Р Е Ш Е Н И Е 46

 

Гр. Сливен, 08.07.2009г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

            СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение в публичното

 заседание на…единадесети юни…....………………………………………

през две хиляди и девета година в състав:

                                                                  Председател: С.Б.

                                                                                                                                     

при секретаря………Е.Х... ………………………………….…………и с участието на прокурора……………………..…………………………..като разгледа докладваното от ………СНЕЖАНА БАКАЛОВА .………….….дело № 727..по описа за 2008 година, за да се произнесе съобрази:

            Предявеният иск е за оспорване на произход от бащата и намира правното си основание в чл. 33 ал.1 от СК.

            Ищецът твърди в исковата си молба, че с ответницата сключили граждански брак през 1984г. От него имали родени две деца, като през 1991г. ответницата напуснал дома им, като му оставила двете деца и заминала за родното си село с. Л.. В началото на 1992г. ответницата подала молба за развод и било образувано гр.д.№ 358//92 на СлРС, с решение по което брака им бил прекратен. Твърди че от тогава до сега не се е срещал с ответницата, не е поддържал с нея никакви контакти, не се е чувал с нея, нито е чувал за нея от други лица. В средата на м. септември 2008г. в дома му дошъл С.К., който му разказал че живял на съпружеска начала с ответницата от средата на 1991г. и тя категорично отказвала да сключи с него граждански брак. От връзката им се родили две деца – М.И.С. и И.С.И.. Детето М. било родено в периода триста дни след прекратяването на брака и по тази причина за негов баща бил записан ищеца. К. го уведомил, че ответницата го напуснала преди около пет години и оттогава той се грижи за децата им.  Твърди че не е биологичен баща на детето М., тъй като то не може да бъде заченато от него и това че е записан като негов баща създава неприятности на биологичния баща на детето, който не може да се легитимира като такъв. Моли съда да постанови решение, с което признае за установено че той не е баща на детето М. род. на 03.09.1992г., като бъде заличен от акта за  раждане на детето.

            В с.з., чрез процесуалния си представител, поддържа иска си.           

Ответницата, редовно призована не се явява и не изразява становище по предявения иск.

            На основание чл. 29 ал.4 от ГПК на непълнолетното дете е назначен особен представител, който с оглед събраните доказателства, моли съда да уважи предявения иск, тъй като счита че в интерес на детето е установяването на действителния му биологичен приход от лицето, с което живее и се грижи за него.

            От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

            Бракът между страните е сключен на 1984г.  Фактическата им раздяла датира от лятото на 1991г., като след тази дата ответницата и ищеца и не са поддържали никакви отношения по между си. Ответницата напуснала семейното жилище без да извести ищеца, като го оставила да се грижи за двете им малолетни тогава деца. Бракът им е прекратен с Решение № 783/03.07.1992г. по гр.д.№ 358/1992г. на СлРС по вина на двамата  съпрузи. След фактическата се раздяла ищеца и ответницата живеели в различни населени места и не са се виждали, нито са поддържал контакти по друг начин.

В периода от триста дни след прекратяването на брака, на 03.09.1992г., ответницата родила детето М. ***. В акта за раждане на същото, като баща бил посочен ищеца. Ищецът не поддържал връзки с ответницата и не знаел за това обстоятелство. За раждането на детето М. и за обстоятелството че е записан като баща на същото, узнал през м. септември на 2008г. , когато го посетил свидетеля С.К.. Последният го уведомил че живял на съпружески начала с ответницата от лятото на 1991г. и от съжителството им се родили децата М. и И. и че ответницата ги е напуснал преди пет години.

            Видно от събраните гласни доказателства през вероятния период на зачеване на детето М. ( който съдът определя на м. декември 1991г. – м. януари 1992г.) ищецът и ответницата не са имали интимни отношения и са живели разделени. От показанията на разпитания свид. К. се установява, че ответницата живее с него на  съпружески начала от лятото на 1991г., като той се счита за биологичен баща на детето и изразява желание да припознае детето при успешно оборване на произхода му.

            По делото е представен доклад от социален работник от Отдел “Закрила на детето” при Община Сливен, от който се установява, че между ищеца и детето не са изградени никакви връзка като между родител и дете и те не са живели заедно и не се познават. За детето се грижи свид. К.,*** и не се е интересувала от детето.

            Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, които са убедителни и непротиворечиви.

            На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Той е предявен в преклузивния срок по чл. 33 ал.1 пр. последно от СК – като за начален момента на броенето на срока следва да се приеме момента, в който ищеца е узнал за раждането на детето М.. Презумпцията за бащинство на съпруга на майката е оборена от събраните доказателства. Безспорно се доказа че ищецът не е могъл да бъде баща на детето, родено от ищцата, тъй като те са живели разделени, в различни населени места и не са поддържали никакви контакти по между си по време на вероятния период на зачеване на детето.

            С оглед изложеното съдът намира, че следва да постанови решение, с което признае за установено, че ищецът не е баща на детето М. род. 03.09.1992г. от ответницата в гр. Бургас и на основание чл. 74 ал. 2 от ЗГР да изпрати препис от решението след влизането му в сила на длъжностното лице по гражданското състояние на Община Бургас, което да извърши съответното отбелязване в акта за раждане - баща “неизвестен” и бъде променено името на детето на М. Т. И. съобразно правилото на чл. 15 ал1 от ЗГР.

            Ръководен от изложените съображения, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.И.С. ЕГН ********** *** и М.И.С. ЕГН **********, със съгласието на особения си представител адвокат Е.Х. от АК – Сливен, с адрес за призоваване гр. Я., Дом за деца “Ю. Г.”, к-с “З. р.” № * че И.А.С. ЕГН ********** ***-Б-5, НЕ Е БАЩА на детето М.И.С. ЕГН **********, родено на 03.09.1992г. в гр. Б. от майка Т.И.С..

            ПОСТАНОВЯВА името на детето да бъде променено на М. Т. И..

            Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на  Община Бургас, за извършване на съответните отбелязвания в акта за раждане.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Бургаския апелативен съд.

 

                                                              

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: