Р Е Ш Е Н И Е    № 3

 

                                           гр. Сливен, 19.02.2009г.

 

                                        В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Сливенският окръжен съд, граждански състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесети януари, през две хиляди и девета година, в състав:

 

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Н.

 

                                        

При участието на секретаря М. Т. и в присъствието на прокурора ....  като разгледа докладваното от  ВЕСЕЛА НИКОЛОВА 753  по описа за 2008г., съобрази следното:

Предявени са активно субективно съединени установителни искове за собственост на недвижим имот с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК.

Ищците твърдят в исковата молба, че с н.а.№ 84, н.д.№ 71/2003год. на нотариус К. Т., вписан в СлВп при СРС под №8, т.Ш, дело №  480/2003год., вх. рег.№ 898 от 24.02.2003г. тяхната майка и законен представител С.Й.У. и Н.Г.У., в качеството си на ЕТ “У.-Н.У." им дарили чрез особения им представител адвокат Е. Х. собствения си недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ІІ-248 в кв.179 „К." по плана на гр.Сливен, състоящ се от 266 кв.м., при граници: север-улица "Х. К.", изток- поземлен имот № ІІІ.-247, юг-поземлени имоти №№ XXIX- 251 и V-245 и запад-поземлени имоти №№ 1-249 г NNN - 250, ведно с всички подобрения и постройки в имота. Дарителите си запазили правото на ползване върху целия даряван имот.

Твърдят също, че с договор за продажба на предприятие от 23.04.2003год., вписан в СлВп под №193, т.Ш, вх.№ 2106/23.04.2003г., ЕТ "У.- Н.У.” и съпругата му С.Й.У. ***, представлявано от Н.У. предприятието на едноличния търговец като записали в договора, че в търговското предприятие е включен и следния недвижим имот: МАСИВНА СГРАДА, находяща се в поземлен имот № II -248 в кв.179 по плана- на гр.Сливен, застроена върху 111.23 кв.м. и разгъната застроена площ от 230.63кв.м., състояща се от входно антре, гараж, котелно помещение със склад за гориво, дневна, трапезария, кухня и килер на първия етаж и коридор, три спални, две бани и перално помещение на втория етаж. В договора било записано, че към този момент сградата била изградена в груб строеж, с 51.40% недовършени работи, а като стойност - сумата 16813лв. След влизане в сила на кадастралната карта на  гр. Сливен  сградата   се   индивидуализирала    като   самостоятелен   жилищен   обект  с  идентификатор  67338.544.121.1 със застроена площ  от 115  кв.м.на два етажа;  с  конструкция-масивна с носещи стоманобетонови стени  и стоманобетонни  подови конструкции, построена в поземлен имот с идентификатор 67338-544.121, с площ от 289 кв.м., с трайно предназначение - урбанизирана територия, при граници: имоти с идентификатори 67338.544.119; 67338.544.125; 67338.544.124;    67338.544.120 и 67338.544.1, с административен адрес гр. Сливен ул.“Х.К.” № *. След прехвърляне  на търговското си предприятие  ЕТ' преустановил дейността си, а недвижимите имоти, включени в договора за прехвърляне на търговското предприятие били записани като дълготрайни активи на ответното дружество.

   През 2006год. ответното дружество предявило против тях, двамата  ищци отрицателен установителен иск за да бъде признато за установено, че не е собственик на описаната по- горе масивна жилищна сграда на два етажа в  поземлен  имот с идентификатор 67338.544.121, тъй като същата им била  дарена /на ищците/. С Решение № 332 от 05.06.2007г. по гр.д.№   866/2006г. на   СРС искът бил приет   за   недопустим   и производството по делото- прекратено. 

Ищците твърдят, че с влязло в сила решение по гр.д. № 3383/2007год. на СРС бракът между родителите им С.Й.У. и Н. Г.У. бил прекратен с развод, като упражняването на родителските права върху двете деца от брака било предоставено на майката. Заедно с майка си ищците живеят в процесната сграда, която с бракоразводното решение била предоставена като семейно жилище за ползване от майката и децата до навършване пълнолетието на последните или настъпване на друга причина, налагаща изменение на режима на ползване. .

Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че са собственици    на    масивната    двуетажна    жилищна    сграда  с идентификатор 67338.544.121.1., построена в поземлен имот 67338.544.121 по кадастралната карта на гр.С., с адрес ул."Х. К." № *. Претендират за направените по делото разноски.

Чрез законния и процесуалния си представители ответникът е депозирал писмен отговор, с който е заявил, че признава изцяло както твърдените с исковата молба фактически обстоятелства, така и самите искови претенции.

След като съобрази и прецени представените от ищците писмени доказателства по делото, и с оглед признанието на исковете отстрана на ответника, съдът изведе следните фактически констатации:

С н.а.№ 84, н.д.№ 71/2003год. на нотариус К. Т., вписан в СлВп при СРС под №8, т.Ш, дело № 480/2003год., вх. рег. № 898 от 24.02.2003г. С.Й.У. и Н.Г.У., в качеството си на ЕТ “У.-Н.У." дарили на децата си Г.Н.У. и Й.Н.У. чрез особения им представител адвокат Е. Х. собствения си недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № ІІ-248 в кв.179 „К." по плана на гр.Сливен, състоящ се от 266 кв.м., при граници: север-улица "Х. К.", изток- поземлен имот № ІІІ.-247, юг-поземлени имоти №№ XXIX- 251 и V-245 и запад-поземлени имоти №№ 1-249 г NNN - 250, ведно с всички подобрения и постройки в имота. Дарителите си запазили правото на ползване върху целия даряван имот.

С договор за прехвърляне чрез продажба на предприятие от 23.04.2003год., вписан в СлВп под №193, т.Ш, вх.№ 2106/23.04.2003г., ЕТ "У.- Н.У.” и съпругата му С.Й.У. прехвърлили на „У." ООД- гр.Сливен, представлявано от Н.У. предприятието на едноличния търговец като записали в договора, че в търговското предприятие е включен и следният недвижим имот: МАСИВНА СГРАДА, находяща се в поземлен имот № II -248 в кв.179 по плана на гр.Сливен, застроена върху 111.23 кв.м. и разгъната застроена площ от 230.63кв.м., състояща се от входно антре, гараж, котелно помещение със склад за  гориво, дневна, трапезария, кухня и килер на първия етаж и коридор, три спални, две бани и перално помещение на втория етаж. В договора било записано, че към този момент сградата била изградена в груб строеж, с 51.40% недовършени работи, а като стойност - сумата 16 813лв. След влизане в сила на кадастралната карта на  гр. Сливен  сградата  била индивидуализирана като самостоятелен жилищен обект с  идентификатор  67338.544.121.1 със застроена площ от 115 кв.м. на два етажа;  с  конструкция- масивна с носещи стоманобетонови стени  и стоманобетонни  подови конструкции, построена в поземлен имот с идентификатор 67338-544.121, с площ от 289 кв.м., с трайно предназначение - урбанизирана територия, при граници: имоти с идентификатори 67338.544.119; 67338.544.125; 67338.544.124;  67338.544.120 и 67338.544.1, с административен адрес гр. Сливен ул. “Хан Крум” № 19.

След прехвърляне  на търговското си предприятие  ЕТ' преустановил дейността си, а недвижимите имоти, включени в договора за прехвърляне на търговското предприятие били записани като дълготрайни активи на ответното дружество.

През 2006год. ответното дружество предявило против двамата  ищци отрицателен установителен иск за установяване, че последното не е собственик на описаната по-горе масивна жилищна сграда на два етажа в  поземлен  имот с идентификатор 67338.544.121,  тъй като същата била дарена на ищците. С Решение № 332 от 05.06.2007год. по гр.д. №   866/2006год. на  СРС искът бил приет  за недопустим и производството по делото- прекратено.                                                                                   

С влязло в сила решение по гр.д. № 3383/2007год. на СРС бракът между родителите на ищците С.Й.У. и Н.Г.У. бил прекратен с развод, като упражняването на родителските права върху двете деца от брака било предоставено на майката. Ищците заедно с майка си живеят в процесната сграда, която с бракоразводното решение е предоставена като семейно жилище за ползване от майката и децата, до навършване пълнолетие на децата или настъпване на друга причина, налагаща изменение на режима на ползване..

Фактическите  констатации  мотивират съда да изведе  следните  правни  изводи:

Исковете са допустими - за ищците съществува правен интерес да защитят правото си на собственост с установителния иск по чл.124 ал.1 от ГПК, тъй като по силата на договора за прехвърляне на търговското предприятие, който е вписан в Службата по вписванията, сградата се води на името на ответното дружество.

Исковете са основателни  и  доказани, поради което следва да бъдат уважени.. Ищците са придобили собствеността върху процесната двуетажна масивна жилищна сграда като малолетни по силата на дарствения акт на своите родители. Макар да не е описана изрично в нотариално оформения договор за дарение, след като не е изключена изрично от предмета на сделката, следва да се приеме, че постройката следва поземления имот. Аргумент в полза на тази теза е и отразеното в нотариалния акт, че се дарява целият имот с всички подобрения и сгради в него. Следва да се приложи правилото на чл.92 от ЗС, съгласно което собственикът на земята е собственик и на построеното върху нея. С прехвърлянето на целия имот със сградите и всички подобрения в него, следва да се приеме, че процесната сграда, която тогава е била завършена в груб строеж и не е била изключена изрично от дарението, е предмет на прехвърлянето. Такава е била волята на дарителите - да се прехвърли и сградата, което е видно и от водения от ответника процес за установяване, че не е  собственик на тази сграда.

След като се приеме, че ищците са придобили собствеността върху сградата, следва да се направи изводът, че тя не е била и не би могла да бъде включена в търговското предприятие на търговеца, прехвърлено на ответника и последният не е придобил собствеността върху нея. Прехвърлителният ефект не е настъпил с факта на съгласието на двамата родители на тогава малолетните ищци за прехвърляне на собствеността, тъй като то не е достатъчно. Необходимата нотариална форма като условие за действителност на сделката не е била осъществена, не е било налице и изискуемото разрешение на съда за продажбата.

    Предвид изложените съображения, следва да се признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на масивната двуетажна жилищна сграда с идентификатор 67338.544.121.1., построена в поземлен имот 67338.544.121 по кадастралната карта на гр.Сливен, с адрес ул."Хан Крум" № 19.

На ищците следва да се присъдят разноските по делото в размер на 310лв., които ответникът следва да бъде осъден да заплати. Последният следва да заплати и д.т. върху цената на иска по сметка на СлОС в размер  на  840лв.

Ръководен от гореизложеното, Сливенският окръжен съд

 

 

                                                        Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “У.” ООД- гр. С., ул. “А. З.” № 59, ЕИК ****, представлявано от Н.Г.У. ЕГН **********, че Г.Н.У., ЕГН **********, със съгласието на майка си С.Й.У., ЕГН ********** и Й.Н.У. ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител С.Й.У., ЕГН **********,***, са собственици на МАСИВНАТА ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор 67338.544.121.1., построена в поземлен имот 67338.544.121 по кадастралната карта на гр. Сливен с адрес ул. “Х. К.” № *.

ОСЪЖДА “У.” ООД- гр. Сливен, представлявано от Н.Г.У., да заплати на Г.Н.У., със съгласието на майка му С.Й.У. и Й.Н.У., представляван от неговата майка и законен представител С.Й.У. сумата 310лв. разноски по делото.

ОСЪЖДА “У.” ООД- гр. Сливен, представлявано от Н.Г.У., да заплати по сметка на Сливенския окръжен съд държавна такса в размер на 840лв.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването  на страните с въззивна жалба пред БАС.

 

                                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: