РЕШЕНИЕ

                                                       

                                        гр. Сливен, 26.03.2009г.

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и девета година в състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.М.

                                                      ЧЛЕНОВЕ: М.Б.

                                                                           М.Х.

при участието на секретаря Е.Х., като се запозна с докладваното от мл. съдия М. Х. *** по описа на съда за 2008 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно. Образувано е по въззивна жалба подадена преди 01.03.2008г., поради което и на основание §2 ал.2 от ПЗР на ГПК /обн.ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г./ се движи по реда на чл. 196 и сл. от ГПК /обн. изв.,бр.12 от 8.02.1952 г./.

Обжалвано е решение № 579\28.07.2008 г. постановено по гр.д. № 598\07г. по описа на РС – гр. Сливен, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от „Г.” ЕООД – гр. Х. против П.К.Д. ревандикационен иск за недвижим имот в м. „Орта синур”, селищно образувание „Изгрев” в землището на гр. С., а именно поземлен имот № 2861405 с площ от 771 кв.м. при граници: от изток - имот № 2861406, от юг имот № - 2861412 и имот № 2861411, от запад имот №  2864405 и от север имот № 2860044, както и претенцията за заплащане на деловодни разноски, като ищецът е осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на  150 лв.

Въззивното дружество представлявано от – адв. З.. О., оспорва в жалбата като неправилен извода на районния съд, че „Г.” ЕООД не може да черпи права от АДС № 8037/24.01.1995 г., защото е съставен, след като спорният имот вече не е бил държавен, а частна собственост на търговското дружество, в чийто капитал е включен, като е нарушена разпоредбата на чл. 81 ал. 3 ал.4 от НДИ, действаща по време на издаването на АДС № 8037/24.01.1995 г. Сочи, че е допуснато нарушение на чл. 143 от ГПК относно доказателствената сила на официалните документи, приети като доказателства по делото. Счита, че тази доказателствена сила не е опровергана по делото. Нямало изложен коментар за редица доказателства представени и приети по делото и не било посочено дали се кредитират или не. Неправилно се възприемало, че процесния недвижим имот не е бил отнет от собствениците и завзет от Държавата, респ. от фирма „Редки метали” – Бухово. Не били представени документи легитимиращи като собственици посочените в нотариалния акт като прехвърлители лица. Липсвал надлежен титул на собственост и оформеният договор за продажба нямал надлежен вещно-прехвърлителен ефект, а въззиваемия владеел имота без правно основание. Счита претенцията на ответника, че е придобил правото на собственост чрез давностно владение от 1973г. за неоснователна, поради това, че имотът е бил държавна собственост. По отношение на държавата намира, че въззиваемият е само държател, а не владелец, което правно положение се е запазило и по отношение на новия собственик – „Г.” ЕООД. Спрямо този собственик въззиваемият не е демонстрирал намерението си да свои имота.

Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което предявеният ревандикационен иск да бъде уважен.

В с.з. въззивникът се представлява от пълномощник – адв. Ек. Д., която поддържа жалбата. Представена е писмена защита по същество от адв. Зл. О., в която се изтъква учредяването на „Г.” ЕООД през 1991г. в резултат на преобразуване по реда на ЗОЕТДДИ на фирма „Редки метали” и дъщерните й фирми съгласно РМС № 22\23.09.1991г., което поема всички активи и пасиви на няколко предприятия, измежду които и „Миньор” – Сливен. Правоприемството по отношение на имота извлича от неоспорения АДС № 8037\24.01.1995г., който се ползва с доказателствена сила съгласно чл. 143 ал. 1 от ГПК и удостоверява предоставянето на имота – държавна собственост съгласно посочените РМС на това предприятие, част от който е и процесния имот – обособен като самостоятелен в рамките на целия имот описан в АДС № 8037 съгласно плана на новообразуваните имоти в м. „Орта синур”. Сочи, че същият имот се води в счетоводна сметка 201 „Земи” на „Г.”ЕООД, съгласно приетото като доказателство по делото извлечение, от сметката. Счита, че са установени предпоставките на чл. 17а от ЗППДОП (отм.), а именно предоставянето на имота по АДС за стопанисване на държавното предприятие преди преобразуването в търговско дружество. Оспорва изводите на счетоводната експертиза с това, че държавното предприятие не е било собственик на имота и негов собственик е била държавата, поради което за придобиването на собствеността не са относими приемо - предавателни протоколи. Същият извод намира за правен и се основавал на доказването на предпоставките по чл. 17а от ЗППДОП, а именно, че държавата е била собственик на имота в следствие на извършено отчуждаване, че имотът е предоставен на държавното предприятие, чиито активи без изключение поема търговското дружество съгласно приложение № 5 към РМС № 22\23.09.1991г. Предвид последното е без значение и обстоятелството, че липсва разшифровка на балансите на „Г.” ЕООД, ДФ „Редки метали” или на МПС „Миньор” – Сливен, след като е видно, че като актив е включен целия терен от 44 800 кв.м. Излага подробни аргументи, че възражението на ответника за придобиване на имота чрез давностно владение е неоснователно, както поради липсата на фактическия състав на владение, така и поради невъзможност с оглед разпоредбата на чл. 86 от ЗС в различните й редакции имотът да бъде обект на придобиване чрез давностно владение спрямо държавата и търговското дружество образувано с имущество на държавата.

Въззиваемият редовно призован се явява лично и с адв. К., която оспорва жалбата и изтъква, че въз основа на установените по делото факти, не може да се приеме, че въззивникът е придобил имота на основание чл. 17а от ППЗДОП (отм.), а доверителят й е придобил имота чрез давностно владение.

Жалбата е допустима. Подадена е в рамките на преклузивния срок по чл. 197 от ГПК от надлежна страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване на решението.

Съдът извърши служебно проверка за валидност и допустимост на решението, при което намира, че същото не страда от пороци, обуславящи прогласяването му за нищожно или неговото обезсилване.

Въз основа на събраните по делото доказателства пред двете инстанции и техния анализ съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представените удостоверения за актуално състояние на въззивното дружество „Г.” ЕООД,  е регистрирано с решение на ОС – гр. Сливен по ф.д. № 2852\91г. като приема всички активи и пасиви на ДФ „Редки метали” – Бухово по баланса към 31.03.1991г. заедно с други права и задължения по разделителен протокол. С решение № 5612\29.04.1993г. на ОС – Пловдив е вписана промяна на седалището и адреса на управление на дружеството от гр. Сливен в с. К., Пловдивска област. С решение № 4571\14.07.2004г. се вписва промяна в седалището и адреса на управление от с. Калековец, Пловдивска област на гр. Х., кв. „Б., ул. „И. в.” № * като делото е изпратено по подсъдност на ОС – Хасково и е образувано ф.д. № 307\04г. С решение от 28.03.2005г. вписва прехвърляне на всички дружествени дялове от капитала на Г. ЕООД от досегашния им собственик – Държавата чрез АП на „Б. б.” ООД рег. СГС по ф.д. № 634\05г. като едноличен собственик на капитала. С решение от 01.03.2006г. се вписва прехвърляне на всички 3800 дяла от собственика „Б. б.” ООД на З. С. О., който става единствен собственик на капитала.

От заключението на в.л. Р.Ж. Х. по назначената СТЕ, се установява по делото че процесния имот № 2861405 с площ от 771 кв.м., находящ се в м. „Орта синур”, с.о. „Изгрев” в землището на гр. С.при граници: изток – ПИ № 2861406, запад – ПИ 2864405, север – ПИ № 2860044-полски път и юг – ПИ 2861412 и поземлен имот 2861411, попада в границите на новообразувания имот № 10192 в местн. „Дълбоки дол” част ІX, с.о. „Изгрев”, землището на гр. С.. За същия се отнася АДС № 8037\24.01.1995г., който със заповед № РД-11-11-115\16.06.2003г. на Областния управител на Сливенска е наредено да се отпише от актовите книги за държавна собственост, поради включването на имота в капитала на „Г.” ЕООД – (тогава) с. Калековец, Пловдивска област. Със заповед № РД-15-160\01.02.2006г. на Кмета на Община Сливен е одобрено допълване на кадастралната основа.

АДС № 8037\24.01.1995г. е бил съставен на основание – чл. 81 от НДИ и ПМС № 56\1994г.; вид и описание на имота: терени с обща площ от 44800 кв.м., склад, производствен корпус-дърводел., склад за резервни части, всички с година на построяване – 1962 г.; имота е предоставен за оперативно управление на МСП „Миньор” – с. Сборище, рудник Сливен.

С ПМС № 56\29.03.1994г. се прекратява уранодобивната дейност в посочени в чл. 1 ал.1 търговски дружества, измежду които и „Г.” ЕООД – с. Калековец, Пловдивска област. В чл. 1 ал.3 от Постановлението е утвърден график за началните и крайните срокове за техническа ликвидация, като съгласно чл. 4 от ПМС № 56\94г. капиталът на търговските дружества следва да се намали със средствата в ликвидационните баланси за уранодобивната дейност в съответствие с чл. 29 от ЗСч. Утвърдения с чл. 1 ал.3 график за „Г.” ЕООД, МСП „Миньор”, участък „Сборище”, рудник „Сливен” е от 01.04.1994г. – до 01.03.1995г.

На гърба на АДС е посочено, че терените, описани в този акт са предоставени на МПС „Миньор” – с. Сборище, р-к Сливен, което е правоприемник на  У-ние „Редки метали” – Сливен съгласно РМС № 1460\28.08.1962г., РМС № 14\28.01.1966г., и Протокол от 20.08.1962 г.

Представени са цитираните в акта за държавна собственост разпореждания на Министерски съвет и от тях се установява, че се отнасят за отчуждаването на имоти – необходими за нуждите и дейността на цитираните в тях държавни предприятия и организации. Съгласно РМС № 1460\28.08.1962г.  за нуждите на „Редки метали” – Бухово се отчуждават и предоставят 14 дка и 050 кв.м. частни необработваеми полски имоти в землището на гр. Сливен и имоти на Държавния полземлен фонд в землището на гр. Сливен 7200 кв.м. нива в местността „Дълбоки дол”, при граници – имоти на З. Ф. и Р. Д.и 400 кв.м. в местността „Юрта”, при граници – имоти на Й. Г. и Й. В., дере и път. Приложен е списък с имена на собственици, вид на имота и площ в кв.м., без да е посочен № на парцел и местонахождението. Съгласно РМС № 14\28.01.1966г.  се отчуждават 19 дка и 160 кв.м. земя на частни стопани от гр. Сливен и 4 дка и 380 кв.м. земя на ИК на ГНС – Сливен. Или общо по посочените две РМС е следвало да бъдат отчуждени от частни лица в гр. Сливен приблизително 33 дка. Във връзка с изброените разпореждания на МС били започнати процедури по отчуждаване на част от земите от ГНС – Сливен. Вещите лица са установили, че не са запазени писмени данни, от които да е видно дали са били реално завзети отчуждените частни имоти, а така също не са налице данни от които да видно, че процедурата по отчуждаване била доведена до своя край. Вещите лица са категорични по отношение на въпроса, че в протоколите за оценка на отчуждаващите се частни имоти за нуждите на Управление „Редки метали” не съществуват данни за реалното завземане на процесния имот от праводателя на въззивника. Вещите лица са посочили, че с цитираните по-горе разпореждания на МС за нуждите на Управление „ Редки метали „ са били предвидени за отчуждаване терени с обща площ 59 796 кв.м., а с АДС 8037/1995 г. на Управление „ Редки метали „ е бил предоставен терен с обща площ 44 800 кв.м. в м. „ Дълбоки дол „ в землището на гр.Сливен.

От представения по делото информационен меморандум на Агенцията за приватизация „Г.” ЕООД гр. Хасково от 2004 г. е видно, че на стр. 9 и 10 териториите посочени в АДС № 8037/1995 г. са посочени като собственост на „Г.” ЕООД .

Съгласно решение № 41 от заседание на Общински съвет – Сливен от 29.02.2000г. се създава селищно образувание на земите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, включително „Изгрев”, в което се намира и процесния имот. От този момент статутът на имотите от земеделски се променя на урбанизирана територия, подлежащи на данъчно облагане. След този момент търговското дружество е заплащало данъци за имот № 2861405.

От представената по делото съдебно-икономически и тройна съдебно – икономически експертизи се установи, че не са налице данни от които да се установи точният размер на активите преди и по време на прекратяване на дейността на „Редки метали – Сливен”, тъй като въззивната страна не е представила приемо-предавателни протоколи съставени при ликвидирането на ДФ „Редки метали” – Бухово през 1991 г. Вещите лица са посочили, че по делото не са представени документи, от които да се установи, че на въззивното дружество са предавани за стопанисване и управление недвижими имоти от Рудник – Сливен, включително и на процесния имот, както и че не са налице писмени доказателства от които да се установи дали някога  процесният имот е бил  записван в баланса на „Г.” ЕООД .

По делото беше извършена тройна съдебно-счетоводна експертиза вещите лица по която дадоха заключение, че не може да се отговори колко недвижими имота в декара от процесната м. „Дълбоки дол” има вписани в активите преди и по време на прекратяване на дейността на  „Редки метали” – Сливен, тъй като в счетоводството на дружеството земите фигурират само като сума без да е налице описание на терените. Вещите лица са категорични по отношение на въпроса, че не са налице приемо-предавателни или други документи от които да е видно, че процесният имот е предаден за стопанисване и управление на „Г.” ЕООД, както и че не са налице доказателства за прехвърляне на имота описан в АДС № 8037 / 1995 г. от „Редки метали” – Бухово на МСП „Миньор” и за предаването му на „Г.” ЕООД. Вещите лица са посочили, че не са представени документи, от които да е възможно да се установи дали процесният имот е включен в сумата за земи, отразена в баланса на „Г.” ЕООД гр. Хасково.  В съдебно заседание вещите лица са посочили, че в разпореждането на Министъра на промишлеността за предаване на активите на  „Г.” ЕООД гр. Сливен не е било налице конкретно описание на активите и пасивите, които са притежавали предприятията и които е следвало да бъдат предадени. Освен това са посочили, че не са налице данни имотът по АДС № 8037 / 1995 г. да е бил включен в баланса на някои от предприятията в рамките на „Редки метали” Бухово. Вещите лица са категорични и по отношение на обстоятелството, че справката приложена в преписката на Областния управител по искането за деактуването на имотите с обща стойност 3917 лв. не е счетоводно обоснована, тъй като не са налице доказателства от къде са били взети стойностите на земята в отделните местности, като в счетоводството на въззивника не са били налице такива данни.

През 1991 г. Д. закупува от П. К. К.и Д. Й. К. с договор за продажба, съгл. нот акт № 122, том V, дело № 1903 на нотариус  при Сливенски районен съд недвижим имот , представляващ имот пл. № 4405 в м. „Дълбоки дол” Сливенско землище, състоящ се от 1331 кв.м. На 04.11.1999 г. гл. архитект на Община Сливен е издал Акт № 36 за узаконяване на вилна сграда на два етажа и гараж в имот пл. № 4405-ІX частв м. „Дълбоки дол”.

Със Заповед № 01-009/08.01.2002 г. Областния управител на сливенска област е одобрил плана на новообразуваните имоти на селищно образувание  по пар. 2 ал. 2 от ПЗР на ЗСПСС за м. „Орта синур” селищно образувание „Изгрев”, землище Сливен. Обявлението в ДВ е в бр. 14/17.02.2002 г.

По делото са разпитани свидетелите К. и К., според които от около 30 години Д. обработва процесното място, като го е закупил към 1975 г. от лицето П. К.. Към онзи момент в това място имало само дръвчета, но по-късно Д. си направил пътеки, ограда, навеси. Свидетелите са единодушни в показанията си, че от 1975 г. до настоящия момент въззиваемият ползва необезпокоявано процесното място .

Обжалваното съдебно решение е било съобщено на въззивника на 29.07.2008 г. и в рамките на законоустановения 14 дневен срок – на 12.08.2008 г. е била депозирана настоящата жалба.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Следва да се отбележи, че съдът изцяло кредитира представените по делото експертни заключения, тъй като намира, че са изготвени от компетентни лица, в чиято безпристрастност не се съмнява и кореспондират с останалия доказателствен материал по делото. Както за изготвянето на едноличните експертизи, така и за изготвянето на тройните експертизи вещите лица са положили всички усилия за издирването на счетоводни документи, необходими за изследване на поставените въпроси. Въпреки това и поради пасивното поведение на представителите на въззивното дружество за осигуряване на информацията и набавянето на документите необходими за изследването по поставените въпроси, по делото не се събраха доказателства, от които да е видно записването на процесния имот в баланса на „Редки метали – Бухово или на МСП „Миньор” към 31.03.1991г., нито извършването на други действия по управлението на този имот.

          От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна , имаща правен интерес от обжалване на валиден съдебен акт.

          Разгледана по същество тя е неоснователна.

          Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има правно основание за това. В тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на вещта, че вещта се владее от друго лице и това друго лице няма правно основание да я владее. За да се уважи искът е необходимо и трите предпоставки да са кумулативно осъществени. Липсата на коя да е от тях води до неоснователност на иска.

          В настоящия случай въззиваемата страна към момента на подаване на исковата молба и приключване на съдебното дирене владее имота.

          Предмет на доказване е първата предпоставка необходима за уважаване на иска по чл. 108 от ЗС, а именно, че въззивникът е собственик на имота ревандикацията на който се иска. Без доказването на тази предпоставка е безпредметно изследването на въпроса дали ответникът по иска – въззиваем в настоящето производство владее имота и то на годно основание. Правото на собственост на въззивника по отношение на процесния имот обаче от събраните по делото доказателства не се доказа.

          Въззивникът основава своето право на собственост на разпоредбата на чл. 17 а от ЗППДОП, както и на наличието на универсално правоприемство между него и МСП „Миньор” гр. Сливен.

В разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОП е посочено, че при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. Разпоредбата на чл. 17 а от ЗППДОП обаче не се прилага за недвижими имоти, които са били определени за държавни и обществени нужди и не са били усвоени от държавните предприятия. В този смисъл е трайната съдебна практика на ВКС – Р269/29.10.2007 г. по гр.д. № 1010/2006 г.

Безспорно е доказано по делото, че новообразуваното дружество „Г.” ЕООД е поело всички активи и пасиви на ДФ „Редки метали” – Бухово с дъщерна фирма „ Георесурс „ Бухово с подразделения : МСП „Миньор – Сливен, „Геолого- проучвателно предприятие „Марица” – Хасково, „Геолого-проучвателно предприятие „Западна Тракия” – с.Калековец, Пловдивска област, „Геолого- проучвателно предприятие „Тунджа” – с. Орловец, Бургаска област, по баланс към 31.03.1991г., заедно с другите права и задължения по разделителен протокол. Това обстоятелство се доказва от Приложение № 5 към Разпореждане № 22 от 1991г.

За да се установи обаче дали въззивникът е придобил правото на собственост над процесния имот по силата на разпоредбата на чл. 17а от ЗППДОП е необходимо да се докаже, че порцесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на някое от посочените предприятия, бил е усвоен за нуждите на предприятието и е бил включен като актив в баланса им към 31.03.1991г.

Твърдението на въззивника е, че процесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на МПС „Миньор” с. Сборище, р-к Сливен, за което се позовава на записванията в АДС № 8037/24.01.1995г., съставен относно правото на собственост на държавата за имот от 44 800 кв.м., предоставен на МПС „Миньор” – с. Сборище, р-к Сливен, което е правоприемник на  У-ние „Редки метали” – Сливен.

От назначената СТЕ безспорно се установи, че имотът по АДС № 8037/24.01.1995г. представлява имот № 2860192 по одобрената кадастрална карта и в неговите граници се включва и процесния имот, от което обаче не следва безусловно обстоятелството, че е придобит чрез преобразуването на основание чл.1 ал.1 от ЗОЕТДДИ и съгласно чл. 17а от ЗППДОП (отм.) от „Г.” ЕООД.

Придобиването на имота от държавата съгласно съставения АДС е обусловено от надлежното извършване на процедурата по отчуждаване на имотите на посочените в него отчуждителни основания, а именно РМС № 1460/1962г., РМС № 14/1966 г. и Протокол от 20.08.62 г. на ГНС - Сливен и доказването на обстоятелството, че фактическият състав на отчуждаването е осъществен по отношение на процесния имот.

Възражението на въззивника, че обвързващата доказателствена сила АДС като официален документ се отнася и за придобиването на имота от „Г.” ЕООД като предоставен за стопанисване и управление на МСП „Миньор” – с. Сборище, р-к Сливен е неоснователно. По отношение на правоприемството, произтичащо от образуването и приватизацията на едноличното търговско дружество с държавно имущество въззивникът следваше да проведе пълно доказване на всички предпоставки по чл. 17а от ЗППДОбП, включително предоставянето на имота за стопанисване и управление на МСП „Миньор” – с. Сборище, р-к Сливен и заприходяването му в баланса на това предприятие към 31.03.1991г., което не е направено.

Данните за това въззивникът черпи единствено от акта за държавна собственост, който обаче е съставен през 1995г. – приблизително четири години след образуването на едноличното търговско дружество с държавно имущество и спрямо момента – 31.03.1991г., към който е следвало да бъдат определени активите на предприятието, от които се формира капитала на новообразуваното дружество. Основанието за съставяне на АДС посочено в него е чл. 81 от НДИ и ПМС № 56/1994г. По делото липсват данни, съгласно коя от хипотезите посочени в чл. 81 от НДИ - по ал.1 или ал.3, е съставен АДС, към което се наслагва и посочването на ПМС № 56/1994г., с което се прекратява уранодобивната дейност на посочените в чл. 1 ал.1 еднолични търговски дружества. Съгласно чл. 4 от същото постановление капиталът на търговските дружества по чл.1 е следвало да се намали със средствата посочени в ликвидационните баланси за уранодобивната дейност в съответствие с чл. 29 от ЗСч (отм.).

Така посочените основания за съставянето на АДС изисква доказване на основанието за съставянето му в хипотезата на чл. 81 ал.3 от НДИ (отм.), а именно във връзка с изготвяне на правен анализ по реда на чл. 4 от Наредбата за оценка на обектите, подлежащи на приватизация (ДВ, бр. 50 от 1992 г.) относно недвижими имоти, които се водят на отчет по баланса на държавното предприятие МСП „Миньор”, а с оглед акта по чл. 1 ал.1 от ЗОЕТДДИ (отм.), че се е водил на отчет по баланса на това предприятие към 31.03.1991г.

Поради това в тежест на въззивника е доказването, че и към 31.03.1991г. имотът е бил стопанисван от МПС „Миньор” – с. Сборище, р-к Сливен и/или, че по отношение на имота това предприятие е извършвало управление и е бил записан в неговия баланс.

Тези обстоятелства съдът намира, че не се доказват по делото. Вещите лица извършили единичната и тройната съдебно – счетоводна експертиза са категорични, че по делото не са представени документи от които да се установи, че на въззивното дружество са предавани за стопанисване и управление недвижими имоти от Рудник – Сливен, включително и на процесния имот, както и че не са налице писмени доказателства от които да се установи дали някога  процесният имот е бил  записван в баланса на „Г.” ЕООД .

Липсата на доказателства за придобиването на правото на собственост от въззивника определя като безпредметно обсъждането на възражението на въззиваемия, че е собственик на имота въз основа на осъществявано от него давностно владение. Прецизността изисква обаче да се посочи, че установената чрез АДС № 8037/1995г. държавна собственост и включването на имота съгласно решение № 41 от заседания на Общински съвет – Сливен от 29.02.2000г. в селищни образувания на земите по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ определя специален ред за придобиване правото на собственост върху този имот и изключва придобиването му чрез давностно владение спрямо държавата.

          Изводите на настоящата инстанция съвпадат изцяло с тези направени от първоинстанционния съд, предвид на което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от процеса претенцията на въззивника за заплащане на направените пред двете инстанции деловодни разноски е неоснователна.

 

По тези съображения, съдът  

 

                                     Р    Е    Ш    И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 579 /28.07.2008 г. по описа на Районен съд – Сливен,  по гр.д. № 598/2007 г.

 

ОТХВЪРЛЯ искането на „Г.” ЕООД – гр. Х., ул.„Ш. с.” № *, ап. * за присъждане на направените пред двете инстанции деловодни разноски като неоснователно.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

           

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                            2.