пълномощие – адв. П., чрез когото е подадена жалбата. Не е представено и писмено становище по съществото на делото.

Въззиваемото дружество – редовно призовано, също не се изпраща представител по закон или пълномощие. Постъпило е писмено становище по същество, в което жалбата се оспорва и се поддържа искане за потвърждаване на обжалваното решение. Изложени са доводи, че от доказателствата по делото се установява наличието на търговско правоотношение за продажба на гориво, по което за въззивника като купувач е възникнало задължението да заплати стойността по фактурите – вписани в дневниците за покупки на въззивника, което удостоверява и получаването от него на доставените горива, още повече, че по една от фактурите е налице частично плащане.

Жалбата е допустима. Подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 197 от ГПК от надлежна страна в процеса, за която е налице правен интерес да обжалва решението на първоинстанционния съд.

На основание чл. 209 от ГПК съдът извърши проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, при която не се установиха пороци, налагащи прогласяването му като нищожно или обезсилването му като недопустимо.

На основание чл. 208 от ГПК във връзка с подадената въззивна жалба съдът разгледа спора по същество, като въз основа на събраните доказателства и техния анализ намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е и се установява от представените удостоверения за актуално състояние, че страните по делото са търговци: въззивникът – Вл. Щ. Х. - в качеството си на едноличен търговец с фирма ЕТ „Х.-91- Вл. Х.” със седалище в гр. Н. З. и въззиваемия – еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „Д.” ЕООД със седалище в гр. С.

Между страните са налице отношения за доставка на гориво от въззиваемото дружество за въззивника, в изпълнение на които въззиваемия е доставил съответните количества гориво на стойност съгласно представените и издадени фактури: фактура № 0700000114\23.09.2005г. за 600 литра гориво – евродизел на стойност вкл. ДДС - 972 лв.; фактура № 0700000111\19.09.2005г. за 869 л. гориво – евродизел на обща стойност вкл. ДДС - 1460, 48 лв.; фактура № 0700000100\09.09.2005г. за 1169 л. гориво – евродизел на обща стойност вкл. ДДС – 1998, 99 лв; фактура № 0700000088\01.09.2005г. за 672 л. гориво – евродизел на обща стойност вкл. ДДС – 1108, 80 лв.; фактура № 0700000073\22.08.2005г. за 2030 л. гориво – евродизел на обща стойност вкл. ДДС – 3268, 30 лв; фактура № 0700000056\05.08.2005г. за 1078л. гориво – евродизел на обща стойност вкл. ДДС – 1670, 90 лв.; фактура № 0700000048\29.07.2005г. за 607 л. гориво – евродизел на обща стойност вкл. ДДС – 739, 84 лв.

Така издадените фактури не съдържат подпис за получател на количествата гориво посочени в тях, но получаването на количествата горива се установява от представените по делото експедиционен лист № 2352\29.07.2005г. за 607 л. съответстващ на количеството гориво и дата на издаване на фактура № 0700000048\29.07.2005г.; № 2363\05.08.2005г. съответстващ на количеството гориво и дата посочени във фактура № 0700000056\05.08.2005г.; № 3348\23.09.2005г. съответстващ на количеството гориво и дата на издаване на фактура № 0700000114\23.09.2005г.; № 2296\19.09.2005г. съответстващ на количеството гориво и дата на издаване на фактура № 0700000111\19.09.2005г. и експедиционен лист № 2284\09.09.2005г. съответстващ на количеството гориво и дата на издаване на фактура № 0700000100\09.09.2005г.

Експедиционните листи съдържат подпис както за получател, така и за предаване на стоката, като по отношение на останалите три фактури, за количествата горива по които не са представени експедиционни листи, съдът приема, че количествата са били получени от въззивника, предвид вписването на всички фактури в дневника за покупки на въззивника, което се установява от заключението на в.л. Е. Н. по назначената пред първоинстанционния съд  ССЕ.

От друго заключение на в.л. Е. Н. във връзка с назначена от първоинстанционния съд ССЕ, се установява, че размерът на обезщетението за забава за изпълнение на паричните задължения по фактурите е както следва: по фактура № 0700000114\23.09.2005г. за главница в размер 972 лв. - мораторна лихва в размер на 286, 59 лв. за периода от 24.09.2005г. до предявяване на исковете; по фактура № 0700000111\19.09.2005г. за главница в размер на 1460,48 лв.- мораторна лихва в размер на 432, 58лв. за периода от 20.09.2005г. до предявяване на исковете; по фактура № 0700000100\09.09.2005г. за главница в  размер на 1998, 99 лв. - мораторна лихва в размер на 598, 78 лв. за периода от 10.09.2005г. до предявяване на исковете; по фактура № 0700000088\01.09.2005г. за главница в размер на 1108, 80 лв. - мораторна лихва в размер на 335, 10 лв. за периода от 02.09.2005г. до предявяване на исковете; по фактура № 0700000073\22.08.2005г. за главница в размер на 3268, 30 лв. - мораторна лихва в размер на 998, 63 лв. за периода от 23.08.2005г. до предявяване на исковете; по фактура № 0700000056\05.08.2005г. за главница в размер на 1670, 90 лв. - мораторна лихва в размер на 520, 06 лв. за периода от 06.08.2005г. до предявяване на исковете; по фактура № 0700000048\29.07.2005г. за главница в размер на 739, 84 лв. - мораторна лихва в размер на 231, 98 лв. за периода от 30.07.2005г. до предявяване на исковете. Вещото лице е установило, че част от стойността – 940, 85 лв., по последната фактура е изплатена, като неизплатената част е 739, 48 лв., върху който размер определя и размера на обезщетението за забава.

Както пред настоящата инстанция, така и пред първоинстанционния съд въззивникът не е взел участие лично или чрез представител, но е бил редовно призоваван за с.з. на адреса на управление посочен в удостоверението за актуално състояние. И двете заключения на вещото лице Е. Н. не са били оспорвани от страните и са приети от съда като безспорни, поради което и настоящата инстанция ги кредитира при липсата на данни за недобросъвестност от страна на вещото лице и с оглед притежаването от него на специални знания необходими за изясняването на обстоятелствата по поставените задачи.

Въз основа на така установената от настоящия съдебен състав фактическа обстановка се налага извода, че жалбата е неоснователна.

Предмет на производството е претенцията на въззиваемия спрямо въззивника за изпълнение на парични задължения, произтичащи от търговски отношения за доставка на горива, както и за заплащането на обезщетение за забава за изпълнение на паричните задължения като ликвидни и изискуеми с оглед издадените от въззиваемия 8 бр. фактури.

По делото се установи, че между страните са налице отношения, които се характеризира като търговска с оглед субективните и обективни критерии на чл. 286 от ТЗ и за тях следва да намерят приложение разпоредбите на ТЗ за търговските сделки, а за неуредените положения – разпоредбите на гражданското законодателство. С оглед естеството на сделката същата се характеризира като търговска продажба по чл. 318 ал.1 от ТЗ

Въззиваемият не е въвел по делото изрични възражения, като основателността на предявените искове е обусловена от доказването на действителни търговски правоотношения, от които произтичат насрещните права и задължения на страните по делото, изпълнението на задълженията на въззиваемия като продавач по продажбите за предоставяне на посочените във фактурите стоки – горива и липсата на изпълнение от страна на въззивника на паричните задължения, както и липсата на други обстоятелства, които да погасяват вземанията на въззиваемия като продавач.

Договорът за продажба е неформален, поради което за неговата действително е достатъчно съгласието да бъде постигнато в устна форма. За доказването на договори на стойност над 1000 лв. обаче по аргумент от противното законът изисква писмени доказателства, каквито в случая представляват представените по делото фактури, всяка от които представлява частен свидетелства документ, съставен по повод на посочената в него стопанска операция – продажба на горива. Когато не е уговорено друго съгласно чл. 319 от ТЗ стоката – в случая горива, следва да бъдат предадени в разумен срок, а съгласно чл. 327 ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да заплати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи.

Със сключването на договора за продажба за всяка от страните възникват основните задължения: за продавача да прехвърли собствеността на вещите и да ги предаде, като в случая с оглед характера им на родово определени движими вещи изпълнението на задължението за прехвърляне на собствеността настъпва едновременно със задължението за предаването им.

Категорично от представените по делото 5 бр. експедиционни листи се установява изпълнението на задълженията на въззиваемия за предаване на горивата в деня на издаване на фактурите. По делото липсват експедиционни листи за доставяне и предаване на количествата горива по три от представените фактури, като фактът на изпълнението на задълженията на продавача по тях следва от неоспорването на фактурите и счетоводното им описване от страна на въззивника съобразно принципа за хронологично регистриране на счетоводните операции.

Представените фактури съдържат всички необходими реквизити на първичен счетоводен документ съгласно чл. 7 ал.1 от ЗС. С издаването им въззиваемият като продавач е изпълнил задължението си по чл. 321 от ТЗ. С предаването им на въззивника за последния като купувач съгласно чл. 327 ал.1 от ТЗ възниква задължение за плащане.

По делото нито е направено възражение, нито от данните по делото се доказва изпълнение на задълженията от въззивника като купувач на посочените във фактурите количества горива. Тяхната стойност се установява също от посочените по делото и неоспорени фактури.

С оглед основателността на предявения иск за заплащане на главницата в размер на общо 11219, 22 лв. е основателен и предявеният иск за заплащане на мораторната лихва за периода от възникване на задълженията до окончателното им изплащане.

Съгласно чл. 294 ал.1 от ТЗ във връзка с чл. 327 ал.1 от ТЗ между търговци се дължи лихва при забава за изпълнение на парично задължение от момента на възникване на задължението за плащане – в случая от издаването на фактурите. Размерът на лихвата до завеждане на исковата молба по делото се установява от заключението на в.л., като за периода след завеждането на исковете следва да се присъди върху размера на главницата до окончателното изплащане на сумите.

С оглед изводите на въззивната инстанция за основателност на предявените искове, обжалваното решение на първоинстанционния съд, с което те са уважени следва да се потвърди.

Претенцията на въззивника за заплащане на деловодни разноски с оглед изхода от процеса е неоснователна и следва да се отхвърли, като от страна на въззиваемия не е предявена своевременно такава претенция за разноски пре настоящата инстанция.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 155\21.07.2008г. постановено по гр.д. № 727 по описа за 2007г. на РС – гр. Нова Загора.

 

ОТХВЪРЛЯ искането на ВЛ. Щ. Х. ЕГН ********* в качеството му на ЕТ „Х.-91-В. Х.”  със седалище и адрес на управление гр. Н. З., ул. „П.” № 40 и съдебен адрес – чрез адв. И. П. *** З., х. „Я.” бл. № 108 за присъждане на деловодни разноски като неоснователно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: