Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е

 

  Гр. Сливен, 09.01.2009 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение- първи състав, в открито заседание на  трети декември, през две хиляди и осма година,

в състав :                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     М.С.

ЧЛЕНОВЕ:           М.Д.

                                                                       Мл. с. М.М.

При секретаря  М.Т. и в присъствието на Прокурора…………………, като разгледа докладваното от                М. Д. ***  по описа за 2008 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 196 и сл. от ГПК /отм./.

Обжалвано е Решение № 368/06.06.2008 г. по гр.д. № 495/2008 г. на Сливенски районен съд, с което е отхвърлен изцяло предявения от К.С.Ш. *** срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РБ иск с правно основание чл. 2, т.2 от ЗОДОВ, за заплащане на сумата 8000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление, за което бил оправдан, ведно с акцесорните претенции за заплащане на законната лихва, считано от 04.06.2007 г. и разноски по делото и е присъдена д.т. от 320 лв. в полза на СлРС.     

 Във въззивната си жалба въззивникът, чрез процесуалния си представител адв. И.Т. *** твърди, че решението  е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на Сл.РС и вместо него да постанови ново, с което да уважи предявения иск, а ако съдът намери, че размерът е завишен моли да бъде определен справедлив, в съответствие със съдебната практика, като съобрази, че периода на продължилото наказателно производство, считано от 29.11.2004 г., когато е образувано до 04.06.2007 г.- влизането в сила оправдателната присъда.  Претендира присъждане на направените разноски.  

В с.з. и в писмените си бележки поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Твърди, че воденето на наказателния процес, с налагане на мярка за неотклонение, изправянето му пред съд като подсъдим, злепоставянето му пред съученици, приятели и роднини е допринесло за неблагоприятно въздействие на психиката му и състояние на притеснение и тревога. Живял затворен в себе си, травмиран и не желаел да говори с близки и приятели. Близо три годишния период на процеса оказало въздействие за по- нататъшното му обучение и бъдещите му планове за реализиране.

Въззиваемата страна, представлявана от пълномощника си- прокурор в Окръжна Прокуратура, Сливен оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно, законосъобразно и обосновано. Счита, че по делото не са събрани доказателства, които да обосноват отмяната му. 

Въззивната инстанция констатира:

Предявен е иск за заплащане на неимуществени вреди от дейност на правозащитни органи, с правна квалификация чл. 2, ал.2 от ЗОДОВ и  с цена 8000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от  деня на увреждането до окончателното й изплащане, с претенция за присъждане на съдебни и деловодни разноски по делото.

Ищецът в исковата си молба твърди, че с присъда № 920/03.10.2006 г. по нохд № 1021/2005 г. на СлРС бил признат за невиновен в това, че на 29.11.2004 г. в гр. Сливен извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл. 12, ал.1 от НК го оправдал по първоначалното му обвинение по чл. 325, ал.1 от НК. С Р № 50/04.06.2007 г. по внохд № 214/207 г. СлОС потвърдил изцяло оправдателната присъда на СлРС. Твърди, че в резултат на незаконосъобразните действия на РП- Сливен му били причинени вреди, изразяващи се в отрицателни за него в емоционално и психическо отношение, в личен и в обществен план.  Твърди, че воденето на наказателния процес, с налагане на мярка за неотклонение, изправянето му пред съд като подсъдим, злепоставянето му пред съученици, приятели и роднини е допринесло за неблагоприятно въздействие на психиката му и състояние на притеснение и тревога. Станал затворен в себе си и  травмиран. Процесът оказал въздействие за по- нататъшното му обучение и бъдещите му планове за реализиране и бил обречен на социална изолация. Претендира присъждане на обезщетение в размер на 8000 лв., ведно със законната лихва, считано от 04.06.2007 г. – влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане на главницата и направените по делото разноски.  

В с.з. и писмената си защита лично и чрез упълномощения си процесуален представител адв. Ир. Т. поддържа иска и моли да бъде уважен.

Ответникът, редовно призован, представляван по пълномощие от прокурор при РП- Сливен оспорва иска по основание и размер. Намира, че ответникът не е доказал претърпени неимуществени вреди. Моли ако съдът приеме иска за доказан по основание да определи по- нисък от претендирания размер, тъй като е многократно завишен по размер.  Вредите не съответствали на повдигнатото обвинение.

От събраните по делото доказателствата, съдът прие за установено:

С присъда № 920/03.10.2006 г. по нохд № 1021/2005 г. на СлРС ищецът К.С.Ш. *** бил признат за невиновен в това, че на 29.11.2004 г. в гр. Сливен извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание чл. 12, ал.1 от НК е оправдан по първоначалното му обвинение по чл. 325, ал.1 от НК. С Р № 50/04.06.2007 г. по внохд № 214/2007 г. СлОС потвърдил изцяло оправдателната присъда на СлРС. По делото е приложено, като доказателство нохд № 1021/2005 г. и приложеното към него внохд № 214/2007 г. на СлОС.  

Според приетата като доказателство справка за съдимост ищецът е осъждан с присъда № 20/10.06.2004 г. по нохд № 1018/2003 г. на Котелския районен съд- влязла в сила на 11.01.2006 г. за престъпление по чл. 198, ал.1 от НК и чл. 55, ал.1, т.1 от НК и му е наложено наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наказанието в изпитателен срок от 3 години, считано от влизане в сила на присъдата.

Разпитаният в с.з. на 02.04.2008 г. свидетел В.Й.М., който познава ищеца от една година установява, че в началото, когато започнал работа бил подтиснат. Споделил му, че срещу него се води дело и после споделил, че го спечелил. Свидетелят заявява: “Доколкото ми е известно е искал да започне работа като военен, но заради това дело не е могъл да започне работа…….Аз знам, че срещу него е водено само едно дело. ”

Така установената фактическа обстановка съдът прие въз основа на посочените по горе писмени доказателства и свидетелските показания на свидетеля.

 на страните.

От приетото за установено, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.2, т.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Той е допустим. Търси се отговорност за дейност на правозащитен орган. Предявен е от лице, срещу което е водено наказателно производство, оправдано с влязъл в сила съдебен акт. Налице е активната легитимация. Налице е и пасивната процесуална легитимация. Заведен е против Прокуратурата на РБ, гр. София, представлявана от структурно звено- РП- ТР № 3/22.04.2005 г. по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС- т. 5.   

В хипотезата на чл. 2, т.2 от ЗОДОВ се ангажира отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от дейността на правозащитни органи- съд, прокуратура, следствие, дознание от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. 

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностно лице.

Не се спори и е установен факта на влязъл в сила съдебен акт- оправдателна присъда.

Ищецът следваше да докаже настъпили неимуществени вреди и 2. наличие на причинна връзка между настъпването им и водения срещу него наказателен процес- незаконно обвинение, по който е оправдан.

Не се установи от разпита на единствения свидетел наличието на претърпени неимуществени вреди. Познанството между свидетел и ищец датира от време малко преди постановяване на потвърдителното решение на СлОС- 04.06.2007 г., а оправдателната присъда на СлРС е от 03.10.2006, когато още не са се познавали. Това, че в началото го е виждал подтиснат не установява причината за това, още повече, че ищецът към него момент вече имал постановена друга присъда- осъдителна в сила от 11.01.2006 г. за престъпление по чл. 198, ал.1 от НК и чл. 55, ал.1, т.1 от НК и с  наложено наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, с приложението на чл. 66, ал.1 от НК в 3 годишен изпитателен срок. Именно тази присъда може да е пречка за намиране на работа като военен, но липсват доказателства, че е търсил и му е отказано.

Следва, че от една страна липсват доказателства да са настъпили неимуществени вреди и от друга тези вреди да са в причинна връзка с предявеното му обвинение и последваща оправдателна присъда. Не се доказа да е злепоставен пред съученици, близки и приятели, което да го е изолирало от тях и му е причинило психически травми и унижение. Въпреки, че СлРС отхвърлил иска, като недоказан пред въззивната инстанция ищецът не представи и не поиска събирането на други доказателства, което ГПК /отм./ му позволява.

Искът следва да бъде отхвърлен, като недоказан, като се отхвърли и акцесорната претенция за присъждане на законни лихви.

Съгласно чл. 10, ал.2 от ЗОДОВ ако съдът отхвърли иска следва да осъди ищеца да заплати разноските по производството и съдът ще го осъди.

Настоящата инстанция изцяло споделя фактическите и правни изводи на СлРС и ще остави обжалваното решение в сила.

Въз основа на изложеното,  съдът

                                                         

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 368/06.06.2008 г. по гр.д. № 495/2008 г. на Сливенски районен съд, като правилно и законосъобразно.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    

 

ЧЛЕНОВЕ: